Категория: Направи сам

Направи сам

Шев и кройка (офлайн забавата ми за празниците)

41 Comments

Купих си шевна машина. Отдавна не бях шила нещо по-сериозно от подгъв на панталон (изключвам калъфките за възглавници, които правихме по трудово в 7-ми клас), но периодично ме прихваща мерака да захвърля компютъра поне за няколко часа и да се занимавам с нещо офлайн. Миналия месец дадох 12 лева в кварталното ателие за подгъв на 2 чифта джинси, търсих под дърво и камък (и естествено не намерих) достатъчно топъл калъф за електронната си книга и реших, че е крайно време да започна да мисля за обзавеждането в къщата ни.  Предвид тоталната липса на нещо подходящо в спама от мебелните магазини в София и наличието на читав мебелен цех в Своге, в който по мой проект могат да направят кажи-речи всичко без тапицерията… идеята да имам играчка без екран и връзка с интернет, която да може да съедини 2 парчета дебел плат или кожа дойде от самосебе си.

Проучването

Имам усещането, че колкото по-смислена е една покупка, толкова по-малко инфо и реклама има за стоката. Аз с реклама за шевна машина не съм се сблъсквала челно. Майка ми има един стар “Лучник”, а преди него имаше една още по-стара “Тула” и в общи линии това са моделите, на които съм сядала да пробвам някой друг тигел и от които са ме гонели след първата счупена игла. И двата модела не се държаха много добре с много дебелите платове (впрочем с много тънките също), но поне издържаха на тормоза ми.

След няколкодневно проучване из форумите и подробна справка с вездесъщата бг-мама разбрах, че времената на конверсия във военните заводи са отминали и вместо от немски каски шевните машини вече се правят от пластмаса и за това не можеш да си купиш просто една универсална машина за любителски нужди, а трябва и да дефинираш добре какъв точно вид любител си.  Успях да открия само един модел, който да има нужните възможности (да шие дебел плат и да има зачистващ тигел… да не мислите, че кой знае какво искам) и да надхвърля със съвсем малко максималната сума от 300лв, която бях склонна да заделя – Toyota Jeans JFS18.

Взехме я от “Технополис” и този път като по чудо стоката не беше мострата от витрината и гаранционната карта не беше загубена някъде безвъзвратно. А гаранцията е важна, защото за този модел е 5 години. И е хубаво, че я има, защото при липсата на дори и кратко упътване за потребителя на български език имаш почти безкраен набор от възможности да строшиш машината, преди още да си пробвал всички тигели. Впрочем книжката на хартия, с която върви уреда е съкратено издание – подробното си дръпнах от сайта.

Първи опити

Както вече казах – тепърва ми предстои да се уча да шия :). И все пак няколкото първи опита да ушия зимно якенце за електронна книга са 100% използваеми и почти приемливи като визия.

Топло зимно яке за LBook V3 със защитна подвързия.

Първи опит да ушия калъф, в който може да се пъхне LBook V3 със защитна подвързия. Подробности има тук.

Понеже този модел е от рециклирани материали, остана за моята джаджа и го ползвам всекидневно вече почти месец.

Следващите калъфчета трябваше да са за подаръци на любими хора с електронни книжки, и за това за тях не използвах втора употреба чаркове, а купих материалите – черна изкуствена кожа за лицето и жълтеникаво-бяла изкуствена кожа с козина за подплатата. Половин метър от плата при ширина 140 см стига за поне 5 калъфа за устройства с 6 инчови екрани и само времето ми беше в дефицит.

Кожухче за LBook V8

Да започна направо с черната кожа ми се стори доста плашещо, за това тази версия е само от козинката. Научих се да сменям крачето на машината с това за цип и да навивам долния конец.

Отчетох забележката на Пипи, че голямото метално копче може да натиска екрана и го пропуснах, въпреки че LBook V8 има здрав пластмасов защитен капак.

Ципчето не е ушито точно по правилата, но и правилата нищо не казват за случая, в който козината се навира къде ли не и ти къса нервите.

Черно кожено яке с подплата за Amazon Kindle 3

Честно казано този модел трябваше да има джоб за слушалки и декоративни тигели и ципове, но… късно открих поговорката “Три пъти мисли, накрая ший” и се усетих, че няма как да монтирам джоб на вече ушит калъф едва след като установих, че и поренето на тигел по рошава кожа е мисия невъзможна. С меренето проблеми нямах – всичко е “на око”, без предварителни кройки и нямаше отрязано по-късо или по-широко парче кожа 🙂

На този етап някак си вдянах, че иглата, с която шия, не е особено подходяща за двоен дебел плат и се научих как се сменя.

На снимката в калъфчето няма Kindle 3, а моят стар LBook V3. По габарити двете устройства са еднакви (Kindle 3 е съвсем малко по-тънък и с по-заоблени ъгли), за това ми беше много удобно да меря.

Това моделче стана най-топло с двойната кожа. Имах идея подплатата да се сваля, за да може да се пере отделно, но вечерта преди пътуване не е подходящото време за мъдрене на сложни конструкции.

***
Е… това е. От нас – весело прекарване на новогодишната нощ и всички най-хубаво през новата година.

Направи сам

Тетрис в кухнята – 2010

58 Comments

Мина една година, след онзи оспорван турнир по наместване на кухненски мебели в помещение с размер на тоалетна, в който победител не излъчихме. Просто преценихме, че с довършителните работи ще се мотаме повече от очакваното и докато стигнем до кухнята, промените могат да направят предварителните разпределения напразни.

Е, в момента кухнята е с размер 1.86 на 2.94 м преди боядисване, ВиК инсталацията остана както по проект, т.е. по стената, която бях “заплюла” за хладилника и положението е още по-сложно от миналата година. Обаче благодарение на добрите съвети на Антония, oceanid, Станислава, Иво, Титинчо, Малина… изобщо на всички коментирали, в резултат събрах повече мебели на същата безумно малка площ 🙂 .

Размерите

Това е ситуацията, която показа рулетката миналата седмица. Всички размери са в сантиметри.

Честно казано, много се съмнявах, че ще сместя хладилника някъде при тази ситуация. Мислихме най-различни компромисни варианти:

  • Изнасяне на пералнята в банята (която така или иначе ще ползваме само като тоалетна и мокро помещение, понеже баня имаме горе). В този случай се налага да си купим друг модел пералня (от тесните, с горно отваряне), понеже сегашната ни (на близо 4 години) просто не влиза през вратата на банята, а и ще заема прекалено много място. При този вариант не можем да ползваме комбинираната система “мивка над пералнята”, за която Малина ми подсказа. “Пералня в кенефа” остава възможен вариант при някой следващ етап (примерно като ни се развали сегащната пералня).
  • Къртене на общата стена между банята и кухнята и спретване на една по-голяма кухня – ще струва скъпо, ще се наложи да се преправя цялата ВиК инсталация на долния етаж… и естествено лишаваме се от тоалетна долу. Обмислихме го сериозно, но за сега отпада – освен парите, има един такъв момент с един проект за промените, който ще трябва да се направи от специалист и да се замъкне в общината… и после едно чакане за одобрение. Ще загубим още 1 година по този начин.
  • Понеже освен в пералнята, проблемите идват основно от хладилника – проверих за ниски хладилник и фризер за вграждане. Има с подходящи размери, цените не са непоносими… просто се съмнявам, че ще ми се кляка и навежда всеки път, когато поискам да си извадя бира :). Така де – за фризер няма проблем да е в ниското, но за хладилник не е особено удобно според мен. Иначе ниските версии могат да се сместят под някой от прозорците и проблема “не мога да си отворя прозореца, защото хладилника пречи” отпада.

Решението

Или версия 2.2. При версия 2.1 печката и хладилника бяха разместени и тя отпадна още щом Прасунсен видя новата- понеже той е глаДния готвач в къщи, мнението му къде е най-добре да бъде печката е решаващо.

Поглед отгоре

Тутакси изяснявам някои невидими положения, понеже съм сигурна, че за това ще търпя критики :))

  1. Ъгълът между мивката и пералнята не е изгубен. Не съм сложила ъглов шкаф, защото там планирам да монтираме малко тумбесто 15 или 30 литрово бойлерче за кухненски нужди и да има топла вода за миене на ръце в тоалетната. Принципно бойлера трябваше да е в банята до кухнята, обаче… там освен, че също няма място, няма и извод за него за вода, т.е. преправянето на нещо (ВиК или електро) не ни мърда. В кухнята може да стане по-лесно, а тоците за бойлера ще ги прехвърлим от едната страна на стената (в банята) на другата (откъм кухнята). Достъп до бойлерчето (когато се наложи) ще има през вратичката на шкафа под мивката.
  2. Полукръглата масичка е сгъваема и се прибира плътно към стената. Събира колкото да хапнем по сандвич сутрин и да си изпием кафетата и чая. Столовете може да са или сгъваеми, или леки табуретки на колелца, които ще се прибират под плота до хладилника.
  3. В този случай единия прозорец се отваря изцяло, другия… колкото да може да се проветри малко (точно това крило е отваряемото, да го…). Вратата се отваря на малко повече от 90 градуса, т.е. може да се ползва. С отварянето на хладилника няма проблем, особено ако масичката е прибрана и никой не се е разплул на стол точно там 🙂
  4. Оставих място за абсорбатор над печката, ама акъла ми не стига от къде ще се извежда въздуха. Комин в тази част на къщата няма… евентуално въздухоотвода над шкафовете до стената с прозореца – и оттам – дупчене на стена и т.н. Прекалено голяма галимация, която на първо време ще спестим.
  5. И за миална машина нямам място… освен, че отвикнах, откакто нашата се скапа.

Ъгъл с мивка и печка

Цветът на мебелите на рисунките е условен (за всички горни шкафове и 2 долни ползвах готова библиотека), размерите – стандартни, в по-голямата част. Т.е. когато решим да поръчваме кухнята има шанс да спестим някаква сума само от това, че съм използвала стандартни модули кухненски шкафове. Единствено откритите полици са с “плаваща ширина”, т.е. ще oбират луфта межу шкафовете в зависимост от конкретната ситуация.

Ъгълчето на хладилника

Е… не е особено красив, ама такава е ситуацията. Все пак в някой хубав бъдещ момент пералнята може да освободи мястото в другия край и този хладилник да отиде там, без да се налага да се демонтира цялата кухня. Вариантът с ниски отделни хладилник и фризер също може да се реализира лесно, без промени в отсрещния ъгъл.

И все пак за дизайнерските ми мечти: вратичките на шкафовете предпочитам да са тъмни, матови и абсолютно гладки (без разни орнаменти и заврънкулки)… просто за да ги чистя по-лесно (примерно нещо такова е OK). Същото важи и за дръжките. Шкафовете – до горе или със затваряща лайсна, за да не се катеря да чистя прах и там. Къде точно ще има витринки и къде – открити полици или различни варианти на отваряне на шкафовете е въпрос, който ще решаваме с човека, който ще ни проектира кухнята при поръчката. Вероятно ще ни предложи и по-добри идеи, все пак това им е работата… за мен беше важно да знам събират ли се уредите ни и налагат ли се някакви съществени промени по стени, прозорци  и инсталации преди да сме поръчали кухнята, че после ще е късно.

И едно видео

За тези, които трудно се ориентират или искат да видят повече подробности :). Google Sketchup 3D модел на кухнята ни може да се дръпне от тук.

Направи сам

Аз сърце Kevi

48 Comments

(снимка от www.archithings.com )

Първият ми сблъсък с офисен стол беше в много ранното ми детство, в лабораторията, където работеше мама. Била съм много, много малка, защото единственият ми смътен спомен е как ме въртят на въпросния стол, а аз се заливам от смях и искам още. И следващият ми сблъсък беше на същото място – в кабинета на татко, в същия институт, няколко години по-късно, когато трябваше да пиша съчинение на тема “Какво работят моите родители”.

Години по-късно разбрах, че столовете, които толкова обичах като малка и които дълги години асоциирах с представата “офисен стол”, всъщност са груба соц интерпретация на популярните през 60-те години столове Kevi на Jorgen Rasmussen. Груба, груба,  но… доста здрава.

Преди известно време се сдобих с 3 такива стари стола (всъщност 2 почти здрави и един, на който е останала само стойката) на цената на една двулитрова “Ариана”, с идеята да ги реставривам, претапицирам и употребявам. Има разлика в конструкцията на стойката и ръчката за корекция на височината в моя вариант е сменена с врътка, всичко останало изглежда същото. Е… идеята още стои като идея 🙂

Оказа се, че под скъсаната тапицерия има доста приличен и много здрав шперплат, желязната стойка е в състояние да издържи и слон… и единственият проблем са пластмасовите колелца. Изпочупени са, а не мога да ги сваля. Не знам как. Пробвах с блъскане, чукане, дърпане, опити за отвиване, почесване по главата в търсене на скрит механизъм… и тц.

Някой да има идея как се смъкват колелца от стоманена стойка?

Зелена къща, Направи сам

Бетонни колчета с кофраж от отпадъци

42 Comments

Преди известно време някой ми беше задал въпроса за какво биха могли да се използват пластмасовите бутилки от минерална вода. Е, за големите разфасовки вече имам и отговор 🙂

kolci1

Това е ул. “Пловдивско поле” в София, която от известно време насам вече има и нова придобивка за пешеходците – тротоар, свободен от коли. Забележете симпатичните жълти колчета с интересен релеф по тях.

kolci2

Сега ги погледнете от по-близо.  Може би формата ви е позната?

kolci3

От единствения останал неуспешен (и небоядисан) опит става ясно какво са използвали за кофраж живеещите в околните блокове. Докато се накумя да я снимам тази “оградка” и взеха, че боядисаха всички колчета.

Идеята ми се струва добра, мисля да се възползвам от нея, когато стигнем до оградата 🙂

Направи сам

Редя си аз един тетрис в кухнята…

83 Comments

тоест опитвам се да наместя стандартно кухненско оборудване в 1.8 на 2.9 метра бокс с 2 прозореца и врата. И псувам като хамалин, защото на всички стени ми липсват по няколко сантима, за да станат нещата по лесния и красив начин. Истински тетрис, ви казвам…

Сетих се за принципа на 4-те “П” на Стив Пери: “Правилното Планиране Предотвратява Препикаването”, докато си почесвах носа като препикано мушкато. Защото, ако си бях начертала планчето с обзавеждането  преди да ни вдигнат стените и да ни сложат прозорците, можехме да поръчаме на майсторите да ни мръднат малко кухненската врата и да не се навиваме да ни уголемяват единия прозорец.

Е… сместих (почти) всичко. Ето резултата:

кухня - поглед отгоре

За всички, които си лягат и стават с рулетката – спокойно, вкарала съм по 5 см мазилка към вътрешната част на стените  🙂 Ако са малко – има мегдан за още.  Вече и в кибритена кутийка мога да сместя кухня. За хладилника също съм предвидила, че вратата му ще се отваря – в ширината му са необходимите сантиметри. В краен случай ще намаля размера на плота с мивката още малко.

Цветовете и материалите за сега са чисто условни – в безплатната версия на Sketchup-a няма голям избор, а и нямам идея все още какво мога да намеря по магазините. Чисто дизайнерското решение ще гледате на снимки от вече готовата кухня 🙂 Горните шкафове ще продължават до тавана: за да използвам повече полезна площ и за да си спестя прахоляка, който винаги се събира над шкафове и гардероби.

k02

Бялата техника е наличната, която имаме – с нормални габарити. Ако по-нататък си купим модели, пригодени за тясна кухня, допълнителния “въздух” ще е добре дошъл, но държах да направя разпределението с това, което вече сме си купили и е на 2-3 години, т.е. има още живот. Хладилника го рисувах (нямаше подходящ в библиотеката)  и не се престарах много, пералнята, мивката, печката и дребните уреди взех наготово. Шкафовете също са от колекция готови, но с някои модификации от мен.

Миалната машина за момента я спестих, но принципно една малка може да се смести под мивката, вместо шкафа. Нашата се развали непоправимо, а за нова ще почакаме. За сушилня съвсем няма място, а и при 2 тераси, двор и град без смог… излишна ми се вижда.

k03

Защо печката и плота с котлони са на кон в г*а? Ами само там успях да ги сместя 🙂 Вратата на хладилника трябва да има на къде да се отваря, значи точно под прозореца отпада… а и от котлона много ще пръска по стъклото, когато се готви. Аспиратора можем да си го спестим – с 2 отваряеми прозореца и липса на място… поне в началото няма да го има.

k04

Обаче мястото за бързо хапване и допълнителния работен плот го измислих с това шкафче на колелца, което ще се издърпва при нужда, а когато не се ползва, сгъваемия стол ще стои зад вратата.

Принципно има място за един падащ плот и под другия прозорец, но предпочитам да остане малко повече празно пространство.

Файлът с чертежа (във версия 7 на Google Sketchup) можете да дръпнете от тук.

/* Ъпдейт */

Хм, ето ги набързо размерите на всички ниши и ъгли… в милиметри са, да не си помислите нещо друго ;))

kitchen

Направи сам

Пространството под стълбите

63 Comments

В маломерните жилища има няколко начина да осигуриш простор и единия от тях е разумното оползотворяване на чупки и ниши.

Първоначалната ми идея беше под вътрешното стълбище в дневната да си спретна едно закътано работно кабинетче. Дори и бюрцето си го измислих едно обличко – за да не оставят острите ръбове синини по тялото ми и за да мога с едно плъзване на столчето да се преместя от зоната за компютъра в зоната за скициране на идейки 🙂

работно място под стълбите

Краката на кръглата маса са от основата на един стар, много соц офисен стол, бледа имитация на “Kevi”. Имам 3 такива, 2 от които подлежат на реставрация и сериозно мисля да се позанимая с тях, след като се пренесем. От третия е останала само основата и ако успея да разкарам счупените колелца, от нея ще стане перфектен крак за маса.

Е да, но на живо отлятото от бетон стълбище изглежда по-ниско и рискувам главата си, ако настоявам да се навирам под него да работя. Прасунсен категорично забрани 🙂 И тъй като входното антре е съвсем символично и в него място за гардероб (а и за шкаф за обувки) гарантирано няма – примирих се, че подстълбищното пространство ще е решено съвсем банално – с гардероб.

гардероб под стълбите

И да… знам, че стълбите ми нямат перила, но още не сме ги измислили. Сигурно в крайна сметка ще е нещо стандартно и бюджетно, но ми се щеше да опна една метална мрежа от стъпалата до тавана и на нея да закачам с кукички мрежи с вещи, на които не намирам място – например футболните топки, ролерите, древната ми ракета ми за тенис и прочие 🙂

Направи сам

Модулни мебели за дневна

55 Comments

Колоезденето в проливен дъжд през зимата задължително трябва да приключи с кана ароматен чай… а това ме подсети за Веда Хаус и невероятно удобното обзавеждане на втори етаж в чайната.

Замислих се какво най-често правим в дневната (която при нас ще бъде и трапезария, и мой кабинет) и в списъка с дейности се оказа, че влизат:

  • излежаване с книга или списание
  • излежаване за слушане на музика
  • излежаване за гледане на телевизия
  • излежаване за вършене на някаква дейност, която не включва компютри: драскане на скици, шиене на скъсани копчета, лакиране на нокти, тормоз над котката и т.н.
  • излежаване с лаптопа
  • хранене на маса със столове
  • работа: бюро и удобен стол на колелца
  • посрещане на гости (които могат да се излежават или да седят чинно “близо до масите”, в зависимост от ЕГН-то, количеството изпит алкохол и моментното настроение)
Е… оказва се, че в повечето случаи дневната ще се ползва за излежаване. Ще си я ползваме предимно ние, така че трябва да ни е удобна. На нас, не на дизайнерите от мебелна фирма Х, нито на съседите.
Хрумна ми да изплагиатствам обзавеждането от чайната, но идеята да нахвърлям дюшеци директно на пода не ме блазни. Честно си признавам, че ще ми е трудно да поддържам перфектна чистота като във Веда Хаус, а имам опит с матраци на пода и знам колко се цапат. Освен това дневната ни няма да е голяма (19,5 кв.м.) и подозирам, че при съчетаването на 3 функции в едно помещение + желанието да запазим усещане за простор… ще се наложи мебелировката лесно да може да трансформира функциите си.

Модули като лего блокчета

Това ми хрумна като идея. Няколко типови дървени елемента (правоъгълна основа 2100мм/700мм, квадратни модули тип маса и етажерка 700мм/700мм), като всеки се закрепва за другия посредством прости “вдлъбнатини” и “издатини” и един тип квадратни възглавнички, които също ще имат механизъм за фиксиране една към друга.
Размерите са подбрани така, че модулите да могат да се разполагат един върху друг без значение как са завъртяни и къде точно са върху основата. Основата с 3 възглавнички върху нея може да се ползва за спане, а без възглавнички – като подиум за пуф-ове или основа за секция.
Честно казано не ми остана време да дообмисля добре елементите и сглобките, нито съм направила всички типови модули, обаче обещавам, че ще пусна и следващите рисунки тези дни. Ако не ме домързи – и малко анимация как могат да се редят и погледи от всички страни 🙂
А при сглобките от сега си признавам, че дълбочината на вдлъбнатините и височината на краката съм я задала само условно 10мм. Не съм убедена, че е достатъчно, за да не приплъзва, нито дебелината на плотовете ще е 30мм… изобщо размерите ще трябва да ги обмисля по-сериозно. Това е само идеята 🙂

Направи сам

Как да се сдобием с градинска люлка

5 Comments

Снимка от smellyknee.

В повечето обикновени български дворове пространството е заето от зеленчуци, овошки и цветя. Рядко може да се види постройка или мебел различна от градинска барака или пейка. Фонтаните, беседките, алпинеумите и люлките сякаш все още са запазени за собствениците на огромни дворове и скъпи къщи. Вероятно причината е липсата на информация, защото сдобиването със симпатична градинска люлка всъщност никак не е трудно.

Градинските люлки са много подходящи за семейства с деца, но не само. Има люлки, специално предназначени за възрастни, а и какво лошо има да се залюлееш на детската люлка дори и да си минал тази възраст?

Видове люлки

Повечето градински люлки у нас са с метална конструкция и дървена пейка. Детските люлки обикновено също са метални, но при тях има една или две по-малки седалки вместо пейка. Основното предимство на металните люлки е, че са евтини и здрави.

Ако човек се поразрови из чуждите сайтове, може види доста интересни дървени люлки – някои от тях имат и допълнителни съоръжения като пързалки и катерушки (естествено, става въпрос за деца). Дървените люлки като цяло са по-интересни, по-шарени, а и по-добре се вписват в двора, но това си има цена. При поръчка от Амазон или друг чуждестранен сайт цената може да стигне и задмине четири цифри в долари. У нас за съжаление дървени люлки трудно се намират, освен някои модели с канапе (за възрастни).

По света отдавна използват и пластмасови люлки, които като качество и цена са някъде между дървените и металните. Пластмасовите обаче могат да се ползват и вкъщи, стига да имаш място за това. При опитите си да намеря пластмасови люлки в българския интернет попаднах само на бебешки. Все пак е нещо.

Как да се сдобием с люлка

Вече стана ясно, че на родна земя изборът от градински люлки не е много голям. Но няма място за отчаяние, Amazon.com, Ebay.com и подобни сайтове са на клик разстояние ако човек преодолее притеснението да купи такъв тип продукт по интернет. Разбира се, при досатъчно упоритост може да се намери и български вносител (а може би и производител), който да достави люлката, която търсиш.

По-интересна ми се струва обаче една друга опция – да си направиш люлка сам. Оказва се това не е толкова трудно. Брошури и планове могат да се намерят лесно (виж например тук – но брошурата не е безплатна – или потърси в любимата си търсачка за “swing set plans”), а изработването на една проста дървена люлка отнема не повече от няколко дни.

Разбира се винаги е възможен и средният вариант – да се сглоби люлка от комплект, по подобие на “китовете” за сглобяване на бараки. Така или иначе голяма част от люлките, които човек може да поръча онлайн, пристигат именно в кит форма. Комплектите за сглобяване обикновено са малко по-евтини от сглобените градински люлки, а и разходите за транспорт са по-ниски. Сглобяването от комплект отнема само няколко часа.

А ето и два линка към по-подробни ръководства за изработване на градинска люлка: едно и две. (И двете ръководства са на английски)

Разбира се, винаги може да се действа без планове, ръководства или комплекти, и да се сглоби съвсем проста люлка от дъска и здраво въже. Необходимо е само наличието на дърво с дебели клони (не за да се отрязват, а за да се завърже люлката за тях). Такава люлка се прави за час и мисля всички сме виждали (и използвали) като малки.

Прочети още за градинските люлки.

Направи сам

Спалня ъпдейт

43 Comments

Критиката на shn ме накара да преосмисля и коригирам разпределението на мебелите в миниатюрната ни спалня.

Леглото минава плътно в ляво, до прозореца, като оставям около 15-тина см широк подиум, на който Прасунсен да може да си оставя чашите, очилата, телефона и други дребни неща. Едната открита етажерка изчезва, а до другата се появява закрито гардеробно крило.

На мястото на скрина е по-добре да има по-тясна ракла, а тя и телевизорът са отместени отново в ляво, срещу леглото. Стената, на която е опряно леглото ще изолираме с тънък слой корк.

Мисля, че вече има достатъчно място да избягваме прекия сблъсък със стените дори и с понарастналите си през лятото бирени коремчета 🙂

Направи сам

Обзавеждане на миниатюрна спалня

49 Comments

Винаги ми е било интересно как архитектите успяват да набутат толкова много мебели в скиците на малогабаритните апартаментчета съвременно строителство. Колкото и да меря и да размествам, никога не успявам да постигна резултат с толкова много въздух…

(тежка въздишка)

И така, задачката ми е следната: имам стая за спалня с размери 3х2,90 м (или 8,7 кв.м.), на която знам къде приблизително ще се намират прозореца и вратата. Трябва да успея да сместя в нея една функционална и удобна спалня (или както обичаме да си я наричаме – Кочинката), която да отговаря на типично наши си (скромни) нужди и изисквания:

  • В Кочинката, разбира се, спим. Не заемаме много място, но обичаме да ни е нормално широко. Никакво персон и половина легло – ние сме цялостни личности 🙂 Под 2 метра h сме и двамата, но при 2,90 м стена с врата… задължително вратата ще трябва да се отваря навън, иначе ще трябва да влизаме в спалнята с чупка в кръста и лек подскок (да не забравя да я обърна!).
  • Главите ни трябва да са на север или поне на изток. Не помня къде го бях чела това, но от 20 години го спазвам и още съм жива 🙂 В нашия случай има възможност на север, значи идеално.
  • В Кочинката обичаме да четем книги и списания. Знам, че четенето в легнало положение е вредно, но пък така ни е удобно. Значи… някакви полици за месечната преса и за няколко книги поне ще трябва да има. За да не правя кулата в Пиза, както е в момента върху нощното ми шкафче.
  • В Кочинката се гледа и телевизия, когато гледаме такава. Място за телевизор, не много голям и dvd.
  • Обикновено в спалните на нормалните хора има гардероб… в нашия случай освен, че няма място, това ще е и груба грешка. Прасунсен обича сутрешния си сън, аз обичам да тряскам вратите на гардеробите, чекмеджетата на скрина редовно тръгват да се затварят накриво, а сутрин съм толкова неадекватна и сърдита на света, че се обличам шумно, продължително и успявам да се спъна в почти всичко по пътя си. Подозирам, че ще е добре за връзката ни да го правя в друга стая.
  • В Кочинката ще трябва да има място за спално бельо. Все някъде трябва да го слагаме, а и другите стаи също не са разтегателни.
  • Естествено Кочинката трябва да е удобна за всички останали дейности, които обикновено се свързват с размножаването. Т.е. здраво, широко легло и достатъчно разстояние до тавана, за да няма разбити глави.
  • Тъй като излишни пари за мебели няма да имаме, конструкцията ще трябва да е такава, че да успеем да си ги направим сами в най-лошия случай. В добрия чертежът ще е прост и майсторът няма да има много възможности да сбърка.

Решението

Избрах Google SketchUp за работна среда, първо защото това е безплатен софтуер, с добра библиотека готови модули, добра функционалност и логичен за начинаещи начин за работа и второ… защото това е безплатен софтуер и ми се ще да го разуча. И аз, както повечето българи чета хелпа едва когато стане напечено, та за това някои прости неща ми отнеха малко повечко време. Не правете като мен – вижте видео уроците – ще спестите време.

Вдигането на стените беше лесно, но доста време ми отне да схвана как да направя прозорците и вратите така, че да “пробият” стената. Използвах готови модули за прозорци и врати от библиотеката (File -> 3D Warehouse -> Get Models), но когато ги поставих на стената, отвори нямаше. В крайна сметка разпробих стената по стандартната процедура (чертаеш контур с нужните размери върху стената и с инструмента Push/Pull избутваш навътре, докато се покаже надпис “On Face”. На така разпробития отвор монтираш вратата / прозореца. Изглежда естествено просто (къртиш и след това монтираш), но само ако нямаш навици за работа с друг софтуер 🙂

Цветове, материали

При такива размери на стените, задължително ще трябва да ги боядисам в бяло. Тясно е и се налага да използвам всеки начин да направя стаите да изглеждат по-малко клаустрофобични. Освен това бялото успокоява. Освен това се поддържа лесно и цветово се съчетава с всичко. Абе харесвам бялото, трябва ли да си търся оправдания? Подова настилка – някакъв ламинат (лесно за чистене и приятно за стъпване с боси крака). Знам, че дървен паркет или дюшеме ще е много по-яко, но е по-скъпо и на цялата ни концепция “нещо удобно и прилично за жълти стотинки” ще е като на свинче звънче.

Хрумна ми, че една лека конструкция от гипскартон в стил “зидана библиотека”, боядисана с цвета на стената (бяло) би била добра идея. Висока до тавана, с 2 затворени шкафа горе и колони с полици от двете страни на леглото. Не е революционно като дизайн, има го под някаква форма във всяко списание за обзавеждане, но перфектно пасва на целите ни, а и няма да “затрупва” стаята с присъствието си. На 2 или 3 места “полици” от конструкцията, по средата дървени полици, боядисани в тъмно кафяво (почти черно). Тъмни ще са и сандъците за нощни шкафчета. Ако открия и подходящи по размер плетени правоъгълни кошове, могат да се сложат на няколко места по полиците за съхраняване на дребни насипни вещи (козметика, лекарства и всякакви дребни и изискващи място дреболийки). В горните шкафове може да се слага спално бельо, а вратичките им ще бъдат от някакви плоскости с бял фурнир (или по-точно от някаква част на стария ни бял полуразпаднал се гардероб).

Не съм много наясно със този вид сухо строителство – гледах един видео урок в сайта на “Мисия моят дом” и май точно на място съм попаднала. Не ми изглежда по-сложно от работа с дърво, надявам се да не е прекалено скъпо.

Работата с прави ъгли в Google SketchUp е проста, но селектирането на всички части на една плоскост примерно, за да се премести, си е цяло изпитание. Все пак успях да хвана начин, по който това може да става лесно: правите си “плоскостите” и ги конвертирате като компонент (иконата за компонент, Edit -> Make component или с бърз бутон G), като след това можете да си ги копирате, местите или копирате огледално. Можете и да групирате обектите (Make Group от същото меню).

Огледалното извъртане/копиране (или mirror за кад-аджиите) тук е достъпно, като се селектрира обекта и с десния бутон на мишката се избере Flip Along. След това избирате Components red/green/blue в зависимост на това по коя ос на координатната система искате да го обръщате.

Леглото

представлява проста дървена конструкция от 2 части, всяка от които може да е самостоятелна. Вътрешните стени на “сандъците” са по-ниски, а конструкцията така оразмерена, че матраците да се допират плътно един до друг, без пропаст между тях. Другите 3 стени, в които е “хлътнал” матрака гарантират, че той няма да тръгне да се “разхожда” из леглото. Повече за конструкцията и чертежи на леглото някой друг път. Дървената част е боядисана в същия тъмно кафяв, почти черен цвят.

Почти през целия си живот съм спала на матрак директно на земята, върху дървена плоскост на земята или върху нисък дървен “сандък” и винаги съм имала много здрав сън. Не бих си усложнявала живота с правенето на легло, ако не се налагаше да оползотворим мъртвото пространство под нас – в сандъците под матраците може да се съхраняват завивки и възглавници. От друга страна една по-сложна конструкция с чекмеджета отпред или отстрани в случая е нерационална – няма почти никакво пространство, където да се изтеглят.

Скрин с телевизор отгоре или масичка за телевизор?

Скрин си имаме – това е единствената нова мебел, която сме купували за квартирата. Не е някаква ценна вещ – обикновен евтин чамов скрин… но е още нов и здрав и задължително ще влезе в употреба. По габарити се събира на стената срещу леглото, но все още не съм го начертала, за да “усетя” стаята с него (използвах готов модел отново от библиотеката и коригирах размерите му, така че да съвпаднат с тези на нашия). Подозирам, че ще ми изглежда тясно и ще се блъскаме в него при влизане. Цветово също не знам как ще пасне на концепцията… като я видя на живо, ще му правя корекции с четката, ако се наложи 🙂

Масичка за телевизор може да се направи от остатъците профили и гипскартон (ако останат) или от дърво (ако ми останат “части” от старите мебели, които не се поберат в другите стаи). Може и да се купи, разбира се, но така няма да е толкова интересно 🙂 Концепция и чертежи на масичката – отново друг път, когато ми е малко по-ясно на какво разстояние от стената ще е вратата.