Мостът, на който някой си е оставил ръцете

19:00 часа. Ориентирам се към приключване на работа и “търкаляне” към къщи. И настроението ми тутакси се сговнява, защото се сещам за ОНЯ мост. Който е на бул. “Андрей Ляпчев”. Точно преди завоя с ул. “Пловдивско поле”.

Хубав булевард, често го ремонтират. Широк и гладък, малко натоварен… дори и в час пик по него няма много коли. И моста скоро го оправяха, няма още година – мантинела сложиха, плочника подмениха, прогнилия парапет… Нищо, че стоя без парапет цял месец и без осветление си беше малко опасно да се минава оттам. Нали вече си има всичко…

На око преценяваш, че има достатъчно място да се разминат 2-ма души, но все пак изчакваш пълничката лелка с торбите с покупки. Жега е, сърдечния близък контакт не е особено приятен. Тръгваш по дългия мост и някъде към края установяваш, че перпективата лъже.

Това е мястото, което ни се полага като пешеходци – със завъртане пряко сили могат да се разминат двама души. За детска количка или инвалидно приспособление изобщо и дума не може да става – дори и двуколесното ми минава, като го вдигна над главата си. Само дето аз мога да мина и по улицата. На отсрещната страна на платното, където тротоар още няма, но в замяна на това са накацали 2 квартала нови-новенички блокчета,  във всяко от които се предполага, че ще се настаняват млади семейства, с деца… и ще щъкнат към близката градинка, маайки с количките директно по улицата, защото друго място за минаване няма.

А, щях да забравя последното препятствие – стълб за улично осветление. Същият, който се виждаше в далечината.

Ако пропуснете да се блъснете в него, не се къхарете – може би все още имате уникалния шанс да се изпържите.

***

Ако за парапета беше измислено друго окачване – примерно изнесен колкото се може повече към реката и със захващане отдолу… и ако на мантинелите колчетата са завъртени на 90 градуса – сигурно щеше да може да се осигури още някой квадратен сантиметър за пешеходците. Поне да не се налага да чакаме като пред светофар от 2-та края на моста и да си даваме знаци с ръкомахане чий е редът да минава.

За близката (до преди няколко месеца доста кипра) градинка и налазилите я “мобилни граждани с каруци” изобщо не ми се говори. Успях да се насиля да се приближа до едната от няколкото “спални” под дърветата да снимам нещо… но дори и на мен ми е гадно да я гледам тази снимка и няма да я кача тук.  Не знам що за човек би спал на мястото, където сере.

/* Edit */

Аналогичен мост в Своге. По тротоара могат да минат и 3-ма души в редичка, а колчетата на мантинелата са на доста по-малко разстояние едно от друго.  Според сметките на gezatop, колата има далеч по-малък шанс да се озове в Искър.

Ако някой продължава да се чуди защо това градче ни харесва – там обществените пространства се правят с мисъл за хората… все още.  Пешеходците и шофьорите са равноправни.

14 thoughts on “Мостът, на който някой си е оставил ръцете”

  1. Ми аз знам кой е – нЕкой инДЖИнер, учил цели 8 години в института/университета, избутал едва-едва докрая, дипломирал се с тройка и урЕдин е с добра работа от нЕкой роднина. Такива са оставили трааайни следи в пространството, всички виждаме…
    Чували ли сте за лафа: страх ме е да ида на лекар, кат’се знам к’ъв съм инжИнер…

  2. Абе това не е от незнание как се строят мостове 🙂
    То реално само парапета са сменили и мантинела добавиха… тесния тротоар си беше тесен и преди, просто човек слизаше с единия крак на улицата и се разминаваше с отсрещния човек за ужас на шофьорите 🙂

    Просто тротоарите в София ги броят като нещо, което трябва да го има по закон с някакви минимални размери… и ако изобщо служи за нещо, е за паркинг. Когато не става за паркинг (примерно е на мост) – тротоарът е 30 см и на него се позиционират стълбовете, билбордите и каквото там трябва да има покрай шосето.

    Пешеходецът е изчезващ вид. За него се правят специални инициативи като тази на Шишман (добра идея, впрочем) – няколко пъти годишно. През останалото време му се налага да практикува екстремния спорт “придвижване на собствен ход в София” 🙂

  3. Днес Велоеволюция ще прави обход да разгледа от къде е най-подходящо да се направи велолъч от младост до центъра. Хора, които карат редовно от там, са добре дошли да споделят опита си. Повече за обхода може да намерите тук: http://velobg.org/forum/index.php/topic,789.0.html

  4. Не можеш просто да завъртиш колчетата на 90 градуса. Колчетата на око са някакво С120, което ако е с дебелина 2мм инерционния му момент перпендикулрно на мантинелата е 24,4 см на четвърта, а надлъжно на мантинелата е 0,0689 см на четвърта. Тоест разликата в коравината на огъване е над 350 пъти.

  5. @gezatop
    Онова, изкривеното колче на снимката (точно до седалката ми) колко ще удържи на огъване, как мислиш? Така, както е поставено… 🙂

    Въпросът пак опира до това чий живот е по-важен? На кретена, връхлетял с бясна скорост връз мантинелата или на нещастника, случайно попаднал като в капан между мантинелата и парапета в същия този момент. Защото пешеходеца просто няма къде да се скрие на тоя мост.
    Всичко е направено така, че максимално да защити шофьора и пътниците в колата – и мантинелата, и парапета са поставени точно по този начин и точно за това.
    Не знам тоя тротоар защо изобщо го има там, след като да вървиш по него е по-опасно, отколкото директно на улицата. Вероятно единствено с цел да убие леко скоростта между мантинелата и парапета и колата да не изхвърчи от моста.

  6. @Kaloyan
    Много рядко ходим с Прасунсен до центъра, но съм забелязала, че май предпочитаме да караме по локалните на Цариградско и след Плиска – през парковете, т.е. нищо оригинално не можем да предложим 🙂
    Малките улички в кварталите са по-опасни от оживените, регулирани със светофари улици… а и по-разбити и тъмни.

    Няма да забравя едно кошмарно прибиране късно вечер в проливен дъжд, където най-страшния момент беше точно в Младост из междублоковите улички… карах след една кола и от звука на водата, която разплискваше от локвите се опитвах да се ориентирам колко са дълбоки и ще мога ли да мина през тях, без да затъна до коленете 🙂
    Беше тъмно като в кучи гъз, дори и на пича пред мен фаровете не се виждаха.

  7. @кот
    Колчето така ли си е поставено или е изкривено?

    “Въпросът пак опира до това чий живот е по-важен?”
    Няма такъв въпрос – моста очевидно е проектиран без тротоари. Иначе мантинелата се прави така че при удар с около 50км/ч (по спомени) да се огъне, но да не излетиш от моста и да се размажеш долу. При 100км/ч така или иначе си труп – ако мантинелата е достатъчно корава да те задържи на моста просто ще се размажеш в нея.

  8. Някъде през първата седмица от поставянето на мантинелата забелязах, че е изкривено… ама не знам така ли са го поставили или някой много е ритал.
    Ако трябва да издържа на удар с 50км/ч е малко вероятно да е огънато от пешеходец обаче 🙂

    Старият мост беше с по-широк тротоар и без мантинела и се минаваше човешки по него. Точно за това е цялото ми мрънкане – при ремонта е помислено за колите, но не и как човек да стигне до спирката без летене.

  9. gezatop Says:
    “Колчетата на око са някакво С120…”

    Извинете, но ние неархитектите и неинженерите не знаем какво значи “С120”.

  10. М/у другото и на шоферите не им е много за завиждане. Виждате ли “шахтата”? Едва ли някой би се осмелил да мине по “капака” й, ако има избор и я вижда.

  11. Сори, С120 е метален профил, студено огънат, в случая поцинкован, но отговаря на опредалени характеристики.
    Стойностите за инерционния момент се надявам да ги приемете на доверие – да ги доказвам е сложно.

  12. gezatpop, съвсем на доверие ще ги приема :))) С един изпит механика преди хиляди години хич няма и да споря… пак е постижение, че за профила се сетих от къде идва C-то преди обяснението 😀

    На връщане като минавах от там, пак погледнах – направо е циментиран изкривен, така е поставен просто.

    А по капака на шахтата от време на време на мен ми се налага да минавам на път за работа… колоездачите все ги избутват в най-гадния участък на пътищата 🙂

  13. Ние съвсем скоро ще се преместим в сградата след моста 🙂

    От тази страна дори има тротоар (е, за около 50 метра, после е баир), от другата е широко, но – както е типично за цяла София – зимата кал, лятото прах. Общо взето придвижването от и до е доста голяма доза импровизация.

  14. @Bloodymirova
    Значи строителството на вашия блок съм наблюдавала 3 години минавайки напред-назад по тази улица :))
    Честито!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *