Дворът ни е трън в очите на близки, съседи и минувачи. Принципно сме наясно какво в общи линии искаме: максимално естествена среда, като горска полянка. Селекция от най-готините местни диви видове, които се чувстват добре на тази почва. Няколко лехи с цветя и зеленчуци, за които ще полагаме грижи. Дръвчетата, храстчетата, лозите и останалите трайни насаждения.

На теория звучи просто, на практика не чак толкова готините и откровено досадните местни диви треви се чувстват прекалено добре в двора и успяват да се извисят до човешки бой.
Та вопъла ми “Не пипай дивото!” се спазва някъде до средата на май, а към средата на юни дори и аз съм приела идеята да окося ниско целия треволяк. Но от тази пролет – определено съм решена да проверя какво все пак минава под ножа.

Твърдо разпознати билки

От растенията, които си растат на воля в двора и нямам съмнения относно самоличността им, използваме активно глухарчето и маточината. От листата на глухарчето може да се прави салата, жълтия цвят става за паниране (или както ние го обичаме повече – на омлет), а миналата година дори се опитахме да правим вино от глухарчета. Половин бутилка оцет от него още се мота в шкафа.

Маточината трудно може да се сбърка, заради лимоновия аромат на листата. От нея си правя чай – изстуден е добър и през лятото, но листата се берат преди да е започнала да цъфти. В двора маточината расте на едно единствено място и поради тази причина не пускам чужд човек да коси там. Опитах се да садя “културна” маточина от купени семена, опитах се дори да пренеса коренче от тази в оградена леха, но и в двата варианта няколко пъти неуспешно.

Кукуряк “отглеждам”, защото е красив и е от първите пролетни цветя. Всяка година си самопораства на едно и също място – край оградата. Подозирам, че ако се пробвам да го пренеса в цветна леха, ще претърпя неуспех и просто го пазим при косене.

Лепката, родилната трева и бучинишът са от нежеланите плевели в градината. Не са грозни, просто на нас са ни безполезни и окупират всичко. И въпреки уверенията на Прасунсен, че няма вариант да объркаме бучиниша с магданоз, на мен ми е леко притеснително да го гледам в двора. Иди доказвай после… 😀

Предполагаеми билки

Това са растенията, които аха да назова, ама ми липсва сигурност. Не бързам да ги използвам, но ми се ще да ги запазя някак си.

Това, което наричам “конски босилек” доста прилича на салвията, засадена от купени семена в двора. Пчелите на съседа го обожават и преди да се приберат привечер, почти не може да се ходи спокойно около тези храстчета.

От предполагаемия “теснолист живовлек” имахме доста в лехата с невените, но беше брутално оплевен от роднини :). Идея нямахме какво е това растение, не остана време да проверя предварително, не впечатлява с външен вид… но все пак ми оставиха няколко, за да проверя какво е. Надявам се да са достатъчно, за да се размножи пак.

За петопръстника съм по-скоро сигурна и аха да го преместя в горния раздел, но в двора открих и друга трева, доста приличаща на него. Намерих я в един блог  като “планински очеболец” и май според доп. инфо ще се окаже точно това.

За нежния лилав жаблек също щях да съм напълно сигурна, но при ровичкането миналата пролет съм го записала като Vicia tenuifolia (тънколистна глушина), та в крайна сметка не знам кое растение от семейство Бобови окосих вчера.

Търся помощ

За последните няколко треви нямам никаква идея и ще съм благодарна, яко някой ми даде насоки. За предните, уж разпознати също, разбира се :).

Миналата година в двора се подвизаваха няколко вида див здравец, тази пролет самоизникна само този. На картинка прилича на пиринейски здравец.

Това, което прилича на лайка няма нищо общо нито с нея, нито с полското подрумиче като листа. Някакви странни широки са, ниско долу.

За останалите нямам съвсем никаква информация, но ако някой ми каже как да се отърва от този противен трън (без химия), ще черпя :).

***

Още поне 20-тина растения останаха неизследвани, защото или са били единични бройки, или миналогодишни и липсващи през тази пролет, или снимката съвсем не става за нищо. Вероятно темата ще е с продължение. Поне докато ме мори любопитсство.