Home Sweet Home, Направи сам

Проект за спалня

50 Comments

Годината изтече бързо, а покрай всички неотложни задачки все не ми оставаше време да обмисля обзавеждането на останалата част от къщата. Обаче от кухнята, правена по нашия проект тук, сме доста доволни като изпълнение и решихме същия майстор да направи и два вградени гардероба: под стълбището и в спалнята. Човекът се обади преди празниците и даде зор, защото през зимата принципно му е мъртав сезон… и аз се разбързах да измисля някаква концепция. Защото идеи по списания и магазини колкото искаш, но като тръгна да намествам готови мебели в нашето пространство – оказва се, че нищо не ни е удобно и нищо не се събира.

Спалнята

Стаята е със скосени тавани и останаха доста чупки, греди и всякакви трудни за чертане в Sketchup детайли, заради което все отлагах визуализацията. И вдигането на стените ми изяде почти цялото заделено време, за това обзавеждането малко го попретупах. Така или иначе в момента ще правим само гардероб, останалата част от обзавеждането ще е на етапи, след като се пренесем. Най-ниската част от стаята е 1.67, а най-високата – 2.44 m.

Съображения

Освен за спане и за обичайните приятни занимания, обикновено ползваме леглото и за:

  • Търкаляне в почивните дни и вечер с по 1 ноутбук и кротка лежерна работа, блогване, чат с родителите и четене на онлайн пресата.
  • Четене на книги и списания. Вредно е, но четем в леглото… вероятно 8 годишен навик от квартирата, в която няма място за диван.
  • Гледане на телевизия. Пак поради липса на диван. Навиците са трудни за изкореняване.
  • На леглото пием чай, понякога похапваме… в общи линии го ползваме като диван.

Т.е. в спалнята трябва да има всички удобства и за работа, и за почивка. Нямам навика да ползвам тоалетка, т.е. за мен тази мебел е излишна и само ще отнема полезна площ.

Гардероб

Първоначално имах идеи за плъзгащи се врати и нещо почти като дрешник в спалнята, но помещението не е голямо и дълбочината от само 70 см в чупката обезсмисля проектирането на нещо повече от гардероб. Концентрирах се да измисля кое от дрехите и завивките къде ще сложа и се оказа, че огромния на вид 8 крилен гардероб може и да не ми стигне 🙂

Вратичките в бяло спасяват стаята да не стане твърде мрачна, а и стените са бели. След разговор с майстора се оказа, че няма проблем да направи вратичките да повтарят терена откъм скосяванията, т.е. гардероба ще е без отделна надстройка и със странни врати 🙂

Легло

Височината на леглото е само 20 см, защото тавана в тази част на стаята е по-нисък. Освен това двойното легло е от 2 части, съединени така, че и двата отделни матрака да се допират без твърд ръб между тях.

Не че се каним да спим разделени, но в тясната ниска стая мърдането на леглото без да го разглобиш ще стане по-лесно, ако не е монолитно. Обръщането и подмяната на матрака става също по-лесно, ако са 2 отделни.

Това е концепцията за момента, но не пречи да я променим в последствие. В общи линии можем да сложим матраците и директно на земята, но се цапат, а и робота-прахосмукачка захапва чаршафите.

Ракла, нощни шкафчета и етажерки

Раклата като мебел в спалнята може и да звучи старомодно, но при ниско легло, под което не може да се слага багаж и без излишно пространство за допълнителни гардероби в коридора – идеята между северната стена и леглото да има мебел може би не е чак толкова лоша. Раклата ще е прост сандък с капак, височина максимум 80см и ще побере някакви възглавници и завивки, които се ползват от време на време и е хубаво да са на удобно място, лесни за вадене. На страницата откъм леглото ще закрепя 2 квадратни дунапренови възглавници – за облягане.

Нощното шкафче при нас е мебел, която вечно не е достатъчна. Просто прекалено много вещи държим до леглата си: нощни лампи, огледалца, фенерчета за четене, малко козметика, много книги и списания, лекарства… По едно нощно шкафче на човек ни е крайно недостатъчно… опитах се да запълня пода с една редица от тази полезна мебел 🙂

Нощните шкафчета ще бъдат 3 модела: във вид на сандъчета с капак, чекмеджета или етажерки и ще наредя и от 3-те вида, максимално удобно за нас.

Етажерките (открити и с вратичка) на стената зад главите ни отново има 2 функции – да прибере максимално количество дреболии и да изолира допълнително част от северната стена.

***

И в този проект, както и кухнята ни, няма нищо революционно, нищо дизайнерско и никаква еклектика. Критериите са основно:

  1. максимално удобство и практичност;
  2. по възможност ниска цена;
  3. лесна поддръжка и подмяна;
  4. възможност сами да изработим част от мебелите, както и възможност да се добавят на модули, според възможностите и потребностите ни.

Анимация с разходка из стаята има тук, а ако на някой са му интересни подробностите, може да си дръпне Google Sketchup файла с проекта.

Направи сам

Шев и кройка (офлайн забавата ми за празниците)

41 Comments

Купих си шевна машина. Отдавна не бях шила нещо по-сериозно от подгъв на панталон (изключвам калъфките за възглавници, които правихме по трудово в 7-ми клас), но периодично ме прихваща мерака да захвърля компютъра поне за няколко часа и да се занимавам с нещо офлайн. Миналия месец дадох 12 лева в кварталното ателие за подгъв на 2 чифта джинси, търсих под дърво и камък (и естествено не намерих) достатъчно топъл калъф за електронната си книга и реших, че е крайно време да започна да мисля за обзавеждането в къщата ни.  Предвид тоталната липса на нещо подходящо в спама от мебелните магазини в София и наличието на читав мебелен цех в Своге, в който по мой проект могат да направят кажи-речи всичко без тапицерията… идеята да имам играчка без екран и връзка с интернет, която да може да съедини 2 парчета дебел плат или кожа дойде от самосебе си.

Проучването

Имам усещането, че колкото по-смислена е една покупка, толкова по-малко инфо и реклама има за стоката. Аз с реклама за шевна машина не съм се сблъсквала челно. Майка ми има един стар “Лучник”, а преди него имаше една още по-стара “Тула” и в общи линии това са моделите, на които съм сядала да пробвам някой друг тигел и от които са ме гонели след първата счупена игла. И двата модела не се държаха много добре с много дебелите платове (впрочем с много тънките също), но поне издържаха на тормоза ми.

След няколкодневно проучване из форумите и подробна справка с вездесъщата бг-мама разбрах, че времената на конверсия във военните заводи са отминали и вместо от немски каски шевните машини вече се правят от пластмаса и за това не можеш да си купиш просто една универсална машина за любителски нужди, а трябва и да дефинираш добре какъв точно вид любител си.  Успях да открия само един модел, който да има нужните възможности (да шие дебел плат и да има зачистващ тигел… да не мислите, че кой знае какво искам) и да надхвърля със съвсем малко максималната сума от 300лв, която бях склонна да заделя – Toyota Jeans JFS18.

Взехме я от “Технополис” и този път като по чудо стоката не беше мострата от витрината и гаранционната карта не беше загубена някъде безвъзвратно. А гаранцията е важна, защото за този модел е 5 години. И е хубаво, че я има, защото при липсата на дори и кратко упътване за потребителя на български език имаш почти безкраен набор от възможности да строшиш машината, преди още да си пробвал всички тигели. Впрочем книжката на хартия, с която върви уреда е съкратено издание – подробното си дръпнах от сайта.

Първи опити

Както вече казах – тепърва ми предстои да се уча да шия :). И все пак няколкото първи опита да ушия зимно якенце за електронна книга са 100% използваеми и почти приемливи като визия.

Топло зимно яке за LBook V3 със защитна подвързия.

Първи опит да ушия калъф, в който може да се пъхне LBook V3 със защитна подвързия. Подробности има тук.

Понеже този модел е от рециклирани материали, остана за моята джаджа и го ползвам всекидневно вече почти месец.

Следващите калъфчета трябваше да са за подаръци на любими хора с електронни книжки, и за това за тях не използвах втора употреба чаркове, а купих материалите – черна изкуствена кожа за лицето и жълтеникаво-бяла изкуствена кожа с козина за подплатата. Половин метър от плата при ширина 140 см стига за поне 5 калъфа за устройства с 6 инчови екрани и само времето ми беше в дефицит.

Кожухче за LBook V8

Да започна направо с черната кожа ми се стори доста плашещо, за това тази версия е само от козинката. Научих се да сменям крачето на машината с това за цип и да навивам долния конец.

Отчетох забележката на Пипи, че голямото метално копче може да натиска екрана и го пропуснах, въпреки че LBook V8 има здрав пластмасов защитен капак.

Ципчето не е ушито точно по правилата, но и правилата нищо не казват за случая, в който козината се навира къде ли не и ти къса нервите.

Черно кожено яке с подплата за Amazon Kindle 3

Честно казано този модел трябваше да има джоб за слушалки и декоративни тигели и ципове, но… късно открих поговорката “Три пъти мисли, накрая ший” и се усетих, че няма как да монтирам джоб на вече ушит калъф едва след като установих, че и поренето на тигел по рошава кожа е мисия невъзможна. С меренето проблеми нямах – всичко е “на око”, без предварителни кройки и нямаше отрязано по-късо или по-широко парче кожа 🙂

На този етап някак си вдянах, че иглата, с която шия, не е особено подходяща за двоен дебел плат и се научих как се сменя.

На снимката в калъфчето няма Kindle 3, а моят стар LBook V3. По габарити двете устройства са еднакви (Kindle 3 е съвсем малко по-тънък и с по-заоблени ъгли), за това ми беше много удобно да меря.

Това моделче стана най-топло с двойната кожа. Имах идея подплатата да се сваля, за да може да се пере отделно, но вечерта преди пътуване не е подходящото време за мъдрене на сложни конструкции.

***
Е… това е. От нас – весело прекарване на новогодишната нощ и всички най-хубаво през новата година.

Общи приказки

Почистване на предно колело на iRobot Roomba 5xx

32 Comments

Техниката работи по-дълго, ако се експлоатира грамотно – стига да знаеш как. На предишното пускане на робота-прахосмукачка Roomba 520 преди няколко дена забелязах, че предното колело се приплъзва по пода, вместо да се върти и шума, който издава машинката е различен. Около лагерите на колелото се бяха намотали конци и косми, здраво фиксирани с почти втвърдил се прахоляк. Очевидно колелцето трябваше да се свали за почистване.

И понеже в краткото ръководство на български и във FAQ секцията на вносителя  не се споменава за този проблем, реших, че точно това сигурно трябва да е сложно и почти разглобих робота. Така де… на кой му се размотава до сервиз на другия край на София. Махнах почти всичко, фиксирано с винтчета и когато въпреки това не намерих достъп до това колело, се предадох и затърсих информация в сайта на производителя.

Видеото по-долу е поздрав за всички като мен, които първо се хващат за отверката и чак след това четат user manual-а*.

* В тлъстата бяла книжка на няколко езика (без български) наистина се споменава как се вади това колело за почистване, като са изброени и всички сменяеми модули. И въпреки че прегледах старателно тлъстата бяла книжка веднага след покупката на робота… за половин година човек забравя всичко, което не му е потрябвало веднага. Забравя и къде е заврял тлъстата бяла книжка.

Чорба, каша, топъл хляб

Немците вярват на докторите, българите – на бабите си

44 Comments

До този извод достигнахме, докато бодро изстисквахме любимата си горчица “Др. Швайцер”*  върху сутрешната закуска. Горчицата е страхотна – само натурални продукти, без консерванти, точната консистенция, готин вкус. Ако беше българска, щеше да се казва “Горчицата на БАБА”, да е пълна с Е-та** и онова досадно момченце от рекламите всяка вечер да я открива в хладилника.

Само една забележка към вносителите – хрянът е съставка, не подправка в една горчица. Издърпайте ушите на преводача си.  И… добре, че имам някакви бегли познания по немски от училище, защото този етикет успях да го прочета едва след като го снимах и зумнах. Едно рекламно картонче с малко по-едър шрифт, нахлузено върху капачката няма да ви излезе много по-скъпо от тази размазана лепенка.

*Горчицата всъщност е австрийска, но това само потвърждава наблюдението, че немскоговорещите уважават докторите си 🙂

** Опитайте се да намерите българска горчица, която да е направена само от синапено семе (евентуално и хрян), оцет, захар, сол, вода и натурални подправки.  Най-доброто ни българско попадение имаше “само” Е330 (лимонена киселина), Е412 (емулгатор), Е211 (консервант) и букет аромати с неизвестен химически произход. Да, всички са от разрешените, ама нужни ли са?

Home Sweet Home

Истории с балатум

47 Comments

Всичко започна от това, че вратите на 2 от стаите са сложени така, все едно се каним да живеем на рогозки в тази къща. И понеже парите за довършителни работи отдавна привършиха, а предложението да режем врати отдолу или да къртим гипсокартона и да повдигаме касите, за да сложим евтин ламинат ни се струва доста безсмислено в момента… бодро прегърнахме идеята за различните видове винилови подови настилки на рула, по-известни с народното наименование “балатум”. И за да спестим максимално пари и усилия – решихме да е един модел балатум за цялата къща, с една доставка от София до Своге.

Сметките

Когато се каниш да настелеш цяла къща с нещо, 5 кв.м. в повече са излишно хвърлени пари, а ако са дори и с 1 по-малко – сериозен проблем. Не знам защо бяхме останали с впечатлението, че рулоните балатум с 3 метра ширина са по-разпространени и от тях има по-голям избор на разцветки, но първоначално напълно бяхме игнорирали другите варианти. Начертах си всички стаи с прясно смъкнати размери на вътрешните стени след шпакловане и боядисване на стените, с по-важните чупки и завои… и се опитах да ги разположа върху 2 парчета балатум с 3 метра ширина и дължина колкото дойде.

Получи се нещо такова:

Това разпределение си има сериозен недостатък – налага се съединяване на парчетата балатум в 2 от стаите, което за начинаещи като нас си е сериозно предизвикателство. Не знам дали трябва да съжаляваме или да се радваме, че модела 3-метров балатум, който си бяхме харесали преди месец в CarpetMax беше свършил и нито там, нито в съседния магазин на Домко на Околовръстното нямаше нищо с тази ширина, което да е до около 10 лв/кв.м. и да е с приемлив за мен десен, но… решихме да не купуваме каквото и да е, а да се приберем в къщи и да потърсим в интернет инфо за още удобни за нас магазини.

А аз, между другото, направих разкрой и за 4 метра ширина. И се халосах по тъпата кратуна, защото в нашия случай този вариант се оказа доста по-удачен:

Естествено, пак се налага съединяването на парчета балатум в 2-те големи стаи. Но в този случай “шевовете” се падат не в средата на стаята, а точно по тези краища, където се каним да слагаме мебели – в спалнята на стената, където ще има гардероб, а в дневната – под стълбището, където също се предвижда гардероб. При този разкрой не ми остава цяло парче балатум за коридора, но квадратурата му е достатъчно нищожна и ако не решим нещо друго – толкова малко парче може да се вземе и от преоценените и да превози с лек автомобил.

Сайтовете

Повечето са пълна скръб – тотална липса на актуална информация за модели, наличност и технически характеристики.

  • Практикер, Бриколаж и Баумакс ги зарязахме като опция – в тях обикновено се мъдрят 3-4 модела балатум, а какво точно ще намериш е въпрос на късмет, защото нямат и явно нямат намерение да проимат онлайн каталог.
  • Карпет Макс – хубави модели на сайта, но ги няма в магазина. Готин модел в магазина, който го нямаше на сайта и изчезна и като наличност, щом отидохме с парите да пазаруваме. Пратихме запитваме чрез формуляра за обратна връзка и чакаме отговор.
  • Домко – за сега с най-удобен сайт от българските, имат и електронен магазин. Има някакво по-подробно инфо за моделите, даже и това дали модела го има в наличност. Доставка и извън София. Не са се сетили да пишат какво е ориентировъчното тегло на кв. м. от избрания тип балатум, а иначе цената за доставката се определя точно на базата на килограм тегло.
  • Разни известни само на гугъл и на бг-мама търговци от сорта на balatumi.com, Ars Trading, Geramix, Подови настилки ООД и т.н. Полезното при тях е, че можеш да добиеш някаква обща информация какви марки могат да се открият в България и да си търсиш сайта на производителя за по-читава информация.

Каква е моята представа за сайт на магазин за подови настилки ли? Нищо кой знае колко по-сложно от този Room Designer на Tarkett. Прекарах в този сайт няколко часа във визуализации на различни стаи с близки до моите параметри, за да преценя какво би подхождало на цялата къща. Красивите картинки в следващия раздел са правени в него.

Разцветките

Честно казано, не разбирам логиката на дизайнерите на балатуми. Разликата в цената между различните настилки идва от параметри като износоустойчивост, дебелина на материала и т.н. и не би трябвало да има нищо общо с картинката, която щамповат отгоре. Идеята, че евтиния балатум трябва да е непременно некадърна имитация на някаква скъпа натурална настилка ми е малко странна.

В общи линии, търся нещо такова:

  • Вариант 1: По-убити цветове, ненатрапчивост, достатъчно убедителна имитация на семпъл дъсчен под.
  • Вариант 2: Оригинален десен или някакъв готин цвят, който не може да се постигне с друг тип настилка. Пробвах и с DJ червено, и с имитация на дъно на басейн, и с оригинални флорални мотиви, но… само за да се позабавлявам 🙂

Всекидневна

Мебелите, естествено, са условни… в сайта нямаше кой знае какво разнообразие от типови стаи. Имаш вариант да си избереш само цвета на стените и примерна визия и това стига, за да се ориентираш как ще стои и настилката.

Спалня

Като се абстрахирам от цвета на мебелите и тип прозорци, това е горе-долу нашата спалня – скосен таван и легло точно на тази стена, до прозореца.

Най-белият под тутакси отпадна – дори и за робота ще е трудно да го поддържа толкова чист, колкото е на картинката. Точно такова черно на добра цена също ще ни е трудно да открием. Сивото ми харесва най-много, а бежавия нюанс е най-широко разпространен по нашите магазини и има по-голям шанс да купим нещо такова. Пробвах и с едно тъмно наситено кафяво, но резултата в спалнята не ми хареса… много мрачно става. Записала съм си каталожните номера и моделите на Tarkett и ако нашите търговци, които предлагат тази марка, случайно са запазили и същата номенклатура – има шанс да се ориентирам и на живо кое какво е 🙂

Дебелината на настилката трябва да е минимум 2мм (по-тънко от това си е чиста мушама и става само за лепене върху стар балатум) и ако е възможно да е под 10 лв/кв.м. Фирмата трябва да предлага доставка извън София, на нормални цени. Мисия почти невъзможна 🙂

(Покрай търсенето на подходяща подова настилка попаднахме на полезна информация и за линолеуми, бамбукови паркети, различни видове винилови, pvc настилки и индустриални настилки, но… това ще го обобщя друг път, че доста дълъг пост се получи).

Home Sweet Home

Честита ни… кухня :)

50 Comments

Може да се каже, че бавно и славно напредваме с довършването на безкрайните довършителни работи. В края на юни измъдрихме концепцията си за кухнята, благодарение на Google Sketchup си поиграх да намествам наличната техника и желаните мебели на невероятно малка площ, наложи се да се откажем от някоя друга цивилизационна екстра, но все пак кухня вече имаме.

Отказахме се и от варианта да поръчваме кухнята в София, защото нито цените тук са кой знае колко по-атрактивни, нито имаме някакви супер претенции за цветове и материали. А и ни се щеше, след като ще живеем в Своге, да започнем да влагаме пари в местната икономика. Току виж започнало да ни се връща 🙂

Говорихме с 2 фирми, но първата не предлагаше монтаж и бързо се отказахме. За това пък втората ни беше препоръчана от нашия технически ръководител, видях на живо изработена и монтирана от тях кухня, ходих и в цеха да  избирам материалите… и някак си ми хареса всичко, което видях полуготово и готово там. Дърводелски цех – собственик и няколко души работници. По моят проект почти нямаше промени – принципно съм готова да приема всякакви смислени предложения, но нищо революционно различно не може да се получи при нашата площ, бяла техника и финансови възможности. Просто се съгласихме да заменим простия плот под прозореца до хладилника с пълнофункционален голям шкаф. И да се откажем от шкафчето над хладилника, което така или иначе щеше да е доста неудобно за ползване.

Да лепим плочки по гипсокартона ни се стори безсмислено занимание, за това на стените при кухненския ъгъл сложихме гръбче от ПДЧ-то. Мислех си, че искам кухня в тъмни цветове, но като видях новата на сестра ми – отказах се. Оранжевото ми е любим цвят, а комбинацията със сребристо е банална, но в склада нямаше нищо по-подходящо и неутрално като цвят и материал, което да ми хареса. Разни дребни аксесоари като ъглите в краищата на плота ме зарадваха много приятно – по различни мебелни изложения съм виждала доста дърводелски изпълнения за тези ъгли дори и при порядъчно по-скъпи кухни.

Само стискам палци да съм издиктувала по телефона точните размери на хладилника, пералнята и печката и уредите да си влязат точно на оставените за тях места, че иначе Прасунсен ще ме гони със сатъра из къщата… 😀

***

А, да… нищо do it yourself няма да има в кухнята. Навсякъде другаде съм готова да експериментирам, но откакто живея самостоятелно, все ползвам кухни, които са сбирщайн от пригодени забърсани от някъде / получени в наследство / заварени полуразрушени и многократно реновирани кухненски мебели. Този път реших специално за кухнята да огранича креативността си само до чертежите 🙂

Home Sweet Home

Списъкът с подаръците

51 Comments

Странно е как всеки път, когато ни се наложи да купуваме подарък на близък или приятел, изпадаме в дълбока чуденка на какво точно би се зарадвал получателя. Уж знаем много за близките си хора, уж ги слушаме внимателно, но… ето – от години поканата “Елате ми на гости” се заменя с по-удобното за всички “Да се видим някъде навън?” и реално не знаем нищо ново за домовете на приятелите си след оня първи път, когато сме празнували новото жилище или квартира.

Неделното обикаляне по магазините ме подсети колко много предмети планираме да си купим и колко много от тях ще са подаръците, на които много бихме се зарадвали и бихме ползвали (или поне притежавали)  с радост. Списъкът изглежда странно, признавам… особено когато се е родил в женска глава. И като съм тръгнала с признанията – вчера си купих шублер от Практикер – след многомесечно опяване от моя страна и мрънкането на половинката “Ама колко често ще го ползваш… потрябвало ти е веднъж и хайде – един излишен инструмент”.  Е, шублерът снощи излезе от списъка ми с подаръци 🙂

Моливко и Сръчко

  • Винтоверт (все още нямаме такъв инструмент, а ни чака голямо разглобяване и сглобяване на мебели)
  • Електрически прободен трион (за дребни дърводелски дейности в къщи)
  • Електрическо ренде
  • Електронна рулетка
  • Разни дребни инструменти с разнообразни функции. Имаме цял шкаф с клещи, отверки, чук, трионче и т.н., обаче винаги се изкушаваме да допълним колекцията с още  🙂 (запълнихме 2-та шкафа за инструменти и ако ще си купуваме още, ще ни трябва още една къща :))

Горният списък звучи сериозно, но всъщност на нас не ни трябват скъпи професионални уреди, а просто обичаме като ни потрябва нещо за дребна поправка в къщи, да ни е под ръка, а не да звъним на познати с молба да разнасяме някакви инструменти през половината град. Винтоверт или трион от 30-тина лв са ни напълно достатъчни като начало – какво от това, ако трионът се скапе след първото шкафче за обувки, което ще е правено с него. Нали това ще е “шкафчето, направено с триона от Пешо!” 🙂

В края на краищата евтината ми “куче марка” бормашина, която на всичкото отгоре купих на старо от колега, си върши добра работа вече 6-та година и още е здрава.

За терасата и градината

  • Соларни лампи от всякакъв калибър и форма
  • Красиви ръчно рисувани керамични саксии
  • Брадва. Без майтап.
  • Косачка (или коса), тример за храсти, градински ножици, права лопата.
  • Разни смешни по-нестандартни градински украшения, като тенекиена котка или градинско джудже – прасенце 🙂

За къщата и душата

  • Книгите обикновено предпочитаме да си ги избираме и купуваме сами, но примерно за някои справочници никога не идва ред, а ще стоят добре в библиотеката и може да са полезни, когато няма ток и нет 🙂 Не, че често са ми трябвали справочниците по висша математика или електротехника, но сега съжалявам, че ги изоставих при последното пренасяне.
  • Барометър/влагомер/термометър – някакъв комбиниран домашен уред с приятен дизайн и повече функции – отдавна се каним да си купим и все отлагаме, защото не ни е чак толкова необходимо, но… такъв подарък ще ни зарадва 🙂 (вече ни зарадва :D)
  • Домакинска везна все още нямаме.
  • Масичка за закуска в леглото. Наскоро много се изкуших от една такава, която ставаше и за лаптоп, имаше и подвижен накланящ се половин плот, за да четеш удобно книга, без да изливаш чашата с кафето на другата половина… и за малко да я купим за един приятел, но Прасунсен ме спря с въпроса: “А сигурна ли си, че у тях има място за още излишни мебели, ако и да са сгъваеми?” Е… не бях, така че му подарихме класическата бутилка.
  • Пластмасови,  плетени или сглобяеми картонени кутии за багаж от всякакъв калибър.

От списъка ни отсъстват традиционните тостер, сокоизстисквачка, комплект тенджери и сервизи порцелан, които обикновено се подаряват на новодомци или на младоженци, защото вероятно както повечето от тях и ние сме стара къща, която просто се мести с покъщнината си на ново място и вече сме си купили всичко по-необходимо. Май списъкът с подаръци не е чак толкова лоша идея.

На кой всъщност би му хрумнало, че ще се зарадваме на една брадва с панделка и картичка на дръжката?!

Общи приказки

Tips & Tricks: филтри за iRobot

104 Comments

Ако случайно сте събрали на едно място в къщи ултразвукова вана и роботизирана прахосмукачка iRobot Roomba 520, известна икономия на средства може да реализирате, като “изперете” употребявания 2 месеца филтър в ултразвуковата вана, вместо да го изхвърлите. Почиства се перфектно и в дълбочина (както се казва в рекламите), без да се размъхнатва и накъсва текстила на филтъра.

Опитът е направен с евтина 50-левова китайска ултразвукова ваничка (доста по-прост и слаб модел от оня, с който експериментирах преди време) и чиста вода, без никакви препарати. Предполагам, че щипка прах за пране във водата ще успокои и маниаците на тема чистота 🙂

Освен на джоба ви, рециклирането на филтрите с пластмасови рамки ще се отрази добре и на околната среда.

Home Sweet Home

И само кухнята остана… :)

47 Comments

Всъщност и още няколко на пръв поглед дреболии (довършването на улуците, коридорчето, малката тоалетна долу, шапката на комина), които ще глътнат неизвестно количество пари, които в момента нямаме, но… звучи утешително, че най-мащабното, което остана в тази къща е кухнята – оставихме шпакловката и преправянето на ВиК щранга в тази стая да се правят, когато поръчаме кухненските шкафове. За да спестим още едно преправяне, най-малкото 🙂

Стълбите

Очаквах със страх гледката, но стълбите се оказаха доста приятни и за окото, и за ходене по тях. Пак не са изцяло черни, бяха ни предупредили за белите чела и точно това ме притесняваше, но изглеждат доста добре. Почти така си ги представях, когато все още мислех да ги правим с дърво.

(Ако още някой е забелязал разминаването в ширината между първите 2 и останалите стълби – вади очи само на снимката. Момчетата направиха максимално доброто за бюджета ни. )

Имаме 3 шпакловани и боядисани стаи с боядисани врати и каси, коридора със стълбището между двата етажа (най-сложната и трудоемка част), пода е подготвен за настилката – за момента плановете ни са за балатум. Мярнах и някаква разновидност (PVC подова настилка) с доста приятни разцветки… май ще се наложи да се разходим и да видим на живо какво представлява това чудо.

Нишата под стълбите

Ако някой се чуди защо зарязах чертането на идеи за мебелировката – ами на груб строеж нещата изглеждат доста по-различно 🙂

Най-доброто, което бях успяла да измисля за това подстълбищно пространство беше ъглов вграден гардероб до вратата, с неизвестна конструкция и неизвестно “вграждане” на стълбището.

Е, това, което е направил майстора определено ме улеснява много в чертането 😉 – тази конструкция дори и аз съм в състояние да измеря.  Изглежда много приятно и дори и ако се забавим много с усвояването на пространството под стълбите, тази част от стаята ще изглежда довършена. И понеже е от гипсокартон, ако след години ни хрумне да правим някакви промени, поне “къртенето” ще е лесно.

Най-вероятно ще използваме септември за мерене, смятане и премисляне.  Ако изскочи вариант да се оправят някои проблеми по покрива (комина и улуците), няма да се колебаем, че наближава времето на дъждовете и снеговете, но вътре в самата къща всичко вече може да почака.

Общи приказки

Мостът, на който някой си е оставил ръцете

15 Comments

19:00 часа. Ориентирам се към приключване на работа и “търкаляне” към къщи. И настроението ми тутакси се сговнява, защото се сещам за ОНЯ мост. Който е на бул. “Андрей Ляпчев”. Точно преди завоя с ул. “Пловдивско поле”.

Хубав булевард, често го ремонтират. Широк и гладък, малко натоварен… дори и в час пик по него няма много коли. И моста скоро го оправяха, няма още година – мантинела сложиха, плочника подмениха, прогнилия парапет… Нищо, че стоя без парапет цял месец и без осветление си беше малко опасно да се минава оттам. Нали вече си има всичко…

На око преценяваш, че има достатъчно място да се разминат 2-ма души, но все пак изчакваш пълничката лелка с торбите с покупки. Жега е, сърдечния близък контакт не е особено приятен. Тръгваш по дългия мост и някъде към края установяваш, че перпективата лъже.

Това е мястото, което ни се полага като пешеходци – със завъртане пряко сили могат да се разминат двама души. За детска количка или инвалидно приспособление изобщо и дума не може да става – дори и двуколесното ми минава, като го вдигна над главата си. Само дето аз мога да мина и по улицата. На отсрещната страна на платното, където тротоар още няма, но в замяна на това са накацали 2 квартала нови-новенички блокчета,  във всяко от които се предполага, че ще се настаняват млади семейства, с деца… и ще щъкнат към близката градинка, маайки с количките директно по улицата, защото друго място за минаване няма.

А, щях да забравя последното препятствие – стълб за улично осветление. Същият, който се виждаше в далечината.

Ако пропуснете да се блъснете в него, не се къхарете – може би все още имате уникалния шанс да се изпържите.

***

Ако за парапета беше измислено друго окачване – примерно изнесен колкото се може повече към реката и със захващане отдолу… и ако на мантинелите колчетата са завъртени на 90 градуса – сигурно щеше да може да се осигури още някой квадратен сантиметър за пешеходците. Поне да не се налага да чакаме като пред светофар от 2-та края на моста и да си даваме знаци с ръкомахане чий е редът да минава.

За близката (до преди няколко месеца доста кипра) градинка и налазилите я “мобилни граждани с каруци” изобщо не ми се говори. Успях да се насиля да се приближа до едната от няколкото “спални” под дърветата да снимам нещо… но дори и на мен ми е гадно да я гледам тази снимка и няма да я кача тук.  Не знам що за човек би спал на мястото, където сере.

/* Edit */

Аналогичен мост в Своге. По тротоара могат да минат и 3-ма души в редичка, а колчетата на мантинелата са на доста по-малко разстояние едно от друго.  Според сметките на gezatop, колата има далеч по-малък шанс да се озове в Искър.

Ако някой продължава да се чуди защо това градче ни харесва – там обществените пространства се правят с мисъл за хората… все още.  Пешеходците и шофьорите са равноправни.