Мина почти седмица от “денят Х” или Голямото Преместване, мисълта за което ни тормозеше съня през последните 2-3 месеца. Мебелите са по местата им, вещите са извадени от кашоните и почти се събраха по шкафовете… и даже ми остава време да разкажа за събитието 🙂
Избор на фирма
Някой (вече не помня кой) ни препоръча “Хамали 007”… хвърлихме поглед и на останалите фирми, които могат да се открият в нета, но съществена разлика в цените и услугата не видяхме. Човекът на телефона звучеше като да си разбира от работата, отговори на всичките ни въпроси, даде приблизителна цена (240-300 лв) и си уговорихме оглед 3 дена преди преместването, за да направи по-точна сметка за необходимото време, размер на камион и сума.
Ден 0 (събота)
Кола (а и шофьорски книжки) нямаме, така че беше много важно всичко + единия от нас да се смести в камиона, в случай, че спасителният план Б (познат с кола, който да ни закара в Своге) се провали. Хамалите (2 момчета среден размер) дойдоха в 11:00 като по часовник и се захванаха с изнасянето. Сестра ми пристигна с колата четвърт час по-късно и здраво ми се накара, че долу няма никой, който да следи дали това, което младежите вкарват в камиона, някой трудолюбив ром не го отнася на бегом, докато те мъкнат следващите мебели по стълбите. А в “Младост” не е като да не се подвизават цели мургави фамилии с каруци.
Самото местене протече гладко и без премеждия – нямахме нищо счупено, повредено или изгубено. Струваше малко повече от предварителните разчети, защото по пътя към Своге попаднахме на зверско задръстване и времето се удължи (6 часа с всичкото пътуване и мотане).
Разплатихме се с момчетата и се смъкнахме със сестра ми към центъра на Своге да хапнем и да ударим по 1 бира (и няколко безалкохолни коктейла за шофьора) за добре свършената работа. Включихме хладилника и го напълнихме. До вечерта (нашето понятие за вечер все още приключва 2 часа след полунощ) бяхме почти готови с подреждането на дрехи и завивки в спалнята, сложихме си новите матраци на леглото, успяхме да се справим с бойлера, монтирането и вземането на душ и откъртихме блажено.
Ден 1
Кухнята, както се оказа, е много важна стая за Прасунсен и това го разбрах още на закуска, когато се започна със суетенето и въпросите… “къде ни е скаричката”, “къде са чайовете”, “къде си подредила френската си преса”, “къде ти е кафето”. Принципно имахме опис на багажа по кашони (това се оказа адски полезно), но в усилията си да спестим малко време/пари от пренасянето, инструкциите към хамалите за разтоварването бяха просто “сложи го в тази стая” и в общи линии на принципа “пръв влязъл, последен излязъл”, така че закусихме криво-ляво с това, което открихме в най-горния кашон… и се захванахме да приведем кухнята в ред, удобен за винстване и свинстване 🙂
Ден 1 се падна и неделя, а в понеделник вече трябваше да работим, или поне единия от нас… така че се захванахме с кабинета на Прасунсен и разопаковането на компютрите. И понеже за мен пък банята е много важно помещение, се заех с миенето й, стъргането на остатъци от боя и какво ли не по врати, плочки и дограма… и денят си замина с първа програма онлайн, защото нет имаме, но кабелна – не. А нашия квартал се оказа в жестока радио сянка и освен радио “Хоризонт”, нищо друго ефирно не се лови. За това пък “Хоризонт” го има на всяка пробвана честота 🙂
Ден 2 (понеделник)
При мен работата обичайно е на тласъци с подскоци и за късмет нямах нищо спешно, което да не може да се отложи… но все пак трябваше ударно да спретна едно работно място и за себе си, да наредим остатъците от мебели в дневната, където ще се подвизава домашния ми офис и да разчистя хаоса пред очите си, че ми пречи на концентрацията.
От квартирата си взехме моето бюро и 2 секции, които бяха купувани на старо преди 8 години и за под наем вървяха, но… в новата къща просто не можах да ги наместя така, че да стоят добре. Накрая и Прасунсен се изнерви от това “да го завъртим така”, постанови края на тетриса и категорично отказа да мести повече тежки, полуразпадащи се секции. С малко стягане и боядисване ще изглеждат дори прилично, за момента просто ми е удобно.
През ден 2 успях да се добера до кашона с най-дългия си лан кабел и установихме, че дори стига от рутера на горния етаж до компа ми на долния. През този ден много внимавахме да не се препънем в кабела по стълбите, които още си нямат и парапет. Това беше и денят, в който откривахме кварталните магазинчета (основно хранителни стоки и дори една железария/ВиК/домашни потреби, която ни беше доста полезна).
Ден 3
Този ден беше общо-взето работен. Прасунсен тества маршрута от къщата до центъра на Своге велосипедно през обедната си почивка. Аз ходих на зъболекар до София, отбих се в офиса да свърша някаква работа, която не може да се прави дистанционно, утрепах 1 час в Кауфланд в търсене на дреболийки, които няма шанс да откриеш в малките градчета и няколко часа в път. Прибрах се каталясала от жегата и автобусите и нямах никакви сили за подреждане и чистене.
Ден 4 (сряда)
Крайно време беше да се захвана по-сериозно с работното си място и да доразкарам кашоните от дневната, в които се препъвахме и заобикаляхме непрекъснато. Прибрах всичките си джунджурии по шкафовете (канцеларските дреболийки, папки и тефтери принципно могат да утрепят и повече от един ден, ужасни са). Открих, че съм забравила някакъв архив с дискове от преди 10-тина години, които… я ми трябват, я не, ама по-добре да си ги прибера от квартирата, че не е ясно какво има на тях.
Прекарахме малко по-културно LAN кабела по таваните и стените и отбелязахме поне една точка в полза на окачения таван в дневната, с който се сдобихме заради играта на развален телефон с майсторите и от който принципно не сме много във възторг (стои ни прекалено офисно, иначе си е изработен добре). В търсене на максимален комфорт пренаредих няколко пъти кухнята и гардеробите.
Купихме кошчета за боклук и извадихме от употреба кофите за боя, които се ползваха временно за тази цел. Чувстваме се цивилизовани.
Ден 5
Днес беше денят за общинските и данъчни служби. Подадохме заявление, че в къщата вече се живее (това е, за да ни увеличат данъците, иначе с нищо друго май не ни касае) и се опитахме да си вземем адрес. Обясниха ни подробно какъв е проблемът да не го получим още днес и с какви документи да се върнем… и понеже сезонът е отпускарски, не ни пишете хартиени писма през следващите 1-2 месеца. Онлайн поръчките за това и онова също ще трябва да чакат.
Аз направих първия си вело преход в града и установихме, че идеята да караш колело в Своге и да не си носиш инструменти не е особено добра :). Прасунсен кара без задна спирачка почти през половината път, а пътят си е… планински. Силно надолу, после много дупки, после яко нагоре… на последния баир буташ, защото е по-бързо. Но дори и така е по-бързо, отколкото ходенето пеша до центъра. Аз се отървах само с разклатен калник.
Ден 6 и 7
още не са дошли, но планираме най-сетне да свържем пералнята и да я набутаме някак си в предназначената за нея ниша (силно се надявам да влезе без къртене и рязане поне тя). Принципно ВиК ситуациите са ни крайно притеснителни, особено при наличието на нов ламинат и неприятния момент с рязането на нов кухненски шкаф, за да минат маркучите за чистата и мръсната вода до съседния с мивката. Май всеки поне веднъж през живота си успява да измие пода на апартамента с пералнята, а на мен изобщо не ми се иска да повтарям упражнението 🙂
Утре отново ми се налага да трамбовам до София по работа, а ще трябва в близките дни да съберем от квартирата забравеното, да изчистим кочината от опаковането и пренасянето. Радвам се, че си направихме ваканцията преди това местене… просто нямаше да имаме сили сега да обикаляме пешеходно 3 града :). От Ирландия се прибрахме с добри идеи за парапети и двор, само не знам в кой точно от останалите ми 8 котешки живота ще ги реализираме 🙂
Някои съвети
Местим се за сефте (поне в такъв мащаб и в друг град, студентските квартири не ги броя) и вероятно нищо ново не казвам, но добра идея е…
- Номерация на кашоните от всички страни, кратко описание на съдържанието по тип пак от всички страни;
- Разпечатка с подробен списък в няколко екземпляра, дръжте го в себе си. Важните документи също да са с вас;
- Някой познат да стои до камиона и да следи достъпа на “чужди хамали” до вещите ви 🙂 ;
- Сак с чисти дрехи за следващите 2-3 дни, който да държите като ръчен багаж или поне да е стоварен на достъпно място е също добра идея. Когато си гладен, слънчасал и уморен, търсенето на кашона с чистите тениски преди да слезеш 2 км надолу на вечеря в най-добрия местен ресторант не е забавно;
- За собствениците разтоварването на покъщнината е по-важно от натоварването. На хамалите им е все едно къде и как ще подредят кашоните, освен ако изрично не им кажете, че книгите са ви по-маловажни в момента от завивките и съдовете за хранене. Фитнесът с местенето на кашони, докато откриеш нужния номер ни стана любим спорт тази седмица 🙂
- Надписите “чупливо” са полезни, но много по-добра работа върши правилното опаковане. Събирахме спама от пощенската кутия няколко месеца и абсолютно всички листовки, вестничета и каталози влязоха в употреба. Нямаме абсолютно нищо счупено, а пренасяхме техника, порцелан и стъкло като за 2 къщи 🙂
- Ако се местите в по-малък град или село – купете си колкото се може повече от улесняващите бита вещи, които ще ви трябват в новия дом. В Своге има няколко модела (грозни) кошчета за боклук и са едни и същи във всички магазини. С огледалата за баня положението е трагично. Подозирам, че и с дизайна на легените и кофите ще е същото… а за жювотното “ПВЦ кутия за съхраняване на багаж” не са и чували. Не купих много кутии предварително, защото ме домързя да смъкна размерите на шкафовете и рафтовете и сега съжалявам. Да де, който има кола, може да се разходи до София (или близкия му голям град) за тези неща, но с транспортната фирма покрай останалите неща за местене излиза по-евтино.
- Цивилизационните екстри, като интернет и кабелна телевизия се пускат предварително. Нет имахме 2 месеца преди пренасянето, но за телевизията решихме, че няма смисъл, при положение, че почти не гледаме, а я пускаме само за фон. Е да, ама точно фона те кара да се чувстваш баш като в къщи и нещо съвсем дребно ми липсва – криминален сериал за бекграунд на книжката, която чета в леглото :).
Бях приготвила фотоапарата в ръчния багаж, за да снимам и самото преместване, но в лудницата изобщо не ми и хрумна. Сетих се едва, когато повечето кашони вече бяха разчистени от дневната 😀
Ей, честито. Доживяхте значи 🙂 Много успех и щастие в новия дом ви желая. Сега се подгответе не за двора, не за кабела, а за идеята, че сте в собствена къща и цел живот ще си майсторите нещичко – я беседка, я кученце и къщичка за него 🙂
Апропо – няма ли влак Своге – София? Тия автобуси са ужаст просто, а и Искърско дефиле не е най-приятния маршрут за каране с каквото и да е 🙂 Аз мебели си купих от Своге 🙂 Хем да подсиля местната икономика, хем да го разгледам, хем да направя мръсно на гадовете в СФ – стига съм им се набивал 🙂
Красиво място като цяло. Чисто място. И да пишете как върви от тук насетне.
Поздрави,
Мерси, мисля че и цял живот няма да ни стигне за всичко, което трябва да се майстори 🙂 А влак има, ние почти само с него пътуваме – по релсите е много по-приятно и право.
Мхм, не, щото спомена за автобуси…
Аааа – ще се изненадаш колко могат да свършат 4 ръце… Ще стане картинка за нула време – луд умора – нема – казваме по шопско 🙂 А и собствена къщичка с двор – определено стимулира въображението и желанията – всеки ден се измисля нова дивотия. Нали гледах със столчетата какво творите – ами – сега имате значително по-голямо поле за изява. И знаеш ли – приятно е 🙂
@Cyber/SAS я сподели… да знаеш читави майстори за каквото се сетиш от района? Че да имаме избор все пак 🙂
И още нещо – сервиз за селскостопанска техника в Своге или наоколо търся… не е за нас точно, но ще ползваме джаджата и ние, като мине на преглед 🙂
Честито и от мен. Каква е все пак тая селскостопанска джаджа, дето и преглед трябва да минава, че ми стана интересно?
@gezatop малък мотокултиватор… ама е висял в мазе 10 години и не е ясно в какво състояние е.
@Кот Абе кой “район” аз съм далече – къде сте вий къде съм аз 🙂 У наше село (ака Кътина) си има майстори за всичко, обаче беднотията е страшна – казвам ти – не съм предполагал колко зле са някои хора. Е – пример. Миналата година – големи валежи, ако помниш – и великия ми нов покрив със “сто години гаранция” според 88 годишния баш майстор – взе да протича и в единия ъгъл на спалнята – петно на гипсокартона – викам – бря! То аз никого не познавам още – и при кмето 🙂 Кметицата по-точно – викам – казвай как ще я оправим тая работа никого не познавам, а вали и вали. И тя: Абе е – най-лекия в селото – мъж на 43 – 45 кг 🙂 Дойде човека, събу се по чорапи и аре по покрива – счупена керемида – смени я в най големия дъжд (ет.4, +11м височина) и викам – колко? И той – ми колкото дадеш – е това е култово – и аз по навик – ми нищо не давам – и той: ми добре – някой път ти ще помогнеш 🙂 Ееееее. А като го гледаш – сиромах та сиромах 🙁 Кратък курс по управление на бизнеса, 50 лв, биричка и хапване и май развалих кефа на половината село дето го използват горкия…
Ох отплеснах се – та гледайте за местни корифеи – или в кметството или в някоя кръчмичка попитайте. Неудобно малко искат за всичко – докат свикнеш е културен шок.
А за сервиз на такава техника – не зная – моя двор е с камъчета още – нямам пръст – за какво са ми машини 🙂
Много ви се радвам – Keep up the good work.
@Cyber/SAS
ей я къде Кътина, половин час по дефилето :)) Там първо се огледахме за парцели в този район, ама не ни бяха по джоба, иначе хубаво селце, много ни хареса.
Помпата на пералнята беше сдала багажа, ама открихме сервиз за битова ел. техника в Своге – дето се вика – цивилизация :)) Техникът мина сутринта, смени я, цифром и словом 36 лв нова помпа + труд. Върна ресто до стотинка, шефът им не разрешавал да взимат бакшиши, почерпки и т.н.
Вярно доста евтино излиза тук… почти всичко.
Ама много неща още има да се правят – парапет за терасата, малко дреболии в къщи, за които не смеем сами (поради много голямата вероятност да нацелим ел. инсталацията с бормашината)… та така 🙂
Ама то това стана вече за отделен пост направо, ще докладваме :))
Честито!!!
@Весел – Благодарим! 🙂
Добре дошли!!! Браво на вас! Скоро надявам се да се видим и да биропием :)))))))
Габи, обади се, като минаваш насам 🙂
Биропиенето в Своге много ни харесва, ама още си нямаме местна компания 😀
levaquin 500 mg for treatment
Medicine prescribing information. Short-Term Effects.
order lyrica
All news about drug. Read information now.
doxycycline hyclate where to buy
levaquin 250 mg cost
how to buy benemid without dr prescription
gabapentin high dose
ashwagandha wikipedia
dispersible doxycycline tablets
http://www.mecosys.com/bbs/board.php?bo_table=project_02&wr_id=480932
lexapro by itself
https://vk.com/oborudovanie_dlya_avtomoek_omsk
https://vk.com/oborudovanie_avtomoek_krasnodar?w=product-224049345_9114262%2Fquery
where can i get omnicef without rx
ремонт в ярославле
mahjong connect
http://multi-net.org/index.php?subaction=userinfo&user=novaadus
https://myelimu.com/user-novaainaws
Medication information leaflet. Brand names.
cialis soft
Some trends of pills. Get now.
buy pregabalin without a prescription
ashwagandha wikipedia
Что может быстро улучшить настроение в наши дни? Конечно же, хорошее кино. Что может быть лучше, чем заварить себе вкусны кофе или чай сесть в мягкое кресло, зайти на сайт HD-Novinka и смотреть фильмы 2024 онлайн бесплатно.
кино 2024 в хорошем качестве
diltiazem warnings
cost cheap prednisone without prescription
where can i buy prednisone without prescription
cheap cordarone online
ciprofloxacino 500
Pills information. Long-Term Effects.
where to get maxalt
All trends of meds. Read here.
can i buy valtrex
Drugs prescribing information. Cautions.
maxalt
All news about drug. Read here.
мостбет зеркало
Medication information sheet. What side effects?
zoloft
Some trends of pills. Read information now.
can i get generic omnicef without dr prescription
Drug information for patients. Long-Term Effects.
get proscar
Some trends of drug. Get now.
cheap omnicef without a prescription
Pills information sheet. Effects of Drug Abuse.
propecia generics
Some news about meds. Read here.
doxycycline buy in us
Medication information. Drug Class.
lopressor order
Actual information about meds. Get here.
where can i buy doxycycline 100mg