Коридорчето при входа на къщата е 1,30 на 1,70м с 4 врати и с много зор успяхме да сместим шкаф над врата, тясно 20см огледало и шкафче за торби и чадъри, но честно казано за обувките и връхните дрехи там място не успяхме да направим. По тази причина още от самото начало се събличаме и събуваме в дневната, а за всекидневните обувки ползвахме етажерка до вратата и подпряно на стената старо огледало. Доста неудобно решение, понеже за да се видиш в огледалото трябваше да приклекнеш, а етажерката пречеше на робота и отварянето на гардероба до нея (толкова не го харесвах, че дори нямам снимка със старата етажерка).
Естествено, потърсих някакво готово решение, не намерих нищо подходящо с нужните размери и решихме да си направим сами портманто, но понеже не можехме да доизкусурим идеята, на дневен ред за сглобяване дойде едва тази пролет.
старото огледало 
идеята отлежа 1г 
после купихме материал за металната част
Чудихме се откъде да си поръчаме дървен плот с нужните размери и покрай една поръчка от Икеа взехме един от тяхна система стелажи – беше рендосан и импрегниран, затова остана само да го нарежем за полиците, вертикалната част от отпадъците от рязане и да го лакирам. Заедно с този плот взехме и два метални рафтоносача и с това спестихме дървената подпора за горния рафт.
Рамката за долната част направихме от квадрат 2х2 см, за да съответства максимално на рамката на огледалото. Боядисах двете метални части черни (в тон с други мебели, защото е по-лесно и защото месинговата рамка на огледалото ми стоеше малко ретро). През пролетта все още нямахме електрожен, затова рамката е сглобена с планки, захванати с нитове.
Не ни се пускаше поръчка за 2 пластмасови тапи за профила и Прасунсен ги издялка от дърво, а аз ги боядисах в черно. Наложи се да премести и контакта за роботчето.
Наложи се да си купим комплект метчици и плашки за нарязване на резба, за да монтираме ръчно направените планки към огледалото (всички купешки планки бяха по-широки от рамката на огледалото).
Дълго се чудихме и как да фиксираме допълнително огледалото към стената и накрая използвахме пак квадрат, в който мушнахме заварената от предните собственици шпилка към огледалото. Парчето дърво, което ни беше останало, за да закрепим лоста към стената стигна колкото да монтираме една закачалка за шапки и къси якета на него 🙂
За да не се цапа дървото от калните обувки изплетох на една кука чердже от канап. Можем да използваме втория плот за по-високи боти или ботуши през зимата, но през останалото време е удобно място за градските ни раници.
