Някъде през лятото на 2013-та ни хрумна, че е крайно време да довършим парапета на горната тераса и да удължим някак си покрива на долната с нещо като навес. А защо не и с конструкция за остъкляване (или поне покриване с полиетиленови ветроупорни завеси). Дори направих примерен проект, с който да стартираме работата.
Обаче докато се накумим, покрием горната тераса с гранитогрес, открием подходящи материали и дочакаме обичайната бригада за по-тежката работа (един съсед с някой от племенниците му) да се освободи, септември преполови. В последния сух ден на месеца, прибирайки се от пазар, заварихме майстора и калфата да прехвърлят дървени греди директно над заключената дворна порта :). До вечерта конструкцията на навеса беше готова, а малко преди да завием последния болт заваля и първия проливен дъжд от месеци насам.
Започнахме надбягването с есента. Днес 2-3 слънчеви часа към обяд, когато зарязвам всичко, за да положа един слой акрилен лак и да има шанс да изсъхне преди първите капки дъжд. Утре безветрие, за да изшлайфаме дъските за парапета горе… после седмица, през която седим пред компютрите и скърцаме със зъби, чакайки доставката на коларски болтове (с размер, за който не бяха и чували в Своге, че съществува) и разочарованието, когато свършиха изненадващо 3 дъски преди финала и разбрахме, че са ни пратили по-малко. После отново чакане на доставка на лак за трета ръка на навеса, боя (никога не е излишна, ако е в черно или бяло), някой друг слънчев час и вапцане на дъски.
Малко попътувахме (и вместо край морето, се разхождахме из железарските магазини в търсене на заветните крепежни елементи), но до началото на ноември успяхме да направим достатъчно здрав покрив на навеса и да довършим парапета на горната тераса.
Почти готовия навес
Отказахме се от идеята за прозрачен покрив от поликарбонат: при дъжд ще трополи много неприятно точно до спалнята ни, не пази сянка и след време става особено неприятно захабен за гледане (това го видяхме при няколко навеса на къщи в квартала). Спряхме се на ондулин, като евтин и лесен за употреба материал. Наложи се да добавим напречни дъски в конструкцията на покрива, за да не провисват листовете ондулин, но се получи лесна за ремонт конструкция.
Доста се чудехме с какво да защитим ъгъла между терасата и покрива на навеса, но накрая открихме чудото, наречено битумна хидроизолационна лента с алуминиево фолио. Гъвкава, мека, залепва отлично и по неравни повърхности и е идеален заместител на досадната за монтиране ламарина.
Иска още малко работа, за да направим парапет и на навеса, както и да поръчаме ветроупорните завеси. Предвид меката зима, тази година можем да изтеглим строителния сезон още от април.
Рокерско парапетче с катарами
Идеята беше да не дупчим железните винкели, за да изглеждат добре дори и ако сменим концепцията нататък. Дъските трябваше да могат да се демонтират лесно, за да имаме удобен достъп до покрива на навеса за ремонти / достигане на изтървани предмети, но при така сложени по 3 дъски на пано дори няма нужда от махането им.
От гредите за навеса останаха доста парчетии и решихме да отрежем от тях планките за парапета – квадрат с 4 отвора за болтове, който ще придържа дъските като с катарами на металните винкели.
Да, наистина, не е добра идея напречното рязане на дървен материал, но след импрегнирането с безир и старателното им киснене в акрилна боя, явно планките са станали достатъчно здрави и не се разцепиха от жегите и студовете. Засега.
В Своге липсва свестен дървен материал и парапетът ни е от кофражни дъски. Наложи се да ги чистя от мухъл, рендосваме, шлайфаме, импрегнираме… чакахме ги да се напукат и запълвах процепи с кит за дърво, но след боядисването не мръднаха повече. Довършването на парапета ни струваше под 40 лв заедно с болтовете и боята, така че и да се наложи да подменим някоя дъска, няма да фалираме от това. Просто ще е досадно губене на време.