Това се виждаше от нашия двор, когато все пак успяхме да се доберем в Своге в неделя и някак си се справихме с отключването на къщата. Събота беше работен ден и честно казано не ми се измъкваше от къщи в студа, но трябваше да направим 2 важни констатации: колко студено е в момента в къщата и има ли някакво развитие с ВиК (тоест вързани ли са водата и канала), което трябваше да е станало през седмицата, но понеже зимата обикновено изненадва всички институции… не се надявахме много 🙂

Водата беше “закачена”, тоест в къщата влизаше тръба и имаше сложен водомер. Предполагам проби не са правени или поне водата е източена после, защото в този кучи студ… Пък и водомера не показваше никакво потребление.

Прасунсен  поразръчка малко снега до стената, от където трябва да излиза канала… и се отказа да пробва по-нататък из двора.  Полянката изглежда измамно равна под преспите, но като си спомня какво имаше из двора предния път, когато ходихме… не бих рискувала да се разхождам наоколо, че настъпването на мотиката (празната кофа от боя, дългите една педя пирони или ръждивото желязо от арматурата) е най-малкото неприятно нещо, което може да му се случи на човек в нашия двор през зимата.  Умолявам господа крадците да почакат до пролетта, когато поне се вижда ясно от къде почва дерето. И без това вече нищо ценно не остана… 🙂

Затова пък на улицата имахме повече успех с ровенето – асфалта беше рязан, което според нас трябваше да означава, че нашия канал  е културно закотвен в шахтата. А дано! Изчакахме чинно един камион с вериги на гумите и двама чичковци с лопати на каросерията да се изпързаля 8 пъти по улицата, преди да успее да вземе лекия наклон (същия, който се вижда на снимката, да) и тъкмо се чудехме какви са тези ентусиасти да работят в това време, когато чичковците започнаха да посипват улицата с пясък. Ахам… това явно са службите по почистването на улиците. Студено ми беше на ръцете и не ми се вадеше отново фотоапарата, иначе гледката беше култова 🙂

А това са резултатите от температурните измервания на строежа и в кухнята на квартирата ни, на следващата сутрин, малко след като пуснахме печката. Два еднакви външни термометъра с диапазон от -40 до +50°C, които бяхме купили за Своге преди известно време…

Ако все още се чудите как ще оцеляваме в тази къща през зимата – тренираме за полярна експедиция 😀

Празнични пожелания

• Приятно изкарване на празниците на всички, които наминават тъдява;
• на ВиК – Своге пожелаваме никакви аварии, поне докато не се стопли времето;
• на нашите строители – здраве, късмет и точни клиенти;
• на община Своге – някой да им довърши сайта и да им качи документите, че да не се захващам аз…
• на нас – да приключим със строежа, преди да ни е писнало и да се е загубила тръпката.

Ако животът ти поднасял лимон, трябвало да си направиш лимонада… Дрън-дрън. Ако животът те затрупа с цял тир лимони и нямаш възможности да бутилираш, ще имаш просто един тир скапани лимони.

Накратко:

1. Нашият строител катастрофира. Жив е, изписаха го от болницата, не е още много здрав. В общи линии това беше причината да няма никакво развитие по нашата къща през септември. Имаме желание да продължим да работим с него, така че чакаме.
2. Отново се препънахме във ВиК материята. Оказа се, че за да ни свържат към канализацията, трябва да се реже асфалта на улицата, при това на малко по-голям участък, отколкото на всички им се иска… И на нас не ни се иска да е голям разреза, да го асфалтираме после било наша грижа. Почти целият август и част от юли мина в гонитби с местните ВиК (лятото е времето на авариите, ремонтите на течовете по улиците и подмяната на тръби, както на всички е известно) и тъкмо нещата започнаха да се уреждат, когато настана събитието от т.1

Така че краят, който бяхме обявили, се отлага за… неизвестно кога. Другата пролет звучи ли ви реалистично? Докато чакаме, можем да свършим някоя друга дреболия… примерно да организираме почистването на двора и извозването на боклука. Идея нямам обаче към кой да се обърна за това, може би да попитам в общината все пак?

Наздраве с по една лимонада!