Сбъркахме, че се навихме на монтаж на ламината от 10 сутринта. Оказа се, че подходящ влак да стигнем от София до Своге по това време няма и се наложи да се предвижваме по екстремния начин – с маршрутка. Маршрутките за Своге потеглят от едно адски депресивно място – гара Север. Освен това тръгват претъпкани и по пътя се доуплътняват до дупка (или по-скоро до липсата й). И толкова ужасно друсат, че на 2 пъти успях да забия глава в тавана, а коленете ми после бяха сини от опирането в предната седалка.

Обаче почти през цялото време карахме заедно с колоездачната колона от Веломаратон 2011, което ужасно много изнерви шофьора, но поне за нас двамата с Боби беше приятно разсейване от кошмарните завои по дефилето. Поне се убедих в ползата от светлоотразителната жилетка – колоездачите се виждаха през няколко завоя.

Срещата с монтажниците беше следващия потенциален проблем. Ние по принцип адрес в Своге още нямаме… но и да имахме – карта на града сме виждали само в общината. В Гугъл мапс вече има достатъчно прилични сателитни снимки на града, но за истинска карта все още не може да се говори – имена на улиците няма. Все пак един линк с балонче щеше да свърши работа, ако имаше на кой да го пратим – оказа се, че фирмата (която е софийска) има сайт, но няма мейл. Успяхме да се открием все пак – направихме си среща на първия мост след табелата на града и заведохме майсторите до къщата.

Поставянето

Монтажниците бяха двама и действаха доста бързо. Поставянето на ламината на цялата къща отне около 5 часа и ако нямаше толкова много рязане и напасване около кухненските мебели и при вградените гардероби, вероятно щяха да са готови и за по-кратко време.

Не можахме да изберем по-подходящ цвят на лайсни и ъгли…  за този цвят паркет от мострите пасваше само черно и сиво. Бих си избрала чисто бяло, стига да имаше. За цялата къща избрахме един модел  ламинат, за да има по-малко фира, за това и изборът на цвят беше малко сложен, но на живо стои по-добре, отколкото на снимка.

В общи линии всичко щеше да е перфектно, ако не се сблъскахме челно с 2 проблема:

• Служителката в шоурум-а беше объркала малко сметките на ъглите и се оказахме в излишък на вътрешни ъгли (което не е проблем) и с недостиг на външни (заради което някои от лайсните останаха “отворени”). С едни 10-тина лв отгоре това лесно ще го решим следващия път, просто… а бе сложете й един компютър на тази жена в този офис… каквато и фурия да е с калкулатора, при един малко по-прегледен опис тази грешка нямаше да я има. Ако майсторите бяха взели и малко аксесоари в излишък, щяхме да им ги доплатим на място и да ги сложат.
• Определено ще имаме проблем със затварянето на едната врата – тази на спалнята. Оказа се, че е монтирана много ниско и е така монтирана, че да не може да се смъкне и да се поотреже отдолу. Опитаха хората – не става, поне не без къртене и в рамките на този следобед.

По този случай ми се ще да опровергая теорията на Жустин за оптимистите. Не, когато строите къща, оптимисти не ви трябват – търсете реалистите. Тези, които мерят, пробват и проверяват, преди да ви кажат “А, няма проблем, това е лесна работа!” Дървените философи проблем нямат, имате го вие.  Песимистите също са за предпочитане, техните мрачни прогнози за строителството винаги се оказват верни. Поне моите мрачни прогнози относно един строеж, покрай който минавам почти всеки ден за момента са точни: вече 3-та година блокът си стои на основи и мърда нагоре с някакви сантиметри на година. Честито на оптимистите, купили си на зелено апартаменти там с идеята, че правят изгодна сделка!

Освен това песимистът в мен шушне, че има някаква вероятност ламинатът да се надуе, защото макар че замазката на пода да е правена преди повече от половин година… в цяла зима неотоплявана къща си е влажно. За сега само шушне. Надявам се като отидем да доизчистим след седмица, да не се развика.

Пролетно почистване на двора

Не беше особено удачно да се мотаме на майсторите в краката, докато работят, а и в къщата няма дори къде да се седне. Похапнахме, поразходихме се, купихме малко почистващи препарати, моп, торби за боклук и ръкавици и изкатерихме баира обратно. Когато в България не живееш в една къща, е нещо обичайно дворът ти да се превърне в кварталното сметище.

Към младите майки, живеещи в кв. Дренов: памперсите се разграждат за 500 години, така че, моля ви, хвърляйте употребяваните памперси в кофата за боклук, не в двора ни. Във вашите дворове можете да си експериментирате колкото искате.

Иначе изхвърлихме близо 8 чувала разделен боклук (пластмаса, стъкло и хартия) и подозирам, че следващия път ще съберем поне още толкова. С желязото още не сме се занимавали, но ако настане някаква криза с добива на желязо, от изровеното в нашия двор вероятно ще успеем да задоволим всичките си нужди до края на живота си. Изобщо около този строеж се  нароиха толкова отпадъци, че ако бяхме спретнали едно цехче за рециклиране, вече да сме на печалба 😀

Финансови и други подробности

Фирмата, от която купихме ламината открихме по доста необичаен за нас начин – от обявите в онова безплатно вестниче “Седмична поща” , което обичайно при нас директно отива за отпадъци. Май офертата за безплатен монтаж и много ниските цени за 6мм-овия паркет привлече вниманието на Прасунсен. Можете да ги откриете на parket-bg.net (или laminat-bg.com), но не очаквайте прекалено много от самия сайт (има все пак карти с местоположението на всичките им магазини).

• Офертата ни я сметнаха направо на място по чертежите и доста бързо. Това от една страна беше много добре, защото ни спести размотаването втори път до магазина… от друга страна да започнат веднага да ти пишат поръчка, след като си отишъл само да проучиш колко ще струва е леко смущаващо. А и с това бързане служителката обърка малко бройките на външните и вътрешните ъгли. Моят съвет е да си ги преброите предварително на спокойствие.
• Материалите, които останат, могат да се върнат в склада до 3 дена след монтажа и ще ви върнат парите за тях. Това е хубаво като опция, но ние не се възползвахме, въпреки че ни остана неотворен пакет ламинат, 2 перваза и малко ъгълчета и тапи. Ламинирания паркет, който остава в резерва  е добре да се съхранява в хоризонтално положение… надявам се за седмица нищо да не му стане, защото късно го прочетохме това 🙂
• Офертата беше за 7мм AC4 паркет (14,95 лв/кв.м.), като в цената влизаше безплатен монтаж на самия ламинат и подложка. Обаче безплатната подложка се оказа, че става за нещо само ако ще редиш ламината върху друга подова настилка, така че я подменихме с някаква термоизолираща, 5мм киче, за която си доплатихме. Квадратурата ти я смятат с определен процент фира. Монтажът на первазите и лайсните се доплаща.
• За доставка в Своге ни поискаха 40 лв допълнително, иначе доставката в София (по спомени) е безплатна.

В общи линии да застелим всички стаи и едно коридорче с ламиниран паркет ни струваше общо 1311 лв. Всички тези клипси, дюбели, лайсни, первази, силикони, преходници, тапи и всякакви там аксесоари от стоковата разписка излязоха почти 200 лв и ако си поставяхме паркета сами, вероятно щяхме да омотаме бройката повече. Доволни сме, защото при нас заради кухненските мебели и вградените гардероби имаше доста рязане и монтажът щеше да ни загуби много време и нерви… та това компенсира другите неща.

/* Update */

Карта на Своге с имената на улиците вече има в bgmaps, така че мрънкянето по този повод престава 🙂 Честито ни! :))