Шипковото вино* беше първия експеримент с домашна напитка, за която намерихме време около преместването и дооправянето на къщата и двора. (Да се готвят ябълковия сайдер, домашната бира и виното от глухарчета 😀 )
Успяхме да оберем последните свестни шипки в радиус 1 км от къщата ни, които да са достъпни без скафандър (ей, много бодат пущините), въоръжих се с няколко рецепти и детските си спомени за тази напитка и спретнах нещо средно аритметично от всичко това. Избрах възможно най-простата рецепта, защото за нещо повече наистина нямах нито времето, нито съставките.
Рецептата
- Около 250 грама пресни шипки (или 2 малки бутилки от минерална вода, пълни с шипки, защото това имахме в нас, когато открихме храстите)
- 250 гр. захар
- 1 малка лъжичка лимонена киселина
- Около 3 литра вода (в нашия случай по-малко, защото натъпках всичко това в трилитрова бутилка)
Шипките се измиват, махат им се мъхестите връхчета (тази част малко си я спестих, пак става) и се начукват. Аз използвах 2 дървени дъски за рязане, сложих шипките между тях и ги помлатих малко с големия чук – получи се. Всички съставки се слагат в подходящ голям съд, запушва се добре и се оставя на топло и сянка. Няколко пъти дневно шишето се разклаща интензивно (като след 3-тия внимавайте да не хвръкне тапата). От време на време опитвайте.
Опитахме виното на 7-мия ден, но ферментацията беше в разгара си и ни поразбърка стомасите, а напитката беше все още прекалено сладка. На 10-тия според мен вече става за пиене, но ако го бяхме изчакали още 2-3 дена, нямаше да сбъркаме.
В този вариант се пие веднага (прецедено** в бутилки може да се държи и в хладилник или на студено) и е слабо алкохолно. На вкус е леко резливо и сладникаво, но няма аромат (може би ще му върви индрише или друга ароматна подправка). Теоретично би трябвало да запази всички полезни вещества от шипките и да ви ги сервира в чашата. Пила съм доста шипково вино като дете, но специално при моето творение, заради това, че нашата стайна температура е 16 градуса, му трябваше повече време за ферментация и накрая стана по-силничко, замайва главата и не бих рискувала да го тествам на малчугани 🙂
Има и варианти с добавка на хлебна мая, предварително сварен захарен сироп и повече кандърми.
___
*Шипковото вино е толкова вино, колкото и чаят от шипки е чай. Обаче и “алкохолна напитка от ферментирали плодове” звучи толкова встрани от вкусното, колкото и “билкова отвара”, за това с извинение към професионалистите ще продължа да си ползвам думите “вино” и “чай”.
**Обикновена цедка върши работа за целите шипки, семките и едрите парчета, но ако искате фино филтриране – марля или филтърна хартия може и да свършат работа. Някоя друга шипка си запазете за снимката, че с тоя цвят… 🙂
искам да попитам защо не се стартира ферментация, ако се направи горе долу по този начин, тоест: около 750гр пресни шипки,около половин кило захар и вода ололо 4 4 и половина литра ( тоест разпределено в 1 трилитров буркан и един от литър и половина),и 1ч.л. лимонтозу, водата беше на сироп приготвена със захарта на котлона докато се стопи,така четох на много места и после залях понамачканите шипки..обаче никакво ферментиране,отгоре след няколко дни се появи мухъл?!по шипките които плуваха отгоре си имаше мухъл и не личеше да ферментира.Държах го в стаята,посел на балкона до печката,но вече поне 10 дена минаха и никаква ферментация, защо е така? И да го хвърлям ли? между другото по съвет на познат се опитах да рестартирам ферментацията като подгрях малко вода със захар и добавих мая за хляб,почистих мухъла и мухлясалите шипки и добавих разтвора,но ефект пак няма…идея нямам защо,селд като в повечето рецепти така се прави това вино
Хм, възможни причини могат да са:
1. Сложила си разтвора на захарта с водата прекалено горещ при шипките. Ако не си изчакала течността да изстине добре, това може да е причината… дрождите измират над 40 градуса.
2. Температурата на помещението е падала под 20 градуса в някакви часове на денонощието. Добри условия за ферментация има между 20-26 градуса. Теоретично не би трябвало да спре съвсем, просто да забави процеса, но щом се появява мухъл…
Миналата година при нас нямаше шипки, но тази понабрахме доста и пием вече втора доза шипково вино. Аз не се занимавам с предварително разтваряне: чаена чаша намачкани шипки, чаена чаша захар, лимонтузуто, 2.5 или 3 литра бутилка от газирана вода/безалкохолно пълна до гърлото, държа го в най-топлата стая… и тази година още в самото начало сложих въздушна запушалка (нещо такова http://bradva.net/vinarstvo/vazdushna-zapushalka), че да не избухва.
При тези условия (водата е по-малко) при мен ферментацията трае към 2 седмици, след това сменям въздушната запушалка с обикновена, за да се газира за 2-3 дни и е готово за прецеждане и пресипване. Готовото вино държа в хладилника и го изпиваме до 10-тина дни.
Ами първата причина отпада,защото сиропа си беше доста поизстинал,направо студен (предполагам и водата която изсипвате по принцип е студена?), а и четох, че когато се разтваря като сироп се охлажда, та не го сипвах топло. Втората причина не знам точно, но в стаята надали е ставало хладно защото понякога и печка включвам за отопляване а и времето си беше топло,може и да е ставало сутрин по-хладно,не знам дали е от това.Учуди ме че вие запушвате буркана или бутилката,защото навсякъде пишеше съда да е отворен, а и ме предупреди познат който си прави,да е отворено,защото може да избухне- доколкото знам и от грозде като се прави не се покрива при бурната ферментация. Когато видях мухъла го попитах да не би да се е объркал а да се затваря с капачка и пак това ми каза.От къде сте си купили запушалката и защо я слагате? Той пък ме попита да не би да е била студена водата,защото за ферментацията било нужно да е по- топличка..та просто и аз не знам.Яд ме е че батисах шипките,а ги купих пресни( понеже имаше и рецепти със сухи) уж да стане по-хубаво вино..а сега е една мътно жълта вода,след като и мая 10гр. добавих с още захар и вода,та не знам става ли за нещо,като хич не е бълбукало и нищо,просто като залях с маята се появиха мехурчета отгоре и толкова.Смених му и мястото-на балкона,ама все тая. Не знам водата дали му е много защото имаше и рецепти с по 6-7 литра на кило шипки, а аз с малко по-малко от 3л. залях повечето от 750-те гр.,другите с още литър и нещо. Мога пак да си купя ако намеря, имам и сухи, ама само да ги хабя и като не знам защо,пак да не стане нищо. А това което се получи дали става за пиене…уж било лесно и като чета,не е по-различно от това което сложих, а хич не е ферментирало
а и забелязах, че ползвате пластмасови бутилки май?аз мислех че е по-хубаво в дамаджана,тоест стъкло,затова ползвах буркани,но пък явно и с пластмасови бутилки си става вино, щом вече второ пиете 🙂 още по-сложно ми се видя,след като този мой познат( все си прави разни вина) ми каза ,че след бурната ферментация,като спре да кипи се сипва в шишета с маркучета (плътно запушени със восък наоколо)които се потапят в кофа с вода за да излизат мехурчетата,тоест за тихата ферментация и после се пресипва в бутилки за пиене.
Ако са купени, да не би да са ги пръскали с нещо и затова да не се получава? С купешки не съм опитвала, взех едни сухи миналата зима, ама така и не ги направих. Иначе шипките си ги берем на едни поляни, диви са и със сигурност не са обработвани с нищо.
Тапата купих от тук: http://sortovisemena-bg.com/units/%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD+%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80+%D0%B7%D0%B0+%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B0+%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F.html?u=95777
но и предния линк е към онлайн магазин. Слагам я, защото иначе може да се пръсне бутилката от въглеродния двуокис. Първият път всеки ден отварях бутилката, за да изпускам по малко газ, а е досадно. Накрая пак половината отиде в мивката. С тапата този проблем го няма, просто не се газира достатъчно и затова накрая я сменям с обикновена. Обичаме шипковото вино газирано 🙂
по-хубаво е в стъклени, но ми е трудно да закеркенеча въздушната запушалка в коркови тапи или някакви други, а и после ще трябва да ги изхвърля (шипките се подуват и не мога да ги извадя). Пластмасовите ги срязвам, изхвърлям шипките, измивам пластмасата и изхвърлям в разделния… самото прецедено вино го слагам в стъклени бутилки.
По принцип ферментацията не е красив процес, разни гадно изглеждащи мехурчета около шипките… но ако отвориш съда и не те лъхне на мухъл, а мирише приятно, значи си е ок.
Шипковото вино не става алкохолно като това от грозде… то е вино само на думи 🙂
С виномера като го меря едва удря 1,5-2%, дори и като бира не е. Като бях малка, родителите ми го правеха, за да ни осигуряват вит С за през зимата.
Изобщо не правя нищо сложно: сипвам всички съставки в шишето, разбълничквам го малко да се разтвори захарта, слагам въздушната тапа и го забравям за 2 седмици на топло.
Всъщност въздушната тапа замества тази система с восък и маркучета на твоя познат – целта е същата, да излезе въглеродния двуокис. Евтина е и не си струва другата галимация 🙂
ами не знам,той този продавача каза че си ги берял в Стара планина,продаваше и глог,та явно си ги е събирал в диво състояние.То явно трябва да е леко газирани,нали ферментира,а и трябва да излизат тия вещества за да не гърми,затова не знам защо сте го затваряли преди,навсякъде пише да не се покрива съда..досега все сте го затваряли от самото му слагане ли?Е тази тапа не ми се занимава да я поръчвам защото не съм много наясно с онлай покупките, бая рецепти изчетох и никъде не пишеше да се покрива докато ферментира,на някои пишеше че след 5-6 дни се прецежда и затваря хубаво за да не гръмне,на други дори нямаше описание,а демек че след няколко дни е готово,само че най-ме учуди мухъла отгоре- просто плесен,бяха като скапани шипките на повърхноста и въпреки че ги махнах,кипене не се получи,това да го хвърлям ли незнам,ама и да пробвам пак ми се струва глупаво като не знам по кой начин да го направа,нали ферментацията е естествен процес..освен ако купя пак да пробвам като ги засипа със захар и залея с вода и толкоз 🙂 мерси все пак за рецептата
ами ако за стъклени бутилки говорите-да, тясно е гърлото,аз говорех за стъклен съд с широко гърло – 3 литров буркан,от литър и полвина също е буркан с широк отвор- в такива ги сложих.
аха,замества маркучите на тихата ферментация тази тапа, това е по-удобно, но тоя познатия ги слага маркучите след като премине бурната ферментация- демек ако било останало нещо да си излезе в кофата с вода.А при твойта схема значи пропускаш бурната на отворен съд и директно с тапата ти минава цялата ферментация.И аз съм чувала че е много полезно и вкусно и затова реших да пробвам,ама…нищо не излезе. Той тоя познат си прави в мазето и от грозде,у тях в едни грамадни буркани пък си правел малиново вино и прочие,та акъл ми даваше-слагаш ги и то ще почне да кипи…ама не почна 🙂 и в стаята бяха,сега са на бълкона( по-хладно е че е отворен често)до печката та като е включена да са на топло,ама файда йок 🙂
нямам 3-литрови буркани още, нова къща сме 🙂
Но да, винаги съм затваряла бутилките от самото начало и много кислород не им оставям (т.е. пълни са почти до горе).
Ако отгоре се образува някаква бяла плесен като на киселото зеле и не мирише на мухъл, а на… зеле – значи ферментация все пак протича.
Ако решиш да пробваш пак – пробвай да разклащаш буркана 2 пъти дневно, както се прави на туршия. Така не би трябвало да се образува тази бяла плесен.
Успех! 🙂
браво за новата къща, е в къща и от грозде може да си правите най-спокойно :)може би не сте в София и наоколо?
А мухъла си миришеше на мухъл,не на зеле, и цвета и аромата си беше мухъл- бяло и синъо-зелено,първо беше по-малко,после взе по упорито да си ги покрива отгоре,та после го изгребах. Ами много рецепти-всеки различно казва и незнам..ето и това за затварянето не го бях срещала,а пък ти ги затваряш и ти се получава( явно без да ти избухва) 🙂
sigurno zaharta vi ima konservanti
Аз замених захарта с мед , и добавих индрише и глог !
ами ти чай си направил бре кака :))) е ако ти се получи значи ще е и по полезно, то с тия фалшиментови захари и аз реших че заради захарта не ми се е получило шипковото вино, та тогава исках да пробвам това шипково вино, ама не стана, май на оцет си стана, та не знам какъв е вкуса на шипковото вино де, ама карай 🙂