В края на юни, без да сме планирали изобщо да имаме домашен любимец, се сдобихме с Мърличка Черешкина. Прибирахме се от Бургас, БДЖ, докато изтрамбоваме баира с раниците на гръб беше станало среднощ… а котето се бе свило до оградата, заобиколено от лаещи улични песове. Някой просто го беше изхвърлил – обичайната съдба на женските котки тук.
Пуснахме я в двора на сигурно място, дадохме й малко храна и тя остана (всъщност от следващата сутрин и с багер не можехме да я изринем от двора, но това е отделен въпрос :D). Проблемът е, че през зимата тук става доста студено, ние котка в къщи не искаме, а и самата Мърличка удържа да спи в антрето само 1 нощ – вечерта след кастрацията си. Не можеш да вържеш селска котка, разполагаща с половин декар двор, дървета за катерене, дере с безброй приключения и камара местни обожатели да седи затворена в малка къща и туйто.
През лятото котето обикаляше сенките в двора, наесен като истинско клошарче окупира един кашон, но за зимата решихме да й спретнем по-прилична къща. Дървена, с двойни стени и изолация от стиропор между тях. Върху покрива и на пода сложихме изолационна мушама, подът е двоен, със стиропор и фазер. Всички фуги и процепи (освен вратата) са затворени с монтажна пяна. А вътре – достатъчно пластове сложни пространствени конфигурации от любимия на Мърличка кашонен картон (за допълнителна изолация и по-лесно почистване).
Вратата не успяхме да я измислим и направим навреме, затова при първия сняг заковахме 2 пласта опаковъчно фолио на балончета (“пуканки”) като завеса – държи достатъчно топло, а котката може лесно да влиза и излиза.
Къщичката се получи достатъчно защитена и топла, но… не отчетохме колко шум ще генерира външното тяло на климатика в близост до нея. Когато той работи, Мърличка предпочита компанията на селските котараци в бараката за дърва на съседа. А в нейната нова къщурка спи поредното изхвърлено от някой коте, достатъчно отчаяно, за да не се впечатлява от децибелите на климатика и моето “ОткъдеСеПръкнаПъкТиСега?!” и “КъшОтТукГадиноПроклета!”
Хора, кастрирайте си домашните любимци, моля.
(А Мърличка, ако оцелее до пролетта, ще получи нова къща. На тихо място, някъде от другата страна на бараката, далеч от климатика и по-близо до мишето царство – задължение, което странно защо пренебрегва.)
Мърличка 🙂 Изглежда много странно име за такова сладко коте 🙂 За много години първо, Фторо – вземете си и помиар – непременно Шаро – и 3то – на 2 фев имаме празник в Кътина – елате – ще се запознаем и ще дегустирате (много) от Кътинското вино 😉
като по-малка много мрррр-каше, за това и Мърличка 🙂
За куче още не сме мислили, че при нас храната за хищници е кът, а и песа не можеш да го оставиш седмица на самоуправление 🙂
2-ри уикенд се пада… ако не мине котка път, ще ни е много приятно да се видим 🙂
http://www.novi-iskar.bg/news/475/15/na-10-fevruari-v-selo-ktina-sche-se-chestva-praznika-trifon-zarezan.html
Още не сте изпуснали безплатното вино 🙂
мда, 2-ри го пропуснахме, пък и не разменихме никакви други координати.
На поправителен 🙂
Ми няма да си напиша тук телефона я 🙂 Да ме налазят секви некви 🙂 Мейла ми е stoitsov@ като горното 😉
Здравейте, жива ли е още Мърличка? 🙂 И каква беше другата ? къща, ако сте направили такава. Имаме двама разбойника, на които се налага да направим убежища за тази зима.
Мърличка е жива и здрава (и много дебела), но нещо не харесва къщите, които й правим и предпочита верандата ни или бараката за дърва на съседа.
Последно купих пластмасова закрита тоалетна за котки с вратичка за 26лв, постелих й вътре и я беше харесала есента, но откакто температурите са под 0 не я ползва.
Иначе нещо такова от пластмаса е добра идея, защото може да се мие напролет, но вътре трябва да се изолира с нещо (“пуканки” и велпапе става) и да се постели нещо топло (стар пуловер примерно). Подозирам, че нашата спря да си харесва къщата, защото са я маркирали чужди котараци през нощите (т.е ще трябва да я измия)
Здравейте, и ние имаме същия проблем с Глезанка /така се казва котката ни/, която реши, че няма да спи в къщичката, която и купихме и сложихме до входната врата на кооперацията. Продължава да спи под колите на улицата и страшно се претиснявам как ще изкара зимата?! Миналата година ми я подхвърлиха на вилата, зимата я хранеше моя приятелка-съседка, но след като роди 4 малки сладки котенца се наложи да си взема цялото котешко семейство в София. Успях да намеря стопани на малките котенца, кастрирах Глезанка и единствения проблем сега е как ще оцелее зимата! Къщичката е топла, сложих нейни неща вътре и въпреки всичко, отказва да влезе….. 🙁
Не се притеснявайте за котката, дворните / уличните се оправят добре през зимата и сами – само силна храна им трябва и незамръзнала вода. Ако се храни добре есента, ще натрупа достатъчно подкожна мазнина за зимата.
Мърличка (сменихме й името на Жулиета и май го харесва повече) 8 години си намира къде да спи и никога не е на местата, които аз й предлагам. Миналата година й бях изолирала с ветроупорни завеси един навес при бараката и там беше къщичката с всичко необходимо – вясваше се там само за да я нахраня. За тази година й готвя една конструкция близо до входната врата, където ще слагам само храната й на сухо и завет, за да си спестя газенето в сняг и дъжд и събирането на купичките из двора след всеки силен вятър 🙂