Не сме от яростните теле-зрители, дори бих казала, че телевизията за нас е основно фон… Хвърляме поглед на новините, докато вечеряме, поглеждаме с половин око по-късно, докато се излежаваме с някое списание или киснем в социалките, следим неангажиращо по някой сериал преди заспиване, чат-пат отдаваме дължимото и на… ъъъ… образователните канали. Търкаляме 2 евтини приемника, колкото да не е без хич и да ги ползваме точно като фон, а не като повод да си купим и диван.
При всяко местене в нова къща въпросът с телевизията е последния, който идва на дневен ред при мен. Обаче в нова къща и в нов град, където не познаваш никой, първите месеци са и периода на Голямата Депресия и въпросите от сорта на “Кой ни би по главата да идваме тук!”, така че се огледахме за кабеларка. Да, телевизията е дрога, обаче е легална и от нея не се умира. Освен, ако вбесения Прасунсен не изтърве случайно приемника на главата ми или във ваната, но по този начин и радиото може да е смъртоносно.
Нямахме добро мнение за Булсатком в София, защото бяха купили ISP-ра, от който бяхме много доволни и успяха да скапят услугата. Обаче в Своге малките местни фирми имат толкова странни представи за работно време и срокове, че започнахме панически да избягваме всякакви доставчици на услуги без фирмен сайт или мейл поне в абв.бг. Та специално за телевизия по този критерий изборът беше Булсатком или да опънем високо антена на комина поне за родните ефирни канали, защото сме в такава радио и ТВ черна дупка, че със стайна антена ловим само снеговалежа.
Благодарностите
Имаме навика да благодарим и онлайн на всички, които са си свършили работата както трябва, понеже все по-рядко се случва по нашите географски ширини (т.е. няма голяма опасност от много постове с благодарности).
Благодарим ти, Мишо – за чистата работа, точността, професионализма. Булсатком в Своге определено печелят благодарностите ни, че ни изпращат такъв човек.
УтаковАхте начи новия парапет хи хи. И аз мисля да си пусна един Булсат, че имам още няколко телевизора, а съм с Виваком ТВ – да има дет се вика разнообразие в …ъъъ образователните канали 😉
Без телевизор трябваше да си останете — по-щастливи ще сте, по-спокойни, и повече свободно време… 😉
Аз от 7+ години нямам телевизор и е яко кеф! 🙂
@Cyber/SAS, че то какъв парапет на тераса ще е без антена на него 😀
Докато бяхме още в София ни стопиха телефоните да ни звънят да ни питат защо се отказваме от услугите им (само нета ни беше от тях) и не искаме ли и телевизия… и ми беше писнало да обяснявам на каките от колцентъра им, че се местим в друг град.
После имаше едно затишие (явно схванали най-сетне) и аха да им се обадим ние (вече в Своге)… и хоп – телефона звъни с предложение, на което не можеш да откажеш просто – цената беше много добра 🙂
@Michel, тая работа с пълното щастие, ако се откажеш от нещо, важи донякъде, ако си сериозно пристрастен.
Все едно да обясняваш на човек, който пие по чаша вино седмично, колко щастлив ще бъде, ако спре изцяло алкохола. Най-вероятно изобщо няма да усети разликата.
Ние и мобилните си телефони ползваме от дъжд на вятър, но все пак не сме ги изхвърлили окончателно.
Нито имахме повече свободно време, докато бяхме без телевизия, нито сме били по-щастливи и спокойни – просто се ядосвахме, че и едно радио не можем да пуснем без да опрем до нет-а и губехме време да четем глупостите, които иначе минават през ушите ни, докато правим нещо друго.
Има и нещо друго. Твоите приятели са, образно казано, на една велоалея разстояние. На същото са и кината, галериите, театрите и пр. средища на културата 🙂
Ние за 2 месеца, откакто сме в Своге, успяхме веднъж да отидем на кино до София и това ни отне един цял ден и ни струваше близо 100-тина лв: киното, билетите за влак и автобуси, накрая пазарувахме и разни дребни за пренасяне, но липсващи в малкия град неща, като читав белгийски ябълков сайдер, някакво разнообразие от сирена и приличен чай. Защото да биеш толкова път и да дадеш толкова кинти за транспорт само за кино не си струва някак.
Веднъж за тези 2 месеца отидохме по същата схема на бира с приятели, трябваше да си тръгнем към 22 обратно към влака и ни струваше малко повече.
Колко месеца, според теб, ни деляха от това да тръгнем да дърпаме филми и сериали от торентите? Когато изпитваш глад и в хладилника ти няма нищо здравословно и изискано, ще си доволен и на една вафла 🙂
Мдам – това си е проблем – разстоянието до цивилизацията… На мен така се случи, че се разведох, а сега съм с чисто нова маца… Е в началото имаше мрън мрън – къде сме се забили – що си с регистрация в Лозенец, па живеем на село – ко да обясняваш. Чакаш малко – и идат благинките – домашни яйца от пазара – прясно мляко – още топло – сертификат – баба Гица хе хе, Чист въздух, неизброими звезди…
Отделно – ние си караме колелетата само в 5 км радиус – не сме зелени като вас и си имаме 2 коли – и без това работим в СФ и всеки ден – пър-пър…
Та в един момент, като ви доде ъкъла, ще трябва да си вземете някакво коленце – може и Prius – бе не може да се откажете от всичко дето сте свикнали – в селските магазини аз поне не намирам НИЩО разпознаваемо – освен може би някоя и друга бутилка или кисело мляко. Ми не става така… Глезеното си е глезено. хе хе
С кола ви е около 10 лв в едната посока до Ал. Невски. При това нещо дето харчи стабилно… Ако говорим за зелено – таксита, мотриси, локомотиви – цапат повече от една кола с EURO4.
Мхм, моите пет цента.
@Cyber/SAS, успокои ме, аз бях започнала да си мисля, че ние нещо сме се повредили в посока “глезени консуматори” 🙂
Не знам как намираш 5 км без баири в Кътина, че да караш колело там… ние вече обмисляме да монтираме по 1 двигател на велосипедите, че с тежките раници с покупки на гръб последните баири до къщата ни се виждат малко като Еверест 🙂
За кола – първо книжки трябва да изкараме, а това увеличава инвестицията. Единия има кат.М, а другия (т.е. аз) има проблем с различаването на сеното от сламата 🙂
И като се сетя, че вероятно курсовете в София ще трябва да се карат, съвсем ми минава ентусиазма 🙂
Е аз това казвам – ние правим само панорамни обиколки с колелетата – на 5 км радиус – носим си само водъ и ето тези тичат наоколо: http://a2.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/310621_113242008784966_100002975032757_89091_627988582_n.jpg
Когато трябва да се ходи на пазар го правим с колите – най-често на връщане от работа… Пътя ни минава покрай теца – ул 202 ли беше 212 ли – абе ТЕМПО е там – имат всичко дето можеш да се глезиш – фрешчета – разни по-така зеленчуци…
Няма да забравя като питах за брюкселско зеле в Нови Искър – то беше едно пулене – едно мерене на снагата – на къф се праи па тоя хе хе… За нар – да не говорим – 3 плод зеленчука – три стъписани каки. Е – кажи ми – не книжка, а авиационна тъпия ще взема, ако трябва… Жена – деца – не можеш да го караш само на компири и домашно мляко/яйца. Колкото и високо да си технологичен, колкото и да ти пука за биоразнообразието, Долни Богров – ю нейм ит 🙂
Нас тук ни пратиха в аптеката, като питахме за чай Ройбос 😀 Не знам дали имаха предвид там да питаме за чай или за да си вземем хапчетата.
А за кола честно казано не се виждам да карам по тия завои до София. Смисъл има главно за слизане тук до центъра, ама то там не че има много за какво да се ходи 🙂
Авиационната тапия обаче е добре идея 😀
@Прасунсен: Е ние решихме проблема с карането на кола по завоите по следния начин (за да е с кеф) – Зимата с едно жипче 4х4, лятото сме с Пешо 207cc – бе много ме кефи кабриото – особено по този път 🙂 Малко задръстване се случва – щото си карам с 50 км/ч – ама който не го е страх – да задминава – аз съм си като на влакче по морето 🙂
Нали така си купих мебелите от Своге – уека поуека с кабриото – ами много е красиво да ти кажа… За 12К – може да се уредите – твърд покрив, климатик – ала бала. А и влака да не е по-бърз?! С 50 км/ч сте за под час в Сф – при това – с кеф. Е, да – трябва тъпия за шофиране, ама то за какво ли не трябва – е на – чекмеджето ми е пълно…
уредите да се чете по-горе – леле как мразя правописните грешки, а едит – няя
___
За едита нали знаеш към кой да се обърнеш? 🙂
Кот.
Браво на Cyber/SAS,как успя да придумаш природонаселението, бе човек и аз съм в твоето положение(развод,маца,регистрация),като растоянието до София е горе долу същото(В.Тричков),ама на не мога да постигна никакъв успех “за в гората и на село”,такава и в Лозенец било имало..,а пък на село..нее..,пробвах и аз с благинките и тук се и издъних,купих от местен кравар “една тенекия”(пластмасова) със сирене и гордо я тропнах във къщи-екологично чисто,от чисто местно планинско мляко..,само че и откриха на дъното етикет ..млечен продукт с растителни мазнини произведено в Разград, и дотук с агитацията..
Ти как успя?
Честно да ти кажа и секса играе 🙂