Използвана литература

“Една година в Прованс”

36 Comments

books

Признавам си, фен съм на електронните книги. Успях да запаля и Прасунсен, по-удобно ни е с четец, отколкото на хартия и т.н. Обаче тази есен спретнахме бараката и една голяма част от мотащите се материали, инструменти или просто неща, които още не сме готови да изхвърлим, отидоха там. И изведнъж се оказахме с една празна откъм натрупани кашони дневна, в която вече има място за книги и кътче за четене.

Започнахме да обзавеждаме срамежливо с ширпотреба, после спретнах набързо ориентировъчни скици и се обадих на майстора. И хоп, още преди първа пролет се оказахме с достатъчно библиотечни шкафове, за да установим, че не ни достигат книги за тях 😀

“Една година в Прованс” на Питър Мейл* и продължението “Прованс завинаги”  бяха сред първите ни поръчки – стори ни се, че историята на двойка англичани, заменили градския живот в Лондон с този в малко френско селце за особено подходящ подарък за първата ни година** в Своге.

Няма да разказвам книгите, за да не развалям нечие удоволствие, само ще отбележа някои неща:

  • “Една година в Прованс” е задължителна за всички, решили да се местят от големия град на село***. Както установихме, има някои общи неща в манталитета и начина на живот на провансалци от 80-те и днешните българи от село :). Разликите по-скоро ме натъжават.
  • Иде ми да поискам телефона на водопроводчика им, мосю Меникючи. Все още не сме открили свогенския му еквивалент.
  • Книгите не са подходящи за хора на диета. И за хора, опитващи се да откажат алкохола. За тази година и половина тук добихме приятния навик да обядваме бавно с чаша вино или бира, а след прочита на книгите – оправдание защо го правим.
  • В българските (нормални, всекидневни, ценово приемливи) малки кръчми не умеят да готвят и менюто е прекалено еднакво. Предполагам причината е, че не готвят собствениците. Но какво ги кара така безотговорно да се отнасят към подбора на алкохол изобщо не мога да гадая.

* Преди доста време бяхме гледали “Добра година” по книгата от същия автор на кино и май някъде тогава се запалихме по спокойния живот в къща сред разни битово-земеделски проблеми 🙂

** Добре де, при нас вече е година и половина. Подаръкът за годишнината беше бараката.

*** С това повтаряне “на село” изобщо не искаме да обиждаме новите си съграждани 🙂
Просто къщата ни е в края на квартал в края на града, почти в границите на вилна зона. Имаме по-скоро селски по размер двор, съседи гледат кози, пчели и кокошки, във всеки двор има лозички, зеленчуци, някоя овошка. И когато забележат, че се спускаме с пазарските торби надолу, питат: “Вие в Своге ли ще ходите?” Та така…

36 thoughts on ““Една година в Прованс””

  2. ако я открием на български, ще е за някоя следваща годишнина 😀

  3. Толкова ми се струва интересно всичко, което правите и мъъничко ви завиждам, да не кажа много, за живота, който водите в Своге. Струва ми се трудно обаче за семейство с деца и за хора, на които им се налага често да пътуват до Сф. Или просто ме е страх да опитам…

  4. @Arven, за пътуване всеки ден до София е тежичко. Ние работим от къщи и не ни се налага, но в началото ходех 2 пъти седмично до Сф с влак и ми идваше в повечко. Заради БДЖ и вечно претъпканите мръсни влакове, иначе пътят не е много, макс час и е идеалното време и място човек да почете малко.

    За деца е чудесно място. Училища и детски градини има, поне до гимназията няма да им се налага да пътуват. Учителските заплати за Своге са добри… би трябвало да са по-мотивирани даскалите. А в такива спокойни градчета, с много зеленина, къщи с дворове и малко движение по улиците децата имат много повече възможности за игра навън.

    (Спомням си детските години с безкрайните часове игра навън в Бургас… минаваше по 1 кола на час по нашата улица. Обикаляли сме целия град пеша или на колело още преди прогимназията. Тази свобода вече е останала само в малките градчета.)

  5. П.П. забелязала съм, че промените (особено по-значителните) ги преживявам леко и с ентусиазъм, ако така или иначе живота ми минава през кофти фаза или просто цикля на едно място… в случая 10 години на квартира и 7 на работа, която вече не ми е по мярка осигуриха дозата адреналин при мен 🙂
    На Прасунсен му беше по-трудно.

  6. Искърското дефиле ми е едно от любимите места и снимките, които качвате са много хубави – зелено и спокойно. Супер сте и добре сте направили, не като нас в ОколоМръсното 😉 А качвате снимки по-често никак няма да ви се разсърдим 😉

  7. Здравейте , радвам се много че отново има статия от вас … реших че с местенето си в Своге сте излезли от виртуалния свят (последната статия е повече от половин година)

    Много се забавлявам да чета материалите , и попивам идеи които се надявам да ползвам 🙂

  8. Ми има един куп интересни неща за вършене и писането на постове за тях се измества леко към последните места в приоритетите ни 🙂
    Ще трябва да се стегнем :))

  9. The next time I learn a weblog, I hope that it doesnt disappoint me as much as this one. I imply, I do know it was my choice to learn, however I actually thought youd have something fascinating to say. All I hear is a bunch of whining about one thing that you possibly can fix should you werent too busy searching for attention.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *