В края на юни, без да сме планирали изобщо да имаме домашен любимец, се сдобихме с Мърличка Черешкина. Прибирахме се от Бургас, БДЖ, докато изтрамбоваме баира с раниците на гръб беше станало среднощ… а котето се бе свило до оградата, заобиколено от лаещи улични песове. Някой просто го беше изхвърлил – обичайната съдба на женските котки тук.

Пуснахме я в двора на сигурно място, дадохме й малко храна и тя остана (всъщност от следващата сутрин и с багер не можехме да я изринем от двора, но това е отделен въпрос :D). Проблемът е, че през зимата тук става доста студено, ние котка в къщи не искаме, а и самата Мърличка удържа да спи в антрето само 1 нощ – вечерта след кастрацията си. Не можеш да вържеш селска котка, разполагаща с половин декар двор, дървета за катерене, дере с безброй приключения и камара местни обожатели да седи затворена в малка къща и туйто.

През лятото котето обикаляше сенките в двора, наесен като истинско клошарче окупира един кашон, но за зимата решихме да й спретнем по-прилична къща. Дървена, с двойни стени и изолация от стиропор между тях. Върху покрива и на пода сложихме изолационна мушама, подът е двоен, със стиропор и фазер. Всички фуги и процепи (освен вратата) са затворени с монтажна пяна. А вътре – достатъчно пластове сложни пространствени конфигурации от любимия на Мърличка кашонен картон (за допълнителна изолация и по-лесно почистване).

Вратата не успяхме да я измислим и направим навреме, затова при първия сняг заковахме 2 пласта опаковъчно фолио на балончета (“пуканки”) като завеса – държи достатъчно топло, а котката може лесно да влиза и излиза.

Къщичката се получи достатъчно защитена и топла, но… не отчетохме колко шум ще генерира външното тяло на климатика в близост до нея. Когато той работи, Мърличка предпочита компанията на селските котараци в бараката за дърва на съседа. А в нейната нова къщурка спи поредното изхвърлено от някой коте, достатъчно отчаяно, за да не се впечатлява от децибелите на климатика и моето “ОткъдеСеПръкнаПъкТиСега?!” и “КъшОтТукГадиноПроклета!”

Хора, кастрирайте си домашните любимци, моля.

(А Мърличка, ако оцелее до пролетта, ще получи нова къща. На тихо място, някъде от другата страна на бараката, далеч от климатика и по-близо до мишето царство – задължение, което странно защо пренебрегва.)