Сагата на начинаещите градинари :)

– Трябваше да вкарате едно тракторче да го прекопае тоя двор, да го изравните и да си насадите райграс – като при нас! 

Просто няма вариант да мине някоя комшийка, да ни заговори и да не се стигне до това изречение. Да, по-лесно е по този начин дворът ти да придобие приличен вид, но е скучно. В момента при нас е като в джунгла, а аз се чувствам като откривател-ботаник (а като се сетя колко скучни ми бяха часовете по биология…).

Малко напредък с двора

По ред причини решихме да се справим с двора приоритетно сами. Да натрупаме малко опит и знания в съвсем различна сфера, да осъществим желаните експерименти и най-важното: да се пораздвиждаме поне по 1-2 часа дневно, защото по 10 часа пред компютъра вече не ни е комфортно.

При покупката на парцела заварихме на тротоара до оградата ни едно микро сметище (започнало с неизвозена купчина от асфалтирането на улицата, допълнено с отпадъците от камините и печките на цял квартал, камъни, дърве и по малко пластмасови чашки и бутилки за разкош), което през няколкото години на строежа съвсем закономерно се увеличи. След като се преместихме, веднага се опитахме да организираме премахването му… и ударихме на камък. Опитите ни да сигнализираме в общината попадаха в някаква чиновническа черна дупка, а частните фирми и лица споменаваха такива цифри, че все едно утайник на Нефтохим ще местим. Накрая, в ранна пролет, яхнахме велосипедите и през девет баира в десети открихме местната сметоизвозваща фирма. Обсъдихме проблема с някакъв човек, който портиера извика и след 2 дена, в ранни зори ни събуди шум от фадрома. Дълго не посмяхме да отворим очи, за да не избяга хубавия сън, но накрая се показах на балкона. И добре, че го направих, щяхме да пропуснем кадъра с извозването на последния боклук 🙂

09.2011. Така изглеждаше при пренасянето ни миналата година.

03.2012. Малко след като измихме улицата си сами. Безсмислено, предвид тази купчина.

04.2012. Ура, камъните и сгурта вече ги няма!
04.2012. Ура, камъните и сгурта вече ги няма! Можем да действаме с оградата.

05.2012. Не е грандиозен напредък, но входът ни започва да изглежда прилично.
05.2012. Не е грандиозен напредък, но входът ни започва да изглежда почти прилично.

С това дойде ред и на подменянето на самата ограда… с което също решихме да се справим сами, някак си. И по възможност без леене на бетон, че нещо сме станали алергични към местния бетонов възел и зацементирането на всичко. Съвсем нормална реакция на хора, които вече 10 месеца където копнат, вадят арматура или удрят на бетон.

Успяхме да опънем 10 метра нова мрежа, да подменим някой стар кол и да вапцам с черна “3 в 1” боя дворната врата и част от оградата, преди ръждата да е напреднала. И понеже сме малко като ненаиграли си с лего хлапета, купихме (и разтоварихме) 50 бетонни коминки, с които да си направим терасирането на няколко места в двора и 30-тина тротоарни плочки, които да нахвърляме на определени места в тревата като стъпки. И малко дървен материал за сандъци, ама това е дълга тема.

На въпросът “Защо коминки?” – ами защото са доста по-евтини от това решение, а за нашия малък наклон ще вършат същата работа + функцията на бетонна саксия без дъно. Пробно си направихме една тераса с тяхна помощ, насадихме вечнозелените храсти на самата тераса, а в коминките – започнахме с малко здравец и цветя. Краят на “зидчето” още търпи трансформации – т.е. каквото нареди единия, докато си почива от работата за пари, след това другия отива и му го пренарежда по друг начин… така де, ненаиграли си деца. При консенсус в коминката се сипва пръст, посажда се растение и вече местенето й става невъзможно от сам човек (тежи пущината), така че за промяна ще трябва и двамата да действаме в коалиция :).

Селекция на плевелите

През есента, поради липса на време, окосихме двора, прекопахме няколкото участъка, където ще се сади нещо напролет, зарихме подарените луковици на нарциси и лалета и боцнахме 5 дръвчета (3 са се хванали). След това хвана големия сняг и студ, който успя да умори дори стайните ни растения и някак си започнахме да се радваме на всичко зеленичко, което успее да поникне в саксиийките, дори и да се окаже плевел.

И докато райграсът на съседите още седи рехав и блед, в нашия двор плъзна дива буйна растителност*. От купените разсади ягоди не излезе нищо, затова пък една голяма част от двора е окупирана от диви ягоди, вече цъфнали. От участъка с глухарчета набрахме за вино, хапнахме салата от листата им и пробвахме панирани цветове (за съжаление се усетихме малко преди да прецъфтят, оказа се доста вкусно). Семена от мента в селския магазин нямаше, обаче в двора е плъзнала някаква дива вариация, която мирише приятно и расте едва ли не и върху камък.

Същата е ситуацията и със здравеца: цяла есен търсех от къде да си откопая малко, напролет съседката ми извади няколко от нейните… и докато ги кътах да не ги уморя след присаждането, открих че из целия двор като плевел се е пръкнал и здравец** :).

В момента изпробвам идеята чрез селективно плевене на бучиниш и лепка да сътворя леха с дива мента, здравец, овчарска торбичка, глухарче и още 2-3 красиви ситни цветя-плевели. Почти толкова трудно е, колкото да цепиш камък, като го гледаш съсредоточено. Предвид, че оградата ни в тази част е 30 метра, лехата поне 10, стъпва се само на определени места, а след 1 час стоене в изкекерчена поза (навремето това го наричаха каланетика) съм хванала такава грандиозна мускулна треска, че все едно съм прекопала целия двор с черпака. За нерваци като мен, за които и фитнеса, и медитацията са губене на излишно време в правене на нещо скучно, селективното плевене се оказа чудесен заместител “2 в 1”.

Четох някъде, че при организиране на двора и градината е добре поне около 20-30% от растителността да се остави аборигенна. Е, при нас ще е постижение да е само 70%… като компенсация за съседските дворове, където местните видове изобщо липсват. И докато не проуча всяко едно диворастящо стръкче какво е и за какво може да се ползва.

И малко успехи с културните видове

Не беше нарочно, просто така се случи, че Прасунсен се захвана с отглеждането на разсад за храна, а аз – с билките и подправките. И докато моите успехи се измерват само с успешното поникване на лавандула (втори опит в гърнето на вещицата), мащерка (купено за майтап “цвете в кенче”, което взе, че поникна), копър и магданоз, то при Прасун нещата са сериозни: ядем собствени репички и лук, марулите почти са станали с подходящ размер за салата, еравната е пуснала хубави зелени листа, грахът извива стебла, царевичките и слънчогледа са щръкнали 10-тина см над земята. Благодарение на ината му имаме и спанак, покарали са тиквички, расте тиква цигулка… а и от краставиците и доматите има някакъв шанс да излезе нещо.

И явно му остават сили за още, защото се насочва и към ресора ми. Две малки рошави храстчета къри получиха своето оградено с камъни кръгче и като че ли се чувстват добре. От саксийките с разсад и надписи “розмарин”, “салвия”, “кимион” и “маточнина” и този път излезе само коприва, здравец и нещо неизвестно***.

Малко от импровизираните лехи на Прасунсен. Мрежата откъм дерето има за цел да спира кози, кокошки и трифиди да унищожат продукцията ни 🙂
Храстчетата къри, поръчани от hrasti.com и току-що присадени.
Най-сетне баба Вихронрав се смили и ми отпусна няколко стръкчета лавандула. Не смея да ги присадя, докато не отгледам още.
Не е голямо постижение да отгледаш мащерка, но това цветенце поникна през декември, изкара зимата при 0 градуса в стаята и в алуминиево кенче.

___

* Беше плъзнала буйна растителност. Гостите ни от миналата седмица старателно оплевиха всичко откъм входа, а съседа ни окоси част от полянката ни, за да храни козите си. Страдах 2-3 дена, но се примирих.

** Знаете ли колко вида здравец има? Оказа се 422, от които само 1 мирише на това, което познаваме като здравец. И аз не го знаех, а нямаше и да разбера, ако просто бяхме платили на някой да мине с косата из целия двор.

*** Традиционно при нас това неизвестното се кръщава “Плевелчето Чушко”, получава си лична саксия и умерени грижи. И собствена приказка 😀

 

 

 

15 thoughts on “Сагата на начинаещите градинари :)”

  1. Един германец посетил България и като се прибрал, го запитали:
    – Как е в България?
    – Като в наш концлагер през войната!
    – Ама как така?
    – Много българи са заградени в някакви дворове с телена мрежа и копаят ли, копаят…

    Та и вие така…

  2. Апостоле, те немците и сега ползват телена мрежа. Онази за спиране на добитъка, която си купихме си е баш немска 🙂

    А колкото до копането… и аз не го разбирах до преди няколко години. И продължавам много работи да не разбирам, но онези отминали 15 години в офиси на разни фирми с всичките им корпоративни политики, работно време и дрескод ми се струват вече баш като концлагер.

    Ей сега пекна слънце и мога да изляза на терасата да пия чай. След малко като завали, ще се прибера да работя. А, то било почивен ден – дреме ми, мога да почивам, когато не ми се работи.
    В общи линии приятен концлагер сме заформили 🙂

  3. а може да се обадите някой ден да дойда с трактора и да изорем, само трябва отранко за да планираме транспортната задача

  4. Ми братле… доколкото се простират познанията ми, следващия период със сериозно копане и оране е наесен 🙂
    Датата ще я уточним като наближи, ама на – обаждам се отрано 🙂

  5. Браво, браво 🙂 Похвално е, че всички копаем – Апостол да си гледа работата – там астро- нещата – дано поне тях разбира… Силно ви завиждам, защото при нас няма толкова място, но вече тръгнаха и доматите и тиквичките и пиперките 🙂 Колкото до лука и репите – благодат – изядохме ги вече – като плевел са – растат ли растат 🙂 Аз пък имам – забележете – БЯЛ здравец на двора – хвана се – ако се размножи – среща с колелата по Искърско дефиле и ще ви дам, ако харесвате 🙂 Чудно се получава при вас. Станахте ли селяни или как 🙂 хе хе

  6. О, да, всякакви разновидности здравец искам 🙂 Мисля, че имаме 3 или 4 вида в двора, но точно БЯЛ не съм успяла да прихвана, така че успееш ли да завъдиш повечко, наесен сигнализирай за размяна 🙂
    Съседката ми измъкна и цъфнал от двора си, но май не беше добра идея в това състояние да го присаждаме, половината не се хванаха добре и линеят.

    При нас има доста охлюви и ни ядат прясно разсадените тиквички и краставици, пущините. А мястото… ми то си е половин декар, вашия парцел не беше ли по-голям? Къщата ни е малка, заема само 40 квадрата, може би за това остава по-голям двор 🙂

  7. Да, при нас къщата е с по-голяма основа и е цопната в средата, уви, на парцела. Ще докладвам за здравеца – и на мен ми се стори странно – бяло цъфти – но е – как да кажа – “елитарно”?! хи хи За офлюви ми говори – хубаво, че имам 2 кученца – те се справят и с охлюви и с котки и с другите вредители. Не са обучени специално, ама добре се справят 😉

  8. Току-що преживяхме едно “гугъл косене” на тревата отвъд оградата, ама докато грабна фотото и козите си похапнаха и отминаха 🙂

  9. Много ви се радвам на ентусиазма и хитрините, дето ги споделяте за живота на село! И градинката става приятна, макар че по-важното е, че се явява образователна май 😉
    С риск да съм досадна, обаче ми се иска да уточня, че думата “присаждане” се употребява при облагородяването с калем на дива фиданка, а смяната на пръстта на саксия, или преместване на растение от една саксия в друга, или навън се нарича “пресаждане”. Успех в градинския дизайн!

  10. @Наслуки
    благодаря за уточнението 🙂
    В такъв случай да се чете “прЕсаждане”… а от градинския дизайн все още сме далеч. По-скоро градинско скициране с много игра на гумата 😀

  11. Ми Салвадоре, на 2 км от центъра нагоре в планината в градче с 9000 жители си е село. По-възрастните от квартала като слизат до центъра казват “Отиваме в Своге” 🙂
    По улиците се мотат кокошки и кози, във всеки двор се гледат зеленчуци… изобщо село си е 🙂
    В кварталните версии на “смесен магазин” се продават от гащи до замразена риба 😀

  12. само дето смесена със сол и луга за обезпесъчаването на улицата щеше да е мор за лехите 🙂
    И малкото, попаднало в градината накара всичко да вехне. Пък успя да попадне, не е като без хич.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *