Единственото, което знаехме за Костинброд, преди да ни хрумне да разгледаме града е, че е родното място на Азис. Нищо против самия Азис, но понеже органически не понасям чалгата и чалга мисленето, това за мен беше сериозен минус. Някак си се бях настроила, че нито мястото, нито хората там ще ми харесат. Все пак когато човек си избира място, където да живее, го избира по свой образ и подобие.

Всъщност градчето е симпатично. Прави асфалтирани улици, къщи на по 2-3 етажа, малки семейни магазинчета директно в дворовете. Така и не успяхме да разгледаме добре циганския съд (мярнахме го от автобуса само), но като че ли това е някаква местна забележителност, защото всеки ни споменаваше за него. За това пък регионалният кич беше на ниво – къщи, облицовани в мрамор (различен на цвят… явно на принципа “от където падне нещо на далавера, дай да го лепим по къщата”), къщи – облицовани с венецианска мозайка и няколко цвята мазилка (фул шарения от всякъде да е!)… е, в интерес на истината имаше и доста стилни и приятни къщи. Всъщност в града сме снимали основно къщи – Костинброд е създаден като град от обединението на няколко села и няма нищо впечатляващо като природа или история. Все пак за няколко часа пешеходна разходка и един оглед на парцели едва ли сме успели да разгледаме всичките му забележителности.

И сигурно щяхме в крайна сметка да се навием да се заселим там, ако не бяха цените на имотите. Ех, цените… Местните определено доста са се поизхвърлили. Квадратен метър за парцел в регулация с ток и вода през март 2008-ма в Костинброд беше над 45 евро, при това в по-крайни квартали, на места и без асфалтов път. Малкото по-евтини парцели, които успяхме да открием, просто не ставаха за живеене.

Иначе предимството на града е близостта до София, приличен интернет и изобщо комуникации, равни терени, без свлачища и опасни водоеми.

Малко факти

• Разстояние до столицата: 16.99 km от София
• Геогр.ширина (Latitude): 42.817N
• Геогр.дължина (Longitude): 23.217E
• Надморско равнище: 500 – 699m
• Област: София
• Община: Костинброд
• Площ на Град Костинброд: 41.405km2 (НСИ)
• Население на Град Костинброд: 12014 жители (към 01/01/2007 – НСИ)
• Пощенски код на Град Костинброд: 2230
• Телефонен код на Град Костинброд: 0721 от България, 00359721 от чужбина

(източник Справочник България )

Връзки

• Сайт на община Костинброд
• kbrod.net – Интернет доставчик
• Тук има карта на града
• Рекламен портал на града (благодаря на kickah за линка)

 Галерия

	Мрамор, кич и зло куче пазач – класика в жанра
	Въпрос на вкус… отново.
	Панелки в Костинброд. Е нямаше как да не минем и без това… то и по селата има.
	Църквата в Маслово. Доста приятен квартал, за малко да му станем жители 🙂
	Района около общината.
	Чудех се каква е странната украса по тази къща…
	…а то се оказа занаятчийска работилница 🙂

Благодарим на Марги от агенция “Ела-Дрил” за това, че отдели от времето си, за да ни покаже доста парцели в Костинброд, сподели информацията си с нас, взе присърце нашите капризи и ни спаси от кофти сделка. 

В село Драговищица попаднахме по грешка. Бяхме решили да разгледаме Костинброд – едно, че там имаше доста парцели и освен това след Кътина и стръмното дере, което някой беше решил да кръсти “парцел за жилищно строителство” доста време за нищо на света не искахме да чуем за планинско село и търсехме нещо “в равното”. И пътувайки с автобуса за Костинброд просто го пропуснахме и слязохме в следващото населено място на 3 км от него, т.е. Драговищица.

На пръв поглед селото… става. Само на 18 км от София, селото е приемлив избор за хора, които държат на близостта на големия град и в същото време търсят по-достъпни цени. Драговищица е тихо и спокойно село с около 1000 души население, но като природа, транспорт и “селоустройствен план” 🙂 отстъпва на тези по Искърското дефиле. По главната улица (шосето, по което се движи автобуса за Костинброд и София) видяхме 2 магазина за хранителни стоки и едно доста приятно заведение, както и още едно близо до първата спирка в селото, на която ни стовари автобуса. В селото има начално училище, детска градина, читалище и кметство. Има си и панелни блокове – някаква местна соц недомислица, която доста разваля визията в центъра на селото.

Не успяхме да видим кой знае какво от Драговищица, освен централната част, защото се оказа, че автобусите, които спират в селото и продължават за Костинброд са доста по-малко, отколкото минаващите транзит, а перспективата да трамбоваме пеша по шосето до града нещо не ни радваше толкова… но на спирката и в самия автобус (случи се Прасунсен да седи до един сладкодумен дядо от Царичина) успяхме да подслушаме доста местни клюки 🙂  :

• че както можеше да се предполага, част от жителите работят в София или Костинброд
• че всички те без изключение мърморят за неудобния и скъп транспорт (билета до Костинброд е почти на цената на билета до София)
• че в Драговищица нямало някакви особени проблеми с мургави приходящи, но в околните села с малко жители и затихващи функции това е проблем – дядото се оплака, че на 2 пъти са обирали къщата му само за 1 година.

Галерия

	Някои части на Драговищица изглеждат приятни дори и в мрачен ден. Това е заведението в началото на селото, на първата спирка на автобуса.
	Култовото заведение (нисля, че се казваше “Курск”) в центъра на селото. Доста приятно място и отвътре и отвън… за съжаление имахме време само за нещо безалкохолно набързо.
	Доста странна ни се стори идеята човек да живее в панелен блок на село. Обикновено панелните квартали вървят в комплект с фабрика, завод, промишленост в района… може би тези са построени навремето за работещите в Костинброд.
	За съжаление панелките вървят ръка за ръка и със сметищата.
	Разписанието на автобусите е залепено на магазина за хранителни стоки до кметството. Тези до метростанция Обеля са малко… останалите са до автостанция връбница в Надежда.
	Магазинче на централната улица на селото.
	Не, че съм подбирала нарочно пейзажи с разпилени боклуци – просто ми беше трудно да ги избягвам.