Градинската ни барака за лопати и инструменти е вече готова. Финалът е малък, защото остана за довършване една малка плъзгаща врата в участъка “гардероб” вляво, където ще е склада за мотики, лопати, гребла и коси, т.е. всичко онова, което през всички сезони извън зимата ни трябва всекидневно.
Стана студено, нямаме повече материали, боята не съхне… и в крайна сметка заковахме парче ОСБ на отвора за врата, за да презимува.
Тротоарните плочки пред бараката също ще ги пренареждаме напролет. Пясъкът не стигна (плочките също), а с пръст от двора ми е трудно да направя подходящите наклони на пътеките и в същото време да не хлопат плочки :). Нахвърляхме ги, колкото да не газим в калта. Водосточната тръба е подпряна под някакъв шантав ъгъл, защото ще я местим в крайно дясно. Някога :).
Какво направихме дотук:
- Подробен проект кое как ще изглежда, с размери и количествена сметка (или поне аз така си мислех);
- Помощ от местна бригада за основите и конструкцията (след което доста неща се оказаха различни);
- Лятно-есенен лагер, в който се учехме сами да слагаме тротоарни плочки, да ковем ламперия и да напасваме двойни врати.
И малко детайли,
от които като новобранци в баракостроенето сме някак доволни 🙂
- Ъгълчето на прозореца, дограмата, закрепването и изобщо всичко около прозореца. Получи се изненадващо добре: поликарбонатен лист, монтиран при единия противоземетръсен диагонал, с помощта на дървени Г-образни первази за ламперия. Измислихме го и си го направихме сами… вместо предишната идея за прозорец, която отпадна по (хм) независещи от нас обстоятелства.
- Ламаринената обшивка на покрива към стената. Не стана красиво, но отново ни е за пръв път да слагаме такова чудо. Към стената е захваната с едни дълги винтове и дюбели за стиропор, а към ондулина – със специални пирони за ондулин. Както винаги, оказа се, че нямаме подходящи бургии и подходящ инструмент за завинтването и се сещаме за това в събота следобяд. Все пак я сложихме сами.
- Тротоарните плочки. Отвън не успяхме да ги наредим, но вътре в бараката станаха доста равни и здрави. Сефте бърках и бетон, на всичкото отгоре и “на око” (меренето на съставките не го обичам и като готвя), но се получи доста здрав, гладък и без шупли и ронливи участъци.
- А изкопните работи след 5 месеца суша покрай това недовършено “стълбище” ми образуваха мускули на неподозирани места.
- За двойната врата получихме солидна родителска помощ, но след чиракуването смятам, че със следващата ще се справим без проблеми 🙂
- Оправянето на разни конструктивни недъзи, като например луфта между гредите на бараката и стените на площадката. На чертеж разстояние между тях не би трябвало да има, но… имаше и това щеше да създава проблеми. Спретнахме временно решение, докато обмислим с какво ще се облицова терасата и какво ще има пред нея. По-късно решихме в този ъгъл да е котешката къщичка (но за нея отделен пост, когато я довършим).
В общи линии всичко отне много повече време от предвиденото. Не вярвах, че едни первази за ламперия ще ми отнемат цял месец, но факт – доставките на подобни “екстри” в местните магазини са нередовни и случайни.
