Модулни мебели за дневна

Колоезденето в проливен дъжд през зимата задължително трябва да приключи с кана ароматен чай… а това ме подсети за Веда Хаус и невероятно удобното обзавеждане на втори етаж в чайната.

Замислих се какво най-често правим в дневната (която при нас ще бъде и трапезария, и мой кабинет) и в списъка с дейности се оказа, че влизат:

  • излежаване с книга или списание
  • излежаване за слушане на музика
  • излежаване за гледане на телевизия
  • излежаване за вършене на някаква дейност, която не включва компютри: драскане на скици, шиене на скъсани копчета, лакиране на нокти, тормоз над котката и т.н.
  • излежаване с лаптопа
  • хранене на маса със столове
  • работа: бюро и удобен стол на колелца
  • посрещане на гости (които могат да се излежават или да седят чинно “близо до масите”, в зависимост от ЕГН-то, количеството изпит алкохол и моментното настроение)
Е… оказва се, че в повечето случаи дневната ще се ползва за излежаване. Ще си я ползваме предимно ние, така че трябва да ни е удобна. На нас, не на дизайнерите от мебелна фирма Х, нито на съседите.
Хрумна ми да изплагиатствам обзавеждането от чайната, но идеята да нахвърлям дюшеци директно на пода не ме блазни. Честно си признавам, че ще ми е трудно да поддържам перфектна чистота като във Веда Хаус, а имам опит с матраци на пода и знам колко се цапат. Освен това дневната ни няма да е голяма (19,5 кв.м.) и подозирам, че при съчетаването на 3 функции в едно помещение + желанието да запазим усещане за простор… ще се наложи мебелировката лесно да може да трансформира функциите си.

Модули като лего блокчета

Това ми хрумна като идея. Няколко типови дървени елемента (правоъгълна основа 2100мм/700мм, квадратни модули тип маса и етажерка 700мм/700мм), като всеки се закрепва за другия посредством прости “вдлъбнатини” и “издатини” и един тип квадратни възглавнички, които също ще имат механизъм за фиксиране една към друга.
Размерите са подбрани така, че модулите да могат да се разполагат един върху друг без значение как са завъртяни и къде точно са върху основата. Основата с 3 възглавнички върху нея може да се ползва за спане, а без възглавнички – като подиум за пуф-ове или основа за секция.
Честно казано не ми остана време да дообмисля добре елементите и сглобките, нито съм направила всички типови модули, обаче обещавам, че ще пусна и следващите рисунки тези дни. Ако не ме домързи – и малко анимация как могат да се редят и погледи от всички страни 🙂
А при сглобките от сега си признавам, че дълбочината на вдлъбнатините и височината на краката съм я задала само условно 10мм. Не съм убедена, че е достатъчно, за да не приплъзва, нито дебелината на плотовете ще е 30мм… изобщо размерите ще трябва да ги обмисля по-сериозно. Това е само идеята 🙂

17 thoughts on “Модулни мебели за дневна”

  1. Ентусиазма ти е поразителен,но все пак…ае тя къщата още не е построена,за мебели мислиш…И то някаква чайна…Вероятно ще е много полезно след година да обсъждаме тук най-новите тенденции в обзавеждането на чайни,но далеч по-голямата вероятност е да обсъждаме най-новите колекции на мебелните къщи за маломерни жилища,където леглото и секцията на стената са едно цяло,осветлението е вградено в тавана (понеже за повече няма място).Това вече го правихме…при глинените къщи и тия от слама…преди година близо…:)
    Не,че е лошо дневната ти изглежда като класическа чайна,но за съжаление и в мебелите,както и във всичко останало,тръгнеш ли срещу течението,в посока на някакви дизайнерски решения и екзотики,трябва да имаш нагласата,че твърде скоро ще си удариш главата в нещо мноо твърдо и скъпо.Такива масички като на снимката съм виждал по мебелните магазини лятото,но цените на НЕталашитените бяха умопомрачителни…нещо близо до цената на нормален кухненски комплект от маса и 4 стола.

    btw…до под коя круша стигнахте с къщата?Взехте ли някоя и друга оферта от строители?

  2. Е то аз съм дизайнер в 70% от работното си време, просто няма как да не надраскам първото, което ми е хрумнало 🙂 Споко, няма да изглежда цялата дневна като чайната, просто идеята да се разлагам на земята (както го правим и сега в квартирата де) върху нещо мекичко… доста ме блазни 🙂 А тази идея е подходяща за маломерно жилище, защото може да се забие до стената с кубообразни модули отгоре и да стане секция.

    За btw-то… вече сме си харесали строители, офертата им е добра, а фирмата – доста сериозна. Не сме започнали, че моткането е от нас… имаме да досключим договорите с ЧЕЗ и ВиК и да видим какво трябва за линията за строеж.
    Просто не смея да пиша още подробности за партньорите ни в това начинание, че да не урочасам работата 🙂

  3. Ехааа! Стискам палци да се осъществи това. И то колкото се може по-скоро. И да ме поканиш на гости, да се поизлежавам, разбира се. 🙂

  4. Хех, къде без теб… не сме се виждали от онази Мафия май 🙂
    Разбира се, то и сега си поканена, стига да търсите къде да си опънете палатка в Своге 🙂

  5. Здравей,

    Аз съм Дени от Веда Хауз. Като видях поста ти не се сдържах да споделя за нашия хол в къщи… Съвсем очаквано – изглежда много подобно на чайната. Точно защото е маломерен като твоя бъдещ решихме да го обзаведем с дюшек като във Веда Хауз. Има и някои разлики – възглавниците, които са нахвърляни отгоре са различни видове, някои доста по-меки. Пуфовете са два и доста по-големи. Нали все пак идеята е да се излягаш, а не да приседнеш в заведение 🙂 За масите в чайната е вярно, че са неприлично скъпи и това е едната причина да няма таква в нашия хол. Другата причина е, че заемат място. Вместо това използваме множество подноси за сервиране с крачета, които са като малки масички – колкото, когато и където ги поискаш. Удобни са и за поставка на лаптоп дори (зависи колко е голям обаче. Моят се събира, на Слави – не..) за поддържане на чистота е доста по-лесно, отколкото изглежда – вдигаш дюшека (който е супер лек) и просто го изтупваш, а после почистваш пода – аз ползвам метла и парцал, защото имам някаква необяснима ненавист към прахосмукачките… Може би с прахосмукачка ще е още по-лесно, няма да има нужда да вдигаш и да тупаш дори. С котка в къщи положението може би ще е една идея по-различно… избери си по-гладка дамаска примерно 🙂

    Аз като гледам ти нямаш нужда от помощ с направта на мебелите, но все пак ако не ти се занимава имай едно наум – всички тези неща ние сме си ги правили и за чайната и за в къщи и можем да ги направим за всеки който пожелае по поръчка. Също готина алтернатива са нашите приятели от Спелта – може да прочетеш повече за тях тук: http://www.vedahouse.bg/2009/02/blog-post_7144.html

    И в заключение… да имаш дюшек на пода е много гот. Както и да го измислиш, няма да съжаляваш 🙂

    Успех!

  6. Хех, здравей… благодаря за инфото 🙂
    Ще включа сайта на Спелта в “блогрола”, изглежда доста интересно 🙂

    А какво сте използвали за пълнеж на дюшеците в чайната? Доколкото знам от баща си, навремето е имало един пълнеж от слепени кокосови влакна… тапицерска вложка се е наричал.
    Търся нещо подобно… пълнежа на Спелта изглежда удобен за пуфове и меки възглавнички, но не знам дали ще стане за нещо, което трябва да запазва формата и ъглите си.

    Иначе с масичките… мисля, че ще се справя да си направя една по-простичка масичка от дърво (от ПДЧ ще тежи доста, а и квадратните жлебове после също ще трябва да се обкантят и фурнират, ПДЧ-то се скапва бързо без фурнир отгоре… нищо няма да ми спести като труд, а като цена – съвсем малко може би), но съвети и инфо приемам още от сега :)).

    Иначе ми е рано още за мебелите, прави са коментиралите по-горе, то основи още за къщата няма, ама понеже ме питаха къде ще са мебелите, за да измислим контактите за ел. инсталацията дали ще се местят… та за това се захванах 🙂

  7. Това с кокосовите влакна и сега се използва мисля, но идея си нямам откъде да го намериш. Ние подходихме доста по-прагматично – дюшеците са с дунапрен. Продава се с различни дебелини и плътности и не струва скъпо. Калъфът отгоре е с цип и се пере. Единственият недостатък е, че самият дунапрен трябва да се сменя на година-две, защото събира прах и други дребни вредни нещица… но предвид цената – не е проблем да го сменяш от време на време. Пуфовете в чайната са пълни със стиропор на зърна (мисля, че се казва екструдиран полистирол) – като всички пуфове, които се продават. Разликта е, че нашите ги направихме с два калъфа – единият от плътна еластична недишаща материя, който съдържа топчетата и поддържа формата на пуфа таква, каквато я направиш с ръце, а горният калъф – красива дамаска, която да можеш да си сваляш и переш (особено ако си имаш домашен любимец или деца това е ценна екстра). Масичките са ръчна изработка и внос от Индия, тях не сме ги правили ние…
    Спелта предлагат добри алтернативи на всичко това, с много много важни предимства но един сериозен недостатък – цената… И все пак, ако можех да си го позволя, целият ми хол щеше да е със Спелта вместо стиропор и дунапрен. Заслужава си!

  8. Уф, супер си, това инфо беше особено ценно 🙂
    Все пак като съм се излежавала на пуфовете и възглавничките и знам, че ми харесва усещането, значи ако ги направя със същите материали, няма да сбъркам 🙂

    За пуфовете открих някакво инфо и кройка (то всъщност не беше особено трудно да се намери 🙂 ), а цените на готовите са ми малко соленички в интерес на истината… просто се чудя дали ще се справя да се пробвам да си ушия сама.
    За пълнеж спрягах нещо като талаш, като онзи, който се продава за легло на морските свинчета, но информацията за тези топчета ме разубеди 🙂

    Тук е инфото за пуфовете, ако на някой ще му е полезно:
    http://www.bulfurniture.com/php/statiq.php?id=177

  9. Дани, за пълнеж на пуфа днес ми хрумна следната идея – вместо топчета стиропор (които може да се наложи да купиш), да се използват смачкани и намотани полиетиленови торбички. Могат да се съберат по – лесно от стиропора – ако няма достаъчно, майки и приятелки ще помогнат; торбичките се усукват, намотават се и се вързват, така че да се получи топка. Мислих за вариант нарязани на малки парчета, но така няма да се получи обем. Защо съм донякъде сигурна в резултата – ами опитах се да набутам торба, пълна с торбички, в теснотията на един шкаф, и какво да видя – торбата много успешно наподобяваше добре напомпана възглавница.
    Пък и с каквото и да пълниш пуфа, ще шумоли, нали… :))

  10. А, торбички бол в къщи… трябва да пробвам колко дълго ще задържи обема и няма ли да се спихне след продължителен натиск (демек всекидневно търкаляне :))

    Иначе аз си мислех и за стари дамски чорапогащи, разрязани на 3-4 части и всяко парче вързано на възелче. Пак ще се получат меки, еластични топчета, които на всичкото отгоре няма и да шумят, обаче… едно че нямам такова голямо количество (не нося, алергична съм), другото е, че започват да отделят някаква много неприятна миризма на химия, като престоят 2-3 години, дори и да са нови, необувани.

    А стиропорните топчета… не е задължително непременно да се купуват. С такива пълнят пратки чуплива техника, просто ще трябва да се разбера с колегите, че на всеки му трябват за нещо и количество като за 2 пуфа примерно може да отнеме и половин година да се събере :))

  11. О, голяма част от стиропорените топчета във Веда не са запазили добре формата си, така че след някакво време ще се наложи пуфовете да се пълнят отново.
    Та прецени кой е най-удачният вариант. Дали и какво обслужване ще изисква след време, а и дали е достатъчно комфортно 🙂

  12. Така е, пуфовете с пълнеж от стиропор трябва от време на време да се донапълват, защото топчетата се смачкват с времето. А в чайната вече са донапълнени 🙂

  13. Значи по отношение на “слягаемостта” 3-те вида пълнеж (стиропорени топчета, топчета от найлонови торбички и топчета от чорапогащници) се държат почти еднакво, с лек превес на чорапогащите, които не се слягат лесно 🙂

    По отношение на миризмата единствено чорапогащниците са проблемни… остава да тестваме торбичките в един пуф и да публикуваме резултата от малкото ни научно изследване :))

    Аз бих опитала да мултиплицирам качествата и да минимизирам страничните ефекти от 2 вида пълнеж, а именно: топче от чорапогащник, вързано в торбичка. Елиминираме миризмата и запазваме формата. 😀

  14. Голямо връзване ще пада… може да го организираш под формата на женско парти за взаимопомощ или иначе казано, седянка :))
    За пълнежа си мисля друго, подобно на това на Спелта – люспи от слънчогледови семки. Кот, сигурно помниш купчините в двора на “Победа” в Бургас, нали там правят халва от слънчогледов тахан. Мисля да проуча въпроса. Само не ми е ясно как ще ги измия, преди да ги сложа за пълнеж тия люспи. Освен лятото на двора с водоструйката и после на слънце да съхнат. И миризмата все пак е под въпрос, макар че по-добре на слънчоглед, отколкото на полиамид.

  15. malina, може и с пиличка да се заоблят да не боцкат, това упражнение ще придаде особен колорит на седянката :)))

  16. Момичета, а за сламеник мислили ли сте? 🙂
    Сламата от ръж май не я похапваха животни… или поне Валя ми беше споменавала нещо такова май 🙂

    Меко, дъхаво, може да се подменя и всяка година с минимум средства… и екологично. Аз бих сложила и изсушени билки за повече ефект УАУ 🙂
    Това лято някой беше окосил парцела ни и сеното от купчината в двора можеше да стигне за дюшеци и пуфове на поне 3 къщи.

    Иначе от слънчогледовите люспи би се получило, но почистването и третирането им срещу животни ще излезе по-скъпо от пълнежа. А купчините в “Победа” ги помня… карахме си трудовото в училище там :)) Сладка работа беше :))

  17. Аз бих искал да ти предложа един малко по-различен вариант. Защо не опиташ с надуваеми мебели? Знам че в първия момент човек отрича на секундата, но по една или друга причина преди да си вземем апартамента в квартирата спахме на надуваемо телешоп легло две години. Вярвай ми, изключително удобно. А като трябва място – просто го скатаваш, аз даже не го издувах, вдигах го и го подпирах на стената. Инвестицията е малка, пък и лесно може да се изнася навън на тревицата, няма да се пукне, здраво е. Шапка ви свалям за минималистичната като квадрати къща която правите, аз все още не мога да се отърся от това, все към поне 150 квадрата ми е погледа. Съжалявам, че заради българската действителност се наложи да се откажете от дървената къщурка и минахте на бетон вариант.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *