Направи сам

Аз сърце Kevi

42 Comments

(снимка от www.archithings.com )

Първият ми сблъсък с офисен стол беше в много ранното ми детство, в лабораторията, където работеше мама. Била съм много, много малка, защото единственият ми смътен спомен е как ме въртят на въпросния стол, а аз се заливам от смях и искам още. И следващият ми сблъсък беше на същото място – в кабинета на татко, в същия институт, няколко години по-късно, когато трябваше да пиша съчинение на тема “Какво работят моите родители”.

Години по-късно разбрах, че столовете, които толкова обичах като малка и които дълги години асоциирах с представата “офисен стол”, всъщност са груба соц интерпретация на популярните през 60-те години столове Kevi на Jorgen Rasmussen. Груба, груба,  но… доста здрава.

Преди известно време се сдобих с 3 такива стари стола (всъщност 2 почти здрави и един, на който е останала само стойката) на цената на една двулитрова “Ариана”, с идеята да ги реставривам, претапицирам и употребявам. Има разлика в конструкцията на стойката и ръчката за корекция на височината в моя вариант е сменена с врътка, всичко останало изглежда същото. Е… идеята още стои като идея 🙂

Оказа се, че под скъсаната тапицерия има доста приличен и много здрав шперплат, желязната стойка е в състояние да издържи и слон… и единственият проблем са пластмасовите колелца. Изпочупени са, а не мога да ги сваля. Не знам как. Пробвах с блъскане, чукане, дърпане, опити за отвиване, почесване по главата в търсене на скрит механизъм… и тц.

Някой да има идея как се смъкват колелца от стоманена стойка?

42 thoughts on “Аз сърце Kevi”

  1. Сигурно щеше да е по просто ако беше сложила снимка на колелото. По принцип можеш да натрошиш пластмасата с чук или да ги отрежеш с нещо.

  2. Под пластмасата има някакви железни щифтове, които са забодени в желязната стойка… тях не мога да разкарам. Предполагам с отрязване ще стане, но това няма да ми реши проблема с поставянето на новите колелца.

    Ще пробвам да го снимам довечера колелото, ама… не че ще се види конструкцията му вътре де 🙂

  3. С дърпане се откача цялото чудо. Просто българската здрава техническа мисъл от онова време изиска, един доста як човек да дръпне. Най-добре си потърси някой як ентусиаст със здрави нерви. Защото и на него ще му се опъне в началото.

  4. Защо не пробваш да капнеш нещо между тръбичката дето влиза в стола и гнездото. Смазка, wd40, нещо такова. Капни (пръсни), развърти малко да влезе надолу смазката, остави за 15 минути и така пробвай да теглиш. Сигурно ще се поомазни колелото, завий ръцете с някакъв парцал и така дърпай.

  5. Гери, Титинчо… 10х 🙂
    Ще се дърпа, явно… аз се надявах на някой скрит трик 🙂

    Имам смазка за верига, велосипедна… това би трябвало да свърши работа.

  6. Да предложа и аз, ако още не си извадила колелото.
    Ако поставиш крака в купа с кока кола ще разяде ръждата, дето е стегнала вътре и ще се извади по-леко. Поне мъж ми така разтваря разните ръжди.

    А после ако не намериш колелца такива, пиши 🙂

  7. @Пепа
    Не съм го извадила, рецептата със смазката не подейства 🙂
    Ще пробвам и с кола :))

    Иначе колелца всякакви гледахме в практикер, ама дали ще станат, не знам… освен да отида с едно от старите колела за мостра, стига да го извадя сравнително цяло 🙂

  8. Ако не сте успели с ваденето все още.
    Хваща се с клещи и се дърпа плавно но силно и излиза. На оста има жлеб в който е сложена една стоманизирана тел, която с дърпането се свива и излиза оста. После само с оста в Практикер и по нейният диаметър друго ново колелце и сте готови. 🙂
    Успех!

  9. Не сме още, налегнаха ни други грижи и столовете останаха на заден план… но ще станат актуални, когато наближим местенето 🙂

    10х за описанието на механизма… поне знам какво да очакваме 🙂

  10. Pingback: Стар работен стол на колелца | homes.gruh.org

  11. I have learned some significant things through your site post. One other point I would like to express is that there are lots of games available and which are designed specifically for toddler age little ones. They consist of pattern acceptance, colors, family pets, and styles. These usually focus on familiarization in lieu of memorization. This keeps little ones engaged without having the experience like they are studying. Thanks

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *