Цигански ратан в романтично бяло

Готвим голямото местене, т.е. готвим се първо да разкараме всичко, което не си струва да пренасяме в новата къща. Боядисвам си старите столове за трапезария отново в черно (тях ще ги вземем) и понеже при предното им боядисване пропуснахме един, който нямаше къде да сместим в квартирата… реших да освежа композицията с един бял стол. Купих акрилна боя и докато се чудех искам ли наистина бял стол и дали боята ще покрие добре дървото, се сетих за за плетените маса и табуретки на балкона.

Наричам ги “цигански ратан”, защото ги купих от семейство роми с каруца, които бяха стоварили пред блока преди 6-7 години една камара градински мебели “оплетка тип дамаджана върху конструкция от нерендосани летви” . Принципно нямах никакво намерение да  пазарувам, просто се спрях да ги огледам, защото за пръв път виждах толкова много забити пирони по една проста мебел. Обаче домочадието върху каруцата започна едни пазарлъци и когато цената достигна до 8 лв за маса с 2 табуретки, “само сега, специално за тебе, како, че искаме да си ходим”, не издържах, разхилих се и ги взех. Масата стоварихме на терасата и през повечето време я ползвахме за цветарник, а табуретките мотахме насам-натам из квартирата като помощни масички за списания и т.н.

В къща с двор всяка мебел, която може да стои 7 години на терасата и да даяни на миене с душ, си струва да се запази, така че отворих боята и започнах 🙂

  1. Хубаво изтъркване на повърхностите под душа с твърда четка.
  2. Грундиране. Както и подозирах, необработеното дърво тръгна да яде много боя, така че първо грундирах повърхностите с разредена с вода боя (българска, Акварил, на водна основа е, не мирише, съхне бързо и покрива добре ).
  3. Боядисване. Принципно тази боя съхне за около 2 часа (4-6 за пълно изсъхване) , така че използвах слънчевия следобяд, за да хвана малко тен на терасата и вечерта прибрах изсъхналите табуретки в стаята. Оплетката я минах първо с рошава четка и разредена боя.
  4. Повторих процедурата с масата… и ми свърши боята. Може да мине и с една ръка, но ще повторя, обещавам :). Най-малкото за да не се виждат толкова пироните.

Калъфки за табуретките

Почти никога не сме ползвали тези столчета за сядане, защото са прекалено груби и могат да ти одерат краката (след като ти скъсат панталона). Докато сортирах дрехите на подходящи за носене и подходящи за хвърляне, открих някакъв забравен памучен плат в светло синьо, купен някъде в началото на 90-те. Оказа се, че имам поне 2 метра от него и цветът му е напълно подходящ за едни калъфки за табуретките.
Вместо дунапрен, ползвах стара хавлия за пълнеж. Определено с дунапрен ще е по-добре, но нямам… а и не си струва да харча повече пари за възглавнички на столове, които не струват нищо. Освен това тепърва се уча да шия (то си личи).

В общи линии гоня нещо подобно като усещане. Не знам доколко се получи, но все за нещо ще ги ползвам ракитените мебели 🙂

4 thoughts on “Цигански ратан в романтично бяло”

  1. Нещо ни е близък лайфстайла – и на моите масички може да видиш сп. Гео и e-book рийдъра 🙂

  2. Хах, @varna, рийдъра спестява адски много място в жилището 😀
    Но списанията са проблем… пазим 3 рафта с GEO, NG и Knowledge… и сигурно ще ги изхвърлим при пренасянето, но ми е емоционален проблем, признавам 🙂

  3. И това ни хрумна, Валя, но… ние упорито отказваме да се обзаведем с автомобил, а дарителството към разни обществени институции обикновено е свързано с това да занесеш вещите, които ще подаряваш, на конкретното място.

    Видях в някаква листовка на “Рето”, че събират и книги… мога да ги питам за списания. Те поне идват на място със собствен транспорт. Така или иначе имаме и други непотребни вещи за раздаване, а нямаме нерви и време да се занимаваме с всеки предмет поединично.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *