Може да се каже, че бавно и славно напредваме с довършването на безкрайните довършителни работи. В края на юни измъдрихме концепцията си за кухнята, благодарение на Google Sketchup си поиграх да намествам наличната техника и желаните мебели на невероятно малка площ, наложи се да се откажем от някоя друга цивилизационна екстра, но все пак кухня вече имаме.
Отказахме се и от варианта да поръчваме кухнята в София, защото нито цените тук са кой знае колко по-атрактивни, нито имаме някакви супер претенции за цветове и материали. А и ни се щеше, след като ще живеем в Своге, да започнем да влагаме пари в местната икономика. Току виж започнало да ни се връща 🙂
Говорихме с 2 фирми, но първата не предлагаше монтаж и бързо се отказахме. За това пък втората ни беше препоръчана от нашия технически ръководител, видях на живо изработена и монтирана от тях кухня, ходих и в цеха да избирам материалите… и някак си ми хареса всичко, което видях полуготово и готово там. Дърводелски цех – собственик и няколко души работници. По моят проект почти нямаше промени – принципно съм готова да приема всякакви смислени предложения, но нищо революционно различно не може да се получи при нашата площ, бяла техника и финансови възможности. Просто се съгласихме да заменим простия плот под прозореца до хладилника с пълнофункционален голям шкаф. И да се откажем от шкафчето над хладилника, което така или иначе щеше да е доста неудобно за ползване.
Да лепим плочки по гипсокартона ни се стори безсмислено занимание, за това на стените при кухненския ъгъл сложихме гръбче от ПДЧ-то. Мислех си, че искам кухня в тъмни цветове, но като видях новата на сестра ми – отказах се. Оранжевото ми е любим цвят, а комбинацията със сребристо е банална, но в склада нямаше нищо по-подходящо и неутрално като цвят и материал, което да ми хареса. Разни дребни аксесоари като ъглите в краищата на плота ме зарадваха много приятно – по различни мебелни изложения съм виждала доста дърводелски изпълнения за тези ъгли дори и при порядъчно по-скъпи кухни.
Само стискам палци да съм издиктувала по телефона точните размери на хладилника, пералнята и печката и уредите да си влязат точно на оставените за тях места, че иначе Прасунсен ще ме гони със сатъра из къщата… 😀
***
А, да… нищо do it yourself няма да има в кухнята. Навсякъде другаде съм готова да експериментирам, но откакто живея самостоятелно, все ползвам кухни, които са сбирщайн от пригодени забърсани от някъде / получени в наследство / заварени полуразрушени и многократно реновирани кухненски мебели. Този път реших специално за кухнята да огранича креативността си само до чертежите 🙂
Здравейте,
можете ли да кажете поне грубо колко излезе цялата инвестиция за построяването без да броим обзавеждането.
Вмомента сме пред дилемата за идейният на наша такава проект и може би ще се спрем на подобна квадратура, но за едноетажна.
Мерси предварително!
Сиво, стандартно красиво ииииии, на мен ми харесва 🙂
Честита кухня и от мен.
Следя ви от време на време как напредвате със строежа…
Бихте ли ми дали координати на фирмата, изработила кухнята.
Приятно готвене и сладко похапване!
@Stefan, драсни един мейл и ще ти дадем по-подробно инфо за разходите. Контакт форма имаме на входната страница на gruh.org
Късметлии сте че сте сдандартнооразмерени 🙂 А да ти кажа в DIY няма нищо лошо – нашата кухня съм я правил от до, след като ни потрошиха мивката при монтажа на пералнята. Ама при нашите скромни габарити направих плотовете на 104 см и поне вече ен ме боли гърба като готвя по-дълго.
Честита кухня и дано се ползва по предназначение! т.е. дано тромбести не попадат в казана 😉
Пипи, мястото на зурлестите е в казана. Виж Печено-прасе.ком :))
Фори, абе то и ние ги пуснахме с 10 см отгоре стандарта, нищо че не сме двуметрови… ниски са ми магазинските. Обаче долните шкафове са на едни крачета на винт и могат да се коригират като височина, не знам с колко, ама ми хареса.
А с преправянето на старите мебели ще имаме достатъчно разправия, като се преместим 🙂
@Стефан, @LI – пощенския гълъб би трябвало да е дохвърчал вече… 🙂
Здравейте! Бихте ли споделили как изглежда вътрешността на шкафа под мивката? Най-вече ме интересува дали имате някакви механизми/издърпващи рафтове за достигане на вещите, които се намират в “глухата” част на шкафа?
Благодаря!
Един рафт разделя шкафа, няма механизми. В дъното, където е по-недостъпната част държим резервите вода, защото тук понякога спира и за по-дълго. Долу щайга с празни буркани, горе са препаратите. Планирам едни пластмасови кутии на колелца, за да измъквам по-лесно всичко за почистване. Иначе механизмите, които се продават са със стандартни размери, а този шкаф е нестандартен. Отделно тези в кухнята на майка ми за 10-тина години клеясаха и трудно се дърпат, а не бяха никак евтини. Отказах се да слагам… и за 8г поне в този шкаф не са ми липсвали.
Благодаря много за отговора! Отдавна бях попаднала на вашия проект за кухнята и знаех, че един ден, когато се стигне да оправим нашата, ще е нещо подобно поради сходство в разположението и размерите. Идеята за кутии с колелца е чудесна. Благодаря за споделения опит!
Ами тя кухнята претърпя малко промени в годините (махнахме хладилника от нея, защото спираше да работи през най-големите студове зимата и добавихме още шкафове на негово място), но… като че ли най-добрата идея беше този подвижен плот за индукционен котлон: http://homes.gruh.org/wp-content/uploads/2013/09/P4170115.jpg
Благодарение на него 2-мата готвим едновременно без да си пречим 🙂
В големия шкаф под мивката сега не бих сложила този дълъг рафт от край до край, много затруднява смяната на стоящия смесител. По-скоро половинка само за вътрешната част и точно под мивката да е свободно, за да може да се навре човек и да работи по мивката 🙂