Почивните дни при нас по правило са работни – ако нямаме някой спешен проект със срок за вчера, ще има някакво ходене до Своге във връзка с къщата. Този път отидохме да свалим и измерим патрона на входната врата, защото се оказа, че в Своге няма ключар и ще трябва да си го сменим сами. И междувременно – да видим как са се получили бетонните пътеки около къщата, които поръчахме по телефона в сряда на същите хора, които правиха и оградата миналия месец.

Идеята на тези пътеки не е точно ние да не газим в кал, а по-скоро да пазят основите на къщата  от дъждовните води, за това са предвидени и тръби, в които ще се заустят водостоците (когато най-сетне успеем да довършим и тях и да ги пуснем до долу), а водата от водостоците… може да я пуснем по някакви лехи за поливане, знам ли.

Пътеката започва от портата, води до стълбището и после обикаля къщата от 3-те й страни, при които има нужда от такова отводняване. Четвъртата страна не е проблем заради наклона… а и ни се ще да приключим с бетона най-сетне и следващите пътеки (чиято функция вече ще е само за ходене по тях) да ги правим от нещо друго. Камъни примерно.

Оказа се, че пътеките са спрели донякъде и стадата охлюви, които се катереха по стените и правеха бялото да изглежда не чак толкова бяло. Малко е тъпо да се налага да чистиш външните стени на нова къща, в която още не си живял… за това мисля като се нанесем да напръскам повърхностите с нещо, което ще ги пази от мухъл и плесен, животинки и градска мръсотия. Нещо от този сорт… подходящо за нашите повърхности обаче.

По едно време чухме някакво странно шумолене и движение около къщата и решихме, че най-сетне ще успеем да сгащим крадците, които редовно отмъкват по нещо дребно (последния път бяха отнесли чувал с вата). Въоръжени с лопата и винкел, надникнахме през прозореца и видяхме… това:

Някакви кози бяха успели да изкатерят дерето (единствената останала неоградена част) и усилено “косяха” ливадата пред къщата. Радостните ни възгласи “Ааа, закуската!” ги стреснаха и те се понесоха обратно по ската, преди да успеем да пробваме как се дои коза.

С бравата и патрона приключихме учудващо бързо и понеже ни остана много време – захванахме се с едно уж повърхностно почистване на къщата… в резултат на което изнесохме няколко торби и 2 кофи боклуци, нагълтахме се здраво с прахоляк и огладняхме като вълци.

В центъра на Своге имаше панаир. По улиците бяха плъзнали сергии с мургави продавачи на китайски стоки, смърдеше на хлебче с плъх (така де… “дюнер” с месо от неизвестен произход), вихреха се някакви атракции от сорта на панаирджийски люлки, гондола и надуваеми пързалки за деца. И някаква толкова брутално гадна и силна чалга, декорирана с диджейски възгласи “Айдеее! Опааа! Раздрусааай!”, че се отказахме от идеята да сядаме в любимите си по-централни заведения и се забихме в една по-отдалечена кръчма, където не бяхме сядали отдавна.

И където срещнахме отново старата си познайница – котката Лакомка.

Този път успяхме да се доредим и да си хапнем от нашите порции цаца – Лакомка я хранеха две момиченца и общото количество храна, което успя да погълне това кльощаво дребно коте беше: 2 нервозни кюфтета, месото от 6 печени ребърца, няколко пържени рибки и 4-5 хапки омлет с кашкавал.

Слава на всички галактични сили, панаирът в Своге трае само 2 дена, сравнително рядко се прави и винаги в центъра, при което нашите 2 км отдалеченост от него се превръщат в огромно предимство.

Преди месец пуснахме тема, в която търсехме съвет каква да бъде бъдещата ни ограда. Коментарите на всички включили се ни бяха много полезни – прочетохме, спорихме, обмисляхме, пресмятахме, поискахме и мнението на съседите, живеещи на улицата ни. Признаваме си, варианта с вечнозелени храсти много ни изкушаваше… но в крайна сметка заложихме на малко по-сигурния вариант, който няма да зависи от свободното ни време и личен труд, т.е. направихме си класическа селска телена ограда с нисък бетонов праг.

Резултатът

Е, готовата ни ограда няма никакъв шанс да спечели конкурс за оригинална идея, но всеки, който е хвърлил поглед на снимката “преди” в миналия пост ще оцени спретнатия и солиден външен вид на готовото изделие 😀

• След покупката на парцела се оказа, че бившите собственици са иззели част от “тротоара” и са оградили с по 50-тина см повече в горната част (от какъв зор – идея нямам… като пространство не се печели нищо смислено). Новата ни ограда е на законното място малко по-навътре в границите на имота, с което си осигуряваме спокойствие пред общината и благоразположението на съседите.
• 35 метра ограда с врата (втора употреба, но здрава и добре рециклирана), с нова мрежа и колчета, нисък бетонов праг, бетонена площадка пред вратата и мини стълбище ни струваше 3600 лв, което включи всички материали, труда, подготвянето на терена и разчистването след работата, което трябва да стане днес. В неделя на едното стъпало и на участъка до вратата все още не бяха махнали кофража, но нямаме възможност да пътуваме пак през седмицата до Своге. Ще хвърлим отново поглед следващата неделя.
• Срокът на работа беше 10 дена за оградата и едната баня (за нея ще пиша друг път, че там е по-дълго и сложно), като дадохме аванс за материалите и доплатихме при приключването.

Процесът

Теренът откъм тази улица е доста шантав… при 30-тина см височина откъм улицата, бетоновия праг откъм страната на парцела ни е почти метър.

Честно казано, не можах да разбера каква е защитната функция на тази “шапка” върху бетона и не може ли да е без чупки, но оставихме хората да работят, както знаят. Предполагам, че ако слагаме облицовка острани на зида, ще има някаква завършваща функция. Малко вероятно е да ни хрумне нещо такова в следващите 10-тина години. Видяхме, че са предвидили някакви скобички в зида, за допълнително захващане на мрежата (освен за колчетата) и това ми направи добро впечатление.

Приключваме “инспекцията” на обекта и се изнасяме към центъра да ударим по една бира за чудесно свършената работа, а майсторите се връщат на работа (след като няма вече навлеци, които да им се моткат наоколо и да щракат с фотоапарата).

Половин час след това над града се излива такъв порой, че се чудим дали недостегнатия бетон ще издържи на водната струя. И докато наблюдаваме как в любимото ни заведение “Солей” персоналът отводнява приземния етаж, започваме да разбираме смисъла от направената инвестиция в по-стабилна ограда. И започваме да слушаме с по-голямо внимание съветите на техническия ни за този бетонен пояс около къщата, за който ни мрънка от миналата година и който щял да предпази основите на къщата.

Оградата е до тук, това е положението 🙂 Следващите 35 метра, които ограждат двора откъм асфалтираната улица ще ги правим по-нататък. Там също има някаква окъсана ограда, но поне терена е сравнително равен, можем да спестим бетоновия праг и няма да има нужда да местим колчетата навътре, защото в тази си част оградата е на мястото си.

Този път дори не научихме имената на майсторите (бригадата нае и ръководи нашия технически), но в замяна на това останахме доста доволни от работата им. Сега… винаги ще се намерят хора, които ще кажат, че може и по-добре или по-евтино, но… задължително след НО-то има условие, което обикновено ние не можем или не искаме да изпълним. Примерно да си вземем седмица/месец/сезон отпуск и да виснем на хотел в Своге, за да следим през деня кой какво работи по обекта. Или пък да обикаляме с кола София и околностите, за да открием малко по-евтини строителни материали. Или пък да изкараме един курс “строителен работник за начинаещи” и да се захванем сами да правим всичко онова, от което не разбираме.

А и не съм убедена, че по този начин ще стане по-евтино или по-хубаво.

Оградата на къщата ни е почти паднала. Не сме я броили никога за нещо свястно… просто парцелът минаваше за “ограден”, когато го купихме. За 2 години коловете се разклатиха и полегнаха, мрежата се допрокъса, а врата така или иначе нямаше.

Крайно време е да спретнем нова ограда, но каква?

Излишни пари за високи каменни (бетонни) дувари нямаме. А и от едната страна, където е лицето на къщата и на където гледат прозорците ни има хубава гледка и не си струва сами да си я скриваме. Обаче от другата страна улицата е около половин метър по-високо от основите и подозираме, че в дъждовно време ще си имаме проблеми.

Това е снимка на северната страна на къщата от миналата година, но оградата и в момента е също толкова или дори по-полегнала. Ясно си личи денивелацията и проблемите след дъжд. Нагоре от нас улицата не е асфалтирана и няма ВиК шахти, канавки и прочие цивилизационни екстри. Няма и много къщи, но все пак има гора, на която разчитаме да пази от сериозни порои.

Естествено, ще потърсим съвета на майсторите, дето ще я правят тази ограда, но докато ги открием… да спретнем едно запитване и тук, нали за това е този блог все пак 😉

Вариант 1: нисък бетонен праг

Нищо нечувано и невиждано по нашите земи – телена ограда с нисък бетонен праг (20-30 см) – колкото да спира водата от улицата в дъждовно време да не нахлува в двора и да не слиза в основите на къщата. Мазе нямаме, основите са стабилни, кота 0 е достатъчно високо… и все пак се притеснявам. Ако височината се окаже недостатъчна, ще си хвърлим парите на вятъра.

Докато се разхождахме с колелетата из с. Лозен, видяхме точно този тип ограда, която си представяме. Нищо сложно, нито пък кой знае колко привлекателно, но би трябвало да свърши работа.

Проблемът с този вид ограда е, че при лицето, което има парцела ни на тази улица и при денивелацията, бетоновият праг ще глътне доста средства и ще ни попречи да довършим всичко до края на есента. Защото освен този праг, ще трябват и нови колове, мрежа и за другата страна… както и порта. Предимството е, че ако оградата е добре направена, забравяме за този проблем в следващите 10-тина години.

Вариант 2: Гъсти храсти покрай телената ограда и отводнителна канавка

Ако сумата, която ни поискат за бетоновия праг е прекалено висока, можем първоначално да стегнем само една по-стабилна телена ограда… и да насадим по-гъсти храсти, които да са нещо като естествена преграда срещу водата… и срещу желаещите да прескочат оградата, ако са по-бодливи 😉

Допълнителна защита от наводнения може да се направи с един канал, който ще обира водите в горната (и по-висока) част на парцела и ще ги отвежда директно в дерето, без изобщо да ги пуска да минават през по-ниската част, където е къщата.

Предимството на този вариант е, че може да се направи веднага и с по-малко средства, без да ни яде от ресурсите за довършителните работи вътре в къщата. Недостатъци има много: майсторите ще гледат скептично, а скептично гледащия майстор никога не влага всичко от себе си… лошото планиране на отводнителния канал ще го превърне в декоративен, а храстите растат бавно.

Това са идеите, които ни се въртят в главите… ако някой има мнение, съвет, забележка, гениална идея, тъпа идея, банална идея или просто идея, която желае да сподели – с удоволствие ще го изслушаме 🙂

А, да… и всякаква актуална информация за цените, строителите и доставчиците на материали за Своге и околностите също ще ни е много полезна.

Не, неее… и през ум не ни е минало да строим нова къща, поне 5-10 години ще минат преди да се възстановим финансово и психически от тази ;))
Под кодовото наименование “Строеж №2” се води бялата ни спретната къщурка в дългата близо 44 страници тема на нашия строител във форума на имоти.нет.
Все още е относително бяла, въпреки самоубийствения марш на стадо охлюви по северната стена – глупачетата тръгват да пълзят явно рано сутрин и изсъхват директно на стената, когато ги напече слънцето.

И вече изглежда далеч по-спретнато, след като са разчистили и извозили строителния боклук от двора.

(Този път от снимките ми в къщата няма почти нищо използваемо… дори и аз не мога да си разбера какво точно съм щракала. Отвън изобщо не се сетихме… то освен почистването няма и нищо ново там, за това снимката е от преди няколко дена, от телефона на строителя ни)

Като етап на завършеност:

• имаме течаща вода и канализация (УРА!)
• довършена ел. инсталация (трябваше да е до тапа, но на повечето места са сложени и контакти, фасунги и т.н.)
• подпокривното е затворено с 20 см вата и конструкция, както беше уговорката
• стените са довършени на гипсокартон (без шпакловката), а баните вече са измазани
• вече имаме и вътрешни врати

Естествено има още много неща да се правят, преди къщата да стане обитаема, но за този обем работа и тази степен на завършеност беше уговорката ни с Марсел. Беше ни доста комфортно той да има грижата за всичко – съвети как би могло разумно да се намали себестойността, снабдяване с материали, преговори с работниците, с ВиК, надзор… и какво ли още не.

Марсел, благодарим ти, че ни помогна да видим материалното изражение на онези хартиени чаршафи! Беше забавно приключение 🙂

Е, оттук нататък ще се наложи да се оправяме сами.

Празниците, по дефиниция, са онзи период от време, за който си обещавам да направя един куп неща и на всичкото отгоре разчитам да си почина. Не си спомням някога да се е получавало, но опитите ми продължават 🙂

Месенето на козунаци

в общи линии е доста забавно занимание. Вярно, уморително е, но не чак колкото яденето им след това. Установих някои интересни неща:

• унгарската мая е доста добра. Взех я заради спомена за будапещенските кифлички и не сбърках
• когато нямаш сито за пресяване на брашното, удрянето на 2 пластмасови цедки за чай една в друга върши същата работа
• някой по-мързелив и от мен (не предполагах, че има такъв) е измислил месенето на козунак в пералня. Не, не… няма да рискувам. Предпочитам едно месене на ръка пред едно пране на ръка… което със сигурност ще имам, докато купим нова, ако тестото се изплъзне от торбата и задръсти дупките на барабана 🙂
• 45 минути печене при 180-200 градуса… таратанци. Това важи за нормална голяма, съвременна фурна, не за Раховец 01. Още на 20-тата беше готов… препекох го, защото държах да спазя инструкциите.

Едва ли ще повторя скоро този експеримент с месенето на козунаци (въпреки че се получи както трябва и много вкусен), защото от известно време насам се замисляме за домашна хлебопекарна. А аз имам ли машина за нещо, изоставям ръчния труд.

В къщата

има известен напредък. Материалите, които цяла зима стояха струпани в кухнята, вече се намират по стените и тавана. За едно съжалявам – че се навихме на варианта за гипскартон… забавянето изяде цялото предимство на идеята. Малката баня долу е измазана добре. По гипскартона имам забележки, ама… по-важно е да приключим и да минем на следващия етап.

Това, което следва е:

• Ограда. За 2-те години, откакто купихме парцела, оградата, която бившия собственик явно е спретнал набързо от някакви прокъсани телени мрежи, просто да изглежда оградено, буквало се срина. И входна врата на оградата, защото такава нямаше.
• Поне едната от баните, за да можем да оставаме да пренощуваме. Изборът ни на кръчма в Своге винаги досега се е свеждал до удобствата на тоалетната. Менюто е на второ място 🙂
• Парапет на терасата на 2-ри етаж, че така си е малко страшничко.
• Акт 16

Оттам нататък Кот ще се прави на бояджия (за това пари на майстор не мисля да давам) и ще помислим за подовите настилки (и с това планираме да се справим сами).

Като споменах кръчмите…

В Своге в неделя нямаше грам човек по улиците, но всички заведения работеха. Времето беше чудесно и седнахме на открито в непретенциозно кръчме с добра кухня в центъра. Компания ни правеше една малко бременна котка, която кръстихме Лакомка. Количеството пържена цаца, която Лакомка погълна беше удивително, имайки предвид размерите й 🙂

Това се виждаше от нашия двор, когато все пак успяхме да се доберем в Своге в неделя и някак си се справихме с отключването на къщата. Събота беше работен ден и честно казано не ми се измъкваше от къщи в студа, но трябваше да направим 2 важни констатации: колко студено е в момента в къщата и има ли някакво развитие с ВиК (тоест вързани ли са водата и канала), което трябваше да е станало през седмицата, но понеже зимата обикновено изненадва всички институции… не се надявахме много 🙂

Водата беше “закачена”, тоест в къщата влизаше тръба и имаше сложен водомер. Предполагам проби не са правени или поне водата е източена после, защото в този кучи студ… Пък и водомера не показваше никакво потребление.

