От пътешествието ни в двете Ирландии мина повече от месец и много време за пътеписи не ни остана (въпреки че Прасунсен се отчете с един), но няколко случки наскоро ми припомниха колко приятно се живее, когато освен подадения морков, посочиш зад гърба си и тоягата.
Паркирането – платено
В Дъблин имаше много малко паркирани по улиците автомобили. Зачудих се защо, докато не видях паркинг автоматите за самотаксуване. В интерес на истината в Белфаст и Дери трафика беше по-сериозен, въпреки че градовете са доста по-малки.
Жилищните кооперации си имаха собствени паркинг улички, затворени за външни коли. Доколкото ми обясниха после – за това също се плаща, при това с не малка месечна такса.
Велосипедна идилия
Велоалеи, велостоянки и много велосипедисти. Без значение колко проливен дъжд пука навън, ирландците се придвижват и с колело. Видяхме и вело инцидент между възрастен човек и камион, за щастие без сериозни наранявания… но това окончателно ни отказа да си наемем колелета за разходка из Дъблин. Велосипеди под наем имаше на доста прилична цена, като стоянките с автомат за чекиране са навсякъде, а първия половин час е безплатен.
Самите велоалеи не са нещо особено, просто ги има и се ползват. Паркирани автомобили по тях няма, за това пък видяхме велокуриер.
Безплатни тоалетни
Причината по кьошетата и в уличките около ирландските гари да не смърди на урина не е високото гражданско съзнание на местните жители и гости, а наличието на чисти и добре оборудвани безплатни тоалетни. За пръв път не ни се наложи да търсим дребни при слизане от влак и да ровим за мокри кърпички, салфетки и сапун из багажа. Е, в замяна на това безплатното wi-fi в Ирландия е красив сън. Ако можехме да им изпратим Виваком, а те на нас да ни направят тоалетните на Централна гара, щяхме да имаме по нещо добро и от двата свята.
Пешеходни улици
Много се изговори около тази кампания “София диша”, но за мен затварянето на една улица за месец или дори цял сезон е безсмислено. Пешеходните улици служат, за да могат хората да се придвижват по най-естествения за тях начин: на 2 крака. По тях може и да няма атракции, но трябва да има подходяща настилка и пейки. Трябва да има улични чешми. Кафенета, магазинчета, ателиета… те не пречат, но и не са основното, заради което човек е решил да походи пеш. Има ги навсякъде, така или иначе.
Обикновено разглеждаме градовете в които ходим пеша, рядко на колело, още по-рядко ползваме градски транспорт. Дъблин е добро място за пешеходците. В Белфаст и Дери/Лондондери просто нямаш нужда от кола, ако си турист. Навсякъде има обособени пешеходни улици, хубави тротоари и удобна за всички система от светофари – навсякъде с бутон за пешеходеца. На пръв поглед изглежда, че толерира автомобилния транспорт, но се свиква толкова бързо, че още ми липсва.
Такси от автогарата до летището в Дъблин струваше съвсем малко повече от автобус за двама и беше с точно фиксирана цена. Спирките на трамвая изглеждат еднакво добре и в центъра, и в крайния квартал. В Белфаст можеш да хванеш безплатна железница от гарата до района на университета.
Къщите: по-хубави отвън, отколкото отвътре
Ирландските къщички, наредени в стройни квартали изглеждат толкова спретнати отвън, че започваш да се чудиш каква ли фантазия ще бъдат отвътре, откъм обзавеждане. Е, в това май се различават от нас – любопитно надникнахме (и даже поживяхме малко) в няколко и видяхме стари мебели, неудобни тесни бани, скърцащи дървени стълби и влага.
В София в санираната на кръпки панелка често можеш да откриеш обзавеждане като извадено от списание. В Белфаст явно е по-важно как изглежда миниатюрния ти двор и фасадата на къщата ти. Зад двете врати (да не бяга топлото) никой външен не наднича и спокойно можеш да си караш с пребоядисаните стари мебели. И докато това с обзавеждането е и въпрос на вкус, то определено ирландците само биха спечелили от мивка с нормална батерия-смесител и осветление с нормален ключ, вместо въженце. Миенето на чинии в белфастски хостел е досадно изпитание. Успях даже да счупя една.
В малките градчета и селца, покрай които минахме с влак на път за Белфаст и Дери, къщите доста напомняха на българските по Искърското дефиле. По-често бели или сиви, с двускатен покрив, балконче с винкел и дървени дъски за парапет. Чувствах се съвсем като у дома.
Тоягата
Явно в Белфаст има основателна причина алкохолът да не се продава в хранителните магазини и в някои райони публичното наливане да подлежи на глоба. А глобите не са никак малки. Сега… не бих казала, че ме радва подобна забрана – харесвам идеята да пийна 1-2 бири в парка с приятели, ако и да не съм го правила от години. Но докато съществуват хора с нулев самоконтрол, тоягата май ще служи не само за подпиране.
Табелката със заплаха за глоба се размахваше за абсолютно всичко, за което можеш да се сетиш, включително и за чупене и драскане на красивите спирки по-горе.
Ейре-мама
Бг-мамата може и да е станало нарицателно понятие, но друго такова жювотно като ирландските мами не съм виждала. Типична гледка е (бяла) млада жена с между 3 и 5 диванета в предучилищна възраст, всяко награбило близалка, чипс или някаква подобна вредност. В момента, в който някое от чааветата приключи с облизването и си отвори устата да каже нещо, връчва му се тутакси следващата запушалка за уста.
Във влака от Дери до Белфаст пътувахме с 2 такива фамилии, които явно се снабдяват с близалки на едро от близкия секс-шоп. Доста гадничко си беше за гледане и да, фотото сигурно щеше да илюстрира добре наблюденията ни, но не бих снимала 3 годишно дете, опитващо се да навре напреки в устата си нещо като огромен цикламен член.
Жените по никакъв начин се възпираха малките да се катерят с кални обувки по седалките, но виж по-голямото момиченце, което се опита да им досажда с някакви свои проблеми сиктирдосаха доста грубо.
Супер пътепис! Ех, Ирландия…
Само две неща (без да се обиждаш):
1) Защо толкова ядете автомобилистите, доста често и без причина? Ирландия и Великобритания изобщо не са от страните с най-добра комуникация и градският транспорт (и особено жп-транспортът) са обект на силни критики от самите местни. В сравнение с френските железници и изобщо френската инфраструктура, например.
В тоя ред на мисли, в страна като тази автомобилът е много по-нужен, отколкото на нашенските мутренски синчета под полите на Витоша, примерно. А това, че има висоги такси за паркиране и колите се гонят отвсякъде и се плаща скъпо за поддръжка на кола, е жалко и не е “победа” на велосипеда. Не са много хората на острова, които могат да commute-ват с колело.
2) Да знаеш какво е да се справяш с две деца на разходка… тогава ще разбереш какво им е на въпросните майки с по 3 до 5 диванета! И ние отказвахме до много късно на баткото ни всякакви лоши лакомства, но дойде момент наскоро, когато една близалка, един зрънчо или шоколадче означават миг спокойствие и кратко отдъхване за родителите. Има родители, които упорстват докрай с това “само чисто, само без Е-та, само полезно, само еко” – но има деца и деца. Някои са хиляди пъти по-пакостливи и диви от други. Та разбирам ги прекрасно тия ирландски майки. Не стига, че еко-вело-“светът ще свърши”-вълната е накарала семействата им да са без втора кола или миниван за разнасяне на децата, ами и им се налага да се тъпчат всеки ден по влакове и рейсове с цяла сюрия малки берсерки.
Що да се обиждам, всеки е свободен да си казва мнението 🙂
1. Честно казано от ирландските шофьори имам само добри впечатления. Сигурно си имат и те много кусури, но за 1 седмица яко ходене пеша из градовете им (над 20 км на ден), сме минали през стотици улици, тротоари и светофари и нито веднъж не ни подразни неправилно минаващ или паркирал автомобил.
В София само за разстоянието от младосткия Хит до Кауфланд (под 2 км) ни се събирало толкова “да ти… мамата, къде си я заврял тая кола”, че в един момент осъзнахме – не се ли махнем от тоя град, ще ни избие на тероризъм.
За утеха на българските шофьори – грузинските са много по-зле. Един ден в Тбилиси пеша може да ти разбие нервната система и да развиеш страхови неврози. Там човекът в кола не се спира пред нищо, паркира където и както му падне, светофари няма, подлезите са като нашите.
Иначе Прасунсен може много да ти говори и за движението по улиците в Индия 🙂
Ирландските влакове ми се сториха много приятни. В сравнение с нашите, румънските и грузинските, разбира се. Места за сядане имаше за всички, запазените бяха предварително обозначени с едни картончета и нямаше опасност някой да те вдигне точно когато си наместил багажа. Беше чисто, една мома минаваше да продава билети на пропусналите да си купят от гарата, а друга влачеше бюфета с храната и напитките… на доста нормални цени.
Често пътувам с влак (не всеки ден, но 1-2 пъти седмично ми се случва) и знам какво е по нашите. Мечтая си да са поне като ирландските, а не да вися права в коридора 1 час заедно с учениците и студентите от цялото искърско дефиле, защото БДЖ са закачили само 2 вагона.
Впрочем на живеещите в Бистрица и Железница или пък по дефилето много повече им са нужни автомобили, отколкото на градските жители. В Своге например градски транспорт няма, а града е пръснат на огромно разстояние на няколко хълма. Местните карат джипове – повечето са от онези старите, военни зелени джипки с гюрук. Ако си виждал как камиона за опясъчаване се пързаля надолу по улицата зимно време, ще знаеш защо 🙂
С велосипед в Своге е трудничко – не, че не може, просто има много баири и остри завои и е опасно. В София е рай за желаещите да се движат с велосипед, за разлика от тук. В Дъблин е рай в сравнение със София и е горе-долу като в Будапеща. В Белград е като в София по отношение на велосипедния транспорт. Гаранция има и още по-хубави места, просто не сме ходили/карали още там, само сме чували 🙂
А таксата за паркиране е нещо естествено – земята в градовете струва скъпо. Не можеш да искаш половин блок обезщетение за 300-та квадрата парцел под срутената къща на баба си и в същото време да претендираш за безплатно паркомясто навсякъде из града (т.е. на чужда земя).
2. За децата – така се случи, че знам :). Имам един брой собствен и 6 броя племенници. Като става дума за деца – мигът спокойствие днес ти генерира много безсънни нощи в бъдеще, това ти го гарантирам като човек, извървял пълния цикъл от отглеждане на 2 кила мръвка до 2 глави над мен човек 🙂
Тези ирландки с 5-те гаранция са на социални помощи… тях не еко вълната ги е свалила от автомобилите. Влаковете се оказа, че са по-евтини извън часовете, в които се возят работниците просто.
Не става дума за обезщетение за къща на баба, а за общите градски места. Паркирането безплатно из града не е “на чужда земя”, а е на обща, общинска – тоест колкото на другите, толкова и моя. Плащат се данъци, такси, какво ли не. Но това е друга тема.
Споменах гъзарите от под полите на Витоша като нарицателно за каращите скъпи коли и несъобразяващи се с никого богаташчета. Иначе знам за околните села, знам за пътищата и нуждата от транспорт и състоянието му. Имах предвид друго, това беше само пример за разликата с Англия и околовръст, където е нормално човек да работи на бая километри от жилището си и критиките към жп-транспорта им са основателни, защото не се славят нито с точността си, нито с чистотата си, нито с правилното си разпределение и разписание. Изключение може би е лондонското метро, но нали все пак трябва да се стигне до него. Друг пример за дълъг commute са градовете в САЩ, но там вече разликите в разстоянията са огромни и никой не оспорва автомобилната нужда. Но все едно, и това беше само вметка и е друга тема.
Исках да кажа, че велосипедът не е панацея и не може да се “карат” хората да се качват на колела. И аз съм велосипедист, но съм и автомобилист също. В София може да е рай за велосипеди, но в сравнение с Индия примерно.
За децата – на сто човека има хиляда мнения. Никога не си позволявам да давам съвети на хората около мен акк да си гледат децата, защото никога не може да се влезе в кожата на друг родител. А пък не-родител да разбере и усети и 1/100 от проблемите и грижите на родилет – съвсем невъзможно. Пишеш, че е типична гледка да има мами с 3 до 5 деца – ами браво на тях, това че са на социална помощ не ги приравнява към нашите цигански майки, примерно. Просто мога да си представя какво е 5 деца в предучилищна, които трябва да се водят по градини, площадки, лекар, на гости, из магазините, на разходка…
Не съм за това да се използва всяка възможност за “спокойствие” и децата да се тъпчат с какво ли не и да се оставят на баби и дядовци постоянно. Ние гледаме нашите съвсем сами и много добре знам какво е “миг спокойствие”. Може би не бих накупил както ти описваш близалки на всяко, “за да му запуша устата”, може би и аз не разбирам съвсем тия майки, но не ги критикувам – сто на сто имат своите си много стабилни и оправдани причини и едва ли са безотговорни родители.
Всичко опира до това, че според мен има неправилно 1) негативно отношение към автомобилистите въобще и 2) неразбиране на не-родители към родители. Има кофти хора с автомобили – да. Но като оставим тъпите джигити настрана, имам основателни причини да предпочитам колата пред колелото. А родителите – винаги те знаят най-добре (освен, разбира се, когато говорим за насилие над деца, психични проблеми на родителите и др. под. – но за това има специалисти).
П.П.: Това за децата не е лично към теб, а принципно мое възмущение 😉 Е, то и това за кола/колело и то си е принципно, де 😉 Може би напоследък много хора около мен изведнъж взеха да ме “убеждават” да се върна на колелото, че даже и да кача децата на някакви седалки ли, кошчета ли отзад… лудница. Та затова, може би 😉
Е то и ние не сме принципно против автомобилите (представи си, даже се случва и да се возим в кола чат-пат :)) – просто за себе си сме решили, че като разход и разправия около една кола не си струва в нашия случай. Правили сме сметка, че с такси ще ни излиза по-евтино (ако пешеходно или велосипедно не става в момента).
Аз не бих качила малко дете на седалка на колелото – струва ми се опасно, ако караш по улиците сред автомобилите. Но пък хора и ситуации разни: ако маршрута ти от къщи до детската градина е само по хубава равна велоалея – защо не, поне през лятото в сухо време. Важното е да е личен избор, не обстоятелствата или някой да ти го налага.
Ако се пробвам да убеждавам някой в нещо, това е в ползата от ходенето пеш 🙂 Не виждам никакъв смисъл да се кача на колата за 5 км до офиса/магазина и после да отида на фитнес, за да крача по някаква пътечка (или пък да си купя и трапосам една в къщи). Обаче познавам достатъчно хора, които правят и двете и го намират за напълно нормално. Не ми пречат, стига да не паркират по тротоара, по който се опитвам да вървя и не ми разправят, как нямат финансовата възможност в момента да ми платят каквото ми дължат, защото било криза и горивото поскъпнало.
Всеки с проблемите си 😀
“Пишеш, че е типична гледка да има мами с 3 до 5 деца – ами браво на тях, това че са на социална помощ не ги приравнява към нашите цигански майки, примерно. ”
Защо? Точно към тях ги приравнявам – просто цигански мами с по-светъл цвят на кожата и живеещи в страна, където осигуровките за 5 деца са достатъчни за по-нормален живот, не просто за оцеляване.
Очаквахме, че в Ирландия ще е опасно за шматкане пеша насам-натам, а се оказа, че единствените ни проблеми бяха с децата – веднъж към нас и мотащите се наблизо японски туристи полетяха камъни, втория път някакви скучаещи хлапета решиха, че е много забавно да ни пръскат с фанта, а третия в един от лоялистките квартали ни спряха някакви тийнчета и само езиковата бариера предотврати възможния конфликт (толкова неразбираемо и заваляно говорят, че като ги помолиш няколко пъти да повторят, защото трудно разбираш езика и губят интерес да се заяждат). За този последния случай и ние имаме вина, снимахме някакъв парапет, но останалите просто си бяха от типа “циганета мятат камъни по минаващ влак” – просто русоляви, по-добре нахранени и малко по-чисто облечени.
Предполагам и религията донякъде има пръст в това неконтролируемо размножаване на по-необразованото население, но явно им е проблем и на местните, защото видяхме и доста табели и реклами на центрове за семейно планиране.
Лично аз с децата не се справям много добре (нервна съм, нямам търпение, а и съм нощна птица и без да искам налагам тоя режим и на децата край мен), за това единствения съвет, който мога да давам е: количеството да отговаря на възможностите 🙂
Но не живеем на пустинен остров – и на мен, и на теб, и на децата ни все ще ни се наложи да имаме взимане-даване с чуждите деца. За това не ми е все едно камъни по минувачите ли хвърлят или седят кротко във влака, говорят си тихо и четат книги (защото и такива имаше, пътуваха сами 12-13 годишни момиче и момче и да седиш до тях беше просто приятно).
(Аз също предпочитам да пера с автоматична пералня и да ползвам домашен робот за чистене вместо да размахвам метлата… не съм някакъв талибан на тема “да живеем като пещерните хора” 🙂 Просто ми направи впечатление, че някои неща са по-добре организирани, отколкото у нас и само на пръв поглед това е по-скъпо.)
Абе доста объркано става, като пишеш един коментар между другото, на порции, ама карай да върви…
Не искам да оставаш с впечатлението, че се опитвам да променям начина ти на живот (и на който и да е друг) – всеки е свободен да живее и да се движи както му харесва, стига да не пречи на околните.
Просто в София няма шанс хората взаимно да не си пречат и от там тръгват тези спорове.
Извинявай за отклонението – ти пишеш пътепис, пък аз ти коментирам за тия неща… Иначе – разбирам какво казваш и съм съгласен с всичко. Пак сори за оф-топика 😉
Няма за какво да се извиняваш – коментарите ти са съвсем на място и по темата, изобщо не е офф, а и разговора ми е интересен 🙂
Просто и аз разбирам какво казваш и съм съгласна с теб, но като си прочета после какво съм коментирала изглежда все едно се караме нещо 😀