Общи приказки

Как отново не си купихме робот

71 Comments

От хората, които коментират в този блог сме научили много интересни и полезни неща. Титинчо например е виновен за манията ни по роботизираните почистващи машини на iRobot и за окончателното ни решение да си купим домашна хлебопекарна. И докато с покупката на машината за хляб събитията протекоха леко и безаварийно, то с робота за втори път удряме на камък. В “Технополис”.

“Технополис” в Бизнес парка е най-близкия магазин за техника до нас. На кратко пешеходно разстояние по не особено натоварени улици из квартала. И това като че ли е единствената причина, поради която все още наминаваме там. Отбихме се миналата събота, докато оглеждахме за нов телевизор и видяхме, че там се продават и прахосмукачките на iRobot, при това на доста прилична цена в сравнение с това, което бяхме гледали по сайтовете преди година, когато Титинчо ни запали по тях. Чудесно е, че техниката поевтинява, докато заделиш сумата, която ще ти трябва за нея (възторжени последователи сме на добрите практики в “На ти с парите”), но все пак през това време бяхме позабравили моделите на устройствата и параметрите им и имахме нужда от консултант. И точно това е проблемът в “Технополис” – на всяка крачка те спират, спъват и досаждат усмихнати девойки, предлагащи кредити… и усмихнати продавачи, които не знаят нищо за стоките.

Е… след като миналата събота на опитите ни за диалог единствените отговори бяха “О, точно за ТЕЗИ прахосмукачки нищо не знам”, тази седмица си бяхме научили добре урока, преди да влезем отново в Техниполис. Въоръжени с подробна информация за текущите модели, които се продават в България, нахълтахме отново в магазина и след бърз слалом между момичетата с кредитите (не знам защо ни налазват така) се насочихме направо към щанда с прахосмукачките със следния план:

  • При модел Roomba 520 или 530 за цена до 610 лв веднага купуваме.
  • При модел Roomba 505 се отказваме и оставаме да премислим, освен ако не са намалили цената с повече от 50 лв.
  • По-скъпите модели не ни интересуват, но бихме се зарадвали на по-нов модел на същата цена.

Планът беше чудесен, само че се провали. На щанда имаше модел 520, но с параметри като на 530, т.е. с включена виртуална стена. Още по-чудесно, само че… от кофти опит знаем, че има ли промяна спрямо предварително обявения модел в положителна посока, много вероятно е да има и някаква компенсация в обратната. Отново имахме нужда от консултант, а този път имахме и достатъчно време да чакаме. Жената, обслужваща прахосмукачките тази събота беше много учтива и обеща да извика един младеж, който разбирал от тези работи… Отиде да му съобщи за нас. Чакахме. Отиде още веднъж. Пак чакахме… Някъде след половин час се появи от някъде един изтерзан и задъхан човек с червената риза на “Технополис”. Не беше особено усмихнат, но в замяна на това имаше отговор на всичките ми въпроси. Оказа се, че моделът си е точно 520, без виртуални стени, а табелката е сгрешена.

– Чудесно, купуваме го.

Младежът изтърча някъде в посока към склада, за да ни донесе кашончето, а ние с Прасунсен се погледнахме щастливо и се замечтахме за момента, в който ще се приберем, ще си налеем по биричка и ще пуснем Роботчо да щъка из стаята да събира прахоляк, докато му се изхарчи фабричния заряд и се прибере сам в базата си за зареждане…

– Извинявайте, но е останал един единствен робот от този модел – този на рафта, който гледате. Искате ли да го купите? – момчето ни погледна смутено,  а ние се спогледахме още веднъж…

– Ами всъщност… работил ли е някога? Правили ли сте демонстрации с него? Притеснявам се само някой да не го е пипал и да е строшил нещо по него… – повод за притеснение винаги има в магазин, в който стоките седят на открити рафтове, а досадни дечурлига с разсеяни родители ровичкат навсякъде.

– Не, защитните му лепенки още си седят. Но ако искате, ще го изпробваме.

Лицето на младежа грейна за пръв път едва когато кимнахме утвърдително и ни поведе към една маса, за да тестваме уреда. Издърпа защитната лента, включи го и се засмя, когато робота зачурулика и се насочи към ръба на масата.

– Винаги се стряскам, но той всъщност няма да падне – има сензори за стълби и защита.

Погледахме малко щъкащия по тясната масичка робот – видимо изглеждаше съвсем наред. Пък и нали има гаранция, какво толкова…

– Добре, ще го вземем, опаковайте го.

Продавачът се захвана да прибира робота в кашона и да провери всички дали аксесоари и документация са налице и прати един от безцелно шляещите се свои колеги да донесе гаранционната карта. Вторият явно не можа да я открие, за това нашият човек, вече видимо раздразнен, изпрати още един, за да му помогне. Накрая промърмори нещо за организацията и отиде сам да търси. Звъня и на някакви телефони, после се приближи пак до нас:

– Съжалявам, гаранцията се е загубила някъде. Искате ли все пак да вземете робота? До седмица ще сме уредили нова гаранционна карта и ще можете да минете да си я вземете.

Тук вече ние дадохме отбой. Чакали сме достатъчно дълго време и можем да потърпим още мъничко.  Доброто отношение на един служител не е гаранция, че магазина ще изпълни ангажиментите, които той е поел… а да дадем 609 лв за робота и да се притесняваме цяла седмица да го включим, защото имаме само устни обещания… не, благодаря. Разбрахме се да ни го запазят за 1 седмица, докато открият гаранцията, оставихме име и телефон с уговорката някой да ни се обади, в случай, че я намерят по-рано и си тръгнахме. Ако не намерят гаранцията, винаги можем да си поръчаме джаджата от сайта на вносителите, просто… момчето наистина се опита да си свърши работата добре, а това заслужава уважение.

За утешение отидохме в “Зора” при метростанцията и си взехме хлебопекарната :). Там организацията е много по-добра, предлагащите кредити не досаждат, а консултантите са наясно като че ли с всичко, което касае работата им. За съжаление в “Зора” не продават роботи.

Един съвет: ако ще пазарувате в “Технополис” и имате нужда от информация, търсете най-намръщените, задъхани и изтерзани на вид продавач-консултанти. Те са хората, които си разбират от работата, за това вечно имат много работа. Останалите само се мотаят и се усмихват.

А аз ще се захващам с чистене. След като пак нямам робот… 😀

Home Sweet Home

Почти следпразнично

46 Comments

Празниците, по дефиниция, са онзи период от време, за който си обещавам да направя един куп неща и на всичкото отгоре разчитам да си почина. Не си спомням някога да се е получавало, но опитите ми продължават 🙂

Месенето на козунаци

в общи линии е доста забавно занимание. Вярно, уморително е, но не чак колкото яденето им след това. Установих някои интересни неща:

  • унгарската мая е доста добра. Взех я заради спомена за будапещенските кифлички и не сбърках
  • когато нямаш сито за пресяване на брашното, удрянето на 2 пластмасови цедки за чай една в друга върши същата работа
  • някой по-мързелив и от мен (не предполагах, че има такъв) е измислил месенето на козунак в пералня. Не, не… няма да рискувам. Предпочитам едно месене на ръка пред едно пране на ръка… което със сигурност ще имам, докато купим нова, ако тестото се изплъзне от торбата и задръсти дупките на барабана 🙂
  • 45 минути печене при 180-200 градуса… таратанци. Това важи за нормална голяма, съвременна фурна, не за Раховец 01. Още на 20-тата беше готов… препекох го, защото държах да спазя инструкциите.

Едва ли ще повторя скоро този експеримент с месенето на козунаци (въпреки че се получи както трябва и много вкусен), защото от известно време насам се замисляме за домашна хлебопекарна. А аз имам ли машина за нещо, изоставям ръчния труд.

В къщата

има известен напредък. Материалите, които цяла зима стояха струпани в кухнята, вече се намират по стените и тавана. За едно съжалявам – че се навихме на варианта за гипскартон… забавянето изяде цялото предимство на идеята. Малката баня долу е измазана добре. По гипскартона имам забележки, ама… по-важно е да приключим и да минем на следващия етап.

Това, което следва е:

  • Ограда. За 2-те години, откакто купихме парцела, оградата, която бившия собственик явно е спретнал набързо от някакви прокъсани телени мрежи, просто да изглежда оградено, буквало се срина. И входна врата на оградата, защото такава нямаше.
  • Поне едната от баните, за да можем да оставаме да пренощуваме. Изборът ни на кръчма в Своге винаги досега се е свеждал до удобствата на тоалетната. Менюто е на второ място 🙂
  • Парапет на терасата на 2-ри етаж, че така си е малко страшничко.
  • Акт 16

Оттам нататък Кот ще се прави на бояджия (за това пари на майстор не мисля да давам) и ще помислим за подовите настилки (и с това планираме да се справим сами).

Като споменах кръчмите…


В Своге в неделя нямаше грам човек по улиците, но всички заведения работеха. Времето беше чудесно и седнахме на открито в непретенциозно кръчме с добра кухня в центъра. Компания ни правеше една малко бременна котка, която кръстихме Лакомка. Количеството пържена цаца, която Лакомка погълна беше удивително, имайки предвид размерите й 🙂

Направи сам

Аз сърце Kevi

48 Comments

(снимка от www.archithings.com )

Първият ми сблъсък с офисен стол беше в много ранното ми детство, в лабораторията, където работеше мама. Била съм много, много малка, защото единственият ми смътен спомен е как ме въртят на въпросния стол, а аз се заливам от смях и искам още. И следващият ми сблъсък беше на същото място – в кабинета на татко, в същия институт, няколко години по-късно, когато трябваше да пиша съчинение на тема “Какво работят моите родители”.

Години по-късно разбрах, че столовете, които толкова обичах като малка и които дълги години асоциирах с представата “офисен стол”, всъщност са груба соц интерпретация на популярните през 60-те години столове Kevi на Jorgen Rasmussen. Груба, груба,  но… доста здрава.

Преди известно време се сдобих с 3 такива стари стола (всъщност 2 почти здрави и един, на който е останала само стойката) на цената на една двулитрова “Ариана”, с идеята да ги реставривам, претапицирам и употребявам. Има разлика в конструкцията на стойката и ръчката за корекция на височината в моя вариант е сменена с врътка, всичко останало изглежда същото. Е… идеята още стои като идея 🙂

Оказа се, че под скъсаната тапицерия има доста приличен и много здрав шперплат, желязната стойка е в състояние да издържи и слон… и единственият проблем са пластмасовите колелца. Изпочупени са, а не мога да ги сваля. Не знам как. Пробвах с блъскане, чукане, дърпане, опити за отвиване, почесване по главата в търсене на скрит механизъм… и тц.

Някой да има идея как се смъкват колелца от стоманена стойка?

Общи приказки

VMware: нови работни места по време на криза

39 Comments
3 101 16 8

VMware България планира да наема активно нови кадри в следващите месеци, като във фокуса са квалифицирани специалисти, с висок технологичен опит, проактивни, притежаващи иновативно мислене и споделящи стремежа на компанията да продължи да бъде основен технологичен иноватор, като създават нови технологии в широк кръг от области – от корпоративните центровете за данни през настолните компютри до модерната cloud архитектура. Към настоящия момент компанията търси софтуерни инженери с много добри познания по Java, FLEX и C++, специалисти по контрол и тестване на качеството, както и автоматизация на процеса по тестване на качеството на продуктите. Търсят се и хора с управленски умения и опит в разработката на софтуерни продукти.

източник: vmware-bulgaria.com

Няма спор, новината е добра.  В момент, в който толкова много компании освобождават служители, VMware България не само планира увеличаване на екипа си, но и предлага чудесни условия за работа и 4 големи зали за почивка – тенис на маса, джаги или видео игри, както и фитнес център с разнообразно оборудване.

Интересно, има ли паркинг за велосипеди и подходящи условия за хората, които биха ходили на работа с колело, защото не открих подобна информация на сайта.

Впрочем няма да съм аз, ако не намеря недостатък и на този офис – много стерилно ми стои, типично офис обзавеждане… няма никаква провокация. И това е разбираемо – според прес инфото на New Approach става дума за “работни помещения, изградени изцяло съгласно изискванията и стандартите за качество в софтуерния гигант“.

Все пак кафето на последния етаж изглежда доста свежо и приятно 🙂

Общи приказки

Ултразвукова вана

52 Comments

Колко мръсотия може да се натрупа по един златен ланец? Никога нямаше да знам отговора на този въпрос, ако единия от колегите ми не беше донесъл в офиса една малка ултразвукова вана за почистване, а друг не беше рискувал с веригата на врата си за проба :).

Само след 5 мин всичко живо наоколо започна трескаво да смъква бижута, верижки на часовници и дребни джаджи, да ги топи в сапунения разтвор във ваната, да цъка и охка… Защото и най-лъскавото пръстенче успяваше да изкара на повърхността на водата мръсна пяна и чернилка.

Радост в офиса – имаме си играчка!

04 Кратко обучение в офиса под вещото ръководство на притежателя на уреда.
10 Намериха се достатъчно желаещи да предоставят дрънкулки за първите опити с ултразвуковата вана. Водата в чашките със среброто все още е чиста.
011 Това се получава след 10 минутно почистване в ултразвукова вана с обикновена сапунена вода и на най-лъскавите скъпоценности, носени по тялото.
12 Не се сдържахме и проверихме градската легенда за почистващата сила на кока-колата… Аз лично не видях разлика, но и украшенията не бяха повредени 🙂

Какво чудо е това ултразвуковата вана?

prod1

Ами лабораторен уред. Предназначени са за почистване на оптика, лабораторна стъклария, инструменти (включително зъболекарски и зъботехнически), бижутерия, прецизни детайли, възли със сложна конфигурация и т.н. Според  листовката, която вървеше с нея: отличния почистващ ефект се дължи на комбинираното действие на измивния разтвор и кавитацията, създавана в течността от ултразвуковите излъчватели. В зависимост от вида на замърсяванията – органични и минерални масла, парафин, кръв, нагари и др. се използват алкални или слабо кисели почистващи препарати.

И така, понеже съм любопитно същество, питаещо към науката една несподелена любов, получих възможността да отнеса въпросната ваничка за 2 седмици в къщи и да направя експерименти с каквото подходящо намеря за чистене у дома. Идеята ми беше да направя достатъчно снимки на почистваните вещи “преди” и “след”, но подцених проблема с фотоапарата и снимането на блестящи предмети при липса на добро осветление, за това в тази си част експеримента се провали. Ще трябва да разчитате на описанието ми :).

Опитна постановка

1. Ултразвукова вана А-2/2 (произведена от фирма “Димов” ООД, Габрово):

  • работен обем 2 литра
  • вътрешни размери 135/225/100мм
  • ултразвукова честота 44kHz
  • захранващо напрежение 220V, 50Hz

2. Кухненска маса (и  масата в кафе помещението в офиса)

3. Домашна сапунерка Polaroid i534, 5.0 mpx
4. Почистващи препарати, налични в едно домакинство:
  • настърган домашен сапун,
  • сода бикарбонат,
  • течен препарат за миене на чинии,
  • в ролята на обезмаслител – почистващ препарат за печки Medix Power Cream
Ултразвуковата вана се включва само пълна (в този размер с мин 1.5 л течност), като при ползване на спомагателната чашка (с цел икономия на почистващ препарат и по-лесно миене на ваната после), в нея също трябва да има течност. Преди работа разтвора трябва да се “обезвъздуши”, което при водата означаваше да се остави поне половин час в покой, преди да се пусне ваната или самата вана да поработи няколко минути “на празен ход”, докато мехурчетата въздух се разкарат. След първите 2-3 пъти човек започва да усеща чисто звуково и визуално кога се е справил с тази точка.

Опити с бижута

При опитите с бижута използвах поставка за чашка, а джиджавките и разтвора за почистване бяха в малка чашка, която в процеса на работа местех насам-натам, за да “хвана” по-силните или по-слаби вълни… в зависимост от това какво чистя и колко силен искам да бъде ефекта. Нямах нищо по-специално за почистване на сребро, за това ползвах воден разтвор от домашен сапун и сода бикарбонат.

Опит 1: Бижутерия от сребърен филигран, берковски майсторлък

h01

Колекцията ми берковско сребро започна в ранното ми детство, когато по време на една почивка в Берковица поисках от баща ми да ми купи пръстенче. Имаше някакъв панаир, сергии с какво ли не… и аз като всяко 10 годишно момиченце страстно мечтаех за пръстенче с калинка. От онези, псевдо златните, класически панаирджийски соц. кич :).  Баща ми принципно се съгласи, че всяка жена (ако и още да е в 3 клас) има нужда от бижута, но и допълни нещо за добрия вкус, в резултат на което се сдобих с истински огромен сребърен пръстен във вид на кошничка. Беше ми голям, тогава не ми харесваше, защото никоя от приятелките ми не носеше “този стил”… за това пръстенът беше прибран, а 8-10 години по-късно аз вече бях влюбена в него и не го смъквах от ръката си 🙂

Украшенията от филигран са красиви и като нови-белички, и като поокислени и потъмнели от носене. Честно казано аз ги харесвам повече след поне няколко месеца носене, тогава имат повече вид на древни. Обаче имат огромен недостатък – дребните кухини се пълнят с мръсотия, сапун, остатъци от мъртва кожа и какво ли още не… и са много трудни за почистване в домашни условия. Беше ми интересно как ще се справи ваната с тях.

Резултат: след съвсем кратко почистване в ултразвуковата вана (3 пъти по 5 мин), в чашка със слаб (около 10%) разтвор от домашен сапун и сода почистваните екземпляри се доближиха видимо до еталона (кошничка-висулка в центъра, стояла единствено в плътно затворен плик, без да е носена).

Опит 2: Плътна сребърна бижутерия с “черен” рисунък (кубачинско сребро)

h03

Истинският ефект се получава чрез обработка на метала в дълбочина. При евтините имитации черните рисунки се правят с боя, лак… понякога и перманентен маркер. Ултразвуковата вана не прощава на ментетата, но обичките и гривната ми от кубачинско сребро, които с болка на сърцето и много притеснения топнах за 3 мин, оцеляха и се почистиха много добре 🙂

Опит 3: Украшения с камъни

Честно казано, не бих съветвала някой да прави този експеримент с истински скъпоценни камъни, без да се е консултирал с бижутер. Много е вероятно ултразвука да ги повреди или поне да смъкне качеството.

Аз реших, че щом в уреда може да се почиства лабораторна стъклария, няма да има никакъв риск за евтини обици със стъклени камъчета. Това от една страна се оказа вярно – на камъните нищо не им стана, дори и шлифовката не помръдна. Обаче всички, които не бяха закрепени и от обкова, а разчитаха само на лепилото (идея нямам какво им слагат бижутерите), паднаха и се наложи после да вкарам в действие “капчица”…

Опити с прибори за хранене и посуда

Поради размера на ваничката от тази част от експеримента бяха изключени всички едрогабаритни тави и тенджери, които мечтая да видя лъснати без търкане 🙂

Опит 4: Френска преса, ренде и цедки от метал и пластмаса

h05

Също като филиграна, всички изделия с цедки или дребни остри отвори са адски трудни за почистване по класическия начин – с гъба/четка и препарат. Обичам да приготвям кафето си във френска преса и буталото на ползвания вече от година модел имаше доста черен и задръстен вид. Самото бутало, освен ситната мрежа, има и множество пластини с отвори, навити на спирала телени обръчи и всякакви кошмарни дори за миялна машина конфигурации.

Резултат: обикновените цедки се изчистиха за по-малко от 3 мин в ултразвуковата вана. За буталото на френската преса се наложи едно чистене от 3 и едно от 5 мин, за да стане като нова.

При рендето ефекта не беше толкова забележим – дребните наслагвания от храна по отворите и острите части около тях се изчистиха, но естествено ръждата остана (почистващия разтвор беше пак сапун и сода).

Опит 5: Сребърни лъжички

Донесохме си две посребрени лъжички за сувенир от разходката в Будапеща и понеже ги ползваме редовно… окисляват се, пожълтяват и имат нужда от почистване. При тях ефекта е като при украшенията от сребро – топиш ги, почистват се бързо и лесно, особено гравираните части с много гънки и чупки. За разлика от буталото на френската преса, посребрените лъжички не могат да се слагат в миялна машина, но все пак много лесно се чистят и с малко сода на гъбата за миене, така че само заради тях не си струва упражнението с ултразвуковата вана 🙂 Все пак с лъжичките се яде и драскотините по тях, които содата винаги остава, не са от значение.

За съжаление нямах под ръка посребрени прибори от мелхиор, щеше да ми е интересно при тях какво се получава. Предполагам същото, като при нашите лъжички 🙂

Опит 6: Тавичка от електрическа скара

15

Не знам кой малоумен китайски дизайнер е проектирал 90 градусови ъгли за тава, в която се предполага, че ще се пекат филийки с кашкавал и сирене :). Колкото и с каквото и да се стърже тази малка тавичка, винаги по ъглите стои захабена и с налепи. Тя беше единственото, което намазах с препарата за почистване на печки, преди да я вкарам във ваната.

Резултат: Наложи се да чистя тавата на половинки, понеже цялата не се събираше във ваната. Да, ъглите се изчистват, но доста по-бавно от бижутата и цедките. Честно казано, този експеримент нямах нерви да проведа до край… в документацията пишеше, че ваната не трябва да се ползва повече от 20 мин без прекъсване и аз спазвах това изискване много точно. Оказа се, че не било толкова строго, но така или иначе… звука от ваната е доста неприятен и при по-дълга работа започваше да ме цепи глава. Важното беше, че става 🙂

Защо си правя целия този труд? И защо е този пост?

Да… знам, че блогът е основно за къщи и живот извън големия град. Обаче без работа не може, а работата може да е всякаква. Честно казано, много ме влече ръчния труд… може би защото много рядко ми се отдава възможност да правя нещо без компютър.  И се възползвах без колебание от възможността да изпробвам един професионален уред, който би могъл някога да ми послужи и в работата.

А самото устройство е проектирано и изработено в малка фирма от български град с население под 80 000 души. Просто като доказателство, че добър продукт може да се произведе навсякъде.

Чорба, каша, топъл хляб

Солдашка рибена чорба

39 Comments

Това е една лесна рецепта, моя разработка върху истинската “Солдашка чорба”, която в семейството ни се предава още от пра-пра-(пра?)дядо ми Петър Опълченеца. Оригиналната рецепта е с пушено месо и боб, но няма как да пусна нещо, което не съм готвил. Затова ето го модифицирания рибен вариант:

За една голяма тенджера (8 – 10 порции):

Нарязан лук, целина, моркови, грах, картофи – или съдържанието на един пакет замразена зеленчукова супа – се изсипва в тенджерата и се добавя малко олио (50гр стигат).

Към зеленчуците се прибавя нарязано на дребно кисело зеле – около 200 – 300 грама – и една нарязана и обезкостена пушена скумрия или друга пушена риба.

Его го и най-важният момент: сипвате поне половин литър зелев сок, добре е също да се добави и сок от буркан люти чушки и/или друга туршия. Добавяте два-три литра вода и варите.

Подправки: червен пипер (повечко, да промени цвета на чорбата), чубрица, целина (ако ползвате готова замразена зеленчукова супа, в тях обикновено няма) и евентуално сол (ако се сложи достатъчно зелев сок или друга туршиена вода няма нужда от допълнителна сол).

Това е всичко 🙂 Супата върви най-добре с люти чушлета, ракия, вино и студ 😀

Общи приказки, Чорба, каша, топъл хляб

Куртово Конаре Веб Сълушънс

52 Comments

Умираме за пукана (капия) шипка. Така де… онези малки бурканчета с люти чушлета – печени, после мариновани или направени на някаква туршия. Чушлетата обикновено си ги хапваме сладко, а чорбичката от буркана Прасунсен използва за солдашка чорба – супа с пушено месо (в нашия случай риба). Много ги обичаме чушлетата, ама на входа – на изхода си е лек телесен кошмар.

Днешните се оказаха много благи – не люти, а пикантни. Ярко червени, с ясни следи от печене, като на тенекия. И понеже не изядоха много хляб, ние двамата оправихме почти целия буркан. Накрая погледнахме и етикета – като ти хареса нещо, логично е да се пробваш да го запомниш и да си го търсиш пак в магазина.

пукана капия

Е, на етиката са нарисувани абсолютно същите чушлета, които ядохме. Логото на фирмата, “Мисота”, по чиято поръчка са правени. И производителя – “Йока”, с. Куртово Конаре.

Помним ли кой е произвел пуканата шипка (доста лютичка впрочем), която грухаме втора година? Не. Ако сменят етикета, вероятно ще ги пропуснем. Но пикантните чушлета от Куртово Конаре определено ще запомним и ще търсим. Не защото са незаменими като вкус – сигурно има и по-добри. Просто са приятни за хапване и са произведени в местност, чието име лесно не можеш да забравиш. С големи извинения към жителите на това село, но Куртово Конаре е нещо като Долно Нанагорнище… хумористичен синоним на дълбока провинция. Нещо като измисления руски град Мухосранск.

С Прасунсен леко се колебаем дали да чакаме новия си адрес в Своге, за да регистрираме бъдещата си уеб компания там, или да използваме някой от адресите на близки и роднини със собствени жилища… така де, ние сме все още на квартира, а квартирата, както е известно, лесно се подменя при различни обстоятелства и не е подходяща за седалище на фирма. Обаче този етикет направо ни разбута представите 🙂 Както се вика… кърти фаянса, изби рибата и сцепи мрака. Започнаха да ни се въртят грандиозни идеи в главиците (особено в моята, след няколко бири) – колко яко би било да имаш фирма, регистрирана в това селце – “Куртово Конаре Веб Сълушънс” ООД. Или, ако след този пост някой ни свие гениалната идея, “Конаре Лабс” ООД. Веднага се забелязва и се помни дълго. А на добрите продукти определено не им пречи, че са произведени в с. Куртово Конаре…

Впрочем този етикет (а и поста, който четете в момента) ме накара да погледна за малко повече информация за селцето – има си история, хор, фестивал на чушките и доматите… и може би е приятно място, което определено ще включим в списъка си “места, които задължително да посетим, докато още можем да ходим без бастун”.

И това само от един етикет за люти чушлета… а ако беше уеб компания?
Направо си е лилава крава – ултра лилава, с градиент към #9966CC.

😀

/* Edit */
И според Прасунсен не е пукана капия, а пукана шипка, така че го поправих. Обаче… убедена съм, че съм виждала и такъв етикет 🙂

Общи приказки

Хейтърско

48 Comments

След около месец този блог ще направи 2 години – повод да празнуваме :). На първата годишнина празнувахме прохождането и в строежа на къща, и в блогването за това. На втората, като всяко 2 годишно дете,  най-вероятно ще празнуваме откритието колко малко знаем и за двете и колко голям е света около нас :).

Все повече материали трупаме на драфт и отлагаме публикацията им. Цял месец се колебая да пусна ли статия за ултразвукови вани тук и кой, освен мен, би се интересувал от тази материя. Сигурно ще види бял свят, най-малкото като доказателство на тезата на Прасунсен, че в по-малък град човек може да намери своята ниша, да се занимава с това, което умее и му е интересно… и дори да печели от това.

Трупам скици, чертежи и идеи… и отлагам представянето им тук, въпреки че точно постовете със скици и чертежи ни докарват най-голям брой посетители на блога. Все ми се иска да станат по-добри. По-професионални, въпреки че проектирането на мебели и интериорния дизайн не са ми професия и няма да станат. Отлагам ги, защото колкото повече навлизам в материята, толкова повече ме дразнят пропуските в образованието ми 🙂 Не е нормално да посягаш към 3D софтуер, за да скицираш идеята си, само защото познанията ти по рисуване в перспектива се базират на 1 учебен час в прогимназията… така че имайте търпение, поне докато изчета тухлата, с които съм се въоръжила 😀

А постът е хейтърски, защото ще си доставя удоволствието да потвърдя, че по-неграмотно представена новина от тази тук скоро не бях чела. Интересно кой точно е автора… този, който се е пробвал да бели екрана на Kindle или другия, който книги на български не чете и за това му е все едно поддържа ли кирилица джаджата му или не. Тогава бях приела онова видео и поста покрай него като шега. Сега… да кажем, просто некомпетентност.

Нервирам се толкова, не защото като фен и потребител се налага да събирам и сдъвквам информацията за уж професионалистите, които ги мързи или не умеят да пуснат едно търсене в гугъл. По-скоро заради това, че в тази страна вече никой не прави разлика между българска фирма и магазин в България на чужда верига… не различава проектиране и производство от лепене на марка и смяна на етикетчето с цената… и копира сляпо бизнес модела на съседа си, без да се поинтересува успешен ли е. В квартала ни животът на един малък “блоков” магазин е около 3 месеца. В радиус от 200 метра имаме 6 фризьорски студиа, 4 магазина за дрехи “от Европа”, разбирай втора употреба, 7 или 8 минимаркетчета, 3 магазина за мебели, 2 за дограма и паркет. След около месец ще се “завъртят”, т.е. на мястото на този за мебели ще се появи плод-зеленчук, защото на 50 кв.м. площ просто е абсурд да предлагаш мебели. Някоя от фризьорките ще се преориентира към “маркови дрехи”, на мястото на дограмата ще се намести магазинче за цигари и алкохол. И тъкмо ще запомним кое къде е и ще се наканим да наминем и напазаруваме от тях от любопитство… и ще се сменят, защото просто няма търсене за това предлагане. И просто по случайност, така за цвят… един златар. Възрастен човек, при който можеш да занесеш някоя ценна за теб дреболийка за ремонт, защото както сам признава, ако не е някакъв уникат, излиза по-изгодно да си купиш ново.

Край на мрънкането. Отивам пак на “тръстиката”, че на мен за писане на глупости не ми плащат.

***

Покрай строежа на къщата – нищо ново. Ще продължим, когато температурите трайно се установят над нулата.

Общи приказки

Млада скутерка си търси майстора

40 Comments

Всъщност, продаваме си скутера 🙂 А си търси майстора, защото след повече от 6 месеца активно не-каране не може да запали (вероятно проблем с акумулатора, а може и нещо друго, не разбирам). Така че преди да продължи с четенето, всеки, който се интересува, трябва да има предвид, че ще се наложи или някак да го запали, или да го вземе с пикап или микробус (затова и цената е наполовина).

Ето и малко данни за скутера:

– Scoot Civico, производство 2007-ма (купихме го употребяван лятото на 2009-та от магазина на Фритьоф Нансен. Сигурно още ме помнят като идиота, който си счупи ключа при първия опит да запали :))
– 4 тактов, бензинов
– Вдига към 50-60 км/ч
– Регистриран категория М
– Пробег: около 3000 км
– Платена гражданска отговорност до май 2010
– Стутерът е малък, но може да носи двама (не прекалено едри)
– Цена: 350лв (коментари се приемат)
– Намира се в София, Младост 4
– Като се изключи, че в момента не пали, скутерът беше в много добро състояние.

Ето и малко снимки:

Scoot Civico 1

Scoot Civico 2

Scoot Civico 3

Scoot Civico 4

Защо го продаваме? Отговорът е в началото – защото не го караме. Оказа се, че на безмоторните колела и двамата се чувстваме много по-добре, да не говорим, че за мене занимавки като смяна на масла, бензини и ходене до КАТ са загуба на ценно време. Скутерът беше планиран за Своге, но датата на преместването ни там е също толкова ясна, колкото датата на пускане на следващия лъч на метрото 🙂 Затова решихме, че е време да се освободим от него.

За контакти – в коментарите тук, през формичката в грухсферата (http://gruh.org/) или на мейла: handzhiev@gmail.com
Телефон не ми се публикува, но ще го дам на който държи да си говорим.

P.S. Ако си майстор на скутери, който не иска да го купува, но би могъл да го поправи, също може да се свържеш с нас. (В сервизите около нас не ремонтират такива неща, а разбира се, ако е в движение, ще го продадем по-лесно и на по-добра цена.)

Чорба, каша, топъл хляб

Миди с ориз по бургаски (с черупките)

61 Comments

Не бях яла миди по тази рецепта от 18 години – горе-долу от толкова време няма читаво място по нашето Черноморие, където да не се притесняваш какво е яла мидата, преди да я изядеш ти. Нали знаете, мидите са като гъбите… де що отрова се излее в морето, цялата менделеева таблица отива у тях. Мидите, готвени с черупките, бяха едно от любимите ястия в детството ми. Имаха вкус на море и се ядяха с ръце, тоест с черупка 🙂

Пазарувахме в Кауфланд и видях замразени миди с черупките. Гръцки. Големи и черни, по половин кило… точно, колкото да си припомня вкуса на мидите с ориз и да покажа на Прасунсен рецептата.  Не храня никакви илюзии относно Средиземно море, то беше станало клоака преди Черно. Обаче… пусти мерак :). Пуснах скайпа и помолих родителите си за помощ. Така де… аз тази рецепта само съм я тествала като консуматор, никога досега не бях готвила миди с черупките. Не знам кое беше по-интересно –  готвенето или чата покрай него, но се забавлявах и с двете 🙂

Малко за произхода на рецептата 🙂

Atanas Sokurov каза: това ядене е ритуално, като на японците, с онази, отровната риба
Atanas Sokurov каза: и да не извадиш вилици, яде се с ръце и черупка – с нея се загребва ориза
Atanas Sokurov каза: това е стара рецепта от Анхиало, прабаба ти Марго беше от там, тя показа рецептата на баба ти Дана и от там на нас
Dani каза: значи по гръцки е :))
Atanas Sokurov каза: пиши я Бургаска, в Анхиало никой не я помни вече
Atanas Sokurov каза: не знам гърците дали я използват

И самата Рецепта (за половин кило миди с черупки)

Мидите трябва да бъдат със затворена черупка. Отворените… просто не са пресни. Помиришете ги – ако смърдят на мърша, директно са за боклука. Желателно е да миришат на море, допустимо е да имат дъх на блато. При замразените е много трудно да се прецени… тези, които купихме, се оказаха отворени, след като ги размразих. Но така и не разбрах дали отварянето не се дължи на температурните шокове, на които са били излагани, защото мидите не миришеха неприятно и реших да ги използвам.

  • Черупката на мидите се изстъргва добре от водорасли, налепи, охлювчета (те може и да се оставят, ако са здраво залепени – опасно е да паднат, да се смесят с ориза и да ви строшат някой зъб)
  • Изскубва се “мустака” на мидата (онази опашка водорасли, която са тръгнали да хапват и не са прилапали в момента на брането)* (корекциите долу… :))
  • Измиват се добре със студена вода няколко пъти (в тенджера или гевгир). Ако сте край морето, измийте ги с морска вода… става много по-вкусно. В общи линии колкото по-добре са измити, толкова повече се губи специфичния вкус на ястието, ама… при замразени миди, брани незнайно от къде и незнайно от кой… просто нямах избор 🙂
  • Един праз или една глава лук (каквото имате) се запържват леко с 1-2 лъжици олио.
  • Сипва се вода (с 1-2 чаши зелева чорба, ако е зима и имате кисело зеле). В интерес на истината, никога досега не бях пробвала варианта със зелевата чорба… миди винаги сме готвили през лятото. Просто майка ми издири оригиналната рецепта в тефтера си от младините и там пишеше: зелева чорба. Сложих половин чаша, че зелето ми е дарено и ми беше малко и без това 🙂
  • В тенджерата се изсипват мидите, заливат се с вода, така че да се покрият, слага се сол… и се варят, докато се отворят. Колко сол ще зависи от това има ли зелева чорба и колко солено предпочитате да консумирате. Ако по някакви причини черупките вече са отворени (като моите) – варят се, докато придобият жълтеникав или оранжев цвят. Цветът на варените миди зависи от това къде са расли и с какво са хранени. Аз ги попреварих, защото очаквах да придобият цвета, който помня от детството си 😉 Да, но преварените миди стават като подметка – след като се отворят, трябва да се варят макс 10 мин, за да останат сочни. Ако не можете да разчитате на този индикатор (като мен) – карайте по усет… изваждайте от време на време някоя от отворените миди и оглеждайте ядката й – ако прилича на варена, значи е време за ориза 🙂
  • За половин кило миди с черупки, количеството ориз е около 1 чаена чаша. Оризът се изчиства, измива и изсипва и ястието се вари на слаб огън, докато изври водата и ориза се свари добре.
  • Подправки по време на готвенето не се слагат (мидите с черупки имат специфичен вкус на море, който е черешката на тортата, допълнителните подправки ще убият този вкус), но при сервиране може да се поръси черен пипер.

В интерес на истината, получи се… въпреки че ми е за пръв път и въпреки очевидно некачествените миди (големи черупки, малка бледа ядка, отворени). По принцип това ястие се консумира с бяло вино от региона 🙂

Фото сесия

Снимах суровите миди, чиния с готовото ястие**  и… това, което остана от една тенджерка миди с ориз, когато я налазят двама чревоугодника 🙂

сурови измити миди порцийка миди с ориз черупките след голямото плюскане

Половин кило миди с черупки са точно порция за 2-ма души (хапнахме си допълнително по още една чинийка).
Да ви е сладко!

______

* [23:30:32] Atanas Sokurov каза: всичко бива, само не е вярно за мустаците, това не са водорасли, които мидите ядат, те нямат нито зъби, нито стомах, през тялото й минава водата и се храни с планктон и др дребни частици, а с мустаците се захваща за скалите, да не я отнесе течението или вълните на прибоя,алоо…., селянчето от шопскоооо…!

**[23:42:21] Atanas Sokurov каза: алоуо…, казах, че ястието е култово – яде се, като се отчупва горната черупка с ръце, и с нея се изстъргва от долната черупка ядката на мидата, заедно с ориза. Яде се със завързана кърпа на врата или на коляното, в която отвреме навреме се бършат ръцете и устата – когато се отпива бялото вино от чашата, като английските барони 😀
[23:43:43] Dani каза: това да го метна ли в забележките накрая?
[23:45:19] Atanas Sokurov каза: естествено, като инструкция за “хранене”  🙂