Архив етикети: направи сам

Home Sweet Home, Направи сам

Работно място в кухнята

44 Comments

Така се случи, че се разминахме с южното изложение. Заради едни стълбове и жици на ЧЕЗ се наложи да завъртим къщата и в момента прозорците на почти всички стаи гледат на запад (според компаса – югозапад, но заради планините отсреща слънцето се скрива по-рано и нито юга е като юг, нито запада – истински запад). Южно изложение имаме в кухнята – възможно най-неподходящото място. И да, можеше да върнем проекта за преработване, но понеже преди 3 години не го направихме, късно е да пускаме постове, започващи с “ако…” и да се ядосваме със задна дата.

Проблемът

През лятото в кухнята става много топло и хладилникът започва да се задъхва. Като решение за жегата (а и за студа) в кухнята, а и за целия долен етаж измъдрихме едни външни ролетни щори, които скоро чакаме да монтират.

По-голямата мъка ни е, че в дневната, която по план трябва да ми служи по 10-тина часа на ден за работен офис, слънце почти не влиза, а откакто нощем температурите започнаха да падат около и под нулата, в стаята сутрин е малко по-топло, отколкото в хладилника.

Първоначално, на етап проект, планът беше да се отопляваме с камина/печка с дърва и в този случай пряката връзка със стълбището на 2-ри етаж и огромния обем въздух в него не представляваше проблем – 6-8 kW камина можеше да затопля малката дневна, стълбището, коридора на 2 етаж и дори стаите – при отворени врати.

След като поживяхме 2 месеца тук, наблюдавахме цялата съседска суетня и хамалогия около доставката, рязането, цепенето, реденето на дърва, чистенето на пепелта и накрая направо си попитахме за мнение потърпевшите, се отказахме от идеята за камина, поне за тази зима.

Спасяваме положението с импровизации

Едно решение, което в момента не ни струва нищо – преместихме хладилника от кухнята в дневната и на негово място спретнахме набързо едно импровизирано работно място, което да ползвам в слънчевите дни. А и в много студени дни – все пак 6 кв. м. кухня се топли по-лесно и евтино от 20 кв.м. дневна и още толкова като обем стълбище и коридор.

  • Материали: Използвахме страниците на стар двукрилен гардероб, 6 метални планки и винтове за дърво. Освен плота и 2-те страници за крака, бюрцето има и една челна дъска отзад, без която се кандилка като пиян горски.
  • Време за работа: (на абсолютно начинаещи, които за сефте хващат ел. трион, никога нямат подходяща бургия за дупките и забравят да си заредят винтоверта) – около 3 часа.
  • Бюджет: около 5 лв (за винтове и планки, купени за някакви други неосъществени полици).

Бюрцето не стана красиво, нито е много умно измислено, но понеже така или иначе не беше ясно колко ще го ползвам и каква ще е икономията в сметката за ток накрая – за експеримента тази зима ще свърши работа.

Ако се окаже, че го ползвам често, ще метна чертежите на ъпгрейднатото му издание, заедно с тези на обзавеждането на дневната (включваща и хладилника) на дърводелеца, който прави спалнята и кухнята ни, за да придобие някакъв по-индустриален вид. Ако успея да измисля капак за монитора и пр. електроники, бюрото ще може да се ползва и като плот за рязане или масичка за бързо хапване.

А, да – оказа се, че да имаш хладилник в дневната е много удобно, но бирата свършва бързо 🙂

Общи приказки

Шипково вино

53 Comments

Шипковото вино* беше първия експеримент с домашна напитка, за която намерихме време около преместването и дооправянето на къщата и двора. (Да се готвят ябълковия сайдер, домашната бира и виното от глухарчета 😀 )

Успяхме да оберем последните свестни шипки в радиус 1 км от къщата ни, които да са достъпни без скафандър (ей, много бодат пущините), въоръжих се с няколко рецепти и детските си спомени за тази напитка и спретнах нещо средно аритметично от всичко това. Избрах възможно най-простата рецепта, защото за нещо повече наистина нямах нито времето, нито съставките.

Рецептата

  • Около 250 грама пресни шипки (или 2 малки бутилки от минерална вода, пълни с шипки, защото това имахме в нас, когато открихме храстите)
  • 250 гр. захар
  • 1 малка лъжичка лимонена киселина
  • Около 3 литра вода (в нашия случай по-малко, защото натъпках всичко това в трилитрова бутилка)

Шипките се измиват, махат им се мъхестите връхчета (тази част малко си я спестих, пак става) и се начукват. Аз използвах 2 дървени дъски за рязане, сложих шипките между тях и ги помлатих малко с големия чук – получи се. Всички съставки се слагат в подходящ голям съд, запушва се добре и се оставя на топло и сянка. Няколко пъти дневно шишето се разклаща интензивно (като след 3-тия внимавайте да не хвръкне тапата). От време на време опитвайте.

Опитахме виното на 7-мия ден, но ферментацията беше в разгара си и ни поразбърка стомасите, а напитката беше все още прекалено сладка. На 10-тия според мен вече става за пиене, но ако го бяхме изчакали още 2-3 дена, нямаше да сбъркаме.

В този вариант се пие веднага (прецедено** в бутилки може да се държи и в хладилник или на студено) и е слабо алкохолно. На вкус е леко резливо и сладникаво, но няма аромат (може би ще му върви индрише или друга ароматна подправка). Теоретично би трябвало да запази всички полезни вещества от шипките и да ви ги сервира в чашата. Пила съм доста шипково вино като дете, но специално при моето творение, заради това, че нашата стайна температура е 16 градуса, му трябваше повече време за ферментация и накрая стана по-силничко, замайва главата и не бих рискувала да го тествам на малчугани 🙂

Има и варианти с добавка на хлебна мая, предварително сварен захарен сироп и повече кандърми.

___

*Шипковото вино е толкова вино, колкото и чаят от шипки е чай. Обаче и “алкохолна напитка от ферментирали плодове” звучи толкова встрани от вкусното, колкото и “билкова отвара”, за това с извинение към професионалистите ще продължа да си ползвам думите “вино” и “чай”.

**Обикновена цедка върши работа за целите шипки, семките и едрите парчета, но ако искате фино филтриране – марля или филтърна хартия може и да свършат работа. Някоя друга шипка си запазете за снимката, че с тоя цвят… 🙂

Направи сам

Стар работен стол на колелца

42 Comments

Признавам си честно, каталога на IKEA ми е доста полезен – стимулира ме да се захвана със стягане и освежаване на някои от старите мебели, които не искам да изхвърля, но не ми се ще и да гледам повече в такъв вид, особено в новата къща.

Преди повече от година писах тук, че имам 2 офисни стола (и основата от третия) и се чудя как да ги стегна. Столовете са с адски здрава стоманена стойка, носачът за седалката също е от желязо, а самите седалка и облегалка – от шперплат. Имаха отвратителна и вече доста прокъсана тапицерия и колелетата бяха за смяна, като това беше единственият им проблем.

Първоначално смятах само да сменя тапицерията, но ровичкайки за идеи открих снимки на доста приятно боядисани Kevi столчета. Нашите приличат малко на този модел, а и боядисан шперплат определено се поддържа по-лесно, така че просто изчистих седалката и облегалката от остатъците лепило и дунапрен и хванах четката. Използвах черна акрилна боя, защото този цвят покрива шперплата много добре и нямаше нужда от втора ръка.

Резултатът съхне на терасата.

Направи сам

Цигански ратан в романтично бяло

41 Comments

Готвим голямото местене, т.е. готвим се първо да разкараме всичко, което не си струва да пренасяме в новата къща. Боядисвам си старите столове за трапезария отново в черно (тях ще ги вземем) и понеже при предното им боядисване пропуснахме един, който нямаше къде да сместим в квартирата… реших да освежа композицията с един бял стол. Купих акрилна боя и докато се чудех искам ли наистина бял стол и дали боята ще покрие добре дървото, се сетих за за плетените маса и табуретки на балкона.

Наричам ги “цигански ратан”, защото ги купих от семейство роми с каруца, които бяха стоварили пред блока преди 6-7 години една камара градински мебели “оплетка тип дамаджана върху конструкция от нерендосани летви” . Принципно нямах никакво намерение да  пазарувам, просто се спрях да ги огледам, защото за пръв път виждах толкова много забити пирони по една проста мебел. Обаче домочадието върху каруцата започна едни пазарлъци и когато цената достигна до 8 лв за маса с 2 табуретки, “само сега, специално за тебе, како, че искаме да си ходим”, не издържах, разхилих се и ги взех. Масата стоварихме на терасата и през повечето време я ползвахме за цветарник, а табуретките мотахме насам-натам из квартирата като помощни масички за списания и т.н.

В къща с двор всяка мебел, която може да стои 7 години на терасата и да даяни на миене с душ, си струва да се запази, така че отворих боята и започнах 🙂

  1. Хубаво изтъркване на повърхностите под душа с твърда четка.
  2. Грундиране. Както и подозирах, необработеното дърво тръгна да яде много боя, така че първо грундирах повърхностите с разредена с вода боя (българска, Акварил, на водна основа е, не мирише, съхне бързо и покрива добре ).
  3. Боядисване. Принципно тази боя съхне за около 2 часа (4-6 за пълно изсъхване) , така че използвах слънчевия следобяд, за да хвана малко тен на терасата и вечерта прибрах изсъхналите табуретки в стаята. Оплетката я минах първо с рошава четка и разредена боя.
  4. Повторих процедурата с масата… и ми свърши боята. Може да мине и с една ръка, но ще повторя, обещавам :). Най-малкото за да не се виждат толкова пироните.

Калъфки за табуретките

Почти никога не сме ползвали тези столчета за сядане, защото са прекалено груби и могат да ти одерат краката (след като ти скъсат панталона). Докато сортирах дрехите на подходящи за носене и подходящи за хвърляне, открих някакъв забравен памучен плат в светло синьо, купен някъде в началото на 90-те. Оказа се, че имам поне 2 метра от него и цветът му е напълно подходящ за едни калъфки за табуретките.
Вместо дунапрен, ползвах стара хавлия за пълнеж. Определено с дунапрен ще е по-добре, но нямам… а и не си струва да харча повече пари за възглавнички на столове, които не струват нищо. Освен това тепърва се уча да шия (то си личи).

В общи линии гоня нещо подобно като усещане. Не знам доколко се получи, но все за нещо ще ги ползвам ракитените мебели 🙂

Направи сам

Шев и кройка (офлайн забавата ми за празниците)

41 Comments

Купих си шевна машина. Отдавна не бях шила нещо по-сериозно от подгъв на панталон (изключвам калъфките за възглавници, които правихме по трудово в 7-ми клас), но периодично ме прихваща мерака да захвърля компютъра поне за няколко часа и да се занимавам с нещо офлайн. Миналия месец дадох 12 лева в кварталното ателие за подгъв на 2 чифта джинси, търсих под дърво и камък (и естествено не намерих) достатъчно топъл калъф за електронната си книга и реших, че е крайно време да започна да мисля за обзавеждането в къщата ни.  Предвид тоталната липса на нещо подходящо в спама от мебелните магазини в София и наличието на читав мебелен цех в Своге, в който по мой проект могат да направят кажи-речи всичко без тапицерията… идеята да имам играчка без екран и връзка с интернет, която да може да съедини 2 парчета дебел плат или кожа дойде от самосебе си.

Проучването

Имам усещането, че колкото по-смислена е една покупка, толкова по-малко инфо и реклама има за стоката. Аз с реклама за шевна машина не съм се сблъсквала челно. Майка ми има един стар “Лучник”, а преди него имаше една още по-стара “Тула” и в общи линии това са моделите, на които съм сядала да пробвам някой друг тигел и от които са ме гонели след първата счупена игла. И двата модела не се държаха много добре с много дебелите платове (впрочем с много тънките също), но поне издържаха на тормоза ми.

След няколкодневно проучване из форумите и подробна справка с вездесъщата бг-мама разбрах, че времената на конверсия във военните заводи са отминали и вместо от немски каски шевните машини вече се правят от пластмаса и за това не можеш да си купиш просто една универсална машина за любителски нужди, а трябва и да дефинираш добре какъв точно вид любител си.  Успях да открия само един модел, който да има нужните възможности (да шие дебел плат и да има зачистващ тигел… да не мислите, че кой знае какво искам) и да надхвърля със съвсем малко максималната сума от 300лв, която бях склонна да заделя – Toyota Jeans JFS18.

Взехме я от “Технополис” и този път като по чудо стоката не беше мострата от витрината и гаранционната карта не беше загубена някъде безвъзвратно. А гаранцията е важна, защото за този модел е 5 години. И е хубаво, че я има, защото при липсата на дори и кратко упътване за потребителя на български език имаш почти безкраен набор от възможности да строшиш машината, преди още да си пробвал всички тигели. Впрочем книжката на хартия, с която върви уреда е съкратено издание – подробното си дръпнах от сайта.

Първи опити

Както вече казах – тепърва ми предстои да се уча да шия :). И все пак няколкото първи опита да ушия зимно якенце за електронна книга са 100% използваеми и почти приемливи като визия.

Топло зимно яке за LBook V3 със защитна подвързия.

Първи опит да ушия калъф, в който може да се пъхне LBook V3 със защитна подвързия. Подробности има тук.

Понеже този модел е от рециклирани материали, остана за моята джаджа и го ползвам всекидневно вече почти месец.

Следващите калъфчета трябваше да са за подаръци на любими хора с електронни книжки, и за това за тях не използвах втора употреба чаркове, а купих материалите – черна изкуствена кожа за лицето и жълтеникаво-бяла изкуствена кожа с козина за подплатата. Половин метър от плата при ширина 140 см стига за поне 5 калъфа за устройства с 6 инчови екрани и само времето ми беше в дефицит.

Кожухче за LBook V8

Да започна направо с черната кожа ми се стори доста плашещо, за това тази версия е само от козинката. Научих се да сменям крачето на машината с това за цип и да навивам долния конец.

Отчетох забележката на Пипи, че голямото метално копче може да натиска екрана и го пропуснах, въпреки че LBook V8 има здрав пластмасов защитен капак.

Ципчето не е ушито точно по правилата, но и правилата нищо не казват за случая, в който козината се навира къде ли не и ти къса нервите.

Черно кожено яке с подплата за Amazon Kindle 3

Честно казано този модел трябваше да има джоб за слушалки и декоративни тигели и ципове, но… късно открих поговорката “Три пъти мисли, накрая ший” и се усетих, че няма как да монтирам джоб на вече ушит калъф едва след като установих, че и поренето на тигел по рошава кожа е мисия невъзможна. С меренето проблеми нямах – всичко е “на око”, без предварителни кройки и нямаше отрязано по-късо или по-широко парче кожа 🙂

На този етап някак си вдянах, че иглата, с която шия, не е особено подходяща за двоен дебел плат и се научих как се сменя.

На снимката в калъфчето няма Kindle 3, а моят стар LBook V3. По габарити двете устройства са еднакви (Kindle 3 е съвсем малко по-тънък и с по-заоблени ъгли), за това ми беше много удобно да меря.

Това моделче стана най-топло с двойната кожа. Имах идея подплатата да се сваля, за да може да се пере отделно, но вечерта преди пътуване не е подходящото време за мъдрене на сложни конструкции.

***
Е… това е. От нас – весело прекарване на новогодишната нощ и всички най-хубаво през новата година.

Направи сам

Аз сърце Kevi

48 Comments

(снимка от www.archithings.com )

Първият ми сблъсък с офисен стол беше в много ранното ми детство, в лабораторията, където работеше мама. Била съм много, много малка, защото единственият ми смътен спомен е как ме въртят на въпросния стол, а аз се заливам от смях и искам още. И следващият ми сблъсък беше на същото място – в кабинета на татко, в същия институт, няколко години по-късно, когато трябваше да пиша съчинение на тема “Какво работят моите родители”.

Години по-късно разбрах, че столовете, които толкова обичах като малка и които дълги години асоциирах с представата “офисен стол”, всъщност са груба соц интерпретация на популярните през 60-те години столове Kevi на Jorgen Rasmussen. Груба, груба,  но… доста здрава.

Преди известно време се сдобих с 3 такива стари стола (всъщност 2 почти здрави и един, на който е останала само стойката) на цената на една двулитрова “Ариана”, с идеята да ги реставривам, претапицирам и употребявам. Има разлика в конструкцията на стойката и ръчката за корекция на височината в моя вариант е сменена с врътка, всичко останало изглежда същото. Е… идеята още стои като идея 🙂

Оказа се, че под скъсаната тапицерия има доста приличен и много здрав шперплат, желязната стойка е в състояние да издържи и слон… и единственият проблем са пластмасовите колелца. Изпочупени са, а не мога да ги сваля. Не знам как. Пробвах с блъскане, чукане, дърпане, опити за отвиване, почесване по главата в търсене на скрит механизъм… и тц.

Някой да има идея как се смъкват колелца от стоманена стойка?