Шипковото вино* беше първия експеримент с домашна напитка, за която намерихме време около преместването и дооправянето на къщата и двора. (Да се готвят ябълковия сайдер, домашната бира и виното от глухарчета 😀 )

Успяхме да оберем последните свестни шипки в радиус 1 км от къщата ни, които да са достъпни без скафандър (ей, много бодат пущините), въоръжих се с няколко рецепти и детските си спомени за тази напитка и спретнах нещо средно аритметично от всичко това. Избрах възможно най-простата рецепта, защото за нещо повече наистина нямах нито времето, нито съставките.

Рецептата

• Около 250 грама пресни шипки (или 2 малки бутилки от минерална вода, пълни с шипки, защото това имахме в нас, когато открихме храстите)
• 250 гр. захар
• 1 малка лъжичка лимонена киселина
• Около 3 литра вода (в нашия случай по-малко, защото натъпках всичко това в трилитрова бутилка)

Шипките се измиват, махат им се мъхестите връхчета (тази част малко си я спестих, пак става) и се начукват. Аз използвах 2 дървени дъски за рязане, сложих шипките между тях и ги помлатих малко с големия чук – получи се. Всички съставки се слагат в подходящ голям съд, запушва се добре и се оставя на топло и сянка. Няколко пъти дневно шишето се разклаща интензивно (като след 3-тия внимавайте да не хвръкне тапата). От време на време опитвайте.

Опитахме виното на 7-мия ден, но ферментацията беше в разгара си и ни поразбърка стомасите, а напитката беше все още прекалено сладка. На 10-тия според мен вече става за пиене, но ако го бяхме изчакали още 2-3 дена, нямаше да сбъркаме.

В този вариант се пие веднага (прецедено** в бутилки може да се държи и в хладилник или на студено) и е слабо алкохолно. На вкус е леко резливо и сладникаво, но няма аромат (може би ще му върви индрише или друга ароматна подправка). Теоретично би трябвало да запази всички полезни вещества от шипките и да ви ги сервира в чашата. Пила съм доста шипково вино като дете, но специално при моето творение, заради това, че нашата стайна температура е 16 градуса, му трябваше повече време за ферментация и накрая стана по-силничко, замайва главата и не бих рискувала да го тествам на малчугани 🙂

Има и варианти с добавка на хлебна мая, предварително сварен захарен сироп и повече кандърми.

___

*Шипковото вино е толкова вино, колкото и чаят от шипки е чай. Обаче и “алкохолна напитка от ферментирали плодове” звучи толкова встрани от вкусното, колкото и “билкова отвара”, за това с извинение към професионалистите ще продължа да си ползвам думите “вино” и “чай”.

**Обикновена цедка върши работа за целите шипки, семките и едрите парчета, но ако искате фино филтриране – марля или филтърна хартия може и да свършат работа. Някоя друга шипка си запазете за снимката, че с тоя цвят… 🙂