Минаха 15 години от този пост, когато се похвалих, че къщата ни вече си има покрив. Сега… четох си го, осъзнавам колко сме били наивни тогава. Но така или иначе ни бяха казали, че срока на годност на тези битумни керемиди, които ни слагат е 15 години и в някой хубав ден в бъдещето ще трябва да се подменят.

Покрай стария покрив си бяхме направили следните изводи:

• Битумни керемиди с посипка – добре, ама не за покрив на двуетажна къща. Посипката с годините започва да се рони и се натрупва в улуците. Миналата пролет падна парче улук и беше пълно догоре с посипка!
• Бригадата, която наемеш трябва да има опит с материалите, които си избрал. Хората, които правиха покрива ни преди 15г не бяха работили с битумни керемиди и си пролича първо при улуците – още първата година след като се нанесохме търсихме човек да фиксира проблемите при тях. На практика водата от покрива не се събираше в улука, а се стичаше по челната дъска. Един съсед строител се нае да помогне и реши този проблем с едни ламаринки под керемидите, които отвеждаха водата в улука. Направи и шапка на комина.
• Дървената челна дъска е красиво нещо първата година, но много бързо прегаря от силното слънце и ако не се боядисва периодично, започва да изглежда доста зле. За условията тук е по-добре облечена в ламарина челна дъска.
• Ако не си видял лично, че ти слагат каменната вата за топлоизолация, по-добре брой, че я няма. По проект трябваше да има 10 см вата в стария покрив, което при 8см греди просто нямаше как да стане, но малко пренебрегнахме тоя факт навремето.
• Пак за улуците – пластмасовите, които ни сложиха са ок за малък навес или барака, но за водата от целия покрив (нищо, че и той не е много голям) са малки и преливат. По-дълбоки и с казанче е по-добре.

И така, въоръжени с придобитите през годините знания (все пак направихме 2 покрива на навеси с родителска помощ и сами) решихме да изпреварим момента, в който тоя покрив ще протече и този път да наемем професионалисти да го ремонтират читаво. Спряхме се на идеята за метални керемиди, защото са леки, здрави, слагат се бързо (това беше важно, защото покривчиите работиха буквално над главите ни и през ден валеше), изглеждат добре и имат по-голям срок на годност от битумните керемиди.

Само дето подмяната на покрив, когато имаш подпокривно пространство, което е половината ти къща и където е спалнята и офиса хич не е приятна работа. Консултирахме се с 2 фирми, изграждащи покриви с метални керемиди и от двете на оглед казаха, че носещите греди са ок и няма нужда да се подменят все още, т.е. може да се направи ремонт и без пълно разкриване и сключихме договор с тази, която обеща (и успя!) да ни вмести в графика си за тая пролет – Руф Къмпани 🙂

Процесът по ремонта на покрива в картинки:

Първоначално планът беше да се махнат битумните керемиди, но се разбра, че има риск при отлепянето им осб-то под тях да тръгне да се троши и ги оставихме за допълнителна здравина и защита. Компромисното решение беше върху съществуващите греди да се наковат допълнителни 5х5см, да се сложи вата с тази дебелина, дифузионно фолио и отгоре дъските, на които се закрепват металните керемиди. Разбрахме се и за измазването на комина – при нас той никога не се е ползвал и е в общи линии декоративен, но ни обясниха, че обшивката не може да прилепне добре при неравни тухли и водата ще се стича вътре, та… моята мечта да вкараме малко естетика и в тоя комин намери технологично основание 🙂

Момчетата от бригадата започнаха работа в петък, работиха в събота и неделя до обяд (заваля за кратко, колкото да ги свали от покрива и изпрати да почиват) и приключиха с всичко в понеделник – минути преди да се изсипе тестовия сериозен дъжд 🙂
Разчистиха и след себе си – извозване на отпадъците не бяхме договаряли с тях, но те ги събраха и струпаха на едно място в двора.

От самата фирма сме много доволни и като комуникация, и като разменени документи (оферти, фактури, договори – всичко пристигаше в уречения ден), и като работа на бригадата.

Резултатът:

От новия външен вид също сме много доволни. Е, все още нямаме сачак, който да прикрие грозните осб-та, но за тази работа трябва скеле и нямаше как да стане за това кратко време само със стълба, затова отново го оставихме за бъдещето.

Покривът преживя 2 пъти проливен дъжд, няколко пъти кратък и 2 малки градушки, та може да се каже, че е тестван. Ефект от допълнителната вата също се вижда вече в жегите, но все пак ще изчакам да мине август, както и поне една зима, преди да потвърдя.