Горе-долу такъв въпрос зададох на баща ми преди месец почти. Жегата в Бургас през лятото трудно се изтрайва дори и през нощта, а изпитата бира напираше да излиза директно през кожата ми. Обаче темата ми беше интересна, а и май само аз се сещам да намирам приложение на диктофона на баща ми 🙂 Измъкнах древните албуми със снимки и ги подхванахме подред… почти хронологично.
И така, говоря си с кандидат на техническите науки, старши научен сътрудник втора степен инж. Атанас Сокуров (А.С.), вече пенсионер, за хора и сгради, които отдавна ги няма… и ми е доста странно, някак тъжно. Някои истории съм ги подочувала като дете, но никога така подробно и с толкова детайли. За други съм питала и съм забравила подробностите. От къщите (май 5 на брой) съм виждала само последните 2. И ако не се бяхме заговорили (за кой ли път) за нашия строеж, така и нямаше да се сетя да го питам. Интересно, в колко ли фамилии семейната история си заминава с тези, които са я правили, а децата и внуците познават само своя живот?
Кот: Коя е първата къща, която ти си спомняш?
А.С.: Първата е тази, която рухна по време на бомбандировките в София… но тя не беше наша къща, там бяхме под наем. Тогава съм бил на 3 годинки и помня, че до къщата ни имаше училище и когато завиеха сирените, през една дупка в оградата се промушвах и бягах, за да се крия в мазето на училището – там имаше скривалище. Така ме бяха научили баба ти и дядо ти – грабвам си торбичката и през дупката. Къщата беше много паянтова… всъщност бомбата улучи съседната, нашата рухна от трясъка. Помня, че си търсех играчките в развалините на другия ден.
След това баща ми си намери работа в Бургас и се прибрахме.
(Баба ми, дядо ми и баща ми – София, 1943г. Снимки на къщата им там няма, но пък се мярка крайче от стара София :))
Всъщност най-старата къща, която си спомням, е правена от дядо ми Костадин – през около 1905 година. Горе-долу тогава, когато ВМРО са запалили Анхиало (днешно Поморие) и поморийци са се разбягали нагоре-надолу… брата на баба ми е заминал за Гърция, а тя дошла в Бургас и се оженила за дядо ми. Тогава Коджакафалията му е продал едно място от неговия си имот там…
Кот: Това е същото място, където после е била къщата ни и сега е блока?
А.С.: Да, да… на “Родопи” 5. Дядо ми тогава е бил тухлар. И там той си е направил къща от тухлите, на които тогава са им викали шкарто – половинки, начупени… не могат да ги продадат на нормална цена и той ги е взимал от там за строежа. И си е направил къща – една стая (3,5 на 4 м) и един салон (2 на 4). Вдигната беше на 20-тина см от земята – основи от камък. Мазе нямаше. Отпред имаше една слива, която минаваше над покрива. Тоалетната беше в дъното на двора, на септична яма – тогава в този квартал нямаше канализация. Водопроводът беше в двора, на около 10 метра от къщата – имаше дворна чешма. Спомням си, че като дете… отиваме при чичо ми за Коледа (дядо ми беше починал вече, но баба ми беше жива още и си оставаше в къщи). И ние отиваме там – аз, баща ми, майка ми и сестра ми… (това след 45-та година, когато се бяхме прибрали вече от София)… отиваме там да посрещаме Коледа и току идва някакво комшийско дете, за да ни каже, че е паднала стената на салона. Баба ми го пратила. Всяка зима правехме по 2 ремонта – все нещо се напукваше, падаше, протичаше… и баща ми се хващаше, вземаше хоросан и започваше да подзижда, да подмазва, да кърпи.
И понеже му писна накрая, взе заем от ДСК, за да направи нова къща.
Кот: Имаше една снимка с кръгъл прозорец…
А.С.: Това е къщата, която баща ми построи в Бургас. Тогава работеше в “Червено знаме” и тегли смешните цифри – 1000 лв заем и беше със страхотен страх, защото за първи път тегли кредит от държавата, за да построи къща. Тогава заплатата му беше 80 лв. От банката му даваха 2000 лв, но той не искаше, страхуваше се, че няма да може да ги връща. Проектът на къщата беше полуетаж на около 90 см в земята и 5-6 стъпала надолу и етаж нагоре. Долу имаше една стая, горе имаше една стая и до нея – нещо като коридор, (4:46) което беше 2.50 на 3.50, което беше със стълби до долу, а до горния етаж – със странични стълби. Трябваше да има още една стая от другата страна, но понеже баща ми взе само 1000 лв заем, парите не стигнаха. Щяхме да я правим след време, но така и не я построихме тази стая. Когато човек работи за повишаване на качеството си на живот, се съобразява с реалните си финансови възможности.
Баща ми беше малко артистична натура (зодия близнаци), искаше да си направи кръгъл прозорец на къщата – и го направи. А самия прозорец (ъгъла на голямата стая) беше объл.
(Аз и майка ми пред къщата с облия прозорец, 1972г. Малко преди да я съборят, все още недостроена…)
За къщата бяхме извикали майстори да я иззидат и покрият, но всички дървении – прозорци, врати, кара-тавани – направихме двамата с баща ми. Аз бях някъде около 12 годишен. Цяло лято, когато баща ми се връщаше от работа, купуваше от “Топливо” по 2 талпи, мъкнеше ги на рамо около 1 км до къщи и аз на другия ден хващах бичкията и започвах да ги бича. Това беше работата ми за деня. Ваканцията ми така минаваше. Можех да ходя да играя, можех да ходя на плаж, да чета, да правя каквото искам… но тази работа трябваше да съм я свършил – да избича талпите на летви с предварително зададени размери, които после баща ми с рендето дооформяше. С ренде, трион, бичкия и ръчна дрелка. Накрая беше намерил някаква бракувана електрическа бормашина, която занесе на приятел електротехник да се мъчи да му я поправи и дълги години я ползвах и аз.
Чак после вече, когато се оженихме с майка ти – тогава се хванахме с баща ми и направихме една стая там, но тя не беше нито надолу, нито нагоре – беше наравно със земята, на кота 0. На половин тухла, единичка, изправена настрани… 7.5 см, подмазана от вътрешната страна само. Единичен прозорец с 3 мм стъкло. След това аз допълнително направих едно антренце, широко около метър, преградих го в единия край (входната врата се отваряше навън, защото навътре нямаше къде да се отваря), в дясно имаше нещо като боксова кухня, където имаше печка, плотове, шкафове – бях ги направил от някакъв материал, много груб… бях ги боядисал в някакво отровно зелено… защото такава боя бях намерил. Абе всичко се правеше с най-подръчните материали – само и само да стане. Бяхме си преградили от лявата страна нещо като баня и там имаше един бойлер, тип самовар – на твърдо гориво. Една малка мивка 35/40, с един кран. По това време в Бургас се пускаше вода на 2 денонощия по 2 часа и течеше една кафяво-жълта мътилка… както когато миеш бурето, в което си държал джибрите. С такава вода живеехме, бяхме си направили утайник на плочата над антренцето.
(Майка ми пред “парадния” вход и баба ми със сестра ми пред “нашата” пристройка от стая и антренце. Варелът за вода би трябвало да е някъде зад стълбата, над антрето. )
А.С.: Сега има всякакви списания, от които можеш да вземеш какви ли не идеи, но през 70-те години такова нещо нямаше. Можеше да се абонираш за guterRat или някакво друго немско списание, ако се абонираш за “Работническо дело”. Ако искаш 2 по-западни – трябва да се абонираш и за някакво руско списание. Събирало ни се е по една заплата да дадем за абонаменти…
***
Разговорът си тече сладко вече в малките часове, бирата отдавна е свършила, а майка ми се включва с истории за къщите от нейното детство. Баща ми още не ми е доразказал всичко, но нататък вече историята я знам – помня и “времянката”, където са ни настанили, когато са отчуждили къщата ни, и апартамента, в който и сега живеят родителите ми. Тази част от историята е и моя. За нея – някой друг път 🙂
