Категория: Направи сам

Модулни мебели за дневна

Колоезденето в проливен дъжд през зимата задължително трябва да приключи с кана ароматен чай… а това ме подсети за Веда Хаус и невероятно удобното обзавеждане на втори етаж в чайната.

Замислих се какво най-често правим в дневната (която при нас ще бъде и трапезария, и мой кабинет) и в списъка с дейности се оказа, че влизат:

  • излежаване с книга или списание
  • излежаване за слушане на музика
  • излежаване за гледане на телевизия
  • излежаване за вършене на някаква дейност, която не включва компютри: драскане на скици, шиене на скъсани копчета, лакиране на нокти, тормоз над котката и т.н.
  • излежаване с лаптопа
  • хранене на маса със столове
  • работа: бюро и удобен стол на колелца
  • посрещане на гости (които могат да се излежават или да седят чинно “близо до масите”, в зависимост от ЕГН-то, количеството изпит алкохол и моментното настроение)
Е… оказва се, че в повечето случаи дневната ще се ползва за излежаване. Ще си я ползваме предимно ние, така че трябва да ни е удобна. На нас, не на дизайнерите от мебелна фирма Х, нито на съседите.
Хрумна ми да изплагиатствам обзавеждането от чайната, но идеята да нахвърлям дюшеци директно на пода не ме блазни. Честно си признавам, че ще ми е трудно да поддържам перфектна чистота като във Веда Хаус, а имам опит с матраци на пода и знам колко се цапат. Освен това дневната ни няма да е голяма (19,5 кв.м.) и подозирам, че при съчетаването на 3 функции в едно помещение + желанието да запазим усещане за простор… ще се наложи мебелировката лесно да може да трансформира функциите си.

Модули като лего блокчета

Това ми хрумна като идея. Няколко типови дървени елемента (правоъгълна основа 2100мм/700мм, квадратни модули тип маса и етажерка 700мм/700мм), като всеки се закрепва за другия посредством прости “вдлъбнатини” и “издатини” и един тип квадратни възглавнички, които също ще имат механизъм за фиксиране една към друга.
Размерите са подбрани така, че модулите да могат да се разполагат един върху друг без значение как са завъртяни и къде точно са върху основата. Основата с 3 възглавнички върху нея може да се ползва за спане, а без възглавнички – като подиум за пуф-ове или основа за секция.
Честно казано не ми остана време да дообмисля добре елементите и сглобките, нито съм направила всички типови модули, обаче обещавам, че ще пусна и следващите рисунки тези дни. Ако не ме домързи – и малко анимация как могат да се редят и погледи от всички страни 🙂
А при сглобките от сега си признавам, че дълбочината на вдлъбнатините и височината на краката съм я задала само условно 10мм. Не съм убедена, че е достатъчно, за да не приплъзва, нито дебелината на плотовете ще е 30мм… изобщо размерите ще трябва да ги обмисля по-сериозно. Това е само идеята 🙂

Как да се сдобием с градинска люлка


Снимка от smellyknee.

В повечето обикновени български дворове пространството е заето от зеленчуци, овошки и цветя. Рядко може да се види постройка или мебел различна от градинска барака или пейка. Фонтаните, беседките, алпинеумите и люлките сякаш все още са запазени за собствениците на огромни дворове и скъпи къщи. Вероятно причината е липсата на информация, защото сдобиването със симпатична градинска люлка всъщност никак не е трудно.

Градинските люлки са много подходящи за семейства с деца, но не само. Има люлки, специално предназначени за възрастни, а и какво лошо има да се залюлееш на детската люлка дори и да си минал тази възраст?

Видове люлки

Повечето градински люлки у нас са с метална конструкция и дървена пейка. Детските люлки обикновено също са метални, но при тях има една или две по-малки седалки вместо пейка. Основното предимство на металните люлки е, че са евтини и здрави.

Ако човек се поразрови из чуждите сайтове, може види доста интересни дървени люлки – някои от тях имат и допълнителни съоръжения като пързалки и катерушки (естествено, става въпрос за деца). Дървените люлки като цяло са по-интересни, по-шарени, а и по-добре се вписват в двора, но това си има цена. При поръчка от Амазон или друг чуждестранен сайт цената може да стигне и задмине четири цифри в долари. У нас за съжаление дървени люлки трудно се намират, освен някои модели с канапе (за възрастни).

По света отдавна използват и пластмасови люлки, които като качество и цена са някъде между дървените и металните. Пластмасовите обаче могат да се ползват и вкъщи, стига да имаш място за това. При опитите си да намеря пластмасови люлки в българския интернет попаднах само на бебешки. Все пак е нещо.

Как да се сдобием с люлка

Вече стана ясно, че на родна земя изборът от градински люлки не е много голям. Но няма място за отчаяние, Amazon.com, Ebay.com и подобни сайтове са на клик разстояние ако човек преодолее притеснението да купи такъв тип продукт по интернет. Разбира се, при досатъчно упоритост може да се намери и български вносител (а може би и производител), който да достави люлката, която търсиш.

По-интересна ми се струва обаче една друга опция – да си направиш люлка сам. Оказва се това не е толкова трудно. Брошури и планове могат да се намерят лесно (виж например тук – но брошурата не е безплатна – или потърси в любимата си търсачка за “swing set plans”), а изработването на една проста дървена люлка отнема не повече от няколко дни.

Разбира се винаги е възможен и средният вариант – да се сглоби люлка от комплект, по подобие на “китовете” за сглобяване на бараки. Така или иначе голяма част от люлките, които човек може да поръча онлайн, пристигат именно в кит форма. Комплектите за сглобяване обикновено са малко по-евтини от сглобените градински люлки, а и разходите за транспорт са по-ниски. Сглобяването от комплект отнема само няколко часа.

А ето и два линка към по-подробни ръководства за изработване на градинска люлка: едно и две. (И двете ръководства са на английски)

Разбира се, винаги може да се действа без планове, ръководства или комплекти, и да се сглоби съвсем проста люлка от дъска и здраво въже. Необходимо е само наличието на дърво с дебели клони (не за да се отрязват, а за да се завърже люлката за тях). Такава люлка се прави за час и мисля всички сме виждали (и използвали) като малки.

Прочети още за градинските люлки.

Спалня ъпдейт

Критиката на shn ме накара да преосмисля и коригирам разпределението на мебелите в миниатюрната ни спалня.

Леглото минава плътно в ляво, до прозореца, като оставям около 15-тина см широк подиум, на който Прасунсен да може да си оставя чашите, очилата, телефона и други дребни неща. Едната открита етажерка изчезва, а до другата се появява закрито гардеробно крило.

На мястото на скрина е по-добре да има по-тясна ракла, а тя и телевизорът са отместени отново в ляво, срещу леглото. Стената, на която е опряно леглото ще изолираме с тънък слой корк.

Мисля, че вече има достатъчно място да избягваме прекия сблъсък със стените дори и с понарастналите си през лятото бирени коремчета 🙂

Обзавеждане на миниатюрна спалня

Винаги ми е било интересно как архитектите успяват да набутат толкова много мебели в скиците на малогабаритните апартаментчета съвременно строителство. Колкото и да меря и да размествам, никога не успявам да постигна резултат с толкова много въздух…

(тежка въздишка)

И така, задачката ми е следната: имам стая за спалня с размери 3х2,90 м (или 8,7 кв.м.), на която знам къде приблизително ще се намират прозореца и вратата. Трябва да успея да сместя в нея една функционална и удобна спалня (или както обичаме да си я наричаме – Кочинката), която да отговаря на типично наши си (скромни) нужди и изисквания:

  • В Кочинката, разбира се, спим. Не заемаме много място, но обичаме да ни е нормално широко. Никакво персон и половина легло – ние сме цялостни личности 🙂 Под 2 метра h сме и двамата, но при 2,90 м стена с врата… задължително вратата ще трябва да се отваря навън, иначе ще трябва да влизаме в спалнята с чупка в кръста и лек подскок (да не забравя да я обърна!).
  • Главите ни трябва да са на север или поне на изток. Не помня къде го бях чела това, но от 20 години го спазвам и още съм жива 🙂 В нашия случай има възможност на север, значи идеално.
  • В Кочинката обичаме да четем книги и списания. Знам, че четенето в легнало положение е вредно, но пък така ни е удобно. Значи… някакви полици за месечната преса и за няколко книги поне ще трябва да има. За да не правя кулата в Пиза, както е в момента върху нощното ми шкафче.
  • В Кочинката се гледа и телевизия, когато гледаме такава. Място за телевизор, не много голям и dvd.
  • Обикновено в спалните на нормалните хора има гардероб… в нашия случай освен, че няма място, това ще е и груба грешка. Прасунсен обича сутрешния си сън, аз обичам да тряскам вратите на гардеробите, чекмеджетата на скрина редовно тръгват да се затварят накриво, а сутрин съм толкова неадекватна и сърдита на света, че се обличам шумно, продължително и успявам да се спъна в почти всичко по пътя си. Подозирам, че ще е добре за връзката ни да го правя в друга стая.
  • В Кочинката ще трябва да има място за спално бельо. Все някъде трябва да го слагаме, а и другите стаи също не са разтегателни.
  • Естествено Кочинката трябва да е удобна за всички останали дейности, които обикновено се свързват с размножаването. Т.е. здраво, широко легло и достатъчно разстояние до тавана, за да няма разбити глави.
  • Тъй като излишни пари за мебели няма да имаме, конструкцията ще трябва да е такава, че да успеем да си ги направим сами в най-лошия случай. В добрия чертежът ще е прост и майсторът няма да има много възможности да сбърка.

Решението

Избрах Google SketchUp за работна среда, първо защото това е безплатен софтуер, с добра библиотека готови модули, добра функционалност и логичен за начинаещи начин за работа и второ… защото това е безплатен софтуер и ми се ще да го разуча. И аз, както повечето българи чета хелпа едва когато стане напечено, та за това някои прости неща ми отнеха малко повечко време. Не правете като мен – вижте видео уроците – ще спестите време.

Вдигането на стените беше лесно, но доста време ми отне да схвана как да направя прозорците и вратите така, че да “пробият” стената. Използвах готови модули за прозорци и врати от библиотеката (File -> 3D Warehouse -> Get Models), но когато ги поставих на стената, отвори нямаше. В крайна сметка разпробих стената по стандартната процедура (чертаеш контур с нужните размери върху стената и с инструмента Push/Pull избутваш навътре, докато се покаже надпис “On Face”. На така разпробития отвор монтираш вратата / прозореца. Изглежда естествено просто (къртиш и след това монтираш), но само ако нямаш навици за работа с друг софтуер 🙂

Цветове, материали

При такива размери на стените, задължително ще трябва да ги боядисам в бяло. Тясно е и се налага да използвам всеки начин да направя стаите да изглеждат по-малко клаустрофобични. Освен това бялото успокоява. Освен това се поддържа лесно и цветово се съчетава с всичко. Абе харесвам бялото, трябва ли да си търся оправдания? Подова настилка – някакъв ламинат (лесно за чистене и приятно за стъпване с боси крака). Знам, че дървен паркет или дюшеме ще е много по-яко, но е по-скъпо и на цялата ни концепция “нещо удобно и прилично за жълти стотинки” ще е като на свинче звънче.

Хрумна ми, че една лека конструкция от гипскартон в стил “зидана библиотека”, боядисана с цвета на стената (бяло) би била добра идея. Висока до тавана, с 2 затворени шкафа горе и колони с полици от двете страни на леглото. Не е революционно като дизайн, има го под някаква форма във всяко списание за обзавеждане, но перфектно пасва на целите ни, а и няма да “затрупва” стаята с присъствието си. На 2 или 3 места “полици” от конструкцията, по средата дървени полици, боядисани в тъмно кафяво (почти черно). Тъмни ще са и сандъците за нощни шкафчета. Ако открия и подходящи по размер плетени правоъгълни кошове, могат да се сложат на няколко места по полиците за съхраняване на дребни насипни вещи (козметика, лекарства и всякакви дребни и изискващи място дреболийки). В горните шкафове може да се слага спално бельо, а вратичките им ще бъдат от някакви плоскости с бял фурнир (или по-точно от някаква част на стария ни бял полуразпаднал се гардероб).

Не съм много наясно със този вид сухо строителство – гледах един видео урок в сайта на “Мисия моят дом” и май точно на място съм попаднала. Не ми изглежда по-сложно от работа с дърво, надявам се да не е прекалено скъпо.

Работата с прави ъгли в Google SketchUp е проста, но селектирането на всички части на една плоскост примерно, за да се премести, си е цяло изпитание. Все пак успях да хвана начин, по който това може да става лесно: правите си “плоскостите” и ги конвертирате като компонент (иконата за компонент, Edit -> Make component или с бърз бутон G), като след това можете да си ги копирате, местите или копирате огледално. Можете и да групирате обектите (Make Group от същото меню).

Огледалното извъртане/копиране (или mirror за кад-аджиите) тук е достъпно, като се селектрира обекта и с десния бутон на мишката се избере Flip Along. След това избирате Components red/green/blue в зависимост на това по коя ос на координатната система искате да го обръщате.

Леглото

представлява проста дървена конструкция от 2 части, всяка от които може да е самостоятелна. Вътрешните стени на “сандъците” са по-ниски, а конструкцията така оразмерена, че матраците да се допират плътно един до друг, без пропаст между тях. Другите 3 стени, в които е “хлътнал” матрака гарантират, че той няма да тръгне да се “разхожда” из леглото. Повече за конструкцията и чертежи на леглото някой друг път. Дървената част е боядисана в същия тъмно кафяв, почти черен цвят.

Почти през целия си живот съм спала на матрак директно на земята, върху дървена плоскост на земята или върху нисък дървен “сандък” и винаги съм имала много здрав сън. Не бих си усложнявала живота с правенето на легло, ако не се налагаше да оползотворим мъртвото пространство под нас – в сандъците под матраците може да се съхраняват завивки и възглавници. От друга страна една по-сложна конструкция с чекмеджета отпред или отстрани в случая е нерационална – няма почти никакво пространство, където да се изтеглят.

Скрин с телевизор отгоре или масичка за телевизор?

Скрин си имаме – това е единствената нова мебел, която сме купували за квартирата. Не е някаква ценна вещ – обикновен евтин чамов скрин… но е още нов и здрав и задължително ще влезе в употреба. По габарити се събира на стената срещу леглото, но все още не съм го начертала, за да “усетя” стаята с него (използвах готов модел отново от библиотеката и коригирах размерите му, така че да съвпаднат с тези на нашия). Подозирам, че ще ми изглежда тясно и ще се блъскаме в него при влизане. Цветово също не знам как ще пасне на концепцията… като я видя на живо, ще му правя корекции с четката, ако се наложи 🙂

Масичка за телевизор може да се направи от остатъците профили и гипскартон (ако останат) или от дърво (ако ми останат “части” от старите мебели, които не се поберат в другите стаи). Може и да се купи, разбира се, но така няма да е толкова интересно 🙂 Концепция и чертежи на масичката – отново друг път, когато ми е малко по-ясно на какво разстояние от стената ще е вратата.

ЧЕЗ неволи

Освен ако не си фен на изцяло алтернативните източници на енергия, при строеж на нова къща със сигурност ще ти се наложи да подадеш едно искане за проучване на условията за присъединяване към електрическата мрежа, както и в последствие да сключиш договор за присъединяване на обект към електрическата мрежа.

Ненавиждам висенето по опашки, разправията с разни институции и нервната обстановка в чакалните, но не може да им се отрече на ЧЕЗ, че са се опитали да вкарат малко ред в центровете си за работа с клиенти. В този на “Сливница” 213 имаше машина за издаване на номерца за ред, както и голямо електронно табло за “викане” на номерата. И понеже в петък опашката от чакащи се виеше доста извън офиса… може би още едно табло на фасадата на сградата също не би било излишно – поне според лелката, която си пропусна реда, докато се усети да се добере до гишетата.

Като се знам каква блейка съм и аз… взех си 2 номера, през 10 и заседнах в едно кафене наблизо с книжка, чай и много търпение. Три часа по-късно вече съжалявах, че вместо книга не съм си взела учебник по електротехника за един бърз опреснителен курс. Оказа се, че за да ми приемат молбата за искане за проучване, трябва да знам каква мощност ще искам да ми предоставят (т.е. трябва да имам проект за електрическата част). И тъй като проекта ни е типов и ще се префасонира допълнително след като сключим договор с фирмата-изпълнител и платим капаро… единственото, което знаех на този етап беше, че трябва да избера опцията до 15 kW. Наивното “Ами напишете нещо подходящо за маломерна еднофамилна къща, до 15 kW” не мина, служителката на гишето ме изгледа строго, връчи ми една празна бланка и ме върна на поправителен.

Три дена по-късно: на същото място, по същото време, със старателно попълнена бланка и след консултация с изровен от някъде проект за къща, тръпнейки от притеснение като на изпит и отново с 2 номерца. На въпроса за мощността изстрелях автентично звучащото 10,28 kW, служителката се усмихна одобрително, закръгли го на 11 и ми прие документите. Още една малка крачка напред към нашата къщичка…

Как да станем абонати на ЧЕЗ – ръководство за пълни профани, част 1

  1. Приготвяте копие на нотариалния си акт и копие на визата за проектиране.
  2. Дърпате (от тук), разпечатвате и попълвате предварително бланката “Искане за проучване на условията за присъединяване”. При строеж на нова еднофамилна къща в контекста на документа вие сте “възложител”, а не “собственик” (пише го като обяснение, даже е болднато, но да си кажа…). Не забравяйте да отметнете и т.7, а именно, че искате временно електроснабдяване на строителни обекти – важи докато важи и разрешението за строеж, а цената на електроенергията е по други тарифи (подозирам, че ако не го заявите на една бланка и в последствие ви потрябва, ще трябва да минете отново по същия път, да платите отново таксата за разглеждане на документи, както и да чакате отново 1 месец).
  3. За еднофазен ток ограничението за предоставена мощност е 12 kW (моята служителка го спомена, но не успях да го открия като изискване).
  4. Това, което сте заявили, че искате да ви се предостави като мощност, после при сключването на договора трябва да съвпадне с изчисленото по проект, иначе повтаряте процедурата (на съседното гише една служителка обясняваше на клиента си този тънък момент).
  5. Таксата за искането за проучване на условията за присъединяване е 47.33 лв за мощност до 15 kW, а сумата, която ще платите при сключване на договора към днешна дата е:
  • до 6 kW – 444 лв
  • от 7 до 15 kW – 696 лв

Успешно абониране!

