Архив етикети: обзавеждане

Нещо като портманто

Коридорчето при входа на къщата е 1,30 на 1,70м с 4 врати и с много зор успяхме да сместим шкаф над врата, тясно 20см огледало и шкафче за торби и чадъри, но честно казано за обувките и връхните дрехи там място не успяхме да направим. По тази причина още от самото начало се събличаме и събуваме в дневната, а за всекидневните обувки ползвахме етажерка до вратата и подпряно на стената старо огледало. Доста неудобно решение, понеже за да се видиш в огледалото трябваше да приклекнеш, а етажерката пречеше на робота и отварянето на гардероба до нея (толкова не го харесвах, че дори нямам снимка със старата етажерка).

Естествено, потърсих някакво готово решение, не намерих нищо подходящо с нужните размери и решихме да си направим сами портманто, но понеже не можехме да доизкусурим идеята, на дневен ред за сглобяване дойде едва тази пролет.

Чудихме се откъде да си поръчаме дървен плот с нужните размери и покрай една поръчка от Икеа взехме един от тяхна система стелажи – беше рендосан и импрегниран, затова остана само да го нарежем за полиците, вертикалната част от отпадъците от рязане и да го лакирам. Заедно с този плот взехме и два метални рафтоносача и с това спестихме дървената подпора за горния рафт.

Рамката за долната част направихме от квадрат 2х2 см, за да съответства максимално на рамката на огледалото. Боядисах двете метални части черни (в тон с други мебели, защото е по-лесно и защото месинговата рамка на огледалото ми стоеше малко ретро). През пролетта все още нямахме електрожен, затова рамката е сглобена с планки, захванати с нитове.

Не ни се пускаше поръчка за 2 пластмасови тапи за профила и Прасунсен ги издялка от дърво, а аз ги боядисах в черно. Наложи се да премести и контакта за роботчето.

Наложи се да си купим  комплект метчици и плашки за нарязване на резба, за да монтираме ръчно направените планки към огледалото (всички купешки планки бяха по-широки от рамката на огледалото).

Дълго се чудихме и как да фиксираме допълнително огледалото към стената и накрая използвахме пак квадрат, в който мушнахме заварената от предните собственици шпилка към огледалото. Парчето дърво, което ни беше останало, за да закрепим лоста към стената стигна колкото да монтираме една закачалка за шапки и къси якета на него 🙂

За да не се цапа дървото от калните обувки изплетох на една кука чердже от канап. Можем да използваме втория плот за по-високи боти или ботуши през зимата, но през останалото време е удобно място за градските ни раници.

Диванчето в дневната

Първоначално тормозихме гостите си с две надуваеми легла, после ги заместихме с фотьойли Смарти на ТЕД, добавихме подматрачна рамка, за да не лежат съвсем на земята, уших тлъсти възглавници за разкош и известно време имахме нещо като диван. Вършеше чудесна работа, харесваше ни, но имаше нещо недовършено. А и беше прекалено нисък.

Покрай традиционните летни проекти с дървении купихме допълнителни греди и Прасунсен спретна конструкция за дивана от 2 отделни рамки, сглобени една над друга с дюбели.

Искахме конструкцията да се крепи само на дървени сглобки (длаб и чеп) и лепило, но накрая решихме да не рискуваме здравето на гостите си и добавихме метални ъглови планки :).
За подматрачната рамка в горната рамка е издълбан фалц.

Получи се доста здраво (вече изпробвано няколко пъти) и удобно диванче. За да не надира ламината при местене, на долната рамка залепих от онези мъхнати самозалепващи се кръгчета, които се продават за подлепване на краката на столовете.

Откъм дизайн търпи известна критика: 2-те отделни основи и 2-та матрака някак ми стоят като 2 легла, сложени едно върху друго. По-красиво щеше да е с една основа, но пък ще е ниско. В тази си версия диванчето побра и прилично количество багаж.

Цветът също се размина с представите ми (и лакът този път се оказа много смотан – прекалено рядък, разтичаше се и съхнеше бавно), но това може да се коригира. Някой ден.

Ламперия в дневната

“Офисът” ми се помещава в североизточния ъгъл на дневната – стая с 3 външни стени. Импровизираният ни диван също е разположен по северната стена, която е студена на пипане 9 месеца годишно. Идеята да покрием 2-те стени (и прилежащите им ъгли) с дърво ни хрумна още през първата зима, но обзавеждането се проточи дълго и се захванахме с тази работа едва това лято.

Голямата дилема на каква скара да ковем ламперията, за да не намалим допълнително размерите на и без това малката стая с изчислени до милиметри мебели решихме с отпадъците от 8мм шперплат, който остана от направата на кутиите за IKEA Expedit и первазите.

Нарязахме шперплата на широки ленти и го закрепихме на 3 места хоризонтално по стените. В празните места между лентите налепихме 3мм термотапет с алуминиево покритие – просто имахме останали няколко ролки от друга идея и се чудехме какво да ги правим, за да не заемат излишно място в килера. Ламперията е с дебелина 15мм, така че загубата от пространство се получи под резервите, които бях оставила за стаята и не се наложи да пренареждаме мебели :).

Горната лента шперплат е по-широка и монтирана високо до тавана за изолация на стената над ламперията… а и служи за цветови контраст. Долната лента пуснахме до пода. Ламперията е обкантена с ъглови первази, боядисани в бяло .

В Своге успяхме да намерим само някаква много нискокачествена (но пък евтина) ламперия и това реши и въпроса с външния вид: дъските са боядисани поотделно преди монтажа с разредена бяла акрилна боя за дърво, така че текстурата и различното оцветяване леко да прозират, а винтовете са видими, с грубо боядисани с боя глави.

ъгълът с диванчето вече е готов
ъгълът с диванчето вече е готов

Идеята ми бе чрез грубия, малко чепат вид на стената да смекча прекалено купешкото усещане на мебелите от ПДЧ и мисля, че се получи.

От време на време в някоя дъска на ламперията се появява микро пукнатина, от която започва да тече смола, а чеповете с времето стават все по-открояващи се под боята, но това са рисковете да си купуваш дървен материал от местните складове :).

Случихме на дъждовно лято, а ламперията беше лошо съхранявана, затова се презастраховахме с третиране на всички дъски с белина, съхнене на слънце, мазане с безир, отново съхнене на слънце и чак след това боядисване от всички страни. Надявам се това да е достатъчно за предпазване от мухъл, плесени, дървояди и прочие гадини поне за известно време. Между стената и ламперията има разстояние, но все пак е доста по-малко от обичайното и се притеснявам леко за вентилацията.

В ъгъла, между комина (не се ползва) и стената има тясна ниша, която облицовахме с шперплат, поставихме 2 етажерки (от отпадъци шперплат за носачи и ПДЧ от стар бял кухненски шкаф за плот) и 4 пластмасови чекмеджета IKEA Retur (всъщност се водят кошчета за боклук, но за съжаление вече не се произвеждат).

Понеже в ъглите на стаята е леко тъмно, добавихме допълнително осветление: 2 черни метални лампи с ключ (отново от Ikea), които бяха доста евтини, а и паснаха добре на обстановката.

За съжаление отново стените ни бяха без нито един прав ъгъл (особено при комина), което усложни доста тази иначе наглед лесна задача. Но съм щастлива, че успяхме да нагласим чекмедженцата да се отварят без проблем, защото бяха купени специално за тази ниша :).

Надявам се тази зима да ми е топло в моето ъгълче не само чисто визуално, а и като реален резултат от изолирането на стените.

 

Проект за дневна

Дълго време дневната стоя със старите мебели 2-ра употреба, които бяхме купували преди 10-тина години за квартирата си… просто защото нямах идея как да сместя хол (с място за спане за гости), трапезария, офис и гардеробна в 18 кв.м. пространство, едната страна на което е заета от стълбище, а другите 2 – от прозорец и врата.

Малко по малко за 3-те години тук запълнихме всички свободни кътчета в стаята с нови мебели и остана моето работно място. Някак си ъгълът, в който бях застанала временно в началото, се оказа с най-добро осветление и достатъчно добра гледка, за да си почиват очите ми.

общ поглед
общ поглед

Трябваше да се съобразя с цветовете в останалата част на стаята и двора, както и с факта, че няма вариант да се получи лек и изчистен дизайн, ако искам да събера всичките си вещи.

секция откъм дивана
секция откъм дивана

Проектирах секция с 3 използваеми страни с шкафове, голямо чекмедже за спално бельо за гости и етажерки, както и долепена под ъгъл до нея стенна полу-секция, която да побира канцеларщини, малко книги и всичко останало, необходимо ми за работа изцяло от къщи, без варианта “това ще го стоваря в офиса”.

работно място
работно място

От старите мебели остана само бюрото, което вече ми стои като кръпка, но тъй като това ще е последната мебел, която ще поръчвам за тази стая, ще си оставя още няколко месеца за отлежаване на идеи и коригиране на минали грешки.

С реализацията се зае отново Любо, собственикът на малък мебелен цех в с. Искрец и получих точно това, което бях подала като чертежи и размери (с отчитане на малките корекции, които бяхме уточнили при огледа) – здрави и напълно по мярка мебели за стая с крив под и липса на прави ъгли :).

след монтажа
след монтажа

Доволни сме от резултата, защото се получи наистина много удобна стая, а оранжевото в повече от цвета на ПДЧ-то подтиснахме с бели кутии и бяла ламперия по-късно.

IKEA Expedit Hack

Взехме 2 ниски бели Expedit етажерки от IKEA още преди да имаме идея как ще обзаведем хола и цяла година ни вършеха чудесна работа за прибиране на багаж и книги в пространството под прозореца. Обаче дневната ни вече е с новите си мебели, икейщините стоят малко като цветова кръпка, а и са непрактични като етажерка за книги: прекалено дълбоки за 1 ред и неудобни за ползване за 2 реда.

Хрумна ми да направим нещо като изтеглящи се кутии, на които предната част да е за книги, а задната – за дребни вещи, които се ползват по-рядко (примерно резервните ел. крушки или играчките за елха). Направих примерен проект на Sketchup, за общия дизайн и габаритите.

ikea-hack

Трябваше да е от здрав, но с малка дебелина материал, за да не отнема много от полезната площ и се спряхме на 8 мм шперплат.

Макетът от картон е полезен за проверка на размерите, къде да е разделителя и доколко са удобни за ползване разделът за книги и кутията за дребни вещи.

Конструкцията претърпя промяна и накрая се спряхме на тази изчистена сглобка с минималното количество зъбци на страна. Чертеж с размерите (в милиметри) има в този файл: razmeri.pdf.

Първият вариант беше с повече, но по-малки зъбци и се оказа, че освен повечето рязане, напасването и залепването също са по-проблемни. Довършихме кутията и я използваме и нея (всъщност сложена в етажерката и напълнена с книги и вещи не се различава от другите).

При окончателния вариант проявихме известна креативност при лепенето. Уверявам ви, че не пострада нито една бутилка бира :D.

След като лепилото изсъхне добре (при нас на следващия ден, защото правихме кутиите през зимата), страниците се почистват добре със ситна шкурка от останали петна лепило, ръбовете се заглаждат добре (може да се заоблят малко) и се дооправят дребни неравности по стените. За дръжка използвахме готова стругована дървена шпилка с диаметър 1см (продават ги на парче с дължина 1 метър в строителните хипермаркети, нашите са от Баухаус).

Естественият цвят на фурнира стои много добре с бялата версия на Expedit, но на мен ми беше необходим плавен преход към цветовата гама на останалите мебели, затова лакирах кутиите с водоразтворим лак с подходящия оттенък.

За да може плавно да се плъзга пълната кутия по повърхността на етажерката без да я надрасква, може залепите на дъното й от мъхнатите краченца за Expedit или мъхнатата част на лента велкро (но задължително по посока на движението). Пълната кутия може да бъде доста тежка, така че сложете “плъзгачи” на повече места по повърхността.

Понеже ни писна да правим едно и също, а и с 4 еднакви кутии композицията щеше да е скучна, добавихме етажерка за вино. Наложи се да я преправяме в движение, за да е стабилна (добавихме гръб и странични стени) и не се получи много добре, затова за нея няма да давам размери.

От дървените кутии за вино стават удобни чекмеджета за дребни вещи (лъжички, сламки, тапи за вино, тирбушони и т.н.).

Общата композиция завършихме с перваз от шперплат за под прозорците и по този начин решихме проблема на Expedit с первазите за ламинат на пода.

Втората година в Своге

Вчера тихо и кротко (заради един изваден мъдрец) отбелязахме втората си година тук. То всъщност след първите 6 месеца, когато се похвалихме, че сме живи, не сме се сещали да празнуваме деня на голямото местене. Първата годишнина я отпразнувахме на кварталния курбан и в строеж на барака.

Равносметката, накратко:

1. Добутахме докрай цялата документация за къщата

Получихме Акт 16 (или както официално се нарича: “Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж V-та категория”), с това успяхме да минем от стопански на битов ток в края на отоплителния сезон и да сключим договор с ВиК, за да можем да си плащаме водата. Взехме адрес, сложихме си номерче на вратата (ура, получаваме си пощата!) и даже гласувахме за сефте в кварталната секция. Все още се изприщвам и припотявам, минавайки покрай сградата на общината, но с времето ще ми мине 🙂

 2. Решихме частично отоплението в къщи

Миналото лято сложихме климатик в голямата стая на долния етаж, който избрахме така, че освен нея да може да затопля отвореното стълбище и коридора на горния етаж. В по-топлите зимни дни се справя и с едната от стаите горе при отворена врата. За останалите стаи все още ползваме конвектор, духалка и халогенна печка, но все пак миналата зима най-високата ни сметка за ток беше 230 лв, беше ни топло и уютно… и не се налагаше да нахлюпваме ушанки, като излизаме в коридора :).

Вероятно ще дублираме и горе с един климатик, но не бързаме. При тази техника по-дългото кумене се отразява добре на джоба.

3. Позапълнихме малко стаите с мебели

След като направихме бараката и решихме, че няма да правим втора баня на долния етаж, а в помещението ще наредим стелажи и ще използваме като килер, изведнъж се оказа, че дневната изглежда по-добре без кашони и има място и за мебели :).

От 2 фотьойла Смарти на ТЕД (иначе казано 2 дюшечета с нормални размери, които могат да се сгънат като кресло) и ушити от мен възглавници с ленени калъфки и пълнеж от дунапренени топчета направих импровизирано диванче, което осигурява удобство за спане на 2-ма гости и място за четене с чаша чай през деня.

Поръчахме на най-готиния майстор на мебели в околността (благодарим, Любо!) ъглова секция с книжни рафтове и гардероб за връхни дрехи и обувки. Не знам как успяват да се размножат дрехите ни, но все не им стига място… а разполагаме с почти 2 пъти повече площ от квартирата ни в София и много повече гардероби.

Част от книгите и шевната машина успях да наместя в шкаф към секцията и 2 Ikea Expedit ниски етажерки и така запълних и стената под прозореца. Остава ми да подменя старите мебели на моето работно място и да запълня и останалите външни стени с ламперия и етажерки за книги и поне в дневната ще мирясам.

Старите мебели се разглобяват на плоскости и се ползват за стилажите в бараката и килера. Не ми хрумна за какво друго да използвам старо ПДЧ, въпреки че видяхме как едни съседи са направили старите си секции на кофраж 🙂

А, да… дозапълнихме кухнята с още кухненски шкафове, изтеглящ се плот за индукционния котлон и малко допълнителни и на удобни места контакти.

4. Напреднахме с терасата на 2-ри етаж

Щеше ми се да докладвам, че е напълно готова, но остава да сложим няколко напречни греди, за да не се изхлузи някой под парапета :). След дълго обмисляне панели от заварени метални пръчки ли ще правим, макраме от въжета или ще закрепваме плексигласови правоъгълници, накрая се спряхме на класическото местно решение за селска къща. Дотук терасата ни изяде почти хилядарка и наистина не ни се влагат прекалено много средства за място, където излизаме за 10-тина мин дневно, основно да полеем цветята и да простираме. Иначе направихме нова замазка (старата за 4 години замина по малко с всеки дъжд и метла) и сложихме гранитогрес.

5. Земеделските ни постижения за годината

Все още не сме намерили време за повдигнатите си лехи, нито за окончателното оформяне на зоните в двора, но вече успяваме да задоволим нуждите си от домати, краставици, тиквички, чесън, лук, почти за праз… и моята нестихваща страст към спанак и лапад. Имаме нови дръвчета, няколко лози, нови малини, касис, хинап. И правим страхотен сироп от джанки.

6. И някои неща, които са още на “чертожната дъска”

Все още очакваме старта на навеса за долната тераса. Идеята е да можем да затваряме тази площадка през зимата (малко завет) и да покрием разликите в ширините на 2-те тераси с някакво покривче от поликарбонат, за да не се мокри при дъжд. След навеса ще трябва да направим и настилката на терасата, че арматурата вече се подава.

Наложително е да направим каменен цокъл на къщата. Все още между 20 см и метър в долната част стои на шпакловка и на места е тръгнала да се отчупва.

Ламперията на вътрешните стени и тавана ще си я слагаме сами, но все не можем да намерим време в подходящия сезон. Не мога да намеря време да довърша и проекта за работното си място (основно защото променям концепцията в движение всеки път, когато се захвана с това). Библиотеката-стена в кабинета на Прасунсен вече е скицирана и с уговорка да се започва, та поне това ще стане до месец.

И опит, който трудно се измерва материално…

За 2 години тук все още не изпитваме необходимост от кола. Свикнахме да се съобразяваме с нежеланието на таксиметровите шофьори да работят вечер след 7, през уикенда, на празници, около обяд и изобщо когато на нас ни е много важно непременно да вземем такси. Все по-рядко ходим до София (основно на зъболекар) и метрото от гарата ни е удобно. Свикнахме с недоразумението БДЖ и пътуването с влак Своге-София вече ни вкарва в кошмари само когато бързаме за летището.

С няколкото нови магазина за хранителни стоки в центъра и след като открихме всички в квартала, пазаруването на храна и домашни консумативи вече не е проблем. Открихме добре заредено магазинче на 2 мин от къщи по равна улица, което работи дори и в неделя.

Почти всичко останало пазаруваме онлайн. Освен тротоарни плочки, пясък, цимент и дървен материал – поради високата цена за доставка за тези неща обикаляме местните строителни магазини и наемаме камионче, затова подобни набези за материали свикнахме да планираме внимателно и с идея за бъдещето.

Не скучаем. Не ни остава време за безцелно излежаване в неделя, но и не изпитваме необходимост. Винаги има какво интересно да се прави в двора или по къщата, а и вече имаме място за повече инструменти. Наблягаме на ръчните, защото обикновено свободно време през деня се появява, когато няма ток :).

Научихме се да правим сами доста неща. Освен, че в топлия и сух сезон трудно намираш свободни майстори, които да стават (тук абсолютно всички строят и дострояват нещо по къщите си от ранна пролет до късна есен), оказа се, че ни е приятно. Забавляваме се и се радваме, когато стане добре. Изпипваме по-внимателно някои важни детайли.

И се готвим за момента, в който махала в края на Своге ще ни се струва прекалено градско и ще ни хрумне да забегнем съвсем off-grid 😀

 

Работно място в кухнята

Така се случи, че се разминахме с южното изложение. Заради едни стълбове и жици на ЧЕЗ се наложи да завъртим къщата и в момента прозорците на почти всички стаи гледат на запад (според компаса – югозапад, но заради планините отсреща слънцето се скрива по-рано и нито юга е като юг, нито запада – истински запад). Южно изложение имаме в кухнята – възможно най-неподходящото място. И да, можеше да върнем проекта за преработване, но понеже преди 3 години не го направихме, късно е да пускаме постове, започващи с “ако…” и да се ядосваме със задна дата.

Проблемът

През лятото в кухнята става много топло и хладилникът започва да се задъхва. Като решение за жегата (а и за студа) в кухнята, а и за целия долен етаж измъдрихме едни външни ролетни щори, които скоро чакаме да монтират.

По-голямата мъка ни е, че в дневната, която по план трябва да ми служи по 10-тина часа на ден за работен офис, слънце почти не влиза, а откакто нощем температурите започнаха да падат около и под нулата, в стаята сутрин е малко по-топло, отколкото в хладилника.

Първоначално, на етап проект, планът беше да се отопляваме с камина/печка с дърва и в този случай пряката връзка със стълбището на 2-ри етаж и огромния обем въздух в него не представляваше проблем – 6-8 kW камина можеше да затопля малката дневна, стълбището, коридора на 2 етаж и дори стаите – при отворени врати.

След като поживяхме 2 месеца тук, наблюдавахме цялата съседска суетня и хамалогия около доставката, рязането, цепенето, реденето на дърва, чистенето на пепелта и накрая направо си попитахме за мнение потърпевшите, се отказахме от идеята за камина, поне за тази зима.

Спасяваме положението с импровизации

Едно решение, което в момента не ни струва нищо – преместихме хладилника от кухнята в дневната и на негово място спретнахме набързо едно импровизирано работно място, което да ползвам в слънчевите дни. А и в много студени дни – все пак 6 кв. м. кухня се топли по-лесно и евтино от 20 кв.м. дневна и още толкова като обем стълбище и коридор.

  • Материали: Използвахме страниците на стар двукрилен гардероб, 6 метални планки и винтове за дърво. Освен плота и 2-те страници за крака, бюрцето има и една челна дъска отзад, без която се кандилка като пиян горски.
  • Време за работа: (на абсолютно начинаещи, които за сефте хващат ел. трион, никога нямат подходяща бургия за дупките и забравят да си заредят винтоверта) – около 3 часа.
  • Бюджет: около 5 лв (за винтове и планки, купени за някакви други неосъществени полици).

Бюрцето не стана красиво, нито е много умно измислено, но понеже така или иначе не беше ясно колко ще го ползвам и каква ще е икономията в сметката за ток накрая – за експеримента тази зима ще свърши работа.

Ако се окаже, че го ползвам често, ще метна чертежите на ъпгрейднатото му издание, заедно с тези на обзавеждането на дневната (включваща и хладилника) на дърводелеца, който прави спалнята и кухнята ни, за да придобие някакъв по-индустриален вид. Ако успея да измисля капак за монитора и пр. електроники, бюрото ще може да се ползва и като плот за рязане или масичка за бързо хапване.

А, да – оказа се, че да имаш хладилник в дневната е много удобно, но бирата свършва бързо 🙂

Гардероби – реализация

Точно 1 седмица след като направихме и изпратихме на майстора проекта за обзавеждане на спалнята, гардероба ни беше готов и монтиран. Заедно с него беше готов и вградения гардероб под стълбите, за които преди доста време мислех варианти за разпределение на пространството. На груб строеж можеш да правиш каквито си искаш планове, но… хмм… обстоятелствата накрая доста орязват избора 🙂

За подстълбищното пространство изпратих само груба скица на разпределението на секциите в гардеробчето, описание за какво ще се ползва и цветовата гама. За съжаление бях болна доста време и едва в събота успяхме да се порадваме на резултата.

Вграден гардероб под стълбите

В този гардероб сме предвидили 2 чекмеджета за съхраняване на инструменти, шкаф за кутии с обувки, шкаф за дамски чанти, раници, чанти за пазаруване за многократна употреба (вече имаме завидна колекция) и гардеробче за висящи дрехи (якета и палта, според сезона). Входното антре в къщата е съвсем малко и наличието на 4 врати в него не позволява никакви мебели. Стълбището е тази част от дневната, най-близо до антрето и входната врата, така че логичното място за гардероб беше тук…

гардероб под стълбите чекмеджета за инструменти шкаф за кутии обувки

8-крилен гардероб в спалнята

Лесно ми беше да извадя картинка с целият гардероб от Sketchup, но със снимките определено имам проблем – имам покрив и стени и не мога да се отдалеча достатъчно, за да вкарам всичко в кадър :).

гардероб в спалнята

Като изключим надстройките, за които си оставихме още време за обмисляне, готовият гардероб е 1:1 повторение на чертежа ми. Не съм обмисляла прекалено сериозно разпределението, но полиците са подвижни и в бъдеще лесно могат да се подменят с кошници, изтеглящи се чекмеджета и каквото още му хрумне на човек.

В спалнята за сега направихме само гардероба, защото… ами основно заради това, че все още нямаме подови настилки. Температурата в къщата тази събота беше около 3-4°C, все още е леко влажно и ми се струва рисковано както за балатум, така и за ламинати. А и все още обмисляме.

Разните луфтове между мебелите и стените се дължат на невъзможността да се преборим с евклидовата геометрия и за тях имаме решение, но това ще се прави заедно с останалите мебели в спалнята.

Цялата подготовка, уточняване на проекта и материалите, обсъждане на оферта и т.н. извършихме дистанционно (телефон + мейл), с което много се гордеем 😀 (всичките ни съседи наоколо се скъсват да ни обясняват, че работа не се върши, ако не не висиш над главата на майстора… е, мисля, че вече имаме малък пробив относно тези взаимоотношение поръчител – клиент).

Благодарности

Любо, благодарим ти горещо за точната реализация на проекта, бързата и качествена работа, цялостното отношение към нас като към клиенти… А, да – за кухнята също благодарим! 🙂

Проект за спалня

Годината изтече бързо, а покрай всички неотложни задачки все не ми оставаше време да обмисля обзавеждането на останалата част от къщата. Обаче от кухнята, правена по нашия проект тук, сме доста доволни като изпълнение и решихме същия майстор да направи и два вградени гардероба: под стълбището и в спалнята. Човекът се обади преди празниците и даде зор, защото през зимата принципно му е мъртав сезон… и аз се разбързах да измисля някаква концепция. Защото идеи по списания и магазини колкото искаш, но като тръгна да намествам готови мебели в нашето пространство – оказва се, че нищо не ни е удобно и нищо не се събира.

Спалнята

Стаята е със скосени тавани и останаха доста чупки, греди и всякакви трудни за чертане в Sketchup детайли, заради което все отлагах визуализацията. И вдигането на стените ми изяде почти цялото заделено време, за това обзавеждането малко го попретупах. Така или иначе в момента ще правим само гардероб, останалата част от обзавеждането ще е на етапи, след като се пренесем. Най-ниската част от стаята е 1.67, а най-високата – 2.44 m.

Съображения

Освен за спане и за обичайните приятни занимания, обикновено ползваме леглото и за:

  • Търкаляне в почивните дни и вечер с по 1 ноутбук и кротка лежерна работа, блогване, чат с родителите и четене на онлайн пресата.
  • Четене на книги и списания. Вредно е, но четем в леглото… вероятно 8 годишен навик от квартирата, в която няма място за диван.
  • Гледане на телевизия. Пак поради липса на диван. Навиците са трудни за изкореняване.
  • На леглото пием чай, понякога похапваме… в общи линии го ползваме като диван.

Т.е. в спалнята трябва да има всички удобства и за работа, и за почивка. Нямам навика да ползвам тоалетка, т.е. за мен тази мебел е излишна и само ще отнема полезна площ.

Гардероб

Първоначално имах идеи за плъзгащи се врати и нещо почти като дрешник в спалнята, но помещението не е голямо и дълбочината от само 70 см в чупката обезсмисля проектирането на нещо повече от гардероб. Концентрирах се да измисля кое от дрехите и завивките къде ще сложа и се оказа, че огромния на вид 8 крилен гардероб може и да не ми стигне 🙂

Вратичките в бяло спасяват стаята да не стане твърде мрачна, а и стените са бели. След разговор с майстора се оказа, че няма проблем да направи вратичките да повтарят терена откъм скосяванията, т.е. гардероба ще е без отделна надстройка и със странни врати 🙂

Легло

Височината на леглото е само 20 см, защото тавана в тази част на стаята е по-нисък. Освен това двойното легло е от 2 части, съединени така, че и двата отделни матрака да се допират без твърд ръб между тях.

Не че се каним да спим разделени, но в тясната ниска стая мърдането на леглото без да го разглобиш ще стане по-лесно, ако не е монолитно. Обръщането и подмяната на матрака става също по-лесно, ако са 2 отделни.

Това е концепцията за момента, но не пречи да я променим в последствие. В общи линии можем да сложим матраците и директно на земята, но се цапат, а и робота-прахосмукачка захапва чаршафите.

Ракла, нощни шкафчета и етажерки

Раклата като мебел в спалнята може и да звучи старомодно, но при ниско легло, под което не може да се слага багаж и без излишно пространство за допълнителни гардероби в коридора – идеята между северната стена и леглото да има мебел може би не е чак толкова лоша. Раклата ще е прост сандък с капак, височина максимум 80см и ще побере някакви възглавници и завивки, които се ползват от време на време и е хубаво да са на удобно място, лесни за вадене. На страницата откъм леглото ще закрепя 2 квадратни дунапренови възглавници – за облягане.

Нощното шкафче при нас е мебел, която вечно не е достатъчна. Просто прекалено много вещи държим до леглата си: нощни лампи, огледалца, фенерчета за четене, малко козметика, много книги и списания, лекарства… По едно нощно шкафче на човек ни е крайно недостатъчно… опитах се да запълня пода с една редица от тази полезна мебел 🙂

Нощните шкафчета ще бъдат 3 модела: във вид на сандъчета с капак, чекмеджета или етажерки и ще наредя и от 3-те вида, максимално удобно за нас.

Етажерките (открити и с вратичка) на стената зад главите ни отново има 2 функции – да прибере максимално количество дреболии и да изолира допълнително част от северната стена.

***

И в този проект, както и кухнята ни, няма нищо революционно, нищо дизайнерско и никаква еклектика. Критериите са основно:

  1. максимално удобство и практичност;
  2. по възможност ниска цена;
  3. лесна поддръжка и подмяна;
  4. възможност сами да изработим част от мебелите, както и възможност да се добавят на модули, според възможностите и потребностите ни.

Анимация с разходка из стаята има тук, а ако на някой са му интересни подробностите, може да си дръпне Google Sketchup файла с проекта.

Честита ни… кухня :)

Може да се каже, че бавно и славно напредваме с довършването на безкрайните довършителни работи. В края на юни измъдрихме концепцията си за кухнята, благодарение на Google Sketchup си поиграх да намествам наличната техника и желаните мебели на невероятно малка площ, наложи се да се откажем от някоя друга цивилизационна екстра, но все пак кухня вече имаме.

Отказахме се и от варианта да поръчваме кухнята в София, защото нито цените тук са кой знае колко по-атрактивни, нито имаме някакви супер претенции за цветове и материали. А и ни се щеше, след като ще живеем в Своге, да започнем да влагаме пари в местната икономика. Току виж започнало да ни се връща 🙂

Говорихме с 2 фирми, но първата не предлагаше монтаж и бързо се отказахме. За това пък втората ни беше препоръчана от нашия технически ръководител, видях на живо изработена и монтирана от тях кухня, ходих и в цеха да  избирам материалите… и някак си ми хареса всичко, което видях полуготово и готово там. Дърводелски цех – собственик и няколко души работници. По моят проект почти нямаше промени – принципно съм готова да приема всякакви смислени предложения, но нищо революционно различно не може да се получи при нашата площ, бяла техника и финансови възможности. Просто се съгласихме да заменим простия плот под прозореца до хладилника с пълнофункционален голям шкаф. И да се откажем от шкафчето над хладилника, което така или иначе щеше да е доста неудобно за ползване.

Да лепим плочки по гипсокартона ни се стори безсмислено занимание, за това на стените при кухненския ъгъл сложихме гръбче от ПДЧ-то. Мислех си, че искам кухня в тъмни цветове, но като видях новата на сестра ми – отказах се. Оранжевото ми е любим цвят, а комбинацията със сребристо е банална, но в склада нямаше нищо по-подходящо и неутрално като цвят и материал, което да ми хареса. Разни дребни аксесоари като ъглите в краищата на плота ме зарадваха много приятно – по различни мебелни изложения съм виждала доста дърводелски изпълнения за тези ъгли дори и при порядъчно по-скъпи кухни.

Само стискам палци да съм издиктувала по телефона точните размери на хладилника, пералнята и печката и уредите да си влязат точно на оставените за тях места, че иначе Прасунсен ще ме гони със сатъра из къщата… 😀

***

А, да… нищо do it yourself няма да има в кухнята. Навсякъде другаде съм готова да експериментирам, но откакто живея самостоятелно, все ползвам кухни, които са сбирщайн от пригодени забърсани от някъде / получени в наследство / заварени полуразрушени и многократно реновирани кухненски мебели. Този път реших специално за кухнята да огранича креативността си само до чертежите 🙂