Миналата година приключи с едно падане на стълбите в коридора, което отприщи дълго отлагания въпрос с парапета по тези стълби. Та още напролет простата конструкция от 3 пръчки беше монтирана (което се оказа не толкова лесна работа за довършване).
Първо се чудехме как точно да закрепим пръчките в горната част – оказа се, че освен в плочата, няма друг вариант. После отворите в паната на окачения таван нямаше как да бъдат толкова малки, колкото ми се искаше и се наложи да измисля с какво да ги прикрия – използвах картон, конопен канап, лепило и кука за плетене. Получи се нещо като капак, който пасна на цялата концепция в стаята.
И накрая, защото нямаше смисъл да се поръчват 3 капачета за профила, струващи някакви стотинки – направиха ми ги на 3D принтер и станаха перфектни.
***
Понеже всеки ме пита защо само 3 пръчки и не продължава ли да е опасно – за момента е по-важно да могат да се пренасят по стълбите обемни неща без да се маха парапета, а дали е безопасно… ами аз паднах от най-долното стъпало, то като си оплиташ краката като вървиш и равен под е опасен 😀
Минаха 15 години от този пост, когато се похвалих, че къщата ни вече си има покрив. Сега… четох си го, осъзнавам колко сме били наивни тогава. Но така или иначе ни бяха казали, че срока на годност на тези битумни керемиди, които ни слагат е 15 години и в някой хубав ден в бъдещето ще трябва да се подменят.
Така изглеждаше 15 годишния ни покрив с битумни керемиди, направен не особено добре
Покрай стария покрив си бяхме направили следните изводи:
Битумни керемиди с посипка – добре, ама не за покрив на двуетажна къща. Посипката с годините започва да се рони и се натрупва в улуците. Миналата пролет падна парче улук и беше пълно догоре с посипка!
Бригадата, която наемеш трябва да има опит с материалите, които си избрал. Хората, които правиха покрива ни преди 15г не бяха работили с битумни керемиди и си пролича първо при улуците – още първата година след като се нанесохме търсихме човек да фиксира проблемите при тях. На практика водата от покрива не се събираше в улука, а се стичаше по челната дъска. Един съсед строител се нае да помогне и реши този проблем с едни ламаринки под керемидите, които отвеждаха водата в улука. Направи и шапка на комина.
Дървената челна дъска е красиво нещо първата година, но много бързо прегаря от силното слънце и ако не се боядисва периодично, започва да изглежда доста зле. За условията тук е по-добре облечена в ламарина челна дъска.
Ако не си видял лично, че ти слагат каменната вата за топлоизолация, по-добре брой, че я няма. По проект трябваше да има 10 см вата в стария покрив, което при 8см греди просто нямаше как да стане, но малко пренебрегнахме тоя факт навремето.
Пак за улуците – пластмасовите, които ни сложиха са ок за малък навес или барака, но за водата от целия покрив (нищо, че и той не е много голям) са малки и преливат. По-дълбоки и с казанче е по-добре.
И така, въоръжени с придобитите през годините знания (все пак направихме 2 покрива на навеси с родителска помощ и сами) решихме да изпреварим момента, в който тоя покрив ще протече и този път да наемем професионалисти да го ремонтират читаво. Спряхме се на идеята за метални керемиди, защото са леки, здрави, слагат се бързо (това беше важно, защото покривчиите работиха буквално над главите ни и през ден валеше), изглеждат добре и имат по-голям срок на годност от битумните керемиди.
Само дето подмяната на покрив, когато имаш подпокривно пространство, което е половината ти къща и където е спалнята и офиса хич не е приятна работа. Консултирахме се с 2 фирми, изграждащи покриви с метални керемиди и от двете на оглед казаха, че носещите греди са ок и няма нужда да се подменят все още, т.е. може да се направи ремонт и без пълно разкриване и сключихме договор с тази, която обеща (и успя!) да ни вмести в графика си за тая пролет – Руф Къмпани 🙂
Процесът по ремонта на покрива в картинки:
Първоначално планът беше да се махнат битумните керемиди, но се разбра, че има риск при отлепянето им осб-то под тях да тръгне да се троши и ги оставихме за допълнителна здравина и защита. Компромисното решение беше върху съществуващите греди да се наковат допълнителни 5х5см, да се сложи вата с тази дебелина, дифузионно фолио и отгоре дъските, на които се закрепват металните керемиди. Разбрахме се и за измазването на комина – при нас той никога не се е ползвал и е в общи линии декоративен, но ни обясниха, че обшивката не може да прилепне добре при неравни тухли и водата ще се стича вътре, та… моята мечта да вкараме малко естетика и в тоя комин намери технологично основание 🙂
Момчетата от бригадата започнаха работа в петък, работиха в събота и неделя до обяд (заваля за кратко, колкото да ги свали от покрива и изпрати да почиват) и приключиха с всичко в понеделник – минути преди да се изсипе тестовия сериозен дъжд 🙂 Разчистиха и след себе си – извозване на отпадъците не бяхме договаряли с тях, но те ги събраха и струпаха на едно място в двора.
От самата фирма сме много доволни и като комуникация, и като разменени документи (оферти, фактури, договори – всичко пристигаше в уречения ден), и като работа на бригадата.
Резултатът:
От новия външен вид също сме много доволни. Е, все още нямаме сачак, който да прикрие грозните осб-та, но за тази работа трябва скеле и нямаше как да стане за това кратко време само със стълба, затова отново го оставихме за бъдещето.
Покривът преживя 2 пъти проливен дъжд, няколко пъти кратък и 2 малки градушки, та може да се каже, че е тестван. Ефект от допълнителната вата също се вижда вече в жегите, но все пак ще изчакам да мине август, както и поне една зима, преди да потвърдя.
Все още сме без кола. Канехме се през 2020-та най-сетне да намерим време за пустите му шофьорски книжки, но пандемията и нас ни изненада. Но пък сме направили гаражна врата на новата ограда и тази година с помощта на съседа чичо Данчо поизравнихме мястото за паркиране в двора. Както се казва – с копчето преди балтона сме смело напред 🙂
А и Прасунсен още през 2016-та се обзаведе с мотор за кат. М (понеже такава има) и в топлия сезон отмята по-тежката част от пазаруването. През зимата пък, понеже с домашния офис и липсата на занимания в двора сме малко лишени от движение, по-честото пазаруване се съчетава с разходка.
Тази година специално, когато хора из цял свят стояха затворени по домовете си, разходките пеш по любимия ни панорамен път с крайна цел новия голям супермаркет “Фреш” или друг по-далечен магазин ни бяха особено ценни.
Тук се чувствахме спокойни, свободни да се разхождаме в гората и далеч по-малко стресирани от цялата ситуация, отколкото близки и познати в големите градове.
Откъм магазини
По този въпрос определено има развитие за последните 5 години (че и малко преди това). Когато се преселихме в Своге през 2011-та единствения по-голям магазин, където да се разходиш с количка за пазаруване между рафтовете беше една “Европа” в центъра. После се появиха “Марио”, “Аванти”, “Европа”-та стана “СБА”, а в последните 2 години построиха и по-голям супермаркет (въпросния “Фреш” край пътя), с удобен паркинг под него. Има избор на различни стоки, включително диетични храни и все по-малко ни се налага да поръчваме онлайн такива неща.
Това, което определено оцених тази година, е липсата на опашки в местните магазини. Не, че не се случва понякога, но… никога не съм била сред толкова много хора и не съм чакала на такива опашки, каквито стават в суперите в големите градове.
Онлайн магазините
Продължаваме да поръчваме повечето от нужните ни неща онлайн, още повече, че куриерските услуги малко се подобриха. Вече има удобен офис и на Спиди в града, а Еконт се преместиха в по-голям.
И неприятните неща
Съкратиха някои банкови клонове и сметките ни ще се обслужват в София. Да, има онлайн банкиране, но за някои неща ще се наложи да се пътува до физически офис и това е неприятно.
Все още доста хора изхвърлят боклука си извън контейнерите и това се видя много ясно при последните проливни дъждове и сметището, донесено от реката.
Водата и токът често спират. Не сме се захванали – не сме решили за себе си тоя проблем, но понеже е голям проект, все го отлагаме за бъдещето 🙂 Поне вече приемаме спокойно тези неудобства и не ни нервират както преди.
Че болничното обслужване тук е кът, знаехме и преди, но не съм предполагала, че ще ми се налага дилемата да пътувам ли до София за читаво взета проба за PCR тест или да се успокоя с отрицателния от проформа забърсаните ми с клечка бузи.
И нещо, което още не знам към отрицателните ли да го сложа или има шанс да излезе нещо положително: асфалтират 2 от черните пътища при нас. Посред зима, след обилни валежи. Дано напролет са ок.
След като в края на миналата година започнахме новото остъкляване на верандата от вратата, още през първите сухи и топли пролетни дни на 2020-та се захванахме с прозорците. Още повече, че ситуацията покрай вируса и затварянето на всичко провали плановете ни за пътувания и… ами нямаше какво друго да правим за почивка 🙂
Старите към 40г дървени дограми, които ни даде съседът ни чичо Данчо бяха от добре изсъхнало дърво в прилично състояние, но зимата, която изкараха навън не им се отрази много добре и се наложи доста работа по тях – махане на обкова, рендосване, шлайфане и грундиране с безир.
Решихме да ги боядисаме в зелено, вместо да ги лакираме с прозрачен лак заради не особено добрия външен вид на дървесината и защото имахме нужда от малко зелен акцент, който преди осигуряваха рамките на ветроупорните завеси.
Понеже в светлите отвори отново няма много прави ъгли, наложи се да добавим един Г-образен метален профил, за да обере луфтовете (и да не вее през зимата). Отново боядисан в зелено, за да компенсира визуално недостатъците на дограмата.
боята съхне
Г-образен профил
металният профил уплътнява
в отворено положение
в затворено положение
Затварянето на прозорците решихме да реализираме с една неподвижна част (постоянно затворена) и една отваряема част на панти, която се захлюпва към неподвижната част. Двете заедно са с дебелината на гредите от навеса.
Поставянето на остъклението (отново плътен поликарбонат, 3мм) този път направихме по класическия джамджийски метод – с пирончета, понеже оригиналните дограми имаха шлиц за стъкло.
За да се застопорят крилата добре и да не се отварят от вятъра, направихме импровизирани резета от обкова, който беше останал от дограмите. Дълго мислихме какви дръжки да направим, така че да не пречат на затварянето и накрая просто пробихме дупки с бормашината и прекарахме свински опашки – хем като дръжка, хем като застопоряване в отворено положение.
В общи линии, получи се добре и отвън, и отвътре. Естествено, като изпълнение има много недостатъци, но голяма част от тях не зависеха от нас 🙂
През есента на 2014-та закрихме верандата с едни ветроупорни завеси и първоначално бяхме много доволни от това решение, но с годините те загубиха хубавия си вид и започнаха да ни дразнят. А и махането и слагането им се оказа една досадна дейност, отнемаща 1-2 часа, та заради това го правехме само по веднъж на сезон.
Първоначално миналата година подменихме само завесата с цип при входа с направена двойна врата от дъски и плътен поликарбонат за остъкляване и това решение ни хареса. И тъкмо тогава съсед ни предложи старите си дървени дограми, за да ги използваме като прозорци за верандата. Но есента почти беше приключила, затова прибрахме дограмите под навес за следващата година.
Вратата
Проблем тук се оказа много големият размер на светлия отвор, липсата на прави ъгли и некачественият дървен материал (който трябваше да е добре изсъхнал, но дъските бяха криви още при доставката и се изметнаха допълнително).
кривите дъски
сглобка 🙂
още сглобки
монтаж на поликарбоната
При втората врата аз внезапно се сетих “Ами как ще минава котката?!” и се наложи леко преправяне в долната част за котешка вратичка.
в очакване да я пуснем вътре
чупка за котешка вратичка
Жулиета тества вратата си
Парапет с камерен поликарбонат
Завършихме активния сезон на 2019-та, като закрихме долната част на парапета с плоскости камерен поликарбонат и спуснахме отново завесите за зимата.
готовата врата
термошайби
цялата веранда
Някои детайли
Плътният поликарбонат прилича на стъкло, но се пробива и реже лесно. За съжаление също така лесно се надрасква, затова при миене на прозорците трябва да се внимава да е с много мека кърпа и в никакъв случай да не се използват разтворители. Не махайте защитния слой, докато режете и пробивате – чак след монтажа.
За разлика от плътният поликарбонат, камерният изисква специален обков. Ние използвахме термошайби за поликарбонат и обикновени винтове за дърво. Термошайбите имат и капачета, за да защитят винтовете и дървото от влагата. Има и специални завършващи лайсни, които не позволяват в камерите да влиза вода, мръсотия и насекоми.
Мине се не мине време и аз пак търся нещо, с което да облекча живота на възрастните си родители. И понеже за робота за прозорци Mamibot нищо не написах, а Vileda Virobi не е точно робот, а не е и прахосмукачка, затова – запознавам ви с Amigo – новото семейно приятелче 🙂
Причината да се спра на него е мрънкането на баща ми, че четките на iRobot Roomba 520 вече са му много трудни за почистване, поради което е оставил робота изцяло в ръцете на майка ми и влошеното ѝ зрение. Избрах Amigo, защото няма хоризонтални четки, с които да прибутва боклука към контейнера – разполага единствено с 2 кръгли четки, по които не се намотават косми.
(Aбсолютно същия модел робот и консумативи за него ще намерите и под наименованието “ISeeLife”)
Комплектовка
Зарядна станция
Без приставка за моп
контейнер за прах
Сравнен с Roomba 520
В комплекта имаше включени 1 допълнителен хепа филтър и 2 допълнителни странични четки (и подарък шоколадче 🙂 ).
Функция моп
Поръчах робота заедно с приставка за мокро почистване, която включва самата пластмасова приставка, на която се закрепва мопът с помощта на нещо като велкро, контейнер за вода, който заменя този за прах и комплект от 2 мопа.
приставка за моп
контейнер за вода
Хареса ми идеята един робот да служи и като прахосмукачка, и като подомиячка – това спестява място и пари. Приставката за моп се закрепва с щифтове към корпуса на робота и малко ме притеснява това, че могат да се счупят при вадене и слагане, но роботът може да работи в режим прахосмукачка и с поставена приставка. Най-добре е да има сложен и моп – така заедно с прахосмученето подът ще се полира допълнително (и няма да се задръстват с боклуци участъците велкро по приставката). Ориентирането в кой режим (мокро почистване или прахосмучене) става с помощта на електрониката на контейнерите.
Контейнерът трябва да се пълни само с чиста вода, за да не се задръстват дюзите, но препарат може да се постави директно на мопа. И честно казано малка стая може да се измие и без вода в контейнера, само с добре намокрен моп.
В общи линии измива добре и без да мокри прекалено много пода в стаи, които са сравнително чисти. Справи се добре с ламината и не особено добре с белите ми плочки в коридора (не питайте мен защо са бели).
Консумативи
Хубавото на този робот е, че няма чак толкова много консумативи – мопът изглежда здрав и няма да се сменя прекалено често, а единият филтър се мие. Хепа филтърът се подменя на 3/6 месеца, а страничните четки – когато се проскубят.
Самите странични четки не са на винт, а се щракват на щифт, което за мен е предимство.
Хепа филтър
Странични четки
Моп
Миещ се филтър
контейнер за прах
Консумативи се предлагат от фирмата вносител – Дедал Къмпани ООД, но под марката Iseelife могат да се намерят и в Aliexpress. Хепа филтрите са с размер 99/39/13 mm, т.е. филтрите за повечето други китайски марки няма да свършат работа.
Сравнение с iRobot Roomba 520
Двата робота се различават доста като конструкция, дата на производство и функции и директно сравнение ще е некоректно, но като потребител намирам някои хубави неща в новия робот и други, които ми липсват (но ги има в стария). Основният недостатък в алгоритъма за мен е, че Amigo не знае кога е минал цялата стая и ще продължи да работи, докато има заряд.
По отношение на препятствия се справя по-добре от Roomba 520. Не набира черджета и не вади первазите на паркета. Много меко се спира преди препятствията, вместо да се блъска в тях (в повечето случаи). Справя се добре и със стълбите. Не толкова добре се оправя с измъкването, когато се заклещи някъде, както и с кабелите.
Amigo и стълбите 🙂
Нямам килими вкъщи и единствените тестове за такива повърхности са с изтривалките за крака пред вратата: Amigo не ги бута и влачи насам-натам, но не успява и да ги почисти добре от кал и котешки косми. По описание ми хареса, че има всмукателна мощност 1300Pa, т.е. предполага достатъчно добро всмукване, но се оказа, че тя е за режима почистване в кръг. По отношение на твърдите повърхности нямам забележки.
Предимства:
Безшумен дори и в основния си режим (850Pa). Има и режим с по-малка мощност и още по-малък шум (550Pa).
Няма рошави четки, които да се почистват трудно от космите и изобщо цилиндрични четки, по чиито лагерите да се замотават косми.
Контейнерът за боклук е лесен за почистване.
3 различни режима на работа на дистанционното. Има отделна програма за почистване на ъглите на стаята, както и програма за малки стаи.
Компактен и малко по-нисък от iRobot, навира се под повече мебели.
Блъска се по-леко в препятствията (не успява да извади ъглите на первазите по пода).
Качва се по-лесно върху килимите, без да ги смотава.
Има дистанционно, с което може да се програмира отложен старт, както и да се включи/изключи/придвижи робота из стаята, без да се налага човек да се навежда (което е предимство за възрастни хора).
Li-ion батерия, копче за пълно изключване, когато няма да се ползва дълго.
Евтин.
Недостатъци:
Ограничено предлагане на резервни части и аксесоари. Не видях да се предлагат батерии у нас.
Не се справя добре с много замърсени мокети/килими (не изчисти добре кал и котешки косми от изтривалката пред вратата).
В режим моп не измива много добре светли плочки със сериозно замърсяване. По принцип не се справя добре със сериозно замърсяване.
Няма жак за зареждане без станция.
Малки бутони за управление върху самия робот.
Софтуерни недоразумения (когато е на станцията и извадя контейнера да го почистя, тръгва да се разхожда; тръгва да се лута щом спре токът и т.н.)
1300Pa е само за спот режима.
Контейнерът за вода се изпразва много трудно от останалата вода. Не трябва да се зарежда с контейнер за вода в робота.
За малките стаи обикаля излишно много и харчи много заряд, дори и ако използваш функцията Mini room.
Като заключение: Amigo е добър избор за цената си. Единственото ми притеснение е липсата на резервни части (батерия, колело, контейнер за прах, миещ филтър) в сайта на търговеца и изобщо онлайн, както и вероятността да спрат да се предлагат филтри за този модел след няколко години.
Все още не съм отваряла корпуса за почистване отвътре и не знам доколко ще е възможно както при iRobot прахосмукачката да се разглоби почти изцяло, но след изтичане на гаранционния срок ще пробвам и това 🙂
Коридорчето при входа на къщата е 1,30 на 1,70м с 4 врати и с много зор успяхме да сместим шкаф над врата, тясно 20см огледало и шкафче за торби и чадъри, но честно казано за обувките и връхните дрехи там място не успяхме да направим. По тази причина още от самото начало се събличаме и събуваме в дневната, а за всекидневните обувки ползвахме етажерка до вратата и подпряно на стената старо огледало. Доста неудобно решение, понеже за да се видиш в огледалото трябваше да приклекнеш, а етажерката пречеше на робота и отварянето на гардероба до нея (толкова не го харесвах, че дори нямам снимка със старата етажерка).
Естествено, потърсих някакво готово решение, не намерих нищо подходящо с нужните размери и решихме да си направим сами портманто, но понеже не можехме да доизкусурим идеята, на дневен ред за сглобяване дойде едва тази пролет.
старото огледало
идеята отлежа 1г
после купихме материал за металната част
Чудихме се откъде да си поръчаме дървен плот с нужните размери и покрай една поръчка от Икеа взехме един от тяхна система стелажи – беше рендосан и импрегниран, затова остана само да го нарежем за полиците, вертикалната част от отпадъците от рязане и да го лакирам. Заедно с този плот взехме и два метални рафтоносача и с това спестихме дървената подпора за горния рафт.
Рамката за долната част направихме от квадрат 2х2 см, за да съответства максимално на рамката на огледалото. Боядисах двете метални части черни (в тон с други мебели, защото е по-лесно и защото месинговата рамка на огледалото ми стоеше малко ретро). През пролетта все още нямахме електрожен, затова рамката е сглобена с планки, захванати с нитове.
Не ни се пускаше поръчка за 2 пластмасови тапи за профила и Прасунсен ги издялка от дърво, а аз ги боядисах в черно. Наложи се да премести и контакта за роботчето.
Наложи се да си купим комплект метчици и плашки за нарязване на резба, за да монтираме ръчно направените планки към огледалото (всички купешки планки бяха по-широки от рамката на огледалото).
Дълго се чудихме и как да фиксираме допълнително огледалото към стената и накрая използвахме пак квадрат, в който мушнахме заварената от предните собственици шпилка към огледалото. Парчето дърво, което ни беше останало, за да закрепим лоста към стената стигна колкото да монтираме една закачалка за шапки и къси якета на него 🙂
За да не се цапа дървото от калните обувки изплетох на една кука чердже от канап. Можем да използваме втория плот за по-високи боти или ботуши през зимата, но през останалото време е удобно място за градските ни раници.
Имаме къща с триъгълен двор на кьоше, 2 катета по 30 метра и една хипотенуза към дере . При строежа направихме единия катет с нисък бетонен праг и мрежа. За другия катет пари не останаха и подменихме само мрежата. И така 6 години, до миналата.
Разбрахме се с един съсед да направи бетоновия праг поне в първите 10 метра и… някак не ни се слагаше отново мрежа там. Решихме да си направим класическа дървена ограда от дъски – зелени верикални и по 2 черни хоризонтални. Купихме дървен материал и се захванахме за работа.
Дъските бяха рендосани (с ръчно ренде), шлайфани, грундирани с безир и боядисани 2 пъти с водоразтворима боя за дърво, метал и бетон на Лакпром. Сглобявахме паната предварително и ги монтирахме едно по едно, най-вече защото нямаше къде да държим готовите дъски. За обков решихме да ползваме коларски болтове.
Оказа се бавно и трудоемко, 10-те метра (5 пана) ни отнеха цялото лято на 2017-та. През есента решихме, че нямаме време и сили за следващата част и го оставихме за догодина.
Лятото на 2018-та отново мина в други занимания, понеже съседът беше зает и бетоновия праг бе готов отново в края на юли. Този път решихме рендосването на дъските да е с електрическото ренде – много шумно, но доста по-бързо.
За съжаление се случи дъждовно лято и боядисването на дъските вървеше бавно. На водоразтворимата боя ѝ трябва около 2 часа на слънце, за да е напълно изсъхнала, но често се случваше да прибираме скоропостижно дъските веднага, след като съм ги боядисала. Все пак успяхме да направим още 9 пана до долу и минахме на етап гаражни врати.
По принцип кола все още нямаме и не бързаме с тази част, но е глупаво да не предвидим гаражната врата при правенето на оградата. Решихме да е от 3 крила с Г-образен метален профил за рамката, дъски в долната част и пръчки от квадратен профил в горната част. Едното крило е самостоятелно, а другите 2 са съединени с панти и се сгъват, за да е по-лесно отварянето в тясната част на двора. Направихме и резе с катинар.
Все още нямаме електрожен и опит със заваряването, затова вратата е сглобена с нитове и болтове с гайки. Има още работа по насипа пред и зад вратата, но това ще оставим за догодина.
По груби сметки за тази 30 метра ограда всички материали и трудът по бетонната част струваха около 2300 лв. Двете лета, в които се занимавахме с нея ги броим като удоволствие 🙂
Преди 3г си купихме 3 сглобяеми, поликарбонатни контейнера за разделен боклук за верандата.
Спомням си, че отнесохме доста чудене за тази покупка, основно от хора, живеещи в големия град, на които разделните контейнери са им под носа. В Своге има на доста места, но до нито едно нямаме път всеки ден, че и всяка седмица. А мразя да си заривам коридорите и терасите с торби боклук.
Ползваме ги, удобни са. Това лято ми хрумна да ги измия и да проверя за колко време ще ги напълним.
Това на снимките е пластмасата (+ малко кенчета) и хартията, изхвърлени от двучленно домакинство за 2 седмици. За стъклото ни трябва повече време, основно заради повторната му употреба за нещо.
Това не са единствените отпадъци, които генерираме. Имаме кофа за общ боклук и компост. Стараем се да вкарваме всичко, което може в повторна употреба, имаме торби за пазаруване от плат, не си купуваме излишни пластмасови джунджурийки. Не мисля, че можем да редуцираме опаковките повече от това.
Може би е крайно време или всичко това да се преработва по-успешно за следваща употреба, или опаковките да се правят от някакъв щадящ природата материал, не знам.
Преди 8г родителите ми (вдъхновени от мен) си купиха почистващ робот iRobot Roomba 520. Веднъж след 3-тата година смениха батерията и продължиха да го ползват, но когато преди няколко месеца отново се наложи да се сменя батерия, баща ми даде отбой. Много трудно им било вече да му почистват четките, почти не го пускали заради досадния съпорт, който трябва да му се оказва после и т.н. Стана семеен спор, защото майка ми искала робот, но не го почиствала после тя (понеже не вижда добре). Баща ми вече не искал, с метла и моп му било по-лесно, но така само той можел да чисти пода, понеже майка ми не виждала боклука.
Взех присърце проблема и потърсих модел, който да има минимално обслужване, да може да обира прах и косми от твърди настилки (у тях има само паркет, мозайка, гранитогрес и балатум) и да не струва колкото пенсиите на двамата, взети заедно 🙂
Vileda Virobi се оказа кажи-речи единственото, което отговаря на критерия “минимум поддръжка на ниска цена”.
Робот е силна дума за това устройство, което прилича на детска играчка, сменяща посоката при сблъсък с препятствията. Има прост механизъм, сменяеми подложки, никаква електроника и издържлива батерия.
Впрочем с препятствията се справя наистина добре и многото крака на столове и маси не го притесняват.
Плюсове
Евтин (около 60лв в момента);
Много проста поддръжка;
Има консуматив, но не е скъп (около 7лв за 20 подложки и може да се рециклират няколко пъти);
Почиства добре грубо преметен от големи боклуци твърд под (в общи линии го оставя толкова добре лъснат, колкото и iRobot Roomba-та ми);
По-малък по размер, Slim версията е много нисък (4,5см) и може да се навре на места, където нормален почистващ робот не влиза;
Няма нужда да стои непрекъснато на зарядното;
По-безшумен е.
Недостатъци
Не е прахосмукачка и не може да обере по-голям боклук (примерно трохи);
Не става за мокети, килими, пътеки и т.н. Само твърди подове.
Не обхожда ъглите, както истинските почистващи роботи;
Няма сензори, които ще му попречат да падне от стълби;
Лута се хаотично като муха без глава (понеже няма и софтуер) и вероятността да не мине никога през някакъв участък от стаята съществува дори при дългата програма.
Поддръжка
Подложките (направени от електростатична синтетика) струват около 7лв за 20 броя и са предназначени за изхвърляне след употреба, но ако на човек му се занимава, може да ги изпере и да ги ползва поне още веднъж.
По принцип подложката улавя космите по себе си, но ако взе пак някакви косми са успели да се замотаят около колелата, отварянето става лесно – с издърпване на колелата и натискане на щифтовете на блока отстрани. Вече самото махане на замотаното от валовете е същата досадна задача, надявам се да не се налага често. Блокът с колела изглежда добре капсулован.
И в заключение
Ползвах го няколко дена у нас и ми се струва добър за поддържане на ламината вкъщи между основните почиствания. На втория ден след чистене с iRobot Roomba успява да обере значително количество прахоляк от иначе изглеждащ чист под.
Вдъхновена от това видео, опитах да го пусна с леко намокрена подложка, но не препоръчвам този режим на работа – робота става по-бавен, а чисти по-зле, отколкото със суха.
Ако баща ми не хареса и Virobi, ще му купя чувал микрофибърни терлици, с които да обхожда стаите методично 😀
Този сайт сервира бисквитки (cookies). Повече за бисквитките и как да ги забраните вижте тук. Разбрах
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