Направи си сам барака в двора

Човек може да види разнообразни бараки в почти всеки двор из селата и вилните зони. Някои са тенекиени (подарени, купени евтино или откраднати от някой строеж), други са от тухли или кирпич (вероятно зидани от собственика на мястото), а някои са от набързо сковани дъски. По изключение понякога се забелязват и красиви поддържани барачки, които служат за нещо повече от склад за непотребни вещи и земеделски инструменти.

Градинска барака
Снимка на Voetmann от Flickr

За какво всъщност служи една градинска барака?

Най-често точно за споменатото държане на рядко употребявани вещи. Но ако човек си направи хубава постройка, тя може да се превърне в чудесно допълнение към къщата, което качва цената на целия имот. Ето за какво може да послужи една просторна барака:

  • Работилница. Ако все още не се увличаш от “направи сам”, след като завършиш собствената барачка, най-вероятно ще започнеш. В една постройка от 10-12 квадрата може да се организира отлична работилница за дърводелство, работа с метали и тн.
  • Ателие. Разлика между ателие и работилница е само във вида на дейностите, извършвани вътре. Градинската постройка е идеално решение за хора, които искат да рисуват, правят скулптури или други дейности от сферата на “труд и творчество”-то
  • Летен офис. Хубаво е човек да отделя работата от почивката, а това невинаги е възможно за тези, които работят вкъщи. Една уютна градинска барака може да реши проблема.
  • Гараж за велосипеди. Дори и 4-5 квадрата са достатъчни за целта.

С малко въображение могат да се измислят доста добри приложения на бараката. Но каква всъщност трябва да бъде тя?

Видове бараки

Стандартните градински бараки се правят от дърво или метал, а напоследък често и от пластмаса или фибростъкло. Разбира се има и зидани, но зидането на “паянтова постройка” рядко е добро решение.
Дървените постройки са устойчиви и уютни, подходящи са не само за складиране на неща, но и за обитаване (работилница, офис, къщичка за гости и тн). Обикновено изработката им с качествени материали излиза по-скъпо в сравнение с металните и пластмасовите.
Металните бараки са много здрави и евтини, но ръждясват и са с много добра топлопроводимост. Затова през зимата в тях е студено, а през лятото много горещо, особено ако се напичат от слънцето. По тази причина често са неподходящи за складиране на неустойчиви предмети.
Бараката от пластмаса е евтина и здрава, издържа дълги години без да се уврежда от времето и изолира от външната среда сравнително добре. Ако обаче бараката ще се използва и за работилница, ателие или летен офис, трябва да се има предвид, че обстановката в нея не може да се конкурира с дървената.

Планове за градински постройки

Човек може да проектира и сам барака за своя двор, но ако няма инженерни познания, трудно ще постигне нещо повече от прост правоъгълник, при това с рискове да сгреши в размерите. Затова в интернет се предлагат готови планове за построяване на градински бараки. Цените на плановете започват от 5-6 долара и стигат до 20 – 30, като с някои от тях могат да се построят дори големи и доста красиви дървени вили.

Комплекти за сглобяване

Съграждането на паянтова постройка със собствени сили не е трудно, но все пак изисква умения за работа с дърво, разкрояване, измерване, рязане, пробиване, лепене и др. Необходими са инструменти и добре премерени качествени материали. За хора които обичат предизвикателните “направи сам” проекти, няма нищо по-добро от това, но много искат просто да построят функционална и красива барака без много труд и разходи.

Комплектите за сглобяване могат да бъдат намерени онлайн и струват от няколко стотин до няколко хиляди долара в зависимост от големината и сложността на бараката. За съжаление у нас все още такива комплекти не се предлагат (може би скоро?), затова трябва да се предвидят доста транспортни разходи при поръчка от чужбина.

Сглобяването на градинска постройка от комплект не би трябвало да отнеме повече от 3-4 дни, но разбира се точното време зависи от сложността на проекта и сръчността на “строителя”.