Прасунсен  поразръчка малко снега до стената, от където трябва да излиза канала… и се отказа да пробва по-нататък из двора.  Полянката изглежда измамно равна под преспите, но като си спомня какво имаше из двора предния път, когато ходихме… не бих рискувала да се разхождам наоколо, че настъпването на мотиката (празната кофа от боя, дългите една педя пирони или ръждивото желязо от арматурата) е най-малкото неприятно нещо, което може да му се случи на човек в нашия двор през зимата.  Умолявам господа крадците да почакат до пролетта, когато поне се вижда ясно от къде почва дерето. И без това вече нищо ценно не остана… 🙂

Затова пък на улицата имахме повече успех с ровенето – асфалта беше рязан, което според нас трябваше да означава, че нашия канал  е културно закотвен в шахтата. А дано! Изчакахме чинно един камион с вериги на гумите и двама чичковци с лопати на каросерията да се изпързаля 8 пъти по улицата, преди да успее да вземе лекия наклон (същия, който се вижда на снимката, да) и тъкмо се чудехме какви са тези ентусиасти да работят в това време, когато чичковците започнаха да посипват улицата с пясък. Ахам… това явно са службите по почистването на улиците. Студено ми беше на ръцете и не ми се вадеше отново фотоапарата, иначе гледката беше култова 🙂

А това са резултатите от температурните измервания на строежа и в кухнята на квартирата ни, на следващата сутрин, малко след като пуснахме печката. Два еднакви външни термометъра с диапазон от -40 до +50°C, които бяхме купили за Своге преди известно време…

Ако все още се чудите как ще оцеляваме в тази къща през зимата – тренираме за полярна експедиция 😀

Празнични пожелания

• Приятно изкарване на празниците на всички, които наминават тъдява;
• на ВиК – Своге пожелаваме никакви аварии, поне докато не се стопли времето;
• на нашите строители – здраве, късмет и точни клиенти;
• на община Своге – някой да им довърши сайта и да им качи документите, че да не се захващам аз…
• на нас – да приключим със строежа, преди да ни е писнало и да се е загубила тръпката.

Ако животът ти поднасял лимон, трябвало да си направиш лимонада… Дрън-дрън. Ако животът те затрупа с цял тир лимони и нямаш възможности да бутилираш, ще имаш просто един тир скапани лимони.

Накратко:

1. Нашият строител катастрофира. Жив е, изписаха го от болницата, не е още много здрав. В общи линии това беше причината да няма никакво развитие по нашата къща през септември. Имаме желание да продължим да работим с него, така че чакаме.
2. Отново се препънахме във ВиК материята. Оказа се, че за да ни свържат към канализацията, трябва да се реже асфалта на улицата, при това на малко по-голям участък, отколкото на всички им се иска… И на нас не ни се иска да е голям разреза, да го асфалтираме после било наша грижа. Почти целият август и част от юли мина в гонитби с местните ВиК (лятото е времето на авариите, ремонтите на течовете по улиците и подмяната на тръби, както на всички е известно) и тъкмо нещата започнаха да се уреждат, когато настана събитието от т.1

Така че краят, който бяхме обявили, се отлага за… неизвестно кога. Другата пролет звучи ли ви реалистично? Докато чакаме, можем да свършим някоя друга дреболия… примерно да организираме почистването на двора и извозването на боклука. Идея нямам обаче към кой да се обърна за това, може би да попитам в общината все пак?

Наздраве с по една лимонада!

Времето през последните 2 съботи беше дъждовно и не успях да направя хубави снимки на къщата отвън, но…

Довършена е мазилката отвън, покрива отвън, комина (без капака отгоре, който ще го пази да не влиза дъжд, сняг и дядо Коледа).  Имаме си дебела дървена греда, която подпира покрива откъм терасата и 2 под ъгъл от другата страна на покрива. Всички дървени части (OSB, греди и декоративни елементи) отвън са лакирани в тъмно и вече изглежда по-добре (освен, че дървото е и по-защитено така).

Имаме си улуци и вече ги тествахме в проливния дъжд. Функционират добре, но изливащата се вода мокри стената в основата… където още не сме налепили декоративната облицовка и не е ясно кога ще я сложим 🙂 Стената в основата е хидроизолирана и няма проблем, но все пак ще измислим нещо по въпроса по-нататък.

Коминчето остана неизмазано и малко скапва визията, но в момента имаме по-неотложни проблеми за решаване. Като например ВиК перипетиите ни… които направо си плачат за отделен пост.

Като споменах за ВиК… и понеже не казах изрично как, така са ни поставили тръбите за водата в кухнята. Тоест ще преработвам проекта за кухня, което и без това щях да правя.

Пространството под стълбата се получи по-голямо, отколкото ми се струваше преди да го декофрират и вече имам планове и за съседната му стена.

За покрива от вътрешната страна ми е голямата чуденка. Иска ми се да лакирам (или да намажа с нещо против гниене) гредите и OSB-то отвътре, преди да го затворят с ватата и гипскартона. В двете стаи горе е ниско и ще се справя и сама, само в коридора ще ми е проблем, че там е по-високо.  Просто се чудя с какво ще е най-добре и ще има ли полза или е излишен труд.

(Мокрото петно по замазката не е от течащ покрив – просто този участък при комина го затвориха накрая и отнесе доста дъжд. )

В криза сме и разходите трябва да се следят. Най-накрая използваме само 1 дума, с която кратко да обясняваме защо непрекъснато търсим някакви пресечени точки между предварително дефинирания бюджет и желанията си. КРИЗА. Приключихме с фундамента, конструкцията и изобщо всички неща, които после е почти невъзможно да се подменят, за това трябва да се направят както трябва от самото начало и стигнахме до момента, в който може да се пести… т.е. в стихията си сме 🙂

Строителите ни разполагат с по-малко квадратура скеле, за това първо се прави половината част от покрива и изолацията на стените. После скелето ще се премести и ще се направи другата част. Пести се от времето и труда по сглобяване и разглобяване на скелето няколко пъти, но всичко, което сме пропуснали,  трябва да се решава бързо и в движение. А бяхме пропуснали да уточним доста неща.

Полага се изолация на плочата на основата. Това черното мазило (със смешното име мастика) е хидроизолация, която се маже и по покрива под битумните керемиди.

Зеленото е фибран (т.е. екструдиран пенополистирол) и представлява термоизолацията. Над плочата, където е тухления зид, изолацията е стиропор (или експандиран пенополистирен). Защо да не е фибран догоре? Ами просто е по-скъп, а пак не е най-доброто, което може да се измисли по въпроса.

Битумните ни керемидки са зелени. Всички къщи наоколо са с червеникави керемиди, а ние просто няма как да не сме на контра… иде ни отвътре 🙂

Аз не посмях да си покажа носа на покрива (някак си ми се виждаше прекалено гладко и крехко), но Прасунсен се показа през отвора и снима един от майсторите.

Едно от нещата, които бяхме пропуснали да уточним е какъв “сачак” ще слагаме на покрива. Идея нямах какво означава сачак, но от седмица насам (по-голямата част от снимките са от миналата неделя) съм получила някакви странни деформации… мина ли покрай къща, гледам под стрехите й. Най-простия сачак е от типа, който може да се види на тази снимка, но дори и в този вариант ще струва около 25 лв на кв.м. Чесахме се няколко дни по главите и накрая решихме да спестим този разход сега. Ще си направим сачак, когато можем да си позволим да отделим средства за “красота”. За момента само ще лакираме дъските и OSB-то.

Да, съгласна съм, че е грозно така, но ще го преживеем някак си следващите година… две… три… 🙂 На Прасунсен не му пречи, значи инициативата и разправията ще е моя 😉

А това е къщата с половин готино-зелен покрив, половин готова изолация и шпакловка. Другата половина – следващата седмица.