Така де… контролът по качеството е особено важен за един обект.

Благодарности на Били и Маги за снимките (нашият фотоапарат сдаде багажа отново), а майсторите ще прощават за счупената тухла и всичко, което племеника ми е успял да премести без да го забележим 🙂

А аз мисля за следващия му рожден ден да му подаря каска, чук и комплект отверки… 😛

Покривът е все още само конструкция от греди и не дава никаква сянка. Чакаме да станат дограмите и с една доставка на материали и скеле да довършим покрива и да сложим външната изолация… или поне това е плана 🙂 Поне вече формата личи добре.

Жега е, довършват се разни дребни неща по вътрешните стени, а хлапетата на единия майстор играят на двора. 

На нас също ни е горещо и се изнасяме нагоре по пътя, в посока боровата гора…

Жега е, дори тези човки са се завряли под някакъв стар камион и търсят прохлада.

А ние открихме координатите на рая – на тази поляна е 🙂

Или може би на тази? Както и да е… няма да има нужда от (гр)адски транспорт 😉

(Определено имаме нужда от читав фотоапарат… сапунерката сдава багажа. Но каквато и техника да помъкнем, онова, спиращото дъха… не влиза в кадър и това си е. )

Строителните складове и бетоновите възли в околността на Своге бяха запразнили по случай голямата почивка в помощ на българския туризъм и така и не видяхме покрива си довършен докрай. В събота валеше гаден студен дъжд, заради който наблегнахме на кулинарните изкушения в “Солей”, вместо на планираната разходка из гората. С което може да се каже, че сме допринесли за спасяването на местната икономика. (В “Солей” порциите се оказаха огромни, а понеже бяхме и единствените в заведението – обслужването беше почти като в “Кухнята на ада” :))

Обаче дъжда не пречеше на едни хорица да си варят ракия досами улицата… Поне знаем вече къде е казана и какво ще си правим джанките 🙂

Снимките този път са малко:

Направиха ни бетонов пояс, който ще крепи покрива малко по-стабилно. Така де… да не лежи директно върху тухления зид. Не очаквам урагани в Своге, пък и ще застраховаме колибката, но все пак – за да спим спокойно 🙂

Аз се изнизах набързо долу, че имам лека фобия от тераси без перила. Бях на 6, когато баща ми ни заведе да видим новия все още строящ се апартамент и естествено точно аз, незнайно как, успях да се отклоня от групата и да заключа на терасата 🙂 Дръжки на дограмата още нямаше, етажите бяха 5, а терасата беше само плоча, като тук. Голямо квичене падна.

Определено за строител не ставам. За алпинист също. Снимката не струва, защото я правих със затворени очи 🙂

Силно се надявам следващите снимки вече да са на къща с покрив.

“Когато картата и теренът не съвпадат, вярвайте на терена.”

Дребни грешки в проекта открих още, докато пречертавах архитектурната част. Някои подробности, като конструкцията на покрива липсваха. И предварително ми беше ясно, че е безсмислено да бързам да проектирам мебели, докато не си взема “мерките” директно от “терена”. Обаче пусти мерак… 🙂

Та значи вдигнах си 2-та етажа на Sketchup още миналата седмица и ми хрумна да пусна моделите (zip с два .skp файла за версия 7) заедно със снимките от неделя. Така или иначе докато не приключим грубия строеж е безсмислено да коригирам “картата” 🙂

Според моите представи

терасата е цял декар, а стълбата до втори етаж – направо стълба към небето :))

Грешката е моя – спала съм, докато съм чертала… ама буквално. Просто мерак да си измислям някакви работи по къщата ми идва късно вечер, преди лягане. Терасата е безсмислено да коригирам, така или иначе за нея няма да мисля обзавеждане, но стълбата определено ми провали плановете. Тъкмо бях измислила как ще си разположа работното място под нея – не, че е невъзможно, просто съм блейка и ще си халосвам пъпеша на всяко “еврика”. Отпада като вариант, но ще постна идеята.

При втория етаж разминаване може да има при скосяванията и светлите отвори. Изненадващо, но тук терасата ми е точна 🙂

И реалността

т.е. снимките от тази неделя. Вече имаме плоча и почти цялата зидария на втори етаж. Остава покрива и малко вътрешни стени.

Може би, когато стълбата се разкофрира няма да е толкова малко разстоянието под нея, но не разчитам много на това. 

Терасата на горния етаж от сега ми е любима.

Съседите ни се чудеха защо сме я завъртели така, че от изток да има толкова малко прозорци, но просто няма начин – къщата трябваше да се смести на нужните отстояния от жиците. Е… не сме от ранобудните, така или иначе изгрева ще го проспиваме 🙂

Ами това е за сега. Корекции по моделите ще правя, когато приключим с грубия строеж, за да мога да съм и по-точна с проекта за мебелите. 

Все къщата снимаме, когато отидем в Своге… Този път реших да вкарам в кадър повече хората, които я строят – бригадата на Мустафа. Най-добрата, която са виждали някога съседите ни 🙂

Не се надявахме да намерим някой на обекта в почивен ден, че и на празник, но когато се приближихме, се чуваше шум от усилен труд 🙂

Това е кофража на стълбата за втори етаж. Никога повече няма да ходя на строеж с толкова тесни дънки… едва се покекнах горе.

Правят кофража за плочата на горния етаж. Явно гледката от прозорците ни ще е впечатляваща – аз така се задзяпах, че успях да се спъна на 2 пъти в железата.

Кратка почивка, за да ги хванем всички накуп 🙂

Заваля дъжд, но работата не спира. Просто момчетата се захващат с долния етаж. Искат да си довършат работата и утре да почиват… бетоновия възел ще работи чак във вторник.

И пак не научихме кой знае колко за тях. Разбрахме, че са строили “Бистрица Гардънс”. Че винаги гледат сериозно на работата си и строят като за себе си. И колкото и да е странно за строители – не пият.

Повече снимки от строежа има тук.

Това трябваше да бъде тема за фундамента, за току-що излятата плоча на къщата ни… но докато намерим време да отидем да видим какво е станало, вече имаше зидове. 

Още щом взехме с пръхтене завоя, видяхме това:

Големият бетонен паралелипипед отпред е терасата на първи етаж. Тя си е част от фундамента – просто заради денивелацията в западната част къщата е доста по-издигната, отколкото от югоизток, но това е чара на терена 🙂

Изчаках почукването с гумения чук, за да го вместя в кадър, че ме кефи…

Строителите спряха за 10-тина минути, докато се моткахме горе да гледаме, а ние се постарахме да не се шляем повече, че определено им пречехме… Пък и си бяхме обещали чудесна разходка из района.

Май ще ми е голям проблем да снимам обзаведената къща, щом и на полувдигнати зидове нямам пространство да хвана малко повечко стая в кадър… 

Другата неделя (ако не мине котка път и има нещо направено в повече) – пак ще докладвам. За днес толкова, че ми се затварят очите… строителството е адски уморително за гледане 🙂

Тъй… няма пълно щастие, тъкмо човек се зарадва, че всичко върви добре и тутакси изскача някакъв проблем.

Строителството в по-съвременния му вид е потребител на електроенергия. Машините бачкат на ток, а хората работят по-добре с машини. Според договора ни с ЧЕЗ, ток ще имаме след 2 месеца, тоест в края на май. Съседите в близост не желаят да помогнат (тоест да вземем ток от тях) и дори предложението да получат парите за цялата предишна сметка предварително и в последствие колкото кажат не ги устройва. Разбирам ги донякъде – не знаят колко ще изконсумираме и нямат вяра на увещанията, че няма да е много повече от обичайното. Пък и от какъв зор трябва да помагат на непознати? От друга страна ние няма да отлетим след строежа… нали там се каним да живеем все пак. Нямаме намерение да ги прецакваме в сумата и да си създаваме кофти взаимоотношения.

Както и да е, съседския ток отпада като вариант. Остават по низходящ ред:

• Дизелов генератор втора употреба;
• Дизелов генератор под наем;
• Нов дизелов генератор;
• Чакаме 2 месеца, докато ЧЕЗ се намотат.

Въпреки снега миналата седмица и дъжда в последните дни, на поляната ни вече има нещо видимо – градят се основите 😀

На колчета изглеждаше по-малко. Вече започваме да се ориентираме.

Идея нямам в коя част от къщата е тази странна конструкция. Подозирам, че тук някъде се пада банята… справки с чертежите ще правя после.

Е… това е за сега. За 3 дни ни се струва доста добро темпо, а и съседите изглеждаха впечатлени от организацията и работата на строителите ни. За съжаление изпуснахме момчетата от бригадата (тръгнахме за Своге късно), искаше ни се да се запознаем, но… следващия път.

За съжаление през следващите дни също ще вали.

Това не е просто една гола поляна с някакви колци по нея. Това е нашата поляна с колчетата, които маркират къде ще се намира основата на къщата, а това, което се опитвам да кажа е, че задействахме процедурата “Откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво” и от следващата седмица започваме да строим.

Честно казано, очаквах колчетата да изглеждат по-впечатляващо… може би с някакви ленти вързани по тях… На живо изглежда по-миниатюрно, отколкото на чертеж и докато не се появят стени ще продължи да ми изглежда малко, но строителят ни  – Марсел, с чиято бригада сключихме договор в четвъртък, реагира спокойно на гледката, която заварихме, значи всичко е ОК и от общината са си свършили работата  🙂

От нас – наздраве! [~]) [~]) [~])