Котешка къщурка

В края на юни, без да сме планирали изобщо да имаме домашен любимец, се сдобихме с Мърличка Черешкина. Прибирахме се от Бургас, БДЖ, докато изтрамбоваме баира с раниците на гръб беше станало среднощ… а котето се бе свило до оградата, заобиколено от лаещи улични песове. Някой просто го беше изхвърлил – обичайната съдба на женските котки тук.

Пуснахме я в двора на сигурно място, дадохме й малко храна и тя остана (всъщност от следващата сутрин и с багер не можехме да я изринем от двора, но това е отделен въпрос :D). Проблемът е, че през зимата тук става доста студено, ние котка в къщи не искаме, а и самата Мърличка удържа да спи в антрето само 1 нощ – вечерта след кастрацията си. Не можеш да вържеш селска котка, разполагаща с половин декар двор, дървета за катерене, дере с безброй приключения и камара местни обожатели да седи затворена в малка къща и туйто.

Мърличка, 2 дена след като я намерихме  Клошарчето с любимия кашон оглеждаме терена за къщата Със самата къщичка се мотахме целия ноември. Имаше достатъчно работа по градината и бараката.

През лятото котето обикаляше сенките в двора, наесен като истинско клошарче окупира един кашон, но за зимата решихме да й спретнем по-прилична къща. Дървена, с двойни стени и изолация от стиропор между тях. Върху покрива и на пода сложихме изолационна мушама, подът е двоен, със стиропор и фазер. Всички фуги и процепи (освен вратата) са затворени с монтажна пяна. А вътре – достатъчно пластове сложни пространствени конфигурации от любимия на Мърличка кашонен картон (за допълнителна изолация и по-лесно почистване).

Мърличка, 5 месеца след като ни се натресе, добила формата на почти идеален кръг Остава да се боядиса фасадата :) Къщичка за котки без врата и обзавеждане Текущото състояние. Вътре е топло, сухо и... шумно.

Вратата не успяхме да я измислим и направим навреме, затова при първия сняг заковахме 2 пласта опаковъчно фолио на балончета (“пуканки”) като завеса – държи достатъчно топло, а котката може лесно да влиза и излиза.

Къщичката се получи достатъчно защитена и топла, но… не отчетохме колко шум ще генерира външното тяло на климатика в близост до нея. Когато той работи, Мърличка предпочита компанията на селските котараци в бараката за дърва на съседа. А в нейната нова къщурка спи поредното изхвърлено от някой коте, достатъчно отчаяно, за да не се впечатлява от децибелите на климатика и моето “ОткъдеСеПръкнаПъкТиСега?!” и “КъшОтТукГадиноПроклета!”

Хора, кастрирайте си домашните любимци, моля.

(А Мърличка, ако оцелее до пролетта, ще получи нова къща. На тихо място, някъде от другата страна на бараката, далеч от климатика и по-близо до мишето царство – задължение, което странно защо пренебрегва.)

5 thoughts on “Котешка къщурка”

  1. Мърличка 🙂 Изглежда много странно име за такова сладко коте 🙂 За много години първо, Фторо – вземете си и помиар – непременно Шаро – и 3то – на 2 фев имаме празник в Кътина – елате – ще се запознаем и ще дегустирате (много) от Кътинското вино 😉

  2. като по-малка много мрррр-каше, за това и Мърличка 🙂
    За куче още не сме мислили, че при нас храната за хищници е кът, а и песа не можеш да го оставиш седмица на самоуправление 🙂

    2-ри уикенд се пада… ако не мине котка път, ще ни е много приятно да се видим 🙂

  3. мда, 2-ри го пропуснахме, пък и не разменихме никакви други координати.
    На поправителен 🙂

  4. Ми няма да си напиша тук телефона я 🙂 Да ме налазят секви некви 🙂 Мейла ми е stoitsov@ като горното 😉

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *