Архив етикети: направи сам

Идея за парапет, навесче, пергола или както се казва

Когато имаш адски много неща за довършване в една къща, намирането на пресечената точка между финанси, подходящ момент, желания и нужди е особено важно. И понеже вече мъдрим с какво да облицоваме пода на балконите, цокъла на къщата и един бетонен кютук, на дневен ред се завърна въпросът: “Да затваряме ли долната тераса с нещо и с какво?”

съществуващо положение идея за парапет-навес

Спряхме се на идеята за проста дървена носеща конструкция от 5 Г-образни, свързани под прав ъгъл греди (и подходящите диагонали), евентуално с панели железен парапет между тях, повтарящ мотивите от горния (който още не е довършен, така че модела на картинката е примерен). Можем да използваме опита си от бараката и да потърсим помощ само за закрепването на гредите и евентуално навеса, покриващ разликите в ширината на горната и долната тераса, а с останалото да се справим сами или на някой следващ етап.

“Остъкляването” можем да направим по 2 начина, като най-лесния ще е тип “парник” с  прозрачни PVC ветроупорни завеси. По груби сметки един такъв панел 270/80 см излиза около 60 лв. В същия ценови диапазон е и варианта с поликарбонатните прозорци в дървена рамка, който вече експериментирахме при бараката. При това панелите могат да се направят на няколко части, като някои от тях да са отваряеми.

Обосновка

Парапет на долната тераса във всички случаи е нужен, височината е около 1,7м в най-стръмната част. Остъкляването с алуминиева или PVC дограма, въпреки изкушението “поръчваш, монтират, забравяш” отпадна заради високата цена и необратимостта. През лятото предпочитаме да е проветриво, в дъждовно време да е сухо, през зимата да не навява сняг чак до входната врата. Държим да влиза много светлина през зимата, но не и да е прекалено слънчево през лятото. Не ни се занимава отново с бюрокрация, така че навеса трябва да се води “паянтова/преместваема конструкция” или просто малко по-широка интерпретация на парапет за тераса.

Произволна част от навеса трябва да може да се разглоби и прекрои според новите ни нужди след някоя друга година, когато “усвоим” и полянката до терасата в покрита с декинг платформа за посядване/излежаване в приятна компания.

***

Идеята е само грубо нахвърляна, защото от опит знаем, че при нас всичко се променя в движение и често това, което ми е по-лесно да начертая не е съвсем това, което ни е по-лесно да направим с трион, чук и отвертка 😀

 

 

Котешка къщурка

В края на юни, без да сме планирали изобщо да имаме домашен любимец, се сдобихме с Мърличка Черешкина. Прибирахме се от Бургас, БДЖ, докато изтрамбоваме баира с раниците на гръб беше станало среднощ… а котето се бе свило до оградата, заобиколено от лаещи улични песове. Някой просто го беше изхвърлил – обичайната съдба на женските котки тук.

Пуснахме я в двора на сигурно място, дадохме й малко храна и тя остана (всъщност от следващата сутрин и с багер не можехме да я изринем от двора, но това е отделен въпрос :D). Проблемът е, че през зимата тук става доста студено, ние котка в къщи не искаме, а и самата Мърличка удържа да спи в антрето само 1 нощ – вечерта след кастрацията си. Не можеш да вържеш селска котка, разполагаща с половин декар двор, дървета за катерене, дере с безброй приключения и камара местни обожатели да седи затворена в малка къща и туйто.

Мърличка, 2 дена след като я намерихме  Клошарчето с любимия кашон оглеждаме терена за къщата Със самата къщичка се мотахме целия ноември. Имаше достатъчно работа по градината и бараката.

През лятото котето обикаляше сенките в двора, наесен като истинско клошарче окупира един кашон, но за зимата решихме да й спретнем по-прилична къща. Дървена, с двойни стени и изолация от стиропор между тях. Върху покрива и на пода сложихме изолационна мушама, подът е двоен, със стиропор и фазер. Всички фуги и процепи (освен вратата) са затворени с монтажна пяна. А вътре – достатъчно пластове сложни пространствени конфигурации от любимия на Мърличка кашонен картон (за допълнителна изолация и по-лесно почистване).

Мърличка, 5 месеца след като ни се натресе, добила формата на почти идеален кръг Остава да се боядиса фасадата :) Къщичка за котки без врата и обзавеждане Текущото състояние. Вътре е топло, сухо и... шумно.

Вратата не успяхме да я измислим и направим навреме, затова при първия сняг заковахме 2 пласта опаковъчно фолио на балончета (“пуканки”) като завеса – държи достатъчно топло, а котката може лесно да влиза и излиза.

Къщичката се получи достатъчно защитена и топла, но… не отчетохме колко шум ще генерира външното тяло на климатика в близост до нея. Когато той работи, Мърличка предпочита компанията на селските котараци в бараката за дърва на съседа. А в нейната нова къщурка спи поредното изхвърлено от някой коте, достатъчно отчаяно, за да не се впечатлява от децибелите на климатика и моето “ОткъдеСеПръкнаПъкТиСега?!” и “КъшОтТукГадиноПроклета!”

Хора, кастрирайте си домашните любимци, моля.

(А Мърличка, ако оцелее до пролетта, ще получи нова къща. На тихо място, някъде от другата страна на бараката, далеч от климатика и по-близо до мишето царство – задължение, което странно защо пренебрегва.)

Бараката, малък финал

Градинската ни барака за лопати и инструменти е вече готова. Финалът е малък, защото остана за довършване една малка плъзгаща врата в участъка “гардероб” вляво, където ще е склада за мотики, лопати, гребла и коси, т.е. всичко онова, което през всички сезони извън зимата ни трябва всекидневно.
Стана студено, нямаме повече материали, боята не съхне… и в крайна сметка заковахме парче ОСБ на отвора за врата, за да презимува.

Тротоарните плочки пред бараката също ще ги пренареждаме напролет. Пясъкът не стигна (плочките също), а с пръст от двора ми е трудно да направя подходящите наклони на пътеките и в същото време да не хлопат плочки :). Нахвърляхме ги, колкото да не газим в калта. Водосточната тръба е подпряна под някакъв шантав ъгъл, защото ще я местим в крайно дясно. Някога :).

Какво направихме дотук:

  1. Подробен проект кое как ще изглежда, с размери и количествена сметка (или поне аз така си мислех);
  2. Помощ от местна бригада за основите и конструкцията (след което доста неща се оказаха различни);
  3. Лятно-есенен лагер, в който се учехме сами да слагаме тротоарни плочки, да ковем ламперия и да напасваме двойни врати.

 И малко детайли,

от които като новобранци в баракостроенето сме някак доволни 🙂

       

  • Ъгълчето на прозореца, дограмата, закрепването и изобщо всичко около прозореца. Получи се изненадващо добре: поликарбонатен лист, монтиран при единия противоземетръсен диагонал, с помощта на дървени Г-образни первази за ламперия. Измислихме го и си го направихме сами… вместо предишната идея за прозорец, която отпадна по (хм) независещи от нас обстоятелства.
  • Ламаринената обшивка на покрива към стената. Не стана красиво, но отново ни е за пръв път да слагаме такова чудо. Към стената е захваната с едни дълги винтове и дюбели за стиропор, а към ондулина – със специални пирони за ондулин. Както винаги, оказа се, че нямаме подходящи бургии и подходящ инструмент за завинтването и се сещаме за това в събота следобяд. Все пак я сложихме сами.
  • Тротоарните плочки. Отвън не успяхме да ги наредим, но вътре в бараката станаха доста равни и здрави. Сефте бърках и бетон, на всичкото отгоре и “на око” (меренето на съставките не го обичам и като готвя), но се получи доста здрав, гладък и без шупли и ронливи участъци.
  • А изкопните работи след 5 месеца суша покрай това недовършено “стълбище” ми образуваха мускули на неподозирани места.
  • За двойната врата получихме солидна родителска помощ, но след чиракуването смятам, че със следващата ще се справим без проблеми 🙂
  • Оправянето на разни конструктивни недъзи, като например луфта между гредите на бараката и стените на площадката. На чертеж разстояние между тях не би трябвало да има, но… имаше и това щеше да създава проблеми. Спретнахме временно решение, докато обмислим с какво ще се облицова терасата и какво ще има пред нея. По-късно решихме в този ъгъл да е котешката къщичка (но за нея отделен пост, когато я довършим).

В общи линии всичко отне много повече време от предвиденото. Не вярвах, че едни первази за ламперия ще ми отнемат цял месец, но факт – доставките на подобни “екстри” в местните магазини са нередовни и случайни.

 

 

Уъркшоп по баракинг

Понеже стана много модерно всеки, който е успял да не съсипе даден проект, да учи и останалите как да не съсипват своите… решихме и ние да спретнем един уъркшоп за начинаещи и напреднали в баракостроенето. Или работилница, по нашенски.

Каква ще е ползата за курсистите?

  • Получават базови практически познания за ползването на чук, пирони и трион;
  • Научават се да завиват дълги винтове в дебела греда без винтоверт;
  • “Три пъти мери, един път режи” не е само народна поговорка, а и икономически инструмент за нередуциране на личното богатство;
  • Получават почти университетски познания по предмета “Съпротивление на материалите”;
  • Успяват да видят смисъла на задачите с греди и опори. Ако не са учили съпромат, ще добият усещането, че от тази дисциплина има смисъл дори и да си PR SEO филолого-маркетолог.

Галерията на отличниците

Малко снимки от уъркшопите ни миналия месец.

Програма по дни и модули

Ден 1:

  1. Избор на достатъчно количество качествен дървен материал
    Или защо 4-те вътрешни дъски ламперия в добре пакетиран сноп от 6 винаги са с чепове и/или дървояди.
  2. Вертикалът не е по-лесен от хоризонтала.
    Или защо няма значение в коя посока ковеш ламперията, понеже все ще ти е зор да направиш от нея стабилна стена.

Ден 2:

  1. За какво служи бащата на половинката?
    Или как да експлоатираме чужд труд
  2. Когато ръцете изпреварят ума
    Този модул ще разделим на двете му логични части:
    • Умът ми пречи: ролята на сутрешното кафе, биоритмите, от чакра в чакра и нумерологията (водеща Кот);
    • Ръцете ми пречат: абе няма значение дали уцелваме, важното е да размахваме чука (водещ Прасунсен).

Ден 3:

Успешно преминалите модулите от ден 2 могат по желание да минат и курса за напреднали:
  1. Какво да правим, когато котката (жената, детето, синигерчето) ни пречи?
    Желателно е курсантите да си носят собствени тежък чук или секирка (щото по нашите има достатъчно наши пръстови отпечатъци и капки кръв за ДНК анализ).
  2. Редене на тротоарни плочки 
    Или защо дори и жена може да се справи с тази работа по-бързо и читаво от наетите по проекта за оправяне на пътя по Искърското дефиле с европейски кинти.
Успешно преминалите всички модули ще черпят с бира и цаца. Ако са им останали и пръсти имат сериозен повод за почерпят, така че да не се ослушват.

 

Вино от глухарчета

Очаквахме този момент още от есента, когато дойдохме тук. Грижливо пазихме недокосната ливадата глухарчета в задния двор: от градинските ни ботуши, от косата, от съседските кози и кокошки. Дълго се опитвах да стана рано, докато по цветчетата има роса и накрая просто излязох с кошничката в жегата и набрах количество за около 1 литър. Внимателно спазихме етапите от рецептата и този път се сетих да ги заснема всички.

И идилията беше дотук

Чудех се дали да пускам този пост, но понеже мернах в блогосферата, че и някой друг е правил такова вино – вече мога спокойно да си призная: нашето за директна консумация не става. Кисело е като оцет :D, а алкохолния градус не мога да измеря – явно има малко по-едра утайка, която е минала през тензуха и задръства виномера ми.

И понеже не знам дали догодина ще се опитвам отново да правя алкохол от глухарчета (химиците в семейството здраво ме наплашиха с разните съединения, които се получавали при неправилна ферментация и ефектите върху различните органи на тялото, ама те моите по принцип така могат да те откажат от всяка храна) – замислих се за всякакви

Алтернативи за консумация на глухарчета

  • Салата от млади листа на глухарчета: ползват се като марули, води се доста полезна пролетна храна. По-старите листа нагарчат, но на мен това не ми пречи.
  • Панирани цветове на глухарчета: идеята за това (заедно с уверенията, че е много вкусно) дойде от @Roguegater. Ние за по-бързо си направихме омлет с последните жълти глухарчета, които успяхме да наберем в двора и беше доста приятно ястие. Догодина ще е сред основните ни мезета за април 🙂
  • Запарка от цветове (рецептата взех от блога на Късна Пролет): заливат се 15 цветчета с около литър вода, похлупва се и като изстине се пие като вода.

И идеи за какво да ползвам моя киселяк (понеже след толкова чакане и труд ми е жал да го изхвърля, а Прасунсен опита една глътка и се отказа, така че съм сама в усилията си да изпразня бутилката):

  • Коктейл Бредбъри: 1/3 от много киселото ми вино от глухарчета, 2/3 тоник, лед, коктейлни аксесоари според вкуса.
  • Глътка от виното чудесно ароматизира и прави приятно кисела газираната вода, която пия вместо безалкохолни. Знам, че газираното не е полезно, ама ми писва голата вода и чая, а разните фрешове са си калорични.
  • И естествено – вместо лимон или оцет в салатата.

 

Работно място в кухнята

Така се случи, че се разминахме с южното изложение. Заради едни стълбове и жици на ЧЕЗ се наложи да завъртим къщата и в момента прозорците на почти всички стаи гледат на запад (според компаса – югозапад, но заради планините отсреща слънцето се скрива по-рано и нито юга е като юг, нито запада – истински запад). Южно изложение имаме в кухнята – възможно най-неподходящото място. И да, можеше да върнем проекта за преработване, но понеже преди 3 години не го направихме, късно е да пускаме постове, започващи с “ако…” и да се ядосваме със задна дата.

Проблемът

През лятото в кухнята става много топло и хладилникът започва да се задъхва. Като решение за жегата (а и за студа) в кухнята, а и за целия долен етаж измъдрихме едни външни ролетни щори, които скоро чакаме да монтират.

По-голямата мъка ни е, че в дневната, която по план трябва да ми служи по 10-тина часа на ден за работен офис, слънце почти не влиза, а откакто нощем температурите започнаха да падат около и под нулата, в стаята сутрин е малко по-топло, отколкото в хладилника.

Първоначално, на етап проект, планът беше да се отопляваме с камина/печка с дърва и в този случай пряката връзка със стълбището на 2-ри етаж и огромния обем въздух в него не представляваше проблем – 6-8 kW камина можеше да затопля малката дневна, стълбището, коридора на 2 етаж и дори стаите – при отворени врати.

След като поживяхме 2 месеца тук, наблюдавахме цялата съседска суетня и хамалогия около доставката, рязането, цепенето, реденето на дърва, чистенето на пепелта и накрая направо си попитахме за мнение потърпевшите, се отказахме от идеята за камина, поне за тази зима.

Спасяваме положението с импровизации

Едно решение, което в момента не ни струва нищо – преместихме хладилника от кухнята в дневната и на негово място спретнахме набързо едно импровизирано работно място, което да ползвам в слънчевите дни. А и в много студени дни – все пак 6 кв. м. кухня се топли по-лесно и евтино от 20 кв.м. дневна и още толкова като обем стълбище и коридор.

  • Материали: Използвахме страниците на стар двукрилен гардероб, 6 метални планки и винтове за дърво. Освен плота и 2-те страници за крака, бюрцето има и една челна дъска отзад, без която се кандилка като пиян горски.
  • Време за работа: (на абсолютно начинаещи, които за сефте хващат ел. трион, никога нямат подходяща бургия за дупките и забравят да си заредят винтоверта) – около 3 часа.
  • Бюджет: около 5 лв (за винтове и планки, купени за някакви други неосъществени полици).

Бюрцето не стана красиво, нито е много умно измислено, но понеже така или иначе не беше ясно колко ще го ползвам и каква ще е икономията в сметката за ток накрая – за експеримента тази зима ще свърши работа.

Ако се окаже, че го ползвам често, ще метна чертежите на ъпгрейднатото му издание, заедно с тези на обзавеждането на дневната (включваща и хладилника) на дърводелеца, който прави спалнята и кухнята ни, за да придобие някакъв по-индустриален вид. Ако успея да измисля капак за монитора и пр. електроники, бюрото ще може да се ползва и като плот за рязане или масичка за бързо хапване.

А, да – оказа се, че да имаш хладилник в дневната е много удобно, но бирата свършва бързо 🙂

Шипково вино

Шипковото вино* беше първия експеримент с домашна напитка, за която намерихме време около преместването и дооправянето на къщата и двора. (Да се готвят ябълковия сайдер, домашната бира и виното от глухарчета 😀 )

Успяхме да оберем последните свестни шипки в радиус 1 км от къщата ни, които да са достъпни без скафандър (ей, много бодат пущините), въоръжих се с няколко рецепти и детските си спомени за тази напитка и спретнах нещо средно аритметично от всичко това. Избрах възможно най-простата рецепта, защото за нещо повече наистина нямах нито времето, нито съставките.

Рецептата

  • Около 250 грама пресни шипки (или 2 малки бутилки от минерална вода, пълни с шипки, защото това имахме в нас, когато открихме храстите)
  • 250 гр. захар
  • 1 малка лъжичка лимонена киселина
  • Около 3 литра вода (в нашия случай по-малко, защото натъпках всичко това в трилитрова бутилка)

Шипките се измиват, махат им се мъхестите връхчета (тази част малко си я спестих, пак става) и се начукват. Аз използвах 2 дървени дъски за рязане, сложих шипките между тях и ги помлатих малко с големия чук – получи се. Всички съставки се слагат в подходящ голям съд, запушва се добре и се оставя на топло и сянка. Няколко пъти дневно шишето се разклаща интензивно (като след 3-тия внимавайте да не хвръкне тапата). От време на време опитвайте.

Опитахме виното на 7-мия ден, но ферментацията беше в разгара си и ни поразбърка стомасите, а напитката беше все още прекалено сладка. На 10-тия според мен вече става за пиене, но ако го бяхме изчакали още 2-3 дена, нямаше да сбъркаме.

В този вариант се пие веднага (прецедено** в бутилки може да се държи и в хладилник или на студено) и е слабо алкохолно. На вкус е леко резливо и сладникаво, но няма аромат (може би ще му върви индрише или друга ароматна подправка). Теоретично би трябвало да запази всички полезни вещества от шипките и да ви ги сервира в чашата. Пила съм доста шипково вино като дете, но специално при моето творение, заради това, че нашата стайна температура е 16 градуса, му трябваше повече време за ферментация и накрая стана по-силничко, замайва главата и не бих рискувала да го тествам на малчугани 🙂

Има и варианти с добавка на хлебна мая, предварително сварен захарен сироп и повече кандърми.

___

*Шипковото вино е толкова вино, колкото и чаят от шипки е чай. Обаче и “алкохолна напитка от ферментирали плодове” звучи толкова встрани от вкусното, колкото и “билкова отвара”, за това с извинение към професионалистите ще продължа да си ползвам думите “вино” и “чай”.

**Обикновена цедка върши работа за целите шипки, семките и едрите парчета, но ако искате фино филтриране – марля или филтърна хартия може и да свършат работа. Някоя друга шипка си запазете за снимката, че с тоя цвят… 🙂

Стар работен стол на колелца

Признавам си честно, каталога на IKEA ми е доста полезен – стимулира ме да се захвана със стягане и освежаване на някои от старите мебели, които не искам да изхвърля, но не ми се ще и да гледам повече в такъв вид, особено в новата къща.

Преди повече от година писах тук, че имам 2 офисни стола (и основата от третия) и се чудя как да ги стегна. Столовете са с адски здрава стоманена стойка, носачът за седалката също е от желязо, а самите седалка и облегалка – от шперплат. Имаха отвратителна и вече доста прокъсана тапицерия и колелетата бяха за смяна, като това беше единственият им проблем.

Първоначално смятах само да сменя тапицерията, но ровичкайки за идеи открих снимки на доста приятно боядисани Kevi столчета. Нашите приличат малко на този модел, а и боядисан шперплат определено се поддържа по-лесно, така че просто изчистих седалката и облегалката от остатъците лепило и дунапрен и хванах четката. Използвах черна акрилна боя, защото този цвят покрива шперплата много добре и нямаше нужда от втора ръка.

Резултатът съхне на терасата.

Цигански ратан в романтично бяло

Готвим голямото местене, т.е. готвим се първо да разкараме всичко, което не си струва да пренасяме в новата къща. Боядисвам си старите столове за трапезария отново в черно (тях ще ги вземем) и понеже при предното им боядисване пропуснахме един, който нямаше къде да сместим в квартирата… реших да освежа композицията с един бял стол. Купих акрилна боя и докато се чудех искам ли наистина бял стол и дали боята ще покрие добре дървото, се сетих за за плетените маса и табуретки на балкона.

Наричам ги “цигански ратан”, защото ги купих от семейство роми с каруца, които бяха стоварили пред блока преди 6-7 години една камара градински мебели “оплетка тип дамаджана върху конструкция от нерендосани летви” . Принципно нямах никакво намерение да  пазарувам, просто се спрях да ги огледам, защото за пръв път виждах толкова много забити пирони по една проста мебел. Обаче домочадието върху каруцата започна едни пазарлъци и когато цената достигна до 8 лв за маса с 2 табуретки, “само сега, специално за тебе, како, че искаме да си ходим”, не издържах, разхилих се и ги взех. Масата стоварихме на терасата и през повечето време я ползвахме за цветарник, а табуретките мотахме насам-натам из квартирата като помощни масички за списания и т.н.

В къща с двор всяка мебел, която може да стои 7 години на терасата и да даяни на миене с душ, си струва да се запази, така че отворих боята и започнах 🙂

  1. Хубаво изтъркване на повърхностите под душа с твърда четка.
  2. Грундиране. Както и подозирах, необработеното дърво тръгна да яде много боя, така че първо грундирах повърхностите с разредена с вода боя (българска, Акварил, на водна основа е, не мирише, съхне бързо и покрива добре ).
  3. Боядисване. Принципно тази боя съхне за около 2 часа (4-6 за пълно изсъхване) , така че използвах слънчевия следобяд, за да хвана малко тен на терасата и вечерта прибрах изсъхналите табуретки в стаята. Оплетката я минах първо с рошава четка и разредена боя.
  4. Повторих процедурата с масата… и ми свърши боята. Може да мине и с една ръка, но ще повторя, обещавам :). Най-малкото за да не се виждат толкова пироните.

Калъфки за табуретките

Почти никога не сме ползвали тези столчета за сядане, защото са прекалено груби и могат да ти одерат краката (след като ти скъсат панталона). Докато сортирах дрехите на подходящи за носене и подходящи за хвърляне, открих някакъв забравен памучен плат в светло синьо, купен някъде в началото на 90-те. Оказа се, че имам поне 2 метра от него и цветът му е напълно подходящ за едни калъфки за табуретките.
Вместо дунапрен, ползвах стара хавлия за пълнеж. Определено с дунапрен ще е по-добре, но нямам… а и не си струва да харча повече пари за възглавнички на столове, които не струват нищо. Освен това тепърва се уча да шия (то си личи).

В общи линии гоня нещо подобно като усещане. Не знам доколко се получи, но все за нещо ще ги ползвам ракитените мебели 🙂

Шев и кройка (офлайн забавата ми за празниците)

Купих си шевна машина. Отдавна не бях шила нещо по-сериозно от подгъв на панталон (изключвам калъфките за възглавници, които правихме по трудово в 7-ми клас), но периодично ме прихваща мерака да захвърля компютъра поне за няколко часа и да се занимавам с нещо офлайн. Миналия месец дадох 12 лева в кварталното ателие за подгъв на 2 чифта джинси, търсих под дърво и камък (и естествено не намерих) достатъчно топъл калъф за електронната си книга и реших, че е крайно време да започна да мисля за обзавеждането в къщата ни.  Предвид тоталната липса на нещо подходящо в спама от мебелните магазини в София и наличието на читав мебелен цех в Своге, в който по мой проект могат да направят кажи-речи всичко без тапицерията… идеята да имам играчка без екран и връзка с интернет, която да може да съедини 2 парчета дебел плат или кожа дойде от самосебе си.

Проучването

Имам усещането, че колкото по-смислена е една покупка, толкова по-малко инфо и реклама има за стоката. Аз с реклама за шевна машина не съм се сблъсквала челно. Майка ми има един стар “Лучник”, а преди него имаше една още по-стара “Тула” и в общи линии това са моделите, на които съм сядала да пробвам някой друг тигел и от които са ме гонели след първата счупена игла. И двата модела не се държаха много добре с много дебелите платове (впрочем с много тънките също), но поне издържаха на тормоза ми.

След няколкодневно проучване из форумите и подробна справка с вездесъщата бг-мама разбрах, че времената на конверсия във военните заводи са отминали и вместо от немски каски шевните машини вече се правят от пластмаса и за това не можеш да си купиш просто една универсална машина за любителски нужди, а трябва и да дефинираш добре какъв точно вид любител си.  Успях да открия само един модел, който да има нужните възможности (да шие дебел плат и да има зачистващ тигел… да не мислите, че кой знае какво искам) и да надхвърля със съвсем малко максималната сума от 300лв, която бях склонна да заделя – Toyota Jeans JFS18.

Взехме я от “Технополис” и този път като по чудо стоката не беше мострата от витрината и гаранционната карта не беше загубена някъде безвъзвратно. А гаранцията е важна, защото за този модел е 5 години. И е хубаво, че я има, защото при липсата на дори и кратко упътване за потребителя на български език имаш почти безкраен набор от възможности да строшиш машината, преди още да си пробвал всички тигели. Впрочем книжката на хартия, с която върви уреда е съкратено издание – подробното си дръпнах от сайта.

Първи опити

Както вече казах – тепърва ми предстои да се уча да шия :). И все пак няколкото първи опита да ушия зимно якенце за електронна книга са 100% използваеми и почти приемливи като визия.

Топло зимно яке за LBook V3 със защитна подвързия.

Първи опит да ушия калъф, в който може да се пъхне LBook V3 със защитна подвързия. Подробности има тук.

Понеже този модел е от рециклирани материали, остана за моята джаджа и го ползвам всекидневно вече почти месец.

Следващите калъфчета трябваше да са за подаръци на любими хора с електронни книжки, и за това за тях не използвах втора употреба чаркове, а купих материалите – черна изкуствена кожа за лицето и жълтеникаво-бяла изкуствена кожа с козина за подплатата. Половин метър от плата при ширина 140 см стига за поне 5 калъфа за устройства с 6 инчови екрани и само времето ми беше в дефицит.

Кожухче за LBook V8

Да започна направо с черната кожа ми се стори доста плашещо, за това тази версия е само от козинката. Научих се да сменям крачето на машината с това за цип и да навивам долния конец.

Отчетох забележката на Пипи, че голямото метално копче може да натиска екрана и го пропуснах, въпреки че LBook V8 има здрав пластмасов защитен капак.

Ципчето не е ушито точно по правилата, но и правилата нищо не казват за случая, в който козината се навира къде ли не и ти къса нервите.

Черно кожено яке с подплата за Amazon Kindle 3

Честно казано този модел трябваше да има джоб за слушалки и декоративни тигели и ципове, но… късно открих поговорката “Три пъти мисли, накрая ший” и се усетих, че няма как да монтирам джоб на вече ушит калъф едва след като установих, че и поренето на тигел по рошава кожа е мисия невъзможна. С меренето проблеми нямах – всичко е “на око”, без предварителни кройки и нямаше отрязано по-късо или по-широко парче кожа 🙂

На този етап някак си вдянах, че иглата, с която шия, не е особено подходяща за двоен дебел плат и се научих как се сменя.

На снимката в калъфчето няма Kindle 3, а моят стар LBook V3. По габарити двете устройства са еднакви (Kindle 3 е съвсем малко по-тънък и с по-заоблени ъгли), за това ми беше много удобно да меря.

Това моделче стана най-топло с двойната кожа. Имах идея подплатата да се сваля, за да може да се пере отделно, но вечерта преди пътуване не е подходящото време за мъдрене на сложни конструкции.

***
Е… това е. От нас – весело прекарване на новогодишната нощ и всички най-хубаво през новата година.