Или по-скоро глог… И тъй като услугата на dir.bg е в състояние да откаже по-нетърпеливите, а информацията в glinata.dir.bg е много интересна, иска ми се някак си да я споделя с кратък анонс…

• Непечената глина като строителен материал: мръщете се колкото искате – Великата китайска стена е построена от камъни и трамбована глина и е просъществувала… 2300 години?! Колко сгради от прехвалените съвременни материали ще изкарат толкова? Жилищата от непечена глина са топли през зимата и прохладни през лятото, а относителната влажност в тях е най-подходяща за човешкия организъм.
• Английският коб: защо си мислиш, че хобитските къщи са само в книгите на Толкин? Всъщност  къщите от глина и слама са характерни за Англия и Уелс от XI до XIX век, като само в Югозападна Англия са запазени около 20 000 такива къщи, честно неремонтирани от векове.  Този тип къщи изживява своето възраждане в Англия и има фенове на много други места. Искате да си построите хобитска къща? Инструкции и рецепти има тук.
• Старата къща: За архитектурата на старите къщи има издадени много книги и учебници, но строителните им конструкции и рецептите на старите майстори все още не са добре проучени. По нашите земи в миналото са се строели дървени, каменни и кирпичени къщи…
• Екоселищата – между мечтата и реалността: “Нашето общество е обременено от разочарования. Много проблеми са резултат от отчуждението на човека от природата, от другите хора и… от самият себе си. Ние експлоатираме природните ресурси, ние експлоатираме болшинството от световното население, и все още усещаме неудовлетворение и страдаме от стрес…” Интересни факти за съществуващите по света екоселища, с техните културни, социални и екологични аспекти.
• Ренесансът на трамбованата глина: Знаехте ли, че Антонио Гауди и Франк Лойд Райт са правили проекти за сгради от трамбована глина? Аз не. И ми беше интересно да прочета за това.

Рядко се връзвам на реклама и още по-рядко си струва. В този случай не сбърках. Новият, ноемврийски брой на “Bravacasa” върви в комплект с пилотния брой на български на списанието за архитектура, дизайн и изкуство “Abitare”.

Какво ме впечатли в тандема:

• Курс по проектиране на Енцо Мари: малката доза потупване по рамото и усмивка, от която определено имах нужда.
• Петият елемент: Необичайна, привлекателна, уютна… и глинена. Къщата в село Баня (арх. Кирил Кирилов, инж. Михаил Михалев) е изградена от ръцете на собствениците си. Буквално. Селекцията на снимките в списанието е доста по-добра, отколкото в сайта… не знам защо QM пренебрегват така онлайн версията си.
• Къщата Термос от рубриката SOS Abitare или защо не бих живяла в нещо толкова авангардно.
• Блок 647 в Люлин: да изпреварим “побългаряването” и “усвояването” още на етап проект.
• Градил Илия килия: Тодор Колев и Харалан Александров за страстта на българина към недвижими имоти.
• “Къща за гости” от Виргиния Захариева: само си “плакнах” очите… много интересен материал, просто съм далеч от тези мащаби. И все пак веранда с дървен дъсчен под и малко тучна зелена морава е мечта, която можем да си позволим да обърнем в реалност.
• Повърхности: селекция от най-интересните стенни и подови облицовки от различни материали. Знаете ли какво е лукон? Бетон с оптични влакна… има якостта и плътността на армиран бетон, но светлината и сенките прозират през бетона. 
• Личният Албум на Ани Лийбовиц… отново. Този месец имаше достатъчно статии на тази тема къде ли не, но на мен някак си не ми омръзва.
• Градежът или какво е да живееш в склуптура на Павел Койчев.

(Честит Рожден Ден, Прасуне 🙂 Следващия да го изкараме в нашата си колибка вече! )

Изпуснахме летните намаления и промоционални условия за сглобяема къща по готов проект и тъй като до пролетта време за мислене има много, поръчахме си проект за монолитна. И от тук започнаха истинските ни проблеми…

Проектантът ни е симпатичен чичко със свое виждане за нашите нужди. Срещите ни с него са като шахматна партия, в която ние с Прасун отчаяно се опитваме да устоим на експанзията от квадратури, чупки и килери, като развяваме знамето на финансовата криза и все по-трудното кредитиране.

Човекът просто ни харесва и иска да си построим голяма къща. За него 70 кв. м. разгърната площ са абсолютния минимум за двама души, втората тоалетна е задължителна, когато имаш 2 спални (въпреки протестите ни, че кабинетът на Прасунсен не е спалня), едната спалня трябва да е минимум 12,5 кв.м., а къща без входно антре не може да съществува по закон. Изобщо идеята ни – да строим според текущите си нужди и финансови възможности, а не за поколенията и на гърба на поколенията, май му е чужда.

Е, оставихме го да твори както си знае, а аз от чисто любопитство се забих да чета законите с идеята да разбера дали еднофамилните къщи са с по-различен статус от апартаментите или почти цялото ново строителство в София е извън закона.

Първи опит…

VIII. Вътрешно разпределение на жилищните сгради 

§ 38. (Ал. 1 изм. – ДВ, бр. 39 от 1963 г., бр. 13 от 1965 г.) Всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. 
(Ал. 2 изм. – ДВ, бр. 39 от 1963 г., бр. 13 от 1965 г.) При едно и двустайни жилища и при тристайни жилища, когато една от стаите е проходна, се допуска клозетът да бъде в едно помещение с баня. 

Опит втори…

Раздел VI: Сгради на основното застрояване. Изисквания към жилищните сгради и жилищата

Чл. 40. (1) Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.

Трети опит…

Раздел III: Жилища 

Чл.132. Най-малките допустими светли площи на помещенията в новопроектирани жилища са:

1. дневна – 15 кв. м;
2. спалня за един обитател – 7,5 кв. м;
3. спалня за двама обитатели – 12,5 кв. м;
4. кухня-бокс – 4,5 кв. м;
5. кухня с място за хранене – 7,0 кв. м.

И победител е…

НАРЕДБА No 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони

Или поне на нас ни се иска тази да е последната. Защото в нея ограниченията са отпаднали и дори и да не е много разумно да сместиш 3 стаи в 50 квадрата, поне не е незаконно.

Задачки за напреднали

1. Как ще се казва следващия нормативен акт, който отменя този?
2. Има ли или няма все пак някакъв закон, според който всичко изписано до тук да не важи за еднофамилна къща?
3. Как се казват майките на създателите на тази каша?

Аз съм до тук… заболя ме главата.

В Стефаново попаднахме не точно с идеята да гледаме имоти, но кой би опитал да спре страховитата Кот с нейния фотоапарат? Пък и оказа се, че и в равнината има чар, който донякъде ми бе убягнал в няколкото летни месеца, които съм прекарал там като юноша бледен.

Първата голяма разлика в сравнение с почти всички места, които обиколихме в търсене на място за живеене, е че в Добруджа е равно – горе долу докъдето ти стига погледа, ако изключим редовете дървета, посяти да разграничават нивите. Парцелите са равни и квадратни – няма борба за всяка педя земя, както по Искърското дефиле и особено в с Реброво.

Стефаново се намира на 7 км от град Добрич в посока към курорта Албена, на хубав, добре поддържан път. На местно ниво разстоянието може би изглежда значително, но от гледна точка на софийски жител, това си е по-близо до центъра от Люлин или Младост. Общественият транспорт е уреден с автобуси, които преминават няколко пъти на ден. С кола пътят е не повече от 5-10 минути.

Селото като цяло е доста цивилизовано и има 4-5 магазина и заведения, училище и детска градина. Водопровод има навсякъде, но отходните води засега отиват в септични ями. Докато се разхождахме с Кот видяхме и суичовете на два интернет доставчика, както и антени на Булсатком. Май основният проблем за хора като нас в такова място биха предизвикали честите спирания на тока.

За разлика от планинските села, които обикаляхме досега, Стефаново, а и много други равнинни села, е концентрирано около пътя – дълго може би 2 километра, но широко едва 500 метра, ако не и по-малко (има 3-4 реда дворове от всяка страна на улицата).

Повечето къщи в Стефаново са добре поддържани.

Като във всяко уважаващо се село, има и животни

.

Пътят е прав и равен, както и всичко останало.

Някой май е използвал жп елементи, за да изгради пристройка.

Може и да не са модерни, но на нас градинските джуджета ни харесаха (А в новата къща специално за Кот ще инсталирам зловещи клоуни).

Ето и едно от по-забележителните заведения.

Валя ми пусна интересен линк, който ме накара да почувствам нашите 46 кв.м. като цял палат! 🙂

А и самият блог “I love Cob!” е интересно и полезно място за всеки, който цени свободата си.