Архив етикети: селски живот

Живот без кола: експеримент с продължение

Някъде в началото на септември, залисани в някакви свои неща, пропуснахме да отпразнуваме 4-тата ни година в Своге. И покрай тази годишнина се сетих, че не съм обобщила и изводите от експеримента ни: “Живот на село без автомобил”.

Сега… да уточня: Своге е град, но само в централната си част. Кварталите, пръснати по склоновете на дефилето са си бивши села или махали и освен с някакви екстри като водопровод (и само на някои места канализация) по нищо не се отличават от някое село. Градски транспорт няма (то всъщност лифт би бил по-удачен), а улиците и начинът на шофиране тук не предразполагат много към колоездене като средство за придвижване.

Има маршрутка до София, с която можем да спестим част от пътя на връщане, както и няколко таксита, които не работят в почивни дни и вечер след 7.

Експериментът стартира поради факта, че и двамата нямаме шофьорски книжки и покрай преместване, работа, обзавеждане, дострояване на къщата, облагородяване на двора и т.н. така и не ни остана време да се занимаваме и с изпити. Оставихме въпроса отворен във времето и докато се усетим – свикнахме.

Живеем на 2 км от централната част. Когато съседите слизат към центъра казват: “Отиваме в Своге” 🙂 .

Някои промени в начина ни на живот

Ходенето като фитнес упражнение

Хубавото на ситуацията е, че разходката до центъра, по магазините и обратно ни прави така необходимите 5 км вървене пеш. Като добавим чантите с покупки и денивелацията, се получава една хубава тренировка. Лошото е, че вече не слизаме всеки ден.

Оптимизация на пазаруването

В първите месеци ни се струваше, че в кварталните магазини няма нищо. За хора, свикнали с разнообразието в софийските хипермаркети изборът между 2 вида сирене и кашкавал и 1 вид течен сапун (ако има) си е… нищо. Постепенно свикнахме тежки и обемни стоки (като бира, картофи, тоалетна хартия и прах за пране) да купуваме от квартала, а при пазаруване в центъра да наблягаме на деликатеси, плодове и по-луксозни стоки, които обичайно няма горе при нас.

Да вкараме в употреба социалните контакти

Оказа се, че ако помолим продавачите в кварталните магазини да заредят от някоя стока, която тежи и не ни се мъкне пеш, в болшинството от случаите няма да ни откажат.  Така се получи с тъмната и безалкохолната бира, които тук наоколо никой друг не пие. Е, остава ангажиментът да купим цялото поръчано количество, както и да се примирим, че тъмната бира ще е Ариана, но… свиква се :).

За доставка на строителни материали можем да наемем някой от превозвачите с камион, които стоят при складовете. Или да помолим съсед за услуга, но някак си предпочитаме чистите сметки. Свикнахме да изчисляваме нужното количество материали още при проектирането, така че доставката е максимум 2 пъти годишно и не срива бюджета.

От време на време добри съседи ни стоварват по някоя торба зеленчуци или плодове, които са им в излишък. Надявам се да имаме случай да им се отблагодарим подобаващо и ние :).

Храна от градината, чай от гората

Отглеждането на плодове и зеленчуци ни е по-скоро хоби, опит нямаме и количествата на повечето неща са лабораторни, но е много удобно да откъснеш спанак, праз и чесън от двора си, когато в хладилника са останали само бучка сирене и няколко яйца, и да спретнеш едни гювечета.
За прясно набраните ягоди и малини, които плющим цяло лято сутрин на закуска няма смисъл да споменавам :).

Свикнахме и при всяка разходка в подходящия сезон да се завръщаме я с шипки, дренки и глог, а с мащерка или бял равнец и така редуцирахме и количеството билков чай в пакетчета, които търсехме да купуваме преди.
Салвията, която отглеждаме успешно в двора май обединява заглавието.

Колкото повече храна успеем да си отгледаме в двора, толкова по-малко ще тежат пазарските торби.

Направи си сам

Бедният избор на стоки тук и прекалено изморителното упражнение “да обиколим София, за да намерим едикакво си” ни ентусиазираха да си правим каквото можем сами, като хоби и почивка от основната работа.  Етажерки, пердета, декоративни възглавници, ръчно рисувани бурканчета за подправки… ако можем да направи нещо сами с подръчни материали, не търсим от къде да го купим и как да го транспортираме.

Онлайн пазаруването

Не всичко можем да направим или отгледаме сами, но почти всичко вече може да се купи онлайн. За тези 4 години, откакто сме тук, рязко увеличихме количеството стоки, пазарувани онлайн: книги (в Своге няма книжарница), дрехи, обувки, домашни потреби, битова техника,  мебели, офис консумативи, електроника, железария и материали, кафе, чай, козметика, храни, лекарства… в общи линии всичко, което го няма и може да бъде доставено тук на добра цена.

За онлайн пазаруването бяхме пуснали кратък пост още в първата година след преместването ни, но с времето нашите бял и черен списък на онлайн магазините претърпяха доста промени и май ще се наложи актуализация.

И планиране, планиране, планиране

Без кола, на човек му се налага да мисли и планира малко повече, преди да излезе от къщи. Лекарствата например – в Своге няма денонощна аптека и това ни принуждава вкъщи винаги да имаме базов запас лекарства и превръзки за първа помощ.
При пътуване до София по работа маршрута предварително се оптимизира, така че да свършим максимум полезна работа с едно ходене и минимум обикаляне. А обичайното ни слизане до Своге 2 пъти седмично за пазаруване е съчетано със социализация (хапване на кръчма), “да свършим каквото имаме в банката”, получаване на пратка от пощата или офиса на Еконт и понякога посрещане на някой близък на гарата.

И като заключение

Мисията “без кола в покрайнините на малкия град” е напълно възможна, но се съмнявам, че бихме се справили така добре и в някое по-отдалечено село.
С напредването на възрастта или при по-тежко заболяване може да се наложи да се обзаведем с МПС, но за момента ходенето пеша ни се отразява добре. Още повече, че липсата на кола ни спестява една прилична сума годишно :).

Втората година в Своге

Вчера тихо и кротко (заради един изваден мъдрец) отбелязахме втората си година тук. То всъщност след първите 6 месеца, когато се похвалихме, че сме живи, не сме се сещали да празнуваме деня на голямото местене. Първата годишнина я отпразнувахме на кварталния курбан и в строеж на барака.

Равносметката, накратко:

1. Добутахме докрай цялата документация за къщата

Получихме Акт 16 (или както официално се нарича: “Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж V-та категория”), с това успяхме да минем от стопански на битов ток в края на отоплителния сезон и да сключим договор с ВиК, за да можем да си плащаме водата. Взехме адрес, сложихме си номерче на вратата (ура, получаваме си пощата!) и даже гласувахме за сефте в кварталната секция. Все още се изприщвам и припотявам, минавайки покрай сградата на общината, но с времето ще ми мине 🙂

 2. Решихме частично отоплението в къщи

Миналото лято сложихме климатик в голямата стая на долния етаж, който избрахме така, че освен нея да може да затопля отвореното стълбище и коридора на горния етаж. В по-топлите зимни дни се справя и с едната от стаите горе при отворена врата. За останалите стаи все още ползваме конвектор, духалка и халогенна печка, но все пак миналата зима най-високата ни сметка за ток беше 230 лв, беше ни топло и уютно… и не се налагаше да нахлюпваме ушанки, като излизаме в коридора :).

Вероятно ще дублираме и горе с един климатик, но не бързаме. При тази техника по-дългото кумене се отразява добре на джоба.

3. Позапълнихме малко стаите с мебели

След като направихме бараката и решихме, че няма да правим втора баня на долния етаж, а в помещението ще наредим стелажи и ще използваме като килер, изведнъж се оказа, че дневната изглежда по-добре без кашони и има място и за мебели :).

От 2 фотьойла Смарти на ТЕД (иначе казано 2 дюшечета с нормални размери, които могат да се сгънат като кресло) и ушити от мен възглавници с ленени калъфки и пълнеж от дунапренени топчета направих импровизирано диванче, което осигурява удобство за спане на 2-ма гости и място за четене с чаша чай през деня.

Поръчахме на най-готиния майстор на мебели в околността (благодарим, Любо!) ъглова секция с книжни рафтове и гардероб за връхни дрехи и обувки. Не знам как успяват да се размножат дрехите ни, но все не им стига място… а разполагаме с почти 2 пъти повече площ от квартирата ни в София и много повече гардероби.

Част от книгите и шевната машина успях да наместя в шкаф към секцията и 2 Ikea Expedit ниски етажерки и така запълних и стената под прозореца. Остава ми да подменя старите мебели на моето работно място и да запълня и останалите външни стени с ламперия и етажерки за книги и поне в дневната ще мирясам.

Старите мебели се разглобяват на плоскости и се ползват за стилажите в бараката и килера. Не ми хрумна за какво друго да използвам старо ПДЧ, въпреки че видяхме как едни съседи са направили старите си секции на кофраж 🙂

А, да… дозапълнихме кухнята с още кухненски шкафове, изтеглящ се плот за индукционния котлон и малко допълнителни и на удобни места контакти.

4. Напреднахме с терасата на 2-ри етаж

Щеше ми се да докладвам, че е напълно готова, но остава да сложим няколко напречни греди, за да не се изхлузи някой под парапета :). След дълго обмисляне панели от заварени метални пръчки ли ще правим, макраме от въжета или ще закрепваме плексигласови правоъгълници, накрая се спряхме на класическото местно решение за селска къща. Дотук терасата ни изяде почти хилядарка и наистина не ни се влагат прекалено много средства за място, където излизаме за 10-тина мин дневно, основно да полеем цветята и да простираме. Иначе направихме нова замазка (старата за 4 години замина по малко с всеки дъжд и метла) и сложихме гранитогрес.

5. Земеделските ни постижения за годината

Все още не сме намерили време за повдигнатите си лехи, нито за окончателното оформяне на зоните в двора, но вече успяваме да задоволим нуждите си от домати, краставици, тиквички, чесън, лук, почти за праз… и моята нестихваща страст към спанак и лапад. Имаме нови дръвчета, няколко лози, нови малини, касис, хинап. И правим страхотен сироп от джанки.

6. И някои неща, които са още на “чертожната дъска”

Все още очакваме старта на навеса за долната тераса. Идеята е да можем да затваряме тази площадка през зимата (малко завет) и да покрием разликите в ширините на 2-те тераси с някакво покривче от поликарбонат, за да не се мокри при дъжд. След навеса ще трябва да направим и настилката на терасата, че арматурата вече се подава.

Наложително е да направим каменен цокъл на къщата. Все още между 20 см и метър в долната част стои на шпакловка и на места е тръгнала да се отчупва.

Ламперията на вътрешните стени и тавана ще си я слагаме сами, но все не можем да намерим време в подходящия сезон. Не мога да намеря време да довърша и проекта за работното си място (основно защото променям концепцията в движение всеки път, когато се захвана с това). Библиотеката-стена в кабинета на Прасунсен вече е скицирана и с уговорка да се започва, та поне това ще стане до месец.

И опит, който трудно се измерва материално…

За 2 години тук все още не изпитваме необходимост от кола. Свикнахме да се съобразяваме с нежеланието на таксиметровите шофьори да работят вечер след 7, през уикенда, на празници, около обяд и изобщо когато на нас ни е много важно непременно да вземем такси. Все по-рядко ходим до София (основно на зъболекар) и метрото от гарата ни е удобно. Свикнахме с недоразумението БДЖ и пътуването с влак Своге-София вече ни вкарва в кошмари само когато бързаме за летището.

С няколкото нови магазина за хранителни стоки в центъра и след като открихме всички в квартала, пазаруването на храна и домашни консумативи вече не е проблем. Открихме добре заредено магазинче на 2 мин от къщи по равна улица, което работи дори и в неделя.

Почти всичко останало пазаруваме онлайн. Освен тротоарни плочки, пясък, цимент и дървен материал – поради високата цена за доставка за тези неща обикаляме местните строителни магазини и наемаме камионче, затова подобни набези за материали свикнахме да планираме внимателно и с идея за бъдещето.

Не скучаем. Не ни остава време за безцелно излежаване в неделя, но и не изпитваме необходимост. Винаги има какво интересно да се прави в двора или по къщата, а и вече имаме място за повече инструменти. Наблягаме на ръчните, защото обикновено свободно време през деня се появява, когато няма ток :).

Научихме се да правим сами доста неща. Освен, че в топлия и сух сезон трудно намираш свободни майстори, които да стават (тук абсолютно всички строят и дострояват нещо по къщите си от ранна пролет до късна есен), оказа се, че ни е приятно. Забавляваме се и се радваме, когато стане добре. Изпипваме по-внимателно някои важни детайли.

И се готвим за момента, в който махала в края на Своге ще ни се струва прекалено градско и ще ни хрумне да забегнем съвсем off-grid 😀

 

Сагата на начинаещите градинари :)

– Трябваше да вкарате едно тракторче да го прекопае тоя двор, да го изравните и да си насадите райграс – като при нас! 

Просто няма вариант да мине някоя комшийка, да ни заговори и да не се стигне до това изречение. Да, по-лесно е по този начин дворът ти да придобие приличен вид, но е скучно. В момента при нас е като в джунгла, а аз се чувствам като откривател-ботаник (а като се сетя колко скучни ми бяха часовете по биология…).

Малко напредък с двора

По ред причини решихме да се справим с двора приоритетно сами. Да натрупаме малко опит и знания в съвсем различна сфера, да осъществим желаните експерименти и най-важното: да се пораздвиждаме поне по 1-2 часа дневно, защото по 10 часа пред компютъра вече не ни е комфортно.

При покупката на парцела заварихме на тротоара до оградата ни едно микро сметище (започнало с неизвозена купчина от асфалтирането на улицата, допълнено с отпадъците от камините и печките на цял квартал, камъни, дърве и по малко пластмасови чашки и бутилки за разкош), което през няколкото години на строежа съвсем закономерно се увеличи. След като се преместихме, веднага се опитахме да организираме премахването му… и ударихме на камък. Опитите ни да сигнализираме в общината попадаха в някаква чиновническа черна дупка, а частните фирми и лица споменаваха такива цифри, че все едно утайник на Нефтохим ще местим. Накрая, в ранна пролет, яхнахме велосипедите и през девет баира в десети открихме местната сметоизвозваща фирма. Обсъдихме проблема с някакъв човек, който портиера извика и след 2 дена, в ранни зори ни събуди шум от фадрома. Дълго не посмяхме да отворим очи, за да не избяга хубавия сън, но накрая се показах на балкона. И добре, че го направих, щяхме да пропуснем кадъра с извозването на последния боклук 🙂

09.2011. Така изглеждаше при пренасянето ни миналата година.

03.2012. Малко след като измихме улицата си сами. Безсмислено, предвид тази купчина.

04.2012. Ура, камъните и сгурта вече ги няма!
04.2012. Ура, камъните и сгурта вече ги няма! Можем да действаме с оградата.

05.2012. Не е грандиозен напредък, но входът ни започва да изглежда прилично.
05.2012. Не е грандиозен напредък, но входът ни започва да изглежда почти прилично.

С това дойде ред и на подменянето на самата ограда… с което също решихме да се справим сами, някак си. И по възможност без леене на бетон, че нещо сме станали алергични към местния бетонов възел и зацементирането на всичко. Съвсем нормална реакция на хора, които вече 10 месеца където копнат, вадят арматура или удрят на бетон.

Успяхме да опънем 10 метра нова мрежа, да подменим някой стар кол и да вапцам с черна “3 в 1” боя дворната врата и част от оградата, преди ръждата да е напреднала. И понеже сме малко като ненаиграли си с лего хлапета, купихме (и разтоварихме) 50 бетонни коминки, с които да си направим терасирането на няколко места в двора и 30-тина тротоарни плочки, които да нахвърляме на определени места в тревата като стъпки. И малко дървен материал за сандъци, ама това е дълга тема.

На въпросът “Защо коминки?” – ами защото са доста по-евтини от това решение, а за нашия малък наклон ще вършат същата работа + функцията на бетонна саксия без дъно. Пробно си направихме една тераса с тяхна помощ, насадихме вечнозелените храсти на самата тераса, а в коминките – започнахме с малко здравец и цветя. Краят на “зидчето” още търпи трансформации – т.е. каквото нареди единия, докато си почива от работата за пари, след това другия отива и му го пренарежда по друг начин… така де, ненаиграли си деца. При консенсус в коминката се сипва пръст, посажда се растение и вече местенето й става невъзможно от сам човек (тежи пущината), така че за промяна ще трябва и двамата да действаме в коалиция :).

Селекция на плевелите

През есента, поради липса на време, окосихме двора, прекопахме няколкото участъка, където ще се сади нещо напролет, зарихме подарените луковици на нарциси и лалета и боцнахме 5 дръвчета (3 са се хванали). След това хвана големия сняг и студ, който успя да умори дори стайните ни растения и някак си започнахме да се радваме на всичко зеленичко, което успее да поникне в саксиийките, дори и да се окаже плевел.

И докато райграсът на съседите още седи рехав и блед, в нашия двор плъзна дива буйна растителност*. От купените разсади ягоди не излезе нищо, затова пък една голяма част от двора е окупирана от диви ягоди, вече цъфнали. От участъка с глухарчета набрахме за вино, хапнахме салата от листата им и пробвахме панирани цветове (за съжаление се усетихме малко преди да прецъфтят, оказа се доста вкусно). Семена от мента в селския магазин нямаше, обаче в двора е плъзнала някаква дива вариация, която мирише приятно и расте едва ли не и върху камък.

Същата е ситуацията и със здравеца: цяла есен търсех от къде да си откопая малко, напролет съседката ми извади няколко от нейните… и докато ги кътах да не ги уморя след присаждането, открих че из целия двор като плевел се е пръкнал и здравец** :).

В момента изпробвам идеята чрез селективно плевене на бучиниш и лепка да сътворя леха с дива мента, здравец, овчарска торбичка, глухарче и още 2-3 красиви ситни цветя-плевели. Почти толкова трудно е, колкото да цепиш камък, като го гледаш съсредоточено. Предвид, че оградата ни в тази част е 30 метра, лехата поне 10, стъпва се само на определени места, а след 1 час стоене в изкекерчена поза (навремето това го наричаха каланетика) съм хванала такава грандиозна мускулна треска, че все едно съм прекопала целия двор с черпака. За нерваци като мен, за които и фитнеса, и медитацията са губене на излишно време в правене на нещо скучно, селективното плевене се оказа чудесен заместител “2 в 1”.

Четох някъде, че при организиране на двора и градината е добре поне около 20-30% от растителността да се остави аборигенна. Е, при нас ще е постижение да е само 70%… като компенсация за съседските дворове, където местните видове изобщо липсват. И докато не проуча всяко едно диворастящо стръкче какво е и за какво може да се ползва.

И малко успехи с културните видове

Не беше нарочно, просто така се случи, че Прасунсен се захвана с отглеждането на разсад за храна, а аз – с билките и подправките. И докато моите успехи се измерват само с успешното поникване на лавандула (втори опит в гърнето на вещицата), мащерка (купено за майтап “цвете в кенче”, което взе, че поникна), копър и магданоз, то при Прасун нещата са сериозни: ядем собствени репички и лук, марулите почти са станали с подходящ размер за салата, еравната е пуснала хубави зелени листа, грахът извива стебла, царевичките и слънчогледа са щръкнали 10-тина см над земята. Благодарение на ината му имаме и спанак, покарали са тиквички, расте тиква цигулка… а и от краставиците и доматите има някакъв шанс да излезе нещо.

И явно му остават сили за още, защото се насочва и към ресора ми. Две малки рошави храстчета къри получиха своето оградено с камъни кръгче и като че ли се чувстват добре. От саксийките с разсад и надписи “розмарин”, “салвия”, “кимион” и “маточнина” и този път излезе само коприва, здравец и нещо неизвестно***.

Малко от импровизираните лехи на Прасунсен. Мрежата откъм дерето има за цел да спира кози, кокошки и трифиди да унищожат продукцията ни 🙂
Храстчетата къри, поръчани от hrasti.com и току-що присадени.
Най-сетне баба Вихронрав се смили и ми отпусна няколко стръкчета лавандула. Не смея да ги присадя, докато не отгледам още.
Не е голямо постижение да отгледаш мащерка, но това цветенце поникна през декември, изкара зимата при 0 градуса в стаята и в алуминиево кенче.

___

* Беше плъзнала буйна растителност. Гостите ни от миналата седмица старателно оплевиха всичко откъм входа, а съседа ни окоси част от полянката ни, за да храни козите си. Страдах 2-3 дена, но се примирих.

** Знаете ли колко вида здравец има? Оказа се 422, от които само 1 мирише на това, което познаваме като здравец. И аз не го знаех, а нямаше и да разбера, ако просто бяхме платили на някой да мине с косата из целия двор.

*** Традиционно при нас това неизвестното се кръщава “Плевелчето Чушко”, получава си лична саксия и умерени грижи. И собствена приказка 😀

 

 

 

Онлайн пазаруването

– Сийкеее, калкан са пуснали в рибарницата!
– Запази ми ред, идвам!

Откакто сме в Своге често си припомням тази култова сцена от “Васко да Гама от село Рупча”, а и други подобни. В единия квартален магазин във вторник “пускат” плодове и зеленчуци, в “супермарет” Европа отвреме навреме има един хубав пушен кашкавал, а понякога пускат тъмна бира. И така. Ние селяните доим кравите, а млякото отива при вас, гражданите 😀

Добре де, попреувеличих малко – като научихме горе-долу в кой магазин какво има, започнахме да си намираме почти всичко за хапване и пийване. Малкото неща, които ни липсват, ги купуваме от София при посещенията си веднъж – два пъти месечно.

Обаче положението е по-сложно с нехранителните продукти. Особено с по-обемните. И особено за хора без кола като нас. Така открихме спасението в пазаруването онлайн 🙂 А то има доста български особености, но се оказа и доста по-развито отколкото очаквахме.

Следва кратък обзор на десетината онлайн магазини, които сме пробвали за 6-те месеца тук. Може да бъдат полезни:

Супермаркетите

Всъщност преди обзора искам само да отбележа: такова животно НЕМА. Тоест има, но само за София. Каква е логиката в София да е пълно с онлайн доставки на хранителни продукти, като всеки има супермаркет на най-много пет минути, а на 30км от София да не може, не знам. Но ето бизнес ниша: доставки на храни извън София. Може да се ползват куриерски услуги точно като се доставят други неща. Ясно, че няма как да се доставят бързоразвалящи се неща, но за консерви и тон други неща, които из дълбоката провинция ги няма, не виждам какъв е проблемът.

Сега по същество:

Инструменти, строителни материали, железария

Наесен обикалях местните железарии да търся мотика. Нямаше. Тук много използват търнокоп и мотиките не ги уважават. На мене ми идва тежък, а и не ми е ясно какво му е по-хубавото като за един удар с мотиката това нещо трябва да го вдигнеш три пъти. Но че нямаше мотики, не е единственото, което ме накара да търся “онлайн железария”. Липсва избор от разни бурмички и качествени инструменти, и какво ли още не. Да не говорим за качеството на тенекиените лопата и гребло, които имам купени от кварталната железария 😀

Така попаднахме на магазин Маркита, откъдето си поръчахме хубава кована мотика, разни кантове, поцинкована куха лейка, и тн. От тях пазарувахме два пъти. Като цяло сме доста доволни с малки забележки:

  • Много от продуктите нямат снимка. Как точно да си поръчам нещо без да мога да го видя?
  • Както и по всички родни онлайн магазини, инфото на сайта не е 100% актуално. Или цената е сменена (по-висока естествено) или нещо го няма, въпреки че излиза като налично.
  • Втория път ни изпратиха вила с видимо очукан вид (?!), явно използвана от две поколения фермери. Липсваше и дребен артикул от поръчката. Дребни проблеми, заради които не си заслужава да се разправя човек, но поставят под въпрос дали пак ще пазаруваме оттам.

Иначе в магазина има наистина почти всичко. Има и доста други онлайн магазини, които предлагат инструменти и домашни потреби, така че пазаруването на такива неща не е проблем. Доставките са до офис на куриера или до вкъщи на доста прилични цени.

Градински магазини

Както на всеки селянин и на мене ми трябват още доста неща за градината 😀 Например наесен искахме да забодем малко овошки. И какво се оказва, уж сме на село, все къщи с дворове, а човек няма откъде да си купи. На пазарния ден (всеки четвъртък в центъра идват някакви пътуващи търговци и разпъват сергии с парцалки, инструменти и тн), понякога носели. Но според съседа ги откопавали от реката и не е ясно като засадиш ябълка дали няма да поникне бреза 😀 Така или иначе аз дори и откопани от реката не намерих. Така достигнахме до онлайн магазина на Сортови Семена откъдето си поръчахме.  Имат и всякакви градински неща, семена, инструменти, торове, и тн. Мога да кажа почти само добри думи за тях – разбират си от работата и държат на качеството на разсадния материал дори ако това значи, че клиентите ще почакат повече от обичайното. Имаха леки проблеми с комуникацията (по-скоро такава липсваше), но щом вече три пъти поръчваме от тях, явно сме доста доволни. Изключвам обичайните проблеми с липсващи продукти.

Досега сме пазарували разсади и семена само от тях, но има още някои онлайн магазини с подобна насоченост, които са интересни:

  • Напояване откъдето освен обичайните градински неща може да се купят също и всякакви напоителни системи
  • Meyer.bg които не продават разсади, но пък имат много добри мрежи, инструменти и други градински неща.
  • http://hrasti.com/ от които предстои да поръчаме растения за жив плет. Още не сме ги пробвали, но сайтът и асортиментът си ги бива.

Още за дома:

Донякъде се припокриват като теми, но все пак ще спомена и Домко, откъдето си купихме огледално фолио и термо тапет за разни слънчеви и изолационни идеи, които имаме. Всъщност това май беше единствения магазин, в който всичко, което поръчахме, си го имаше и нямаше промени в цените.

Тук се сещам да запитам защо разните практикери, баумакси и тн нямат онлайн магазини?

Дрехи:

Тук парцалки като цяло се намират, но когато Кот тръгне да търси нещо конкретно, местните продавачки вдигат рамене и немеят. Търсенето на удобни пижами и нощници я отведе в beliobg.com, където има доста и предимно български стоки. Разбира се пак имам критики 😀 В онлайн магазина няма избор на размер и всички неща се уточняват по телефона, което е доста неудобно. И разбира се никога няма всичко, което си поръчал.

Играчки:

Имаме доста племенници, а тук изборът на играчки се свежда до високотехнологични китайски недоразумения. На идеята пък да ходим до  разните хиполенди в София особено по празниците  казах твърдо нье. Пазарувахме от Toy Town, където има добър избор. Естествено пак нямаше всичко, което бяхме поръчали, и трябваше по телефона да си обясняваме колко голяма гъсеница имат и дали играта с колички е с батерии или не.

Още строителство:

Да не пропусна и малко по-индустриални неща. Трябваше да си оградим последната стена на двора, която граничи с един обрасъл с дървета скат. Проблемът е, че оттам се качват ето тези дами, които може да ни опасат насажденията, както и още по-невъзпитани кучета, които ни наторяват двора. Та дойде ми идея за лесно и бюджетно решение с колци от арматурно желязо, забити направо в майката земля. Хубаво, ама арматурно желязо има долу в другия край на града. И като отидохме там взеха да ни обясняват как трябва да дойдем в 10 сутринта, защото момчето с транспорта било заето и тн. Пък телефони явно си нямат 😀 Така местният бизнес за пореден път беше пренебрегнат и стигнахме до онлайн магазина на Миланов и Син. Към тия хора нямам абсолютно никакви забележки. Обадиха се, уточнихме как трябва да са нарязани железата, пратиха ги по куриер и готово. Сигурно доставката ще е по-скъпа отколкото щеше да е локално, но пък цената на арматурата при тях е по-ниска, а и ни спестиха време и неудобство.

Книги:

Въпреки, че сме оборудвани с електронни четци, отвреме навреме купуваме и хартиени книги. Основната причина: новите издания на български са почти само на хартия. А все пак не искам избора ми на това какво да чета да се определя от носителя. У нас онлайн книжарници с лопата да ги ринеш, така че няма да давам конкретни линкове. Имам само един съществен въпрос: поради что, юроди, единствената опция за доставка е куриер до врата? Аз лично мразя за 1-2 книги да се обяснявам половин час по телефона с куриери, особено такива които ми звънят рано сутрин и не познават града. Какъв точно е проблемът да се предлага и доставка до офис на куриер или по пощата?

Техника

Всички знаят Мултирама и другите подобни онлайн магазини за компютърна и черна техника, така че за тях няма кой знае какво да добавя – поръчвахме нещо от Мултирама веднъж, дойде без проблеми.

Обаче когато купуваме компютърна техника за работа, има точно два онлайн магазина: Crash-bg и Retro PC Mania. Купували сме от тях монитори, стационарни компютри, лаптопи и периферия и без изключение техниката е била на ниво, каквото евтината ширпотреба от разните технополисмаркетмултидрамаплезио не могат и да доближат. Но това не значи, че техниката е скъпа, напротив – и в двата магазина предлагат втора употреба или нова, ремаркетирана техника, така че обикновено цените са всъщност по-ниски. Хората, които избират компютър само по параметри, няма да останат впечатлени от повечето им предложения. Но който разбира от техника знае, че от Thinkpad по-добро няма 😀 И двете фирми доставят по куриер, въпреки че в Crash няма онлайн магазин и трябва да се поръча по имейл. Така или иначе, препоръчваме ги с всичките си ръце, лапи и копита.

В допълнение на всичко горе, харесали сме си и магазини за кафе и чай, още за дрехи, домашни потреби, и тн. Заключението е, че дори и в България човек може да купува почти всичко онлайн, при това доста удобно. Все още купуваме предимно локално, за да подпомагаме местния “бизнес”, а и защото за обемисти и евтини неща доставките не са изгодни. Но за много неща местните магазини са пълна скръб, така че да живее е-търговията 🙂

Миенето на улиците

Вчера със съседите измихме нашата част от улицата от няколко строителни колички пясък с луга, пепел и неизвестни по произход инертни материали, останали от цяла зима опесъчаване.

Похвално, ще кажете, взели сме нещата в свои ръце. Да, ама не съвсем.
Не заради това, че щом плащаме данъци и такса смет на общината, тя е длъжна да осигури почистването на улиците.

Литрите питейна вода

Щом поливането на градината и миенето на колата с питейна вода е прахосничество, какво ще кажете за миенето на улиците с маркуч и силна струя вода от чешмата? А имаме ли избор?

Битката с гравитацията

Няма вариант толкова много семейства по протежението на цялата квартална улична мрежа да успеят да се организират в смислен график. Всеки мие пред къщата си когато има свободно време и възможност.

И се получи абсурдът хората от ниската част да измият преди хората от високата. После хората от високата част се опитахме да не “ос*рем метеното” на хората от ниската част, но липсата на отводнителни канали и разни физични величини като дължина на най-дългия маркуч и факта, че водата не иска да спре да тече при демаркационната линия, а най-нахално продължава надолу създадоха известно обтягане на взаимоотношенията.

И тогава стигаме до въпроса с

Липсата на отводнителни канали и решетки

По асфалтираната преди няколко години стръмна улица по проект е трябвало да има отводнителни решетки при всяка къща. По проект е имало, но от фирмата-изпълнител са си ги спестили, както са спестили и извозването на строителните отпадъци от последния етап на правенето на улицата. (Наследство, с което ни предстои да се справим, защото някак си се оказва до нашия имот.)

Това научих, когато наивно (и много логично) попитах: “Е добре де, нямаше ли да е по-добре, ако имаше такива решетки на още 2-3 места?”

В момента решетки има само на другата улица над нас (което е добре, защото иначе щяхме да се спускаме по улицата с надуваеми лодки напролет) и в най-ниската част на нашата улица. Без втората решетка войната щеше да прерастне от квартална в глобална.

 И разни рационални идеи

Като например гадостта за опесъчаване да не се насипва от фирмата по чистотата директно на купчини по тротара ни, а в няколко спретнати дървени сандъка, разположени по протежение на улицата. През топлите месеци на сандъците ще слагаме капаци и ще могат да се ползват като пейки от изплезили  езици пешеходци.

Ние сандък ще си сковем. Въпросът е ще успеем ли да убедим хората от чистотата да го ползват по предназначение и кварталните кучета на разходка да НЕ го ползват… ъъъ… по предназначение 🙂

6 месеца реален живот отвъд Околомръсното :)

Направихме ги преди седмица… и не остана време дори виртуално да почерпим :). Време за постове с равносметки също нямаме и двамата. За това – накратко:

  • Свикнахме в Своге и даже ни харесва. Зимата беше доста тежка, особено за хора като нас, които не са решили проблема с отоплението си. Оцеляхме, не се разболяхме нито веднъж… явно редките срещи със себеподобни държат вирусите настрани.
  • В началото бяхме много нещастни, че не откриваме по магазините любимите си храни. След няколко месеца просто сменихме едни марки с други или направо с липса на марки… и пак хапваме вкусно и колкото можем – здравословно 🙂
  • Липсата на кола и липсата на магазини от сорта на Практикер и Бриколаж в Своге решаваме с онлайн доставки от разни електронни магазини за строителни материали. Така започнахме да пазаруваме и дрехи, книги, подаръци, фиданки, семена… повечето сайтове изглеждат странно и работят странно, но е факт, че пестим много време и вероятно пари.
  • Продължаваме да се ядосваме на някакви местни управленски недоразумения, но вече имаме и някакво рационално обяснение на въпроса “Е добре де, защо така?!”
  • Радваме се на всичко, излязло от неопитните ни ръце, като богове на творението си 🙂
  • Оказа се, че 3 стаи и кухня е прекалено голяма площ за нас. Изкарахме 2 месеца, работейки от спалнята, лежерно опънали се на леглото. Май кабинетите ни в зимния сезон ще стоят пусти.
  • Оказа се и, че имаме прекалено малко (да не кажа никакви) сервизни помещения. Чака ни правенето на барака в двора, която да събере селскостопанския инвентар и велосипедите ни (заемат половината дневна). Изобщо не знам кога ще намерим време и за това!
Магданозът от снимката ни радва цяла зима и някак си оцеля при ниските температури. Повечето ми саксийни цветя нямаха този късмет. Обаче от новите саксийки започнаха да се показват едни свежи зелени листенца и май ще успеем да отгледаме репички, спанак и някакви подправки 🙂

 

Засадихме дръвчетата

Така и не разбрахме местните от къде си намират разсад за градината, така че отново прибягнахме до електронните магазини като средство за пестене на време и пари. Доставката до вратата ни струваше 7 лв и нито губенето на време, нито пътните разходи до някой разсадник или до Практикер оправдаваха офлайн пазаруването на фиданки.

От сайта на “Сортови семена” си поръчахме 5 дръвчета:

Позабавиха се, заради топлото до сега време и за наш лош късмет се случи да пристигнат точно когато стана доста студено нощем и земята беше замръзнала… надяваме се коренчетата да не се повредят и дръвчетата да се хванат.

Огромни благодарности към Фори, че ни изтърпя мотането покрай саденето или по-точно това, че не ни изтърпя и даде едно рамо, за да приключим преди да припаднем от глад 🙂

Компостерът

Компостерът е просто приспособление (корпус на дупки, без дъно, с капак и 4 вратички за лесно измъкване на компоста), с чиято помощ хранителни отпадъци от растителен произход, окосена трева, шума, отпадъци от плевене и подрязване се превръщат в градинска тор, без да загрозяват пейзажа в градината.

И понеже е просто, така и не разбрахме защо трябва да струва толкова скъпо и защо не се произвежда у нас, а се внася. Но преценихме, че имаме един тон неща за правене и до сглобяване на компостер собствена изработка няма да ни е в момента (а и нямаме подходящи материали), за това поръчахме 400 литровия модел от ЕкоКомпост и вече го пълним според инструкциите 🙂

Учим се да косим

Оказа се, че притежаваме земя, в която лопата никога не е забивана… до сега. Не беше валяло и от доста време, та Прасунсен почти изкриви комплект инструменти. През следващите дни си мечтаехме за сухия двор, от който не излизаш до ушите в кал.

От този малък участък откопахме толкова парчета тръби и арматура, че започнахме да се оглеждаме за пунктове за изкупуване на метали.

Старата ограда в единия си участък е направо липсваща, но за да решим какво да правим с нея и с двора изобщо, трябваше да разкараме треволяците и да огледаме действителното положение.

Коса никога през живота си не бяхме хващали и понеже няколко човека ни обясняваха как вече е късно да се коси – започнах да режа бурените с лозарска ножица. Почти изчистих 1 линеен метър покрай  улицата, когато се прибраха съседите и довтасаха с коса, 2 опитни ръце за помощ и доста полезни съвети.

Уж трябваше само да ни покаже как се прави тази работа, но чичо Данчо, комшията, окоси целия двор. Остави ни само да опитаме и явно много зле сме се справяли, защото не издържаше да ни гледа и само измъкваше косата от ръцете ни 🙂

Тези уроци общо-взето ни отказаха от електрически тримери, бензинови косачки и всякакви подобни улесняващи бита уреди. За малкия двор, който имаме, просто не си струва парите, а и поддръжката им ще е по-сложна от тази на проста класическа коса.

Коса и вила ще са инструментите, с които ще се снабдим още в края на зимата 🙂

Дворът – тази доброволна домашна каторга

За 3 години строеж много успешно превърнахме една приятна ливадка с растящи на нея билки в марсиански пейзаж, пълен с бурени и камънак. И понеже с преместването, чистенето, бърсането на прозорци и местенето на мебели приключихме за сега – на дневен ред е отново дворът.

Стартираме кампанията “Всеки плевел – под ножа, всеки камък – терасираща тухла” и понеже моят опит със селското стопанство се състои в практикуване на успешна скатавка на ученически бригади, а този на Прасунсен е малко по-голям – освен четене на книжки за овощарство е и прекопавал лехи като тинейджър… предупреждавам, че началото ще бъде тегаво за гледане дори и на снимка 🙂

Стартова позиция

Текущото състояние не е съвсем стартовото*, защото първите ни гости си купиха инструменти и се захванаха с разчистването на по-големите бурени и издънки на храсти и дървета.

Още нямаме детайлна представа какво искаме да правим с двора, но като за начало ще разчистим място около пътеката за подарените ни луковици на цветя и ще боднем поне 1-2 овошки при оправената част от ливадата. Програмата максимум е да разчистим и прекопаем целия двор, да сменим останалата част от старата ограда (поне 20 метра) и да подготвим терена за пролетната офанзива.

На всякакви съвети (както винаги) ще се радваме, но ако не горим от ентусиазъм тутакси да ги реализираме, не се сърдете – болките в кръста и мускулната треска ще са за нас 🙂

___

*Докато намеря време да допиша този пост и да смъкна снимките, ситуацията в двора напредна още малко. Изобщо времето за безсмислено висене онлайн рязко намалява, когато имаш къща с двор.