Тц, няма да се оплакваме от лошото време, снега и пътната обстановка. Просто снощи се зачетох в блога на двама пенсионери, построили къща в затънтена местност на голяма надморска височина в Колорадо и осъзнах, че нямаме причини да си мислим, че ни е трудно. В задния ни двор не се навъртат елени и мечки, а най-близкия магазин е на 5 мин разстояние пеша, а не на 18 мили. И зимата тук е по-малко от 9 месеца годишно 🙂

Това се вижда (или по-скоро не се вижда) от хълмовете зад нас. Гледам жиците с леко притеснение… но все пак те са оцелявали 3 години до тази къща преди да се пренесем и още много преди да я построим.

Надявахме се първата ни зима тук да е топла и безпроблемна… ама не е. Преживяхме спиране на тока за по няколко часа няколко пъти на ден (и оцеляхме), преживяваме някак си и спирането на нета. Момчетата от Svoge LAN се стараят да оправят всички проблеми веднага, не може да им се отрече… просто при кабели във въздуха може да се очаква лошото време да създава проблеми. Започнахме и да си променяме навиците според обстановката – снегът се рине не сутрин, а когато нямаш нет и/или ток 🙂

Някои наблюдения

• Добра идея беше да сложим обемен, а не проточен бойлер. Когато спре тока, все пак имаме гореща вода още известно време. При разумно ползване и изключен бойлер топлата вода стига за целия ден и включваме чак за вечерното къпане на нощна тарифа след 22 часа.
• От външните ролетни щори няма голяма полза през зимата, освен при силен вятър и снежна виелица. Все пак видяхме някаква (минимална) полза от инвестицията си.
• Още през октомври инвестирахме в едни натъпкани с овча вълна латвийски завивки (600g /кв.м.) и няма нощ, през която да не се поздравяваме за избора си. Първоначално мислех да купим пухени, но струваха 2 пъти по-скъпо за същия клас ползване. При температури от 6-8 градуса сутрин в спалнята, под завивките е топло… дори горещо. Друг е въпросът, че вече гледаме да не се събуждаме при такива температури (не е особено комфортно да спиш завит през глава :)).
  Радвам се и че запазих старите, плетени от майка ми пуловери от чиста, дебело предена, селска вълна – никакви грейки, полари и пр. изкуствени материи не успяват да ни осигурят такъв комфорт. Ако намеря някъде да се продава такава прежда, ще си купя едно значително количество.
• Свикнахме да се чувстваме добре при температури от