Аз сърце Kevi

(снимка от www.archithings.com )

Първият ми сблъсък с офисен стол беше в много ранното ми детство, в лабораторията, където работеше мама. Била съм много, много малка, защото единственият ми смътен спомен е как ме въртят на въпросния стол, а аз се заливам от смях и искам още. И следващият ми сблъсък беше на същото място – в кабинета на татко, в същия институт, няколко години по-късно, когато трябваше да пиша съчинение на тема “Какво работят моите родители”.

Години по-късно разбрах, че столовете, които толкова обичах като малка и които дълги години асоциирах с представата “офисен стол”, всъщност са груба соц интерпретация на популярните през 60-те години столове Kevi на Jorgen Rasmussen. Груба, груба,  но… доста здрава.

Преди известно време се сдобих с 3 такива стари стола (всъщност 2 почти здрави и един, на който е останала само стойката) на цената на една двулитрова “Ариана”, с идеята да ги реставривам, претапицирам и употребявам. Има разлика в конструкцията на стойката и ръчката за корекция на височината в моя вариант е сменена с врътка, всичко останало изглежда същото. Е… идеята още стои като идея 🙂

Оказа се, че под скъсаната тапицерия има доста приличен и много здрав шперплат, желязната стойка е в състояние да издържи и слон… и единственият проблем са пластмасовите колелца. Изпочупени са, а не мога да ги сваля. Не знам как. Пробвах с блъскане, чукане, дърпане, опити за отвиване, почесване по главата в търсене на скрит механизъм… и тц.

Някой да има идея как се смъкват колелца от стоманена стойка?

10 thoughts on “Аз сърце Kevi”

  1. Сигурно щеше да е по просто ако беше сложила снимка на колелото. По принцип можеш да натрошиш пластмасата с чук или да ги отрежеш с нещо.

  2. Под пластмасата има някакви железни щифтове, които са забодени в желязната стойка… тях не мога да разкарам. Предполагам с отрязване ще стане, но това няма да ми реши проблема с поставянето на новите колелца.

    Ще пробвам да го снимам довечера колелото, ама… не че ще се види конструкцията му вътре де 🙂

  3. С дърпане се откача цялото чудо. Просто българската здрава техническа мисъл от онова време изиска, един доста як човек да дръпне. Най-добре си потърси някой як ентусиаст със здрави нерви. Защото и на него ще му се опъне в началото.

  4. Защо не пробваш да капнеш нещо между тръбичката дето влиза в стола и гнездото. Смазка, wd40, нещо такова. Капни (пръсни), развърти малко да влезе надолу смазката, остави за 15 минути и така пробвай да теглиш. Сигурно ще се поомазни колелото, завий ръцете с някакъв парцал и така дърпай.

  5. Гери, Титинчо… 10х 🙂
    Ще се дърпа, явно… аз се надявах на някой скрит трик 🙂

    Имам смазка за верига, велосипедна… това би трябвало да свърши работа.

  6. Да предложа и аз, ако още не си извадила колелото.
    Ако поставиш крака в купа с кока кола ще разяде ръждата, дето е стегнала вътре и ще се извади по-леко. Поне мъж ми така разтваря разните ръжди.

    А после ако не намериш колелца такива, пиши 🙂

  7. @Пепа
    Не съм го извадила, рецептата със смазката не подейства 🙂
    Ще пробвам и с кола :))

    Иначе колелца всякакви гледахме в практикер, ама дали ще станат, не знам… освен да отида с едно от старите колела за мостра, стига да го извадя сравнително цяло 🙂

  8. Ако не сте успели с ваденето все още.
    Хваща се с клещи и се дърпа плавно но силно и излиза. На оста има жлеб в който е сложена една стоманизирана тел, която с дърпането се свива и излиза оста. После само с оста в Практикер и по нейният диаметър друго ново колелце и сте готови. 🙂
    Успех!

  9. Не сме още, налегнаха ни други грижи и столовете останаха на заден план… но ще станат актуални, когато наближим местенето 🙂

    10х за описанието на механизма… поне знам какво да очакваме 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *