Велосипедно през Герман

В събота направихме една лека вело-екскурзия до с. Герман. Селото на практика си е квартал на София – от другата страна на околовръстното, срещу Горубляне. Има градски автобус и маршрутки, и пешеходно може да се стигне до Горубляне за 5 минути.

До Герман ходя често с колелото, но обикновено карам в посока манастира, където има добри гледки и почти няма коли. С Кот обаче решихме да минем през самото село. Видяхме къща от дървени трупи, каквато искахме да строим и ние:

Преди години офертите и снимките на родните фирми ни отказаха от тоя тип къщи. Тази обаче изглеждаше много добре изпълнена.
В селото има още доста хубави монолитни къщи и добре поддържани дворове.

За да съкратим малко пътя решихме да се приберем през Панчарево, което през моста над езерото се достига за пет минути. Селският плаж на Панчаревското езеро не заслужаваше да хабим време и “лента” за снимки 😀 Не мога да си обясня какво намират хората в тоя квартал, като изключим близостта до града.

Прибрахме се през Горубляне, където видяхме някои доста хубави къщи:

Както и кръчма с надпис “Готвени ястия – скара, супи, салати”.

Надписът ни привлече и спряхме. Пристигна сърдита сервитьорка:

– К’во искате?
– ?!..Ми… меню няма ли?
– Няма!
– А какво има?
– Ми няма нищо за ядене!
– ?!?

Така поехме към следващия ресторант, който примамливо беше отворил широки врати. И не работеше 😀 Приключихме с горублянските кръчми за днес, а може и завинаги.

Накрая хапнахме почти у нас – в пица Кастело в Младост 3, където ни посрещнаха с усмивка и нахраниха с добри пици и оранжада:

Цигански ратан в романтично бяло

Готвим голямото местене, т.е. готвим се първо да разкараме всичко, което не си струва да пренасяме в новата къща. Боядисвам си старите столове за трапезария отново в черно (тях ще ги вземем) и понеже при предното им боядисване пропуснахме един, който нямаше къде да сместим в квартирата… реших да освежа композицията с един бял стол. Купих акрилна боя и докато се чудех искам ли наистина бял стол и дали боята ще покрие добре дървото, се сетих за за плетените маса и табуретки на балкона.

Наричам ги “цигански ратан”, защото ги купих от семейство роми с каруца, които бяха стоварили пред блока преди 6-7 години една камара градински мебели “оплетка тип дамаджана върху конструкция от нерендосани летви” . Принципно нямах никакво намерение да  пазарувам, просто се спрях да ги огледам, защото за пръв път виждах толкова много забити пирони по една проста мебел. Обаче домочадието върху каруцата започна едни пазарлъци и когато цената достигна до 8 лв за маса с 2 табуретки, “само сега, специално за тебе, како, че искаме да си ходим”, не издържах, разхилих се и ги взех. Масата стоварихме на терасата и през повечето време я ползвахме за цветарник, а табуретките мотахме насам-натам из квартирата като помощни масички за списания и т.н.

В къща с двор всяка мебел, която може да стои 7 години на терасата и да даяни на миене с душ, си струва да се запази, така че отворих боята и започнах 🙂

  1. Хубаво изтъркване на повърхностите под душа с твърда четка.
  2. Грундиране. Както и подозирах, необработеното дърво тръгна да яде много боя, така че първо грундирах повърхностите с разредена с вода боя (българска, Акварил, на водна основа е, не мирише, съхне бързо и покрива добре ).
  3. Боядисване. Принципно тази боя съхне за около 2 часа (4-6 за пълно изсъхване) , така че използвах слънчевия следобяд, за да хвана малко тен на терасата и вечерта прибрах изсъхналите табуретки в стаята. Оплетката я минах първо с рошава четка и разредена боя.
  4. Повторих процедурата с масата… и ми свърши боята. Може да мине и с една ръка, но ще повторя, обещавам :). Най-малкото за да не се виждат толкова пироните.

Калъфки за табуретките

Почти никога не сме ползвали тези столчета за сядане, защото са прекалено груби и могат да ти одерат краката (след като ти скъсат панталона). Докато сортирах дрехите на подходящи за носене и подходящи за хвърляне, открих някакъв забравен памучен плат в светло синьо, купен някъде в началото на 90-те. Оказа се, че имам поне 2 метра от него и цветът му е напълно подходящ за едни калъфки за табуретките.
Вместо дунапрен, ползвах стара хавлия за пълнеж. Определено с дунапрен ще е по-добре, но нямам… а и не си струва да харча повече пари за възглавнички на столове, които не струват нищо. Освен това тепърва се уча да шия (то си личи).

В общи линии гоня нещо подобно като усещане. Не знам доколко се получи, но все за нещо ще ги ползвам ракитените мебели 🙂

Подови настилки – готово!

Сбъркахме, че се навихме на монтаж на ламината от 10 сутринта. Оказа се, че подходящ влак да стигнем от София до Своге по това време няма и се наложи да се предвижваме по екстремния начин – с маршрутка. Маршрутките за Своге потеглят от едно адски депресивно място – гара Север. Освен това тръгват претъпкани и по пътя се доуплътняват до дупка (или по-скоро до липсата й). И толкова ужасно друсат, че на 2 пъти успях да забия глава в тавана, а коленете ми после бяха сини от опирането в предната седалка.

Обаче почти през цялото време карахме заедно с колоездачната колона от Веломаратон 2011, което ужасно много изнерви шофьора, но поне за нас двамата с Боби беше приятно разсейване от кошмарните завои по дефилето. Поне се убедих в ползата от светлоотразителната жилетка – колоездачите се виждаха през няколко завоя.

Срещата с монтажниците беше следващия потенциален проблем. Ние по принцип адрес в Своге още нямаме… но и да имахме – карта на града сме виждали само в общината. В Гугъл мапс вече има достатъчно прилични сателитни снимки на града, но за истинска карта все още не може да се говори – имена на улиците няма. Все пак един линк с балонче щеше да свърши работа, ако имаше на кой да го пратим – оказа се, че фирмата (която е софийска) има сайт, но няма мейл. Успяхме да се открием все пак – направихме си среща на първия мост след табелата на града и заведохме майсторите до къщата.

Поставянето

Монтажниците бяха двама и действаха доста бързо. Поставянето на ламината на цялата къща отне около 5 часа и ако нямаше толкова много рязане и напасване около кухненските мебели и при вградените гардероби, вероятно щяха да са готови и за по-кратко време.

Не можахме да изберем по-подходящ цвят на лайсни и ъгли…  за този цвят паркет от мострите пасваше само черно и сиво. Бих си избрала чисто бяло, стига да имаше. За цялата къща избрахме един модел  ламинат, за да има по-малко фира, за това и изборът на цвят беше малко сложен, но на живо стои по-добре, отколкото на снимка.

В общи линии всичко щеше да е перфектно, ако не се сблъскахме челно с 2 проблема:

  • Служителката в шоурум-а беше объркала малко сметките на ъглите и се оказахме в излишък на вътрешни ъгли (което не е проблем) и с недостиг на външни (заради което някои от лайсните останаха “отворени”). С едни 10-тина лв отгоре това лесно ще го решим следващия път, просто… а бе сложете й един компютър на тази жена в този офис… каквато и фурия да е с калкулатора, при един малко по-прегледен опис тази грешка нямаше да я има. Ако майсторите бяха взели и малко аксесоари в излишък, щяхме да им ги доплатим на място и да ги сложат.
  • Определено ще имаме проблем със затварянето на едната врата – тази на спалнята. Оказа се, че е монтирана много ниско и е така монтирана, че да не може да се смъкне и да се поотреже отдолу. Опитаха хората – не става, поне не без къртене и в рамките на този следобед.

По този случай ми се ще да опровергая теорията на Жустин за оптимистите. Не, когато строите къща, оптимисти не ви трябват – търсете реалистите. Тези, които мерят, пробват и проверяват, преди да ви кажат “А, няма проблем, това е лесна работа!” Дървените философи проблем нямат, имате го вие.  Песимистите също са за предпочитане, техните мрачни прогнози за строителството винаги се оказват верни. Поне моите мрачни прогнози относно един строеж, покрай който минавам почти всеки ден за момента са точни: вече 3-та година блокът си стои на основи и мърда нагоре с някакви сантиметри на година. Честито на оптимистите, купили си на зелено апартаменти там с идеята, че правят изгодна сделка!

Освен това песимистът в мен шушне, че има някаква вероятност ламинатът да се надуе, защото макар че замазката на пода да е правена преди повече от половин година… в цяла зима неотоплявана къща си е влажно. За сега само шушне. Надявам се като отидем да доизчистим след седмица, да не се развика.

Пролетно почистване на двора

Не беше особено удачно да се мотаме на майсторите в краката, докато работят, а и в къщата няма дори къде да се седне. Похапнахме, поразходихме се, купихме малко почистващи препарати, моп, торби за боклук и ръкавици и изкатерихме баира обратно. Когато в България не живееш в една къща, е нещо обичайно дворът ти да се превърне в кварталното сметище.

Към младите майки, живеещи в кв. Дренов: памперсите се разграждат за 500 години, така че, моля ви, хвърляйте употребяваните памперси в кофата за боклук, не в двора ни. Във вашите дворове можете да си експериментирате колкото искате.

Иначе изхвърлихме близо 8 чувала разделен боклук (пластмаса, стъкло и хартия) и подозирам, че следващия път ще съберем поне още толкова. С желязото още не сме се занимавали, но ако настане някаква криза с добива на желязо, от изровеното в нашия двор вероятно ще успеем да задоволим всичките си нужди до края на живота си. Изобщо около този строеж се  нароиха толкова отпадъци, че ако бяхме спретнали едно цехче за рециклиране, вече да сме на печалба 😀

Финансови и други подробности

Фирмата, от която купихме ламината открихме по доста необичаен за нас начин – от обявите в онова безплатно вестниче “Седмична поща” , което обичайно при нас директно отива за отпадъци. Май офертата за безплатен монтаж и много ниските цени за 6мм-овия паркет привлече вниманието на Прасунсен. Можете да ги откриете на parket-bg.net (или laminat-bg.com), но не очаквайте прекалено много от самия сайт (има все пак карти с местоположението на всичките им магазини).

  • Офертата ни я сметнаха направо на място по чертежите и доста бързо. Това от една страна беше много добре, защото ни спести размотаването втори път до магазина… от друга страна да започнат веднага да ти пишат поръчка, след като си отишъл само да проучиш колко ще струва е леко смущаващо. А и с това бързане служителката обърка малко бройките на външните и вътрешните ъгли. Моят съвет е да си ги преброите предварително на спокойствие.
  • Материалите, които останат, могат да се върнат в склада до 3 дена след монтажа и ще ви върнат парите за тях. Това е хубаво като опция, но ние не се възползвахме, въпреки че ни остана неотворен пакет ламинат, 2 перваза и малко ъгълчета и тапи. Ламинирания паркет, който остава в резерва  е добре да се съхранява в хоризонтално положение… надявам се за седмица нищо да не му стане, защото късно го прочетохме това 🙂
  • Офертата беше за 7мм AC4 паркет (14,95 лв/кв.м.), като в цената влизаше безплатен монтаж на самия ламинат и подложка. Обаче безплатната подложка се оказа, че става за нещо само ако ще редиш ламината върху друга подова настилка, така че я подменихме с някаква термоизолираща, 5мм киче, за която си доплатихме. Квадратурата ти я смятат с определен процент фира. Монтажът на первазите и лайсните се доплаща.
  • За доставка в Своге ни поискаха 40 лв допълнително, иначе доставката в София (по спомени) е безплатна.

В общи линии да застелим всички стаи и едно коридорче с ламиниран паркет ни струваше общо 1311 лв. Всички тези клипси, дюбели, лайсни, первази, силикони, преходници, тапи и всякакви там аксесоари от стоковата разписка излязоха почти 200 лв и ако си поставяхме паркета сами, вероятно щяхме да омотаме бройката повече. Доволни сме, защото при нас заради кухненските мебели и вградените гардероби имаше доста рязане и монтажът щеше да ни загуби много време и нерви… та това компенсира другите неща.

/* Update */

Карта на Своге с имената на улиците вече има в bgmaps, така че мрънкянето по този повод престава 🙂 Честито ни! :))

DraftSight – безплатен 2D софтуер за чертане

AutoCAD потребител съм от 1996-та и до сега ми беше невъзможно да си харесам подходящ безплатен или достатъчно евтин софтуер за 2D чертане за домашна употреба. За просто тримерно скициране се ориентирах към безплатната версия на Google Sketchup и бързо свикнах с него, но за двумерно чертане с точни размери е много неудобен, особено за хора, свикнали да си вършат работата основно чрез командния ред.

DraftSight – първото усещане е като за работа с AutoCAD

Трябваше ми спешно да редактирам нещо в чертежите за къщата и понеже от доста време си работя от дома и рядко навестявам офиса – оказа се, че няма с какво да отворя dwg файловете, за да нанеса промените. Разните viewer-и не ми вършеха в случая работа, а trial-и и безплатни версии на разни пробвани от мен софтуери изобщо не ме очароваха, най-вече защото губех повече време за преместването на една стена на чертежа, отколкото щях да я иззидам с тухли.

Това беше, докато не открих DraftSight. Свърших си работата, свърших и още доста работа, за която по принцип ми трябва сериозен кад… и вече спокойно мога да похваля този софтуер – пробван е 🙂

Десетината най-употребявани от мен команди си работеха, без изобщо да се налага да се замислям за опциите им, по менютата всичко си беше на обичайното място и за няколко дена по-сериозна работа не успях да открия повече разлики, отколкото между 2 последователни версии на AutoCAD.

Отворих за тест без проблем и тлъст файл със 187 слоя – работата с него беше доста тегава, но по спомени такава беше и на AutoCAD… важното е, че може да се отвори коректно, да се редактира и да се запише в същия формат.

DraftSight си върви с подробна документация (само Getting Started Guide е 180 страници) и много видео туториали, но все още не съм ги ползвала, признавам.

Поддържани ОС

DraftSight има версии за Windows, Mac и Linux. Пробвала съм софтуера под Windows 7 x64 и под Ubuntu – и двете версии се държат много добре. За момента на писане на този пост само windows-ката версия е релийз, останалите са бета.

Принципно лицензът е за 1 компютър и при първия запис на файл иска да се направи активация (онлайн е, иска само мейл). Всички версии са безплатни, поне за сега. Софтуерът ще иска реактивация след 6 месеца и след това на всеки 12 месеца. Можете да си направите и безплатен акаунт в тяхното комюнити.

Поддържани файлови формати

DraftSight използва библиотеки на ODA (Open Design Alliance) и:

  • отваря dwg и dxf  файлове от версии 2.5 (release 7 от 86-та) до R2010,
  • записва dwg и dxf (ascii и binary) от версии R12 до R2010,
  • има експорт към растерна графика, pdf, svg и др.

От кого е създаден този софтуер?

DASSAULT SYSTEMES притежават  CATIA и SolidWorks, което за мен гарантира, че ще си служа с професионално написан софтуер за професионалисти.

Това донякъде обяснява и защо получаваме безплатно софтуер, който е толкова удобен за AutoCAD потребители.

За кого е предназначен?

DraftSight става за инженери, архитекти, проектанти, студенти – в общи линии за всеки, запознат достатъчно добре с 2D чертането и който ползва или учи някаква версия на AutoCAD.

За всички останали: Ако DraftSight ви се струва сложен и искате просто да илюстрирате идеята си за обзавеждане на дома, без много да се затруднявате – пробвайте Autodesk Homestyler – безплатно, уеб базирано приложение за 2D/3D визуализация, чиято употреба е като детска игра. Гарантирано ще впечатлите приятелите си :).

Кому пречат билките?

цъфнало зеле - незаконен растителен продукт

Понеже ЕС и светът като цяло си нямат никакви по-важни проблеми за решаване в момента, на дневен ред е отново мотото “да опазим гражданите на ЕС от самите тях”. Някак си между другото и без да ни питат е на път да влезе в сила  “Директива за Традиционни Билкови Лекарствени Продукти” от 31.03.2004г.

Накратко, това е законодателна инициатива, с която предвижда всички билкови продукти да минават през същите клинични и биохимични изпитания, валидни за продуктите на фармацевтичната индустрия. На пръв поглед не звучи страшно – на кой не му е любопитно да разбере аджеба как точно действа лайката и дали действително отварата от невен има чак толкова много приложения?  На практика процедурата е толкова сложна и така оскъпява продуктите, че за 7-те години гратисен период в ЕС са регистрирани едва 200 продукта, съдържащи само 34 вида билки.

Това, което мен лично ме вбесява е опитът да наместят живота ми на рафтчета, по кутийки с етикети. Да, ползвам и конвенционални лекарствени средства. Когато имам нужда от салицилова киселина и съм сред цивилизацията, си купувам от аптеката аспирин или ацетизал, не тръгвам да търся върбова кора. Също така на аптеката разчитам да си купя пакет лайка, мащерка или жълт кантарион, защото чистите слънчеви полянки все още са ми далече, а аптеката е до нас.

Ще ми е крайно неприятно, ако след време тези природни продукти спрат да се продават в аптеката на нормални цени и започнат да ги таблетират и капсулират, гарнирани с оцветители, консерванти и подсладители. Честно казано, започвам да се притеснявам и дали след време гледането на билки в домашната градинка няма да започне да се санкционира като отглеждането на марихуана и колко години затвор ще ми лепнат за саксиите с босилек? 🙂

Ако и на някой друг тази директива му изглежда притеснителна, може да подпише тази петиция против.

Материали по темата

(Тази директива не се отнася за хомеопатичните лекарствени продукти, които отговарят на условията за разрешение за търговия или за регистрация съгласно по-общата Директива 2001/83/ЕО. Не ми се чете още един скучен документ по никое време, а и хомеопатията изобщо не я разбирам. Интересуват ме единствено отварите и субстанциите, които мога да си забъркам сама в къщи при липса на лекар.)

Нов живот за старата техника

Не знам защо, но ми доставя удоволствие да вкарвам в употреба компютри, които някой вече е пенсионирал. Някъде в началото на новото хилядолетие узрях за идеята, че вече не ме радва да купувам винаги най-новия хардуер и да съм първата,  нахендрила се на бъг на софтуер, който иначе ти го продават за един тон пари… и започнах да си купувам компютри втора употреба, на които работя с по-стар софтуер. Оказа се, че върша същата работа и губя същото количество време, за да я свърша, а за проблемите някой вече е открил решение и го е описал подробно.

Защо компютри втора употреба?

Изкушавам се с един бърз отговор: за да не отидат на боклука. Всъщност, когато човек си купува техника, това е последното, което го интересува. Винаги ще има и такива, които заради работата или хобито си ще се нуждаят от някакъв специфичен хардуер, но по-голямата част от хората обикновено не използват и половината от възможностите на хардуера и софтуера си. Често точно те нямат необходимата сума и купуват компютрите си от най-близкия техно-маркет на лизинг, което всъщност е голямата глупост. А, да… и мрънкат колко им било скъпо и колко високи им били лихвите.

Е, хубавото е, че от доста време у нас има много добра алтернатива за непретенциозни потребители – марковите компютри втора употреба. Обикновено са сглобявани от качествени компоненти, тествани за съвместимост, кутиите на десктопите и корпусите на мобилните са много по-добре проектирани и… в общи линии са добър избор, защото забравяш за някакви проблеми и просто употребяваш.

Кога е подходящо да купиш такъв компютър?

  • Когато достатъчно добре знаеш за какво ще го ползваш и си видял в офертите компютър с параметри, които те устройват.
  • Купил си преди години някакъв софтуер, който ти върши добра работа и нямаш намерение да инвестираш пари и време в нови версии.
  • Трябва ти нещо много здраво и много евтино, защото ще го ползваш в “опасна среда” (в сервиз или работилница, сред малки деца, на места, където кражбите или природните бедствия са нещо обичайно и т.н.)  🙂
  • Когато нямаш достатъчно излишни пари в брой, а машината ти трябва спешно.
  • Не таиш особено голямо уважение към поредните еко-био-мега-скъпи измишльотини, но от друга страна ти пука за природата и не смяташ, че работеща качествена техника трябва да отива на сметището.

Нашите истории със стари компютри

Обичам стари компютри. Да де, знам как звучи… “възпявам електрическото тяло…”. Ама аз наистина обичам стари компютри. Имаше един период преди 19 години, когато в къщи мъкнеха от къде ли не древни 8 битови машини, от време на време им бършех праха, пусках ги и се опитвах да измисля за какво могат да се ползват.
После минах набързо през манията да имам най-новата и най-скъпа техника, на която качвах последни версии (естествено пиратийки) на софтуер, от който нищо не отбирам и тепърва ще уча, но идеята беше, че трябва да имам най-новото и мощното, за да изкарвам повече пари.
За късмет тази болест ме отмина бързо. За късмет и парите през този период смениха цената си няколко пъти, та в крайна сметка не знам какви финансови загуби са генерирани от цялата тази история, иначе щях да се гръмна.
От 6-7 години насам отново съм фен на старите компютри. Честно казано – станах им фен по принуда. Случи се през една Коледа, когато имах пари колкото да си платя наема и билета до Бургас. Семейството за мен е тази институция, която винаги ще те прибере на топло, нахрани, позабърше сълзите и закрепи самочувствието, така че връщайки се за празниците при семейството, трябваше да измисля как да се отблагодаря за грижите, защото, когато си на найсе и кусур години, не върви да се тръсваш на готова софра, ако ще и да си пълен с проблеми. Родителите ми тогава таралянкаха някакъв Pentium 90MHz от 96-та и понеже дори и те мрънкаха колко им е бавен вече… хрумна ми да им подаря нов компютър. За наистина нов, естествено пари нямах. Някак си успях да събера 130 лв, с които купих втора употреба Compaq – параметрите му сега нищо не говорят, но бяха като на офисната ми машина година и нещо по-рано и изглеждаше почти неупотребяван на външен и вътрешен вид. Родителите ми останаха доста доволни от подаръка и го ползваха няколко години, а аз се запалих по марковите компютри на старо.
От тогава двамата с Прасунсен сме си купували винаги компютри и лаптопи втора употреба, като рядко се е случвало някоя машина да ни струва повече от 350 лв. Тествали сме най-различни фирми, но като че ли за сега най-доволни сме от услугите на “Краш” и “Retro-PC-Mania” – и двете фирми имат доста добре подбрана техника и добър сервиз.

Всяка от машините ни си има някаква история, може би за това някак си са ни скъпи – повече откъм емоции, отколкото като пари.

  • Този Dell Latitude 410, на който пиша в момента, взехме заради пътешествието ни в Грузия миналата година. Достатъчно лек, за да не тежи в раницата и достатъчно удобен, за да можем да работим на път, ако се наложи.
  • стационарния ми hp d325, който смених наскоро беше и компютъра, който прецаках особено тъпо още преди да съм го пуснала за пръв път. Бях особено бясна на себе си, защото компютъра беше подарък от Прасунсен за рожденния ми ден. За моя радост от “Краш” ми го оправиха за часове, а аз си спечелих като подарък и една “Приказка за човката” :).
  • стария Прасунсенов IBM NetVista беше един от малкото, купени от друга фирма. На още по-стария, полуразпадащ се жълт Прасунсенов компютър изгърмя захранване в работен ден, точно когато е затрупан със спешни задачи и NetVista-та беше избран, купен и инсталиран за по-малко от 3 часа. От Коледа 09, оборудван с още рам е при родителите ми – да смени древния първи Compaq 🙂
  • Fujitsu Celsius M440, който смени NetVista-та е много добре проектирана работна станция и още му завиждам на Прасун за нея. Аз подменям компютър около година и половина след него и никога не попадам на толкова добро съотношение цена/качество.
  • А… и ThinkPad-a… любимия на половинката и големия ми грях, че незнайно как успях да  променя плановете му да си вземе отново лаптоп от тази марка, та в къщи се оказахме с още един Dell – този път Latitude 610 – и един нещастен Прасунсен 🙂

Едно приложение на 9 годишен лаптоп

Чудехме се за какво да използваме стария ни IBM ThinkPad R31, модел от 2002-ра. Изключително здрава машина с много удобна клавиатура, уви само с 256MB RAM и слабичък вече процесор. Не ни се продаваше, нито подаряваше, защото има някаква сантиментална стойност за нас – това е първия лаптоп на Прасунсен, ходил е до  Индия, Сърбия и Унгария и… когато си носил нещо на гръб толкова много, просто не можеш да го зарежеш :D.

Тото ми предложи да му качим Crunchbang Linux и честно казано бях доста скептична. Ползваме Ubuntu на част от другите си машини, но аз специално съм си прост линукс потребител и изобщо не ми се е налагало да го разбирам. Чудех се дали изобщо ще се справя сама да си инсталирам или конфигурирам нещо в Crunchbang, но се оказа лесно и забавно. И въпреки че не се препоръчва за сериозна работа, тази дистрибуция си има всичко необходимо за браузване, блогване, слушане на музика, има офис пакет, напълно достатъчен за 90% от нуждите ми и все още не съм успяла да я накарам да крашне. На лаптопа е инсталиран само безплатен софтуер, а десктоп компютър с подобни параметри може да се намери и за 65 лв, така че това е вариант дори и за материално затруднени хора.

Е, според мен снимката на екрана е достатъчна реклама на Crunchbang. Експериментирах с неща, които обичайно правя на един лаптоп вечер – пуснах си музика, Skype, отворих някаква електронна таблица, един 70 MB pdf списание за четене (на сайта на “Домът” има стари броеве, които можете да дръпнете/четете безплатно) и Chrome с обичайните минимум 4 таба, когато не работя. Нормално самата ОС окупира малко под 60MB RAM, а и това conky, което държа на десктопа за да следи ресурсите също похапва от тях, но пък ThinkPad-а отново е използваем, а аз си имам нова играчка 😀

Новата пролет с нови проблеми

Стоят ми някакви недовършени постове на драфт на теми, които са ми интересни, но за момента са ми крайно маловажни. И нямам никакъв ентусиазъм да ги довърша, защото нещата при нас пак се закучват…

До заветният акт 16 ни остава само един енергиен паспорт. Което не би трябвало да е проблем при нас – проучихме няколко фирми, намерихме си подходящата за нас, подготвихме нужните документи, сумата от 150 лв за паспорта за нашата квадратура няма да ни препъне… и спряхме до тук.

Затрупани сме с работа, а очертаващата се стачка на БДЖ означава, че ходенето ни до Своге се превръща в още по-сложна задача, отнемаща буквално един цял ден от ранна утрин до късна вечер.

На всичкото отгоре пролетта се отлага с още поне седмица.

Гардероби – реализация

Точно 1 седмица след като направихме и изпратихме на майстора проекта за обзавеждане на спалнята, гардероба ни беше готов и монтиран. Заедно с него беше готов и вградения гардероб под стълбите, за които преди доста време мислех варианти за разпределение на пространството. На груб строеж можеш да правиш каквито си искаш планове, но… хмм… обстоятелствата накрая доста орязват избора 🙂

За подстълбищното пространство изпратих само груба скица на разпределението на секциите в гардеробчето, описание за какво ще се ползва и цветовата гама. За съжаление бях болна доста време и едва в събота успяхме да се порадваме на резултата.

Вграден гардероб под стълбите

В този гардероб сме предвидили 2 чекмеджета за съхраняване на инструменти, шкаф за кутии с обувки, шкаф за дамски чанти, раници, чанти за пазаруване за многократна употреба (вече имаме завидна колекция) и гардеробче за висящи дрехи (якета и палта, според сезона). Входното антре в къщата е съвсем малко и наличието на 4 врати в него не позволява никакви мебели. Стълбището е тази част от дневната, най-близо до антрето и входната врата, така че логичното място за гардероб беше тук…

гардероб под стълбите чекмеджета за инструменти шкаф за кутии обувки

8-крилен гардероб в спалнята

Лесно ми беше да извадя картинка с целият гардероб от Sketchup, но със снимките определено имам проблем – имам покрив и стени и не мога да се отдалеча достатъчно, за да вкарам всичко в кадър :).

гардероб в спалнята

Като изключим надстройките, за които си оставихме още време за обмисляне, готовият гардероб е 1:1 повторение на чертежа ми. Не съм обмисляла прекалено сериозно разпределението, но полиците са подвижни и в бъдеще лесно могат да се подменят с кошници, изтеглящи се чекмеджета и каквото още му хрумне на човек.

В спалнята за сега направихме само гардероба, защото… ами основно заради това, че все още нямаме подови настилки. Температурата в къщата тази събота беше около 3-4°C, все още е леко влажно и ми се струва рисковано както за балатум, така и за ламинати. А и все още обмисляме.

Разните луфтове между мебелите и стените се дължат на невъзможността да се преборим с евклидовата геометрия и за тях имаме решение, но това ще се прави заедно с останалите мебели в спалнята.

Цялата подготовка, уточняване на проекта и материалите, обсъждане на оферта и т.н. извършихме дистанционно (телефон + мейл), с което много се гордеем 😀 (всичките ни съседи наоколо се скъсват да ни обясняват, че работа не се върши, ако не не висиш над главата на майстора… е, мисля, че вече имаме малък пробив относно тези взаимоотношение поръчител – клиент).

Благодарности

Любо, благодарим ти горещо за точната реализация на проекта, бързата и качествена работа, цялостното отношение към нас като към клиенти… А, да – за кухнята също благодарим! 🙂

Набързо до Лакатник

Преди две-три седмици решихме да разнообразим рутинната проверка на къщата в Своге и да отскочим до с. Гара Лакатник преди това. Безспорно пещерняци и катерачи има какво да намерят там, но ние няма да се спираме много на темата за природните красоти. Първо, те са разгледани много по-добре в други сайтове, второ, в нашия блог обичайната тема се върти около това става ли едно място за заселване на градски хора или не. За Лакатник отговорът е по-скоро не, въпреки че селцето е много симпатично.

Автогарата, а и пейзажът наоколо определено ме подсетиха за Градът, в който никой не слизаше. За щастие не срещнахме героите му 😀

Иначе в селото има доста симпатични къщички, които могат да изглеждат впечатляващо на фона на скалите.

Ето и една във възрожденски стил, с малко буренце пред входа.

Селският “кооп” магазин не работеше в неделя. Не работеше и единствената кръчма, като изключим двете гарови кафенета. В едното пихме чай и ядохме пържени картофки, от бланшираните. Все пак е добре, че имаше и това 🙂

Помислихме тази къща за кръчма и се разбързахме към нея, но не беше. Все пак срещнахме две деца с покупки, които казаха, че има един отворен магазин в селото дори и в неделя.

А ето и един от хвърчащите “гаражи”, каквито съм виждал само по дефилето. Предполагам всеки, който е чувствителен на тема шофьорска чест, трябва да се научи да паркира в такъв гараж 😀

В Лакатник се продават безумно евтини имоти, но въпреки това едва ли представляват интерес за хора в активна възраст. Селото е прекалено малко, няма бизнес, и е далече от големите градове. Не видяхме суичове и кабели на интернет доставчици. Не видяхме дори и аптека. След разходката там Своге ни се видя като мегаполис 🙂