Не бяхме се разхождали много из есенно Своге – миналата есен търчахме само до общината и в Жълтото до гарата, за да уреждаме подробностите около проекта и разрешението за строеж, а тази… бяхме се заканили, че ще отидем накрая, да си приемем строежа, но не удържахме 🙂 Мернахме се за малко на строежа, колкото да видим, че с ВиК няма развитие (това вече го знаехме), материалите за част от довършителните са докарани и майсторите са започнали да слагат гипсокартона по стените… и толкова. Хванахме пътя покрай боровата гора до нас и лека-полека кашлицата ми от 3-те активно и 50-тината пасивно изпушени в петък вечер цигари изчезна.
Редовно минаваме покрай тази култова табела. Не знам някой глобен ли е, но мини-сметището си седи. Точно зад тези борове има едно много стръмно дере, в което някой идиот си е изхвърлил боклуците. Или няколко идиота. На по-малко от 200 метра по пътя има контейнер за боклук.
Пътят минава покрай тази порутена стара плевня, но до сега не бяхме се приближавали до нея. Наканихме се да я разгледаме по-подробно, докато не са я съборили.
Бяхме си понабрали малко дюли и орехи от нашите, в двора, обаче… тази ябълка с малки червени плодове и почти никакви листа направо си ме изкуши да я пробвам. После като една истинска евина щерка, прилъгах и Прасунсен. Очаквахме да е стипчива, горчива и червива като всяка дивачка, но ябълката се оказа сочна и сладка, без протеинови добавки.
Пътя навръщане, както винаги, го объркахме. Не че има някакво значение, след като всички пътища надолу ни устройват, но винаги някъде при тази къща бъркаме разклонението. И всеки път се каня да почукам и да попитам за телефона на майстора, който е редил облицовката на долния кат. На мен ми прилича на венецианска мозайка. На малкият бял пес в двора ние пък приличахме на натрапници и понеже се продра да лае и ни наду ушите, побързахме да се разкараме.
Обаче по който и маршрут да поемем за към центъра, винаги има някаква авто кретенийка, която ни хвърля в музиката. В Своге сме виждали бус, отрязан по дължина, закрепен към стената на къща и превърнат в кокошарник… видяхме и бивш камион-кокошарник… е това долу просто е гараж. Нищо оригинално 🙂
Впрочем там сигурно се подвизава някаква авто-тенекеджийска шайка, защото старите военни джипки са сред най-вървежните коли. На нашата улица имаше паркирани 3, а тази вече е минала и през освежаване.
Прасунсен си умира да се грижи за фигурата ми и винаги успява да ме прекара през стълби или умопомрачителни наклони. И понеже съм известна с чувството си за ориентация (губя се в тристаен апартамент и по този повод винаги мъкна със себе си наръч карти и компаси), за следващия път съм решила да си отбелязвам на картата всеки маршрут с повече от 10 стъпала. За да го избягвам.
Е, това е… стигнахме моста, значи до гарата има 5-6 минути пеша. Докато писах това, успях да си загоря баницата, така че за ваш късмет мой пост в кулинарния ни раздел скоро няма да има 😀
Интересно ми е, като построите къщата смятате ли там да живеете а да работите в София, примерно?
Смятаме да работим онлайн, в Своге има приличен нет, а и можем да се презастраховаме с някакъв мобилен.
Първоначално предвиждах да продължа да идвам на работа в София максимум до година, обаче това забавяне може би ще реши дилемата ми 🙂
Иначе местните пътуват, с бързия влак е 30 мин до централна гара… проблемът е после в София. Обаче ми се струва безсмислено това цялото ходене напред-назад, след като за нашата работа така или иначе трябва компютър с интернет и нищо повече.
Примерно веднъж седмично ми се струва достатъчно – за срещи с клиенти-консерви или да взема/дам нещо, което не минава по мрежата.
Браво, време беше да почнете да облажвате от радостите на извънградския живот,а не само да се борите с ВиК, Енерго и подобни. Една разходка сред природата е чудесно начало. Аз отсега си поръчвам една снимка със сняг до кръста :-).
Ако не вземем надмощие в кървавата схватка с ВиК, май само на разходките сред природата ще си останем :))
С енергото се справихме, даже вече получихме първата сметка… никога не съм си представяла, че толкова ще се радвам на сметка за ток 😀
Имаш я снимката, зимата задължително ще отидем в някой сняг, за да проверим каква температура ще има по стаите, когато не се живее там и не се отоплява.
харесал съм си там едно село – Брезе, ама де да видим…
Е хайде, накани се де… търсим си комшии на наш акъл 🙂
Имате си такива:) Случайно попаднах на блога докато търсех маршрутка от Брезе до Своге. От 1 година имам къща в Брезе, живея тук и всеки ден пътувам до София. Пътуванете /с кола/ понякога е отегчително, особено ако си изморен, но мястото е страхотно и си струва всеки изминат километър.Зимата е малко трудничко, но пък е като приказка.
Здравейте, много ми харесва този блог, който открих съвсем случайно, докато се рових за парцели по Иксърското дефиле.
Малко след като станах горд собсвеник на такъв парцел, или по
скоро земеделски имот, или най-точно гора, намерих този блог и на един дъх изчетох повечето информация относно стъпките през които са минали главните герои.
За съжаления гората която имам, е доста далеч от етапа в който ще се сдобие с малка къщичка за живеене, но се надявам някой ден и това да стане.
Засега уреждам документи за отписването на гората от горския фонд, после ще се занимавам с вкарването в регулация и т.н. Ако някой има идея как най-бързо стават тези стъпки ще се радвам да сподели опит, разбира се става въпрос за община Своге 🙂
Имаше някакви варианти за гора с право на строеж… т.е. остава си гора, но можеше да се вдигне къща с определена квадратура на нея.
Не знам как е в твоя случай, ама се въоръжи с търпение, в община Своге нищо не става бързо 🙂
Онзи ден подадох документи за трасиране на парцела, който е необходим документ за да бъде пусната молба за отписване от горския фонд. Чак като стане трасирането ще пусна молба, която ще трябва да мине и през РУГ-София. И тук ще се загуби доста време:( Трябва да потърся до каква квадратура може да се строи в горски фонд.
А някой знае ли е дали може да се говори с ВИК и НЕК за пускане на ток, вода преди парцела да е в регулация ?
Здравейте, пише един човек роден и живял в Брезе.
В момента не живея там, но всеки уикенд сме там със семейството ми. Събираме се с моите приятели, правим преходи на ден от 15-20км и изкарваме страхотно – голям релакс.
Там е невероятен чист въздух и се зареждаме с енергия, да изкараме до петъка /в смога в София/ и след това отново.
Радваме се на публикуваните снимки.
Jonny, къде правите преходи?
В смисъл… виждаме планина бол наоколо, но като хора, които не са живели там, ни е малко трудно за сега да се ориентираме в посоката 🙂
Някакъв интересен маршрут, който да не свършва в оградата на някоя къща ще подскажеш ли?
Преди година и половина си поръчах зимна снимка, ама не би…мрън… 😉 Направете една снежна разходка да понапълним и ние (варненци) око със сняг. 🙂
Сакън, още се лекувам от последното зимно ходене до Своге 🙂
Толкова беше студено, че дори и фотоапарата не искаше да подпали извън къщата.
Нали го знаеш оня виц. Връща се Манго от Париж и казва на Айшето:
– Айше, заставам на центъра на Париж, гледам наляво – ба мааму, гледам надясно, ба мааму, гледам назад – ба мааму…
Айшето се разревала и Манго питал:
– Що плачеш бе Айше?!
– Ми какви красоти си видял Манго….
🙂