Имах хиляди идеи за дневната и работното си място и никакво време за реализацията им. Още в първите дни наместихме старото ми бюро и старите секции някак си* в стаята, включих компютъра… и така си остана вече повече от месец. Стаята е почти празна – освен конфигурацията с работното ми място и масата за хранене, в третия свободен ъгъл се мъдрят само велосипедите ни – поради липса на мазе, барака и дори тераса с поставен парапет, тази година ще зимуват в дневната.

Имах някакви мераци за боядисване на старите секции и бюро, за смяна на кантовете и прочие красоти, но всички те минаха на много заден план, щом паднаха температурите. В момента в главата ми се въртят идеи как да накарам топлия** въздушен поток, който ползва стълбището (това, от което е правена снимката), за да отоплява коридорчето на горния етаж, да остане в стаята долу и по възможност около мен 🙂

Като изключим борбата за затопляне с минимум киловати, ъгълчето си го чувствам доста уютно и ако не се наложи на неговото място да позиционираме печка с дърва, май нещо подобно ще гоня и като конфигурация с нови мебели след време. Голямата секция побра някак си книгите, които запазихме при преместването, а оранжевата й страна е от времето, когато с 3 такива модула разделяхме стаята си в квартирата на дневна и спалня.

___

*Наместихме почти от първия път, защото Прасунсен проявява силна нетърпимост към репликите “премести го в ляво/дясно”, “завърти го на обратно” и “дай да отрежем малко от страниците долу, за да си пасне с ъглите на ламината”

**Топъл е силно казано, защото се топлим на ток, по тарифа за фирмени абонати и все още с трепет очакваме първата сметка за цял месец пълноценен живот в новата къща.