С БДЖ до Мездра

Отдавна планирахме да възобновим еднодневните влакови пътешествия, а каква по-подходяща дестинация от железничарския център Мездра? Тръгване към обяд и прибиране привечер, по много живописния път през дефилето и с достатъчно време за разглеждане на малко градче плюс похапване в местна кръчма. Изчакахме първата суха слънчева събота и потеглихме.

Пътуването с влак точно по този маршрут би трябвало да е доста приятно преживяване, но по всеизвестни причини не ни се получи. Прозорците на влака не бяха мити от поне петилетка и почти нищо от разкошните гледки не видяхме, в замяна на това в толкова топъл ден имаше парно.

Гарата в Мездра, също както и в Своге, си е баш в центъра. Слизаш от влака и вече си на “стъргалото”, което си е известно удобство, ако не живееш точно там.

Прави впечатление, че достолепната архитектура е от 30-те години на XX век. С дарения са построени църквата „Св. вмчк Георги Победоносец“ и училище “Хр. Ботев” в центъра. Някои от по-интересните и запазени стари къщи също са с дата 1932г. Централните части на града са добре озеленени и с удобни пешеходни зони.

Хотел. За всеки случай, ако те сполети стачка на БДЖ и не успееш да си тръгнеш от тук. училище “Хр. Ботев”  Дом на железничаря. Естествено :) църквата „Св. вмчк Георги Победоносец“  една от малкото добре поддържани стари къщи в центъра Паркът между 2 улици Паркът. Една от приемливите статуи. Доста сбъркан строеж отзад. Паркът. Детски фитнес кът. Паметник на онзи с горелката на главата, ръчкащ мършаво драконче с пръчка. Вероятно единствената детска градина, за това пък огромна. Табло с вело маршрути в околността Старият автомобил в ролята на градинско джудже. Или великан :D

Всъщност Мездра е идеален град за велосипеден транспорт – равен и неголям като площ, скромно улично движение и без така дразнещите паркирани по тротоари или на платното автомобили. В центъра на града има табло с вело маршрутите и в околността.

Иначе из Мездра витае някакъв деветдесетарски дух. За кратко пътуване назад във времето е приятно и забавно.

Мездренци изглежда са големи фенове на гроздето, защото пред доста жилищни блокове видяхме асми. Интересно е дали съседите съвместно правят и виното си и има ли дегустация по входове? С Прасунсен още не сме успели да си засадим лозе в двора и почти им завидяхме.
И точно на входа на панелен блок успяхме да мернем един типичен грузински графит – с вино, грозде, достолепни мъже с бради и манастир в далечината :D.

Лозе пред блока. Интересно, правят ли комшийско вино? :) Интересно съчетание от асма и уведомителна антипаркинг табела Тук лозичките са още малки, но към конструкцията е подходено с нужната сериозност : градски стенописи в грузински стил

Естествено, градското пешеходно обикаляне винаги ни докарва неистов глад с жажда и една огромна част от методичното обхождане на улиците е в търсене на подходяща кръчма за чревоугодници, които не ядат месо. И тук вече ударихме на камък – събота, тук затворена пицария, там е просто кафе-бар и не сервират храна… Погледнахме на няколко пъти белите покривки на хотелския ресторант, но доста силно ни лъхаше на Балкантурист и не се престрашихме. Накрая попитахме и ни показаха някаква дървена постройка, срамежливо скрита встрани от хотела. Също здрав деветдесетарски дух, даже музиката и менюто не бяха променяни оттогава :). Но ни нахраниха обилно за скромни пари. И пак, по традиция, впечатлението ни от заведението се развали, когато се наложи да разтоварим бирата в тоалетната му.

Хареса ни и е вероятно да повторим Мездра, ако киното в града все още работи.

 

9 thoughts on “С БДЖ до Мездра”

  1. Здравейте!
    В този град не съм родена, но тук дойдох почти дете и до днес той скъп ми е …….
    Тук учих, тук за първи път се влюбих….
    Тук създадох семейство, дом ,родиха се моите две деца …….
    Тук живея, за този град милея !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Да ….кино има -ремонтирано, обновено …… и работи…
    Стартира реализацията на най-мащабния проект на община Мездра “Историята, природата и културата- туристическите атракции на Мездра”.

    Проектът започва сконсервация и реставрация на най-добре запазената римска крепост у нас “Калето” в Мездра, едновременно с което ще бъдат направени и подобрения на прилежащата инфраструктура. Археологическа крепост “Калето” е паметник на културата с национално значение от вид архитектурно-строителен от Античността и Средновековието, обявена като такава в Държавен вестник бр. 90/1965 година.

    Праисторическо укрепено селище от края на каменно-медната епоха се разкриват при изследванията на “Калето” край Мездра- с римска и късноантична крепостна архитектура без аналог в България, изградена със съчетаване на висока крепостна стена, вградени вътрешни и външни кули, следващи конфигурацията на терена. Римляните построяват крепостта “Калето” II – III век от новата ера.

