Мина почти седмица от “денят Х” или Голямото Преместване, мисълта за което ни тормозеше съня през последните 2-3 месеца. Мебелите са по местата им, вещите са извадени от кашоните и почти се събраха по шкафовете… и даже ми остава време да разкажа за събитието 🙂

Избор на фирма

Някой (вече не помня кой) ни препоръча “Хамали 007”… хвърлихме поглед и на останалите фирми, които могат да се открият в нета, но съществена разлика в цените и услугата не видяхме. Човекът на телефона звучеше като да си разбира от работата, отговори на всичките ни въпроси, даде приблизителна цена (240-300 лв) и си уговорихме оглед 3 дена преди преместването, за да направи по-точна сметка за необходимото време, размер на камион и сума.

Ден 0 (събота)

Кола (а и шофьорски книжки) нямаме, така че беше много важно всичко + единия от нас да се смести в камиона, в случай, че спасителният план Б (познат с кола, който да ни закара в Своге) се провали. Хамалите (2 момчета среден размер) дойдоха в 11:00 като по часовник и се захванаха с изнасянето. Сестра ми пристигна с колата четвърт час по-късно и здраво ми се накара, че долу няма никой, който да следи дали това, което младежите вкарват в камиона, някой трудолюбив ром не го отнася на бегом, докато те мъкнат следващите мебели по стълбите. А в “Младост” не е като да не се подвизават цели мургави фамилии с каруци.

Самото местене протече гладко и без премеждия – нямахме нищо счупено, повредено или изгубено. Струваше малко повече от предварителните разчети, защото по пътя към Своге попаднахме на зверско задръстване и времето се удължи (6 часа с всичкото пътуване и мотане).

Разплатихме се с момчетата и се смъкнахме със сестра ми към центъра на Своге да хапнем и да ударим по 1 бира (и няколко безалкохолни коктейла за шофьора) за добре свършената работа. Включихме хладилника и го напълнихме. До вечерта (нашето понятие за вечер все още приключва 2 часа след полунощ) бяхме почти готови с подреждането на дрехи и завивки в спалнята, сложихме си новите матраци на леглото, успяхме да се справим с бойлера, монтирането и вземането на душ и откъртихме блажено.

Ден 1

Кухнята, както се оказа, е много важна стая за Прасунсен и това го разбрах още на закуска, когато се започна със суетенето и въпросите… “къде ни е скаричката”, “къде са чайовете”, “къде си подредила френската си преса”, “къде ти е кафето”. Принципно имахме опис на багажа по кашони (това се оказа адски полезно), но в усилията си да спестим малко време/пари от пренасянето, инструкциите към хамалите за разтоварването бяха просто “сложи го в тази стая” и в общи линии на принципа “пръв влязъл, последен излязъл”, така че закусихме криво-ляво с това, което открихме в най-горния кашон… и се захванахме да приведем кухнята в ред, удобен за винстване и свинстване 🙂

Ден 1 се падна и неделя, а в понеделник вече трябваше да работим, или поне единия от нас… така че се захванахме с кабинета на Прасунсен и разопаковането на компютрите. И понеже за мен пък банята е много важно помещение, се заех с миенето й, стъргането на остатъци от боя и какво ли не по врати, плочки и дограма… и денят си замина с първа програма онлайн, защото нет имаме, но кабелна – не. А нашия квартал се оказа в жестока радио сянка и освен радио “Хоризонт”, нищо друго ефирно не се лови. За това пък “Хоризонт” го има на всяка пробвана честота 🙂

Ден 2 (понеделник)

При мен работата обичайно е на тласъци с подскоци и за късмет нямах нищо спешно, което да не може да се отложи… но все пак трябваше ударно да спретна едно работно място и за себе си, да наредим остатъците от мебели в дневната, където ще се подвизава домашния ми офис и да разчистя хаоса пред очите си, че ми пречи на концентрацията.

От квартирата си взехме моето бюро и 2 секции, които бяха купувани на старо преди 8 години и за под наем вървяха, но… в новата къща просто не можах да ги наместя така, че да стоят добре. Накрая и Прасунсен се изнерви от това “да го завъртим така”, постанови края на тетриса и категорично отказа да мести повече тежки, полуразпадащи се секции. С малко стягане и боядисване ще изглеждат дори прилично, за момента просто ми е удобно.

През ден 2 успях да се добера до кашона с най-дългия си лан кабел и установихме, че дори стига от рутера на горния етаж до компа ми на долния. През този ден много внимавахме да не се препънем в кабела по стълбите, които още си нямат и парапет. Това беше и денят, в който откривахме кварталните магазинчета (основно хранителни стоки и дори една железария/ВиК/домашни потреби, която ни беше доста полезна).

Ден 3

Този ден беше общо-взето работен. Прасунсен тества маршрута от къщата до центъра на Своге велосипедно през обедната си почивка. Аз ходих на зъболекар до София, отбих се в офиса да свърша някаква работа, която не може да се прави дистанционно, утрепах 1 час в Кауфланд в търсене на дреболийки, които няма шанс да откриеш в малките градчета и няколко часа в път. Прибрах се каталясала от жегата и автобусите и нямах никакви сили за подреждане и чистене.

Ден 4 (сряда)

Крайно време беше да се захвана по-сериозно с работното си място и да доразкарам кашоните от дневната, в които се препъвахме и заобикаляхме непрекъснато. Прибрах всичките си джунджурии по шкафовете (канцеларските дреболийки, папки и тефтери принципно могат да утрепят и повече от един ден, ужасни са). Открих, че съм забравила някакъв архив с дискове от преди 10-тина години, които… я ми трябват, я не, ама по-добре да си ги прибера от квартирата, че не е ясно какво има на тях.

Прекарахме малко по-културно LAN кабела по таваните и стените и отбелязахме поне една точка в полза на окачения таван в дневната, с който се сдобихме заради играта на развален телефон с майсторите и от който принципно не сме много във възторг (стои ни прекалено офисно, иначе си е изработен добре). В търсене на максимален комфорт пренаредих няколко пъти кухнята и гардеробите.

Купихме кошчета за боклук и извадихме от употреба кофите за боя, които се ползваха временно за тази цел. Чувстваме се цивилизовани.

Ден 5

Днес беше денят за общинските и данъчни служби. Подадохме заявление, че в къщата вече се живее (това е, за да ни увеличат данъците, иначе с нищо друго май не ни касае) и се опитахме да си вземем адрес. Обясниха ни подробно какъв е проблемът да не го получим още днес и с какви документи да се върнем… и понеже сезонът е отпускарски, не ни пишете хартиени писма през следващите 1-2 месеца. Онлайн поръчките за това и онова също ще трябва да чакат.

Аз направих първия си вело преход в града и установихме, че идеята да караш колело в Своге и да не си носиш инструменти не е особено добра :). Прасунсен кара без задна спирачка почти през половината път, а пътят си е… планински. Силно надолу, после много дупки, после яко нагоре… на последния баир буташ, защото е по-бързо. Но дори и така е по-бързо, отколкото ходенето пеша до центъра. Аз се отървах само с разклатен калник.

Ден 6 и 7

още не са дошли, но планираме най-сетне да свържем пералнята и да я набутаме някак си в предназначената за нея ниша (силно се надявам да влезе без къртене и рязане поне тя). Принципно ВиК ситуациите са ни крайно притеснителни, особено при наличието на нов ламинат и неприятния момент с рязането на нов кухненски шкаф, за да минат маркучите за чистата и мръсната вода до съседния с мивката. Май всеки поне веднъж през живота си успява да измие пода на апартамента с пералнята, а на мен изобщо не ми се иска да повтарям упражнението 🙂

Утре отново ми се налага да трамбовам до София по работа, а ще трябва в близките дни да съберем от квартирата забравеното, да изчистим кочината от опаковането и пренасянето. Радвам се, че си направихме ваканцията преди това местене… просто нямаше да имаме сили сега да обикаляме пешеходно 3 града :). От Ирландия се прибрахме с добри идеи за парапети и двор, само не знам в кой точно от останалите ми 8 котешки живота ще ги реализираме 🙂

Някои съвети

Местим се за сефте (поне в такъв мащаб и в друг град, студентските квартири не ги броя) и вероятно нищо ново не казвам, но добра идея е…

• Номерация на кашоните от всички страни, кратко описание на съдържанието по тип пак от всички страни;
• Разпечатка с подробен списък в няколко екземпляра, дръжте го в себе си. Важните документи също да са с вас;
• Някой познат да стои до камиона и да следи достъпа на “чужди хамали” до вещите ви 🙂 ;
• Сак с чисти дрехи за следващите 2-3 дни, който да държите като ръчен багаж или поне да е стоварен на достъпно място е също добра идея. Когато си гладен, слънчасал и уморен, търсенето на кашона с чистите тениски преди да слезеш 2 км надолу на вечеря в най-добрия местен ресторант не е забавно;
• За собствениците разтоварването на покъщнината е по-важно от натоварването. На хамалите им е все едно къде и как ще подредят кашоните, освен ако изрично не им кажете, че книгите са ви по-маловажни в момента от завивките и съдовете за хранене. Фитнесът с местенето на кашони, докато откриеш нужния номер ни стана любим спорт тази седмица 🙂
• Надписите “чупливо” са полезни, но много по-добра работа върши правилното опаковане. Събирахме спама от пощенската кутия няколко месеца и абсолютно всички листовки, вестничета и каталози влязоха в употреба. Нямаме абсолютно нищо счупено, а пренасяхме техника, порцелан и стъкло като за 2 къщи 🙂
• Ако се местите в по-малък град или село – купете си колкото се може повече от улесняващите бита вещи, които ще ви трябват в новия дом. В Своге има няколко модела (грозни) кошчета за боклук и са едни и същи във всички магазини. С огледалата за баня положението е трагично. Подозирам, че и с дизайна на легените и кофите ще е същото… а за жювотното “ПВЦ кутия за съхраняване на багаж” не са и чували. Не купих много кутии предварително, защото ме домързя да смъкна размерите на шкафовете и рафтовете и сега съжалявам. Да де, който има кола, може да се разходи до София (или близкия му голям град) за тези неща, но с транспортната фирма покрай останалите неща за местене излиза по-евтино.
• Цивилизационните екстри, като интернет и кабелна телевизия се пускат предварително. Нет имахме 2 месеца преди пренасянето, но за телевизията решихме, че няма смисъл, при положение, че почти не гледаме, а я пускаме само за фон. Е да, ама точно фона те кара да се чувстваш баш като в къщи и нещо съвсем дребно ми липсва – криминален сериал за бекграунд на книжката, която чета в леглото :).

Бях приготвила фотоапарата в ръчния багаж, за да снимам и самото преместване, но в лудницата изобщо не ми и хрумна. Сетих се едва, когато повечето кашони вече бяха разчистени от дневната 😀

Не отлагай неприятната работа за утре, след като можеш да я свършиш и вдругиден! 🙂 Следвайки тази много мъдра мисъл, първо си направихме планираното с много мерак пътешествие до Ирландия, след това аз преболедувах завръщането и накрая (понеже хазяина се обади да даде зор) се захванахме да подготвим преместването в Своге.

След наистина доста кратко чудене поръчахме кашони от kashoni.bg. Доставиха ги още същия ден и до вечерта бяхме готови с пакетирането на книгите. Във вторник чакаме от Елтехресурс да дойдат и да изнесат електронния ни боклук (повечето техника подарихме, изхвърляме тази част, която никой не иска :)). През следващите няколко дена кротко и спокойно ще се движим в ритъма “2 часа работа, 2 часа подреждане по кашони” и накрая ударно ще освободим всички мебели от вещите по тях. Фирмата за хамали иска да им се обадим 3 дена предварително за оглед.

Мразя да се местя!

П.П. Мразя и да изхвърлям книги, но точно тази купчина компютърни от 90-те по-скоро би навредила, отколкото ще помогне на някой.

***

Ъпдейт: Електронния ни боклук го отнесоха – в уречения час, експедитивно (6-7 минути, че имаше и пералня), от входната ни врата. Получихме и ППП (не, че ни трябва за нещо, услугата е безплатна). Ей така се работи!

Сбъркахме, че се навихме на монтаж на ламината от 10 сутринта. Оказа се, че подходящ влак да стигнем от София до Своге по това време няма и се наложи да се предвижваме по екстремния начин – с маршрутка. Маршрутките за Своге потеглят от едно адски депресивно място – гара Север. Освен това тръгват претъпкани и по пътя се доуплътняват до дупка (или по-скоро до липсата й). И толкова ужасно друсат, че на 2 пъти успях да забия глава в тавана, а коленете ми после бяха сини от опирането в предната седалка.

Обаче почти през цялото време карахме заедно с колоездачната колона от Веломаратон 2011, което ужасно много изнерви шофьора, но поне за нас двамата с Боби беше приятно разсейване от кошмарните завои по дефилето. Поне се убедих в ползата от светлоотразителната жилетка – колоездачите се виждаха през няколко завоя.

Срещата с монтажниците беше следващия потенциален проблем. Ние по принцип адрес в Своге още нямаме… но и да имахме – карта на града сме виждали само в общината. В Гугъл мапс вече има достатъчно прилични сателитни снимки на града, но за истинска карта все още не може да се говори – имена на улиците няма. Все пак един линк с балонче щеше да свърши работа, ако имаше на кой да го пратим – оказа се, че фирмата (която е софийска) има сайт, но няма мейл. Успяхме да се открием все пак – направихме си среща на първия мост след табелата на града и заведохме майсторите до къщата.

Поставянето

Монтажниците бяха двама и действаха доста бързо. Поставянето на ламината на цялата къща отне около 5 часа и ако нямаше толкова много рязане и напасване около кухненските мебели и при вградените гардероби, вероятно щяха да са готови и за по-кратко време.

Не можахме да изберем по-подходящ цвят на лайсни и ъгли…  за този цвят паркет от мострите пасваше само черно и сиво. Бих си избрала чисто бяло, стига да имаше. За цялата къща избрахме един модел  ламинат, за да има по-малко фира, за това и изборът на цвят беше малко сложен, но на живо стои по-добре, отколкото на снимка.

В общи линии всичко щеше да е перфектно, ако не се сблъскахме челно с 2 проблема:

• Служителката в шоурум-а беше объркала малко сметките на ъглите и се оказахме в излишък на вътрешни ъгли (което не е проблем) и с недостиг на външни (заради което някои от лайсните останаха “отворени”). С едни 10-тина лв отгоре това лесно ще го решим следващия път, просто… а бе сложете й един компютър на тази жена в този офис… каквато и фурия да е с калкулатора, при един малко по-прегледен опис тази грешка нямаше да я има. Ако майсторите бяха взели и малко аксесоари в излишък, щяхме да им ги доплатим на място и да ги сложат.
• Определено ще имаме проблем със затварянето на едната врата – тази на спалнята. Оказа се, че е монтирана много ниско и е така монтирана, че да не може да се смъкне и да се поотреже отдолу. Опитаха хората – не става, поне не без къртене и в рамките на този следобед.

По този случай ми се ще да опровергая теорията на Жустин за оптимистите. Не, когато строите къща, оптимисти не ви трябват – търсете реалистите. Тези, които мерят, пробват и проверяват, преди да ви кажат “А, няма проблем, това е лесна работа!” Дървените философи проблем нямат, имате го вие.  Песимистите също са за предпочитане, техните мрачни прогнози за строителството винаги се оказват верни. Поне моите мрачни прогнози относно един строеж, покрай който минавам почти всеки ден за момента са точни: вече 3-та година блокът си стои на основи и мърда нагоре с някакви сантиметри на година. Честито на оптимистите, купили си на зелено апартаменти там с идеята, че правят изгодна сделка!

Освен това песимистът в мен шушне, че има някаква вероятност ламинатът да се надуе, защото макар че замазката на пода да е правена преди повече от половин година… в цяла зима неотоплявана къща си е влажно. За сега само шушне. Надявам се като отидем да доизчистим след седмица, да не се развика.

Пролетно почистване на двора

Не беше особено удачно да се мотаме на майсторите в краката, докато работят, а и в къщата няма дори къде да се седне. Похапнахме, поразходихме се, купихме малко почистващи препарати, моп, торби за боклук и ръкавици и изкатерихме баира обратно. Когато в България не живееш в една къща, е нещо обичайно дворът ти да се превърне в кварталното сметище.

Към младите майки, живеещи в кв. Дренов: памперсите се разграждат за 500 години, така че, моля ви, хвърляйте употребяваните памперси в кофата за боклук, не в двора ни. Във вашите дворове можете да си експериментирате колкото искате.

Иначе изхвърлихме близо 8 чувала разделен боклук (пластмаса, стъкло и хартия) и подозирам, че следващия път ще съберем поне още толкова. С желязото още не сме се занимавали, но ако настане някаква криза с добива на желязо, от изровеното в нашия двор вероятно ще успеем да задоволим всичките си нужди до края на живота си. Изобщо около този строеж се  нароиха толкова отпадъци, че ако бяхме спретнали едно цехче за рециклиране, вече да сме на печалба 😀

Финансови и други подробности

Фирмата, от която купихме ламината открихме по доста необичаен за нас начин – от обявите в онова безплатно вестниче “Седмична поща” , което обичайно при нас директно отива за отпадъци. Май офертата за безплатен монтаж и много ниските цени за 6мм-овия паркет привлече вниманието на Прасунсен. Можете да ги откриете на parket-bg.net (или laminat-bg.com), но не очаквайте прекалено много от самия сайт (има все пак карти с местоположението на всичките им магазини).

• Офертата ни я сметнаха направо на място по чертежите и доста бързо. Това от една страна беше много добре, защото ни спести размотаването втори път до магазина… от друга страна да започнат веднага да ти пишат поръчка, след като си отишъл само да проучиш колко ще струва е леко смущаващо. А и с това бързане служителката обърка малко бройките на външните и вътрешните ъгли. Моят съвет е да си ги преброите предварително на спокойствие.
• Материалите, които останат, могат да се върнат в склада до 3 дена след монтажа и ще ви върнат парите за тях. Това е хубаво като опция, но ние не се възползвахме, въпреки че ни остана неотворен пакет ламинат, 2 перваза и малко ъгълчета и тапи. Ламинирания паркет, който остава в резерва  е добре да се съхранява в хоризонтално положение… надявам се за седмица нищо да не му стане, защото късно го прочетохме това 🙂
• Офертата беше за 7мм AC4 паркет (14,95 лв/кв.м.), като в цената влизаше безплатен монтаж на самия ламинат и подложка. Обаче безплатната подложка се оказа, че става за нещо само ако ще редиш ламината върху друга подова настилка, така че я подменихме с някаква термоизолираща, 5мм киче, за която си доплатихме. Квадратурата ти я смятат с определен процент фира. Монтажът на первазите и лайсните се доплаща.
• За доставка в Своге ни поискаха 40 лв допълнително, иначе доставката в София (по спомени) е безплатна.

В общи линии да застелим всички стаи и едно коридорче с ламиниран паркет ни струваше общо 1311 лв. Всички тези клипси, дюбели, лайсни, первази, силикони, преходници, тапи и всякакви там аксесоари от стоковата разписка излязоха почти 200 лв и ако си поставяхме паркета сами, вероятно щяхме да омотаме бройката повече. Доволни сме, защото при нас заради кухненските мебели и вградените гардероби имаше доста рязане и монтажът щеше да ни загуби много време и нерви… та това компенсира другите неща.

/* Update */

Карта на Своге с имената на улиците вече има в bgmaps, така че мрънкянето по този повод престава 🙂 Честито ни! :))

Точно 1 седмица след като направихме и изпратихме на майстора проекта за обзавеждане на спалнята, гардероба ни беше готов и монтиран. Заедно с него беше готов и вградения гардероб под стълбите, за които преди доста време мислех варианти за разпределение на пространството. На груб строеж можеш да правиш каквито си искаш планове, но… хмм… обстоятелствата накрая доста орязват избора 🙂

За подстълбищното пространство изпратих само груба скица на разпределението на секциите в гардеробчето, описание за какво ще се ползва и цветовата гама. За съжаление бях болна доста време и едва в събота успяхме да се порадваме на резултата.

Вграден гардероб под стълбите

В този гардероб сме предвидили 2 чекмеджета за съхраняване на инструменти, шкаф за кутии с обувки, шкаф за дамски чанти, раници, чанти за пазаруване за многократна употреба (вече имаме завидна колекция) и гардеробче за висящи дрехи (якета и палта, според сезона). Входното антре в къщата е съвсем малко и наличието на 4 врати в него не позволява никакви мебели. Стълбището е тази част от дневната, най-близо до антрето и входната врата, така че логичното място за гардероб беше тук…

8-крилен гардероб в спалнята

Лесно ми беше да извадя картинка с целият гардероб от Sketchup, но със снимките определено имам проблем – имам покрив и стени и не мога да се отдалеча достатъчно, за да вкарам всичко в кадър :).

Като изключим надстройките, за които си оставихме още време за обмисляне, готовият гардероб е 1:1 повторение на чертежа ми. Не съм обмисляла прекалено сериозно разпределението, но полиците са подвижни и в бъдеще лесно могат да се подменят с кошници, изтеглящи се чекмеджета и каквото още му хрумне на човек.

В спалнята за сега направихме само гардероба, защото… ами основно заради това, че все още нямаме подови настилки. Температурата в къщата тази събота беше около 3-4°C, все още е леко влажно и ми се струва рисковано както за балатум, така и за ламинати. А и все още обмисляме.

Разните луфтове между мебелите и стените се дължат на невъзможността да се преборим с евклидовата геометрия и за тях имаме решение, но това ще се прави заедно с останалите мебели в спалнята.

Цялата подготовка, уточняване на проекта и материалите, обсъждане на оферта и т.н. извършихме дистанционно (телефон + мейл), с което много се гордеем 😀 (всичките ни съседи наоколо се скъсват да ни обясняват, че работа не се върши, ако не не висиш над главата на майстора… е, мисля, че вече имаме малък пробив относно тези взаимоотношение поръчител – клиент).

Благодарности

Любо, благодарим ти горещо за точната реализация на проекта, бързата и качествена работа, цялостното отношение към нас като към клиенти… А, да – за кухнята също благодарим! 🙂

Всичко започна от това, че вратите на 2 от стаите са сложени така, все едно се каним да живеем на рогозки в тази къща. И понеже парите за довършителни работи отдавна привършиха, а предложението да режем врати отдолу или да къртим гипсокартона и да повдигаме касите, за да сложим евтин ламинат ни се струва доста безсмислено в момента… бодро прегърнахме идеята за различните видове винилови подови настилки на рула, по-известни с народното наименование “балатум”. И за да спестим максимално пари и усилия – решихме да е един модел балатум за цялата къща, с една доставка от София до Своге.

Сметките

Когато се каниш да настелеш цяла къща с нещо, 5 кв.м. в повече са излишно хвърлени пари, а ако са дори и с 1 по-малко – сериозен проблем. Не знам защо бяхме останали с впечатлението, че рулоните балатум с 3 метра ширина са по-разпространени и от тях има по-голям избор на разцветки, но първоначално напълно бяхме игнорирали другите варианти. Начертах си всички стаи с прясно смъкнати размери на вътрешните стени след шпакловане и боядисване на стените, с по-важните чупки и завои… и се опитах да ги разположа върху 2 парчета балатум с 3 метра ширина и дължина колкото дойде.

Получи се нещо такова:

Това разпределение си има сериозен недостатък – налага се съединяване на парчетата балатум в 2 от стаите, което за начинаещи като нас си е сериозно предизвикателство. Не знам дали трябва да съжаляваме или да се радваме, че модела 3-метров балатум, който си бяхме харесали преди месец в CarpetMax беше свършил и нито там, нито в съседния магазин на Домко на Околовръстното нямаше нищо с тази ширина, което да е до около 10 лв/кв.м. и да е с приемлив за мен десен, но… решихме да не купуваме каквото и да е, а да се приберем в къщи и да потърсим в интернет инфо за още удобни за нас магазини.

А аз, между другото, направих разкрой и за 4 метра ширина. И се халосах по тъпата кратуна, защото в нашия случай този вариант се оказа доста по-удачен:

Естествено, пак се налага съединяването на парчета балатум в 2-те големи стаи. Но в този случай “шевовете” се падат не в средата на стаята, а точно по тези краища, където се каним да слагаме мебели – в спалнята на стената, където ще има гардероб, а в дневната – под стълбището, където също се предвижда гардероб. При този разкрой не ми остава цяло парче балатум за коридора, но квадратурата му е достатъчно нищожна и ако не решим нещо друго – толкова малко парче може да се вземе и от преоценените и да превози с лек автомобил.

Сайтовете

Повечето са пълна скръб – тотална липса на актуална информация за модели, наличност и технически характеристики.

• Практикер, Бриколаж и Баумакс ги зарязахме като опция – в тях обикновено се мъдрят 3-4 модела балатум, а какво точно ще намериш е въпрос на късмет, защото нямат и явно нямат намерение да проимат онлайн каталог.
• Карпет Макс – хубави модели на сайта, но ги няма в магазина. Готин модел в магазина, който го нямаше на сайта и изчезна и като наличност, щом отидохме с парите да пазаруваме. Пратихме запитваме чрез формуляра за обратна връзка и чакаме отговор.
• Домко – за сега с най-удобен сайт от българските, имат и електронен магазин. Има някакво по-подробно инфо за моделите, даже и това дали модела го има в наличност. Доставка и извън София. Не са се сетили да пишат какво е ориентировъчното тегло на кв. м. от избрания тип балатум, а иначе цената за доставката се определя точно на базата на килограм тегло.
• Разни известни само на гугъл и на бг-мама търговци от сорта на balatumi.com, Ars Trading, Geramix, Подови настилки ООД и т.н. Полезното при тях е, че можеш да добиеш някаква обща информация какви марки могат да се открият в България и да си търсиш сайта на производителя за по-читава информация.

Каква е моята представа за сайт на магазин за подови настилки ли? Нищо кой знае колко по-сложно от този Room Designer на Tarkett. Прекарах в този сайт няколко часа във визуализации на различни стаи с близки до моите параметри, за да преценя какво би подхождало на цялата къща. Красивите картинки в следващия раздел са правени в него.

Разцветките

Честно казано, не разбирам логиката на дизайнерите на балатуми. Разликата в цената между различните настилки идва от параметри като износоустойчивост, дебелина на материала и т.н. и не би трябвало да има нищо общо с картинката, която щамповат отгоре. Идеята, че евтиния балатум трябва да е непременно некадърна имитация на някаква скъпа натурална настилка ми е малко странна.

В общи линии, търся нещо такова:

• Вариант 1: По-убити цветове, ненатрапчивост, достатъчно убедителна имитация на семпъл дъсчен под.
• Вариант 2: Оригинален десен или някакъв готин цвят, който не може да се постигне с друг тип настилка. Пробвах и с DJ червено, и с имитация на дъно на басейн, и с оригинални флорални мотиви, но… само за да се позабавлявам 🙂

Всекидневна

Мебелите, естествено, са условни… в сайта нямаше кой знае какво разнообразие от типови стаи. Имаш вариант да си избереш само цвета на стените и примерна визия и това стига, за да се ориентираш как ще стои и настилката.

Спалня

Като се абстрахирам от цвета на мебелите и тип прозорци, това е горе-долу нашата спалня – скосен таван и легло точно на тази стена, до прозореца.

Най-белият под тутакси отпадна – дори и за робота ще е трудно да го поддържа толкова чист, колкото е на картинката. Точно такова черно на добра цена също ще ни е трудно да открием. Сивото ми харесва най-много, а бежавия нюанс е най-широко разпространен по нашите магазини и има по-голям шанс да купим нещо такова. Пробвах и с едно тъмно наситено кафяво, но резултата в спалнята не ми хареса… много мрачно става. Записала съм си каталожните номера и моделите на Tarkett и ако нашите търговци, които предлагат тази марка, случайно са запазили и същата номенклатура – има шанс да се ориентирам и на живо кое какво е 🙂

Дебелината на настилката трябва да е минимум 2мм (по-тънко от това си е чиста мушама и става само за лепене върху стар балатум) и ако е възможно да е под 10 лв/кв.м. Фирмата трябва да предлага доставка извън София, на нормални цени. Мисия почти невъзможна 🙂

(Покрай търсенето на подходяща подова настилка попаднахме на полезна информация и за линолеуми, бамбукови паркети, различни видове винилови, pvc настилки и индустриални настилки, но… това ще го обобщя друг път, че доста дълъг пост се получи).

Може да се каже, че бавно и славно напредваме с довършването на безкрайните довършителни работи. В края на юни измъдрихме концепцията си за кухнята, благодарение на Google Sketchup си поиграх да намествам наличната техника и желаните мебели на невероятно малка площ, наложи се да се откажем от някоя друга цивилизационна екстра, но все пак кухня вече имаме.

Отказахме се и от варианта да поръчваме кухнята в София, защото нито цените тук са кой знае колко по-атрактивни, нито имаме някакви супер претенции за цветове и материали. А и ни се щеше, след като ще живеем в Своге, да започнем да влагаме пари в местната икономика. Току виж започнало да ни се връща 🙂

Говорихме с 2 фирми, но първата не предлагаше монтаж и бързо се отказахме. За това пък втората ни беше препоръчана от нашия технически ръководител, видях на живо изработена и монтирана от тях кухня, ходих и в цеха да  избирам материалите… и някак си ми хареса всичко, което видях полуготово и готово там. Дърводелски цех – собственик и няколко души работници. По моят проект почти нямаше промени – принципно съм готова да приема всякакви смислени предложения, но нищо революционно различно не може да се получи при нашата площ, бяла техника и финансови възможности. Просто се съгласихме да заменим простия плот под прозореца до хладилника с пълнофункционален голям шкаф. И да се откажем от шкафчето над хладилника, което така или иначе щеше да е доста неудобно за ползване.

Да лепим плочки по гипсокартона ни се стори безсмислено занимание, за това на стените при кухненския ъгъл сложихме гръбче от ПДЧ-то. Мислех си, че искам кухня в тъмни цветове, но като видях новата на сестра ми – отказах се. Оранжевото ми е любим цвят, а комбинацията със сребристо е банална, но в склада нямаше нищо по-подходящо и неутрално като цвят и материал, което да ми хареса. Разни дребни аксесоари като ъглите в краищата на плота ме зарадваха много приятно – по различни мебелни изложения съм виждала доста дърводелски изпълнения за тези ъгли дори и при порядъчно по-скъпи кухни.

Само стискам палци да съм издиктувала по телефона точните размери на хладилника, пералнята и печката и уредите да си влязат точно на оставените за тях места, че иначе Прасунсен ще ме гони със сатъра из къщата… 😀

***

А, да… нищо do it yourself няма да има в кухнята. Навсякъде другаде съм готова да експериментирам, но откакто живея самостоятелно, все ползвам кухни, които са сбирщайн от пригодени забърсани от някъде / получени в наследство / заварени полуразрушени и многократно реновирани кухненски мебели. Този път реших специално за кухнята да огранича креативността си само до чертежите 🙂

Всъщност и още няколко на пръв поглед дреболии (довършването на улуците, коридорчето, малката тоалетна долу, шапката на комина), които ще глътнат неизвестно количество пари, които в момента нямаме, но… звучи утешително, че най-мащабното, което остана в тази къща е кухнята – оставихме шпакловката и преправянето на ВиК щранга в тази стая да се правят, когато поръчаме кухненските шкафове. За да спестим още едно преправяне, най-малкото 🙂

Стълбите

Очаквах със страх гледката, но стълбите се оказаха доста приятни и за окото, и за ходене по тях. Пак не са изцяло черни, бяха ни предупредили за белите чела и точно това ме притесняваше, но изглеждат доста добре. Почти така си ги представях, когато все още мислех да ги правим с дърво.

(Ако още някой е забелязал разминаването в ширината между първите 2 и останалите стълби – вади очи само на снимката. Момчетата направиха максимално доброто за бюджета ни. )

Имаме 3 шпакловани и боядисани стаи с боядисани врати и каси, коридора със стълбището между двата етажа (най-сложната и трудоемка част), пода е подготвен за настилката – за момента плановете ни са за балатум. Мярнах и някаква разновидност (PVC подова настилка) с доста приятни разцветки… май ще се наложи да се разходим и да видим на живо какво представлява това чудо.

Нишата под стълбите

Ако някой се чуди защо зарязах чертането на идеи за мебелировката – ами на груб строеж нещата изглеждат доста по-различно 🙂

Най-доброто, което бях успяла да измисля за това подстълбищно пространство беше ъглов вграден гардероб до вратата, с неизвестна конструкция и неизвестно “вграждане” на стълбището.

Е, това, което е направил майстора определено ме улеснява много в чертането 😉 – тази конструкция дори и аз съм в състояние да измеря.  Изглежда много приятно и дори и ако се забавим много с усвояването на пространството под стълбите, тази част от стаята ще изглежда довършена. И понеже е от гипсокартон, ако след години ни хрумне да правим някакви промени, поне “къртенето” ще е лесно.

Най-вероятно ще използваме септември за мерене, смятане и премисляне.  Ако изскочи вариант да се оправят някои проблеми по покрива (комина и улуците), няма да се колебаем, че наближава времето на дъждовете и снеговете, но вътре в самата къща всичко вече може да почака.

Определено варианта “гипсокартон на кюфте” вместо мазилка по стените беше голяма минавка. Не, че много бях ентусиазирана за гипсокартон, но някак си се бяхме настроили за местене още миналата есен, искахме да не чакаме къщата да съхне, а и… някак си успяха да ни убедят, че ще излезе малко по-евтино. Защото можело да си шпакловаме стените сами.

То, че можем… можем. Изчетохме известно количество туториали, гледахме някакво видео в “Мисия моят дом” и като че ли му хванахме цаката. От куче месар с гледане може и да не става, но колкото да запушиш няколко фуги – може човек да се научи и от видео. Само дето при нас не бяха няколко, а няколко хиляди – толкова широки, че можеш и отверката си да загубиш в тях. Просто самият гипсокартон беше сложен кофти – нещо, което забелязахме още при предаването от предния майстор, но тогава бързахме да приключим и махнахме с ръка под надслова “това ще го мислим после”.

Е… мислихме, струвахме, смятахме и преценихме, че ако тръгнем сами да шпакловаме, ще отиде цялото лято и няма да спестим почти никакви пари от това. 4 часа дневно в път (в Своге още не може да се спи), 6 часа работа (в най-оптимистичния вариант), минус 20 лв минимум за двамата за транспорт и най-евтиното хапване… и минус дневните надници на двама ни, ако решим да форсираме нещата и започнем да ходим и през седмицата. Отделно катеренето на материалите до къщата, за което щеше да се наложи да ползваме такси или да плащаме за превоз от някой магазин. И докато се колебаехме, мен ме хвана един доста упорит летен вирус, заради който цял месец редувах бухането като магаре с болки в гърлото.  И това окончателно наклони везните. Обадихме се на нашият технически, за да задействаме акт 16, той спомена, че има под ръка бригада гипсокартонаджии, които можели да оправят поразиите по стените… ние казахме “Давай ги насам” и се започна 🙂

Първоначално се разбрахме за една стая – спалнята.  Да има къде да отсядаме на чисто, докато сами се борим със следващите стаи. После казахме “Абе ако имат време и желание, да вземат и останалите да направят”… Уговорихме се да спретнат възможно най-тънък като цена и приличен като изпълнение таван в голямата стая долу. По някое време се заговори и за боядисване (и това мислехме сами да правим, ама идеята някой друг да разкара мръсотията и прахоляка беше доста привлекателна, а и аз продължавам да си кашлям…). Накрая започнахме да обсъждаме стълбището, кандисахме да не е облечено с дърво (не можем да си го позволим, ако ще го прави добър майстор с хубав материал, а на калпави изпълнения се нагледахме)… и се разбрахме да сложат някакъв гранитогрес. Черен или графит, защото стените са бели и ще е минимализъм от всякъде :).  Така де – на черно и бяло мога да наместя всичко, без да прилича на цигански катун къщата.

В интерес на истината, изпълнението на шпакловката и боядисването се оказа перфектно. Какво здраво фугиране се е наложило да правят, видяхме още предния път… това са двете стаи на горния етаж със скосените тавани. Вече са боядисани в бяло.

Относно тавана в дневната на долния етаж имахме леки словестни битки с нашия технически… ние искахме възможно най-евтините и лесни за слагане таванки (стиропорени квадрати, които се лепят директно на плочата и после евентуално се боядисват с латекс). Той твърдеше, че ще стане неравно и грозно. В резултат се оказа, че имаме окачен таван, което всъщност си има предимствата (ще ми създава работна атмосфера, все едно съм в офиса, а и ще можем в него да прекараме кабелите за нета и кабелната), но пък ще трябва да внимавам повече с обзавеждането.

Стълбите също се оказаха лека изненада. Няма да са чисто черни, а черни с бяло чело. Изненада се оказа, че и коридорчето горе е предвидено за облицоване с гранитогрес… даже беше почти готово. И то не е чисто черено, а като шахматна дъска. Адски се изкушавам да нарисувам накрая по една черна шахматна фигура на двете бели врати… 🙂

Всъщност дребните дизайнерски своеволия на майстора не ме ядосаха – знам, че каквото и да измисля и да настоявам изрично да е изпълнено, след месец – два вече ще ми е писнало да го гледам и ще искам нещо друго. Знам и аз колко се нервирам, когато на мен клиент се опитва да ми дава акъл относно дизайна. Иначе човекът си работи много чисто и си изпипва нещата… няма смисъл да му разваляме удоволствието от работата с мрънкане “ама защо си ги подредил така, а не иначе”. Подозирам, че ще ми е доста по-забавно накрая да добавям нещо от себе си, за да разклатя клишето 🙂 .
Крайно време е и някой да изобрети препрограмируемите подови настилки – такива като мен сигурно през ден ще променят шарката на пода.

Мотахме се около 20-тина минути в къщата и тръгнахме надолу с идеята да хванем пътническия влак от Лъкатник в 14 часа – единствения с винаги работещ климатик. Толкова горещина бяхме поели, че в София не ни се слизаше от влака.

Някак си си мечтая всички влакове по линията да са от този тип – широк, удобен и чист. При това състояние на БДЖ – май ще си остане мечта.