    По време на Великото преселение на народите крепостта и градът са разрушавани и впоследствие възстановявани многократно по време на Рим, Византия, Първото и Второто българско царство. Последното възстановяване е от заселилите се тук през VI век славяни. Крепостта е защитавала естествената връзка между Южна и Северна България и прилежащите й територии.

    Археологическият обект “Калето” има няколко наслоени културни пласта от каменно-медната епоха (V хил.пр.Хр.), ранножелязната епоха (VIII-VI век пр.Хр.), римската епоха (II-IV век), византийския период (V-VI век) до българското средновековие (IX-XI век). Благодарение на това паметникът, със своите движими и недвижими културни ценности, е увлекателен разказ за миналото на Мездренския край през последните 6300 години.
    Реставрацията на обекта напредва и се надяваме,за деня на Мездра -6 май ,всичко да е готово !Наистина има какво да се види, така че заповядайте!
    http://ivankalilova.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/05/08/razhodka-v-mezdra.743644
    Сърдечни поздрави и усмивки от мен: Иванка Лилова 🙂

  2. @Иванка Лилова, благодаря за инфото! Приятно е, когато жителите на едно място си го харесват и се стараят да го направят по-добро за живеене 🙂
    Ще се отбием пак на кино и да видим крепостта.

    Но пътешествието много губи от лошото състояние на железопътния транспорт. Пътят с влак през дефилето е толкова приятен, че по-ниската скорост в случая е предимство. Просто чисти вагони с чисти прозорци и без премигващо осветление ще е ок, ама… 🙂

  3. Хе хе – само се колебая кое е по-гадно – да не ядеш мисо или да пътуваш с влак 🙂

  4. И двете могат да са много приятни в други страни, повярвай ми 🙂
    Просто тук по кръчмите нещо не умеят да готвят нищо по-различно от скара (то и нея не я умеят, ама хайде). И туристическите обиколки с влак не ги умеят в БДЖ.

    С кола по дефилето не можеш да видиш и половината от красотата… непрекъснато внимаваш в пътя, има повече завои и скоростта ти обичайно е по-висока. Имахме късмета да се возим няколко пъти със Сименса и до Лъкатник веднъж – това се доближава до идеята ми за приятно пътуване с влак. Липсваше само нет и подвижен бар с отбрани питиета и лакомства 😀

  5. Тц. Редовно се разхождам по дефилето и ш ви дойдем на гости – вие не успяхте 🙂 Взимам кабриото и дим да ме няма – само да се постопли… Никъде не гледам – автоматик – без покрив – пърпоря си бавно и с кеф за ужас на останалите водачи ха ха

    Иначе за кръчмите – така е. Единственото дето се яде що годе при нас е т.нар. гръцки чипс (?!) Пържен патладжан с кис. мляко 🙂 Обаче без мръвка – не си е работа. Сумарно теглото на целото домочадие (3 бр. Мама татко и бебе) е точно 121 кг., което прави крайно неподходяща мисълта за неядене на животни 🙂

  6. То и нашето сумарно тегло се движи в тази граница, но да ти призная честно – от неядене на месо не се отслабва. За съжаление 😀

    Иначе животнско ядем – млечни, всякакви морски и яйца. В противен случай изхранването ни щеше да е безкрайно по-сложно 🙂

    В свогенските кръчми има някои попадения, но подозирам, че екзотиките като туршия от калмари ги поддържат в менюто само заради нас 😀 Като наминете, ще направим един тур из местните топ кръчми 🙂

  7. Мездра има две гари – тази е за влаковете към Плевен. Другата за влака към Враца е извън града – да не се объркате.
    Интересна пост-историческа забележителност може да се види край път Е79. Естественото русло на р. Искър е преградено и реката е вкарана на километър-два в тесен бетонен улей. Тъй като там теренът е почти равен, от горната страна на бента се е образувал огромен разлив. От долната страна просто реката липсва и руслото е едно сухо корито. Километричният улей води до т.нар. ВЕЦ “Калето”, като се извисява над терена във вид на “китайска стена”.
    Не мога да съдя доколко ефективна е една ВЕЦ с воден напор има-няма 3 м, но чисто естетически, и може би екологически никак не радва.
    Може би читателите от Мездра ще дадат повече инфо!

  8. Следващият път ходете в пицария “Мелницата” Добро място е.

  9. Драги Petar, “интересната пост-историческа забележителност” също така унищожи прекрасните зеленчукови градини като заблати цялата земя около реката. Жителите нямат достъп до реката, затова пък комарите, жабите и змиите имат достъп до жителите. За огромно съжаление, реакцията от Брюксел беше категорична – нарушение на европейското екологично законодателство няма!
    Това за България е “устойчиво”/”sustainable” развитие, ама то то важи само за второкласните страни на ЕС.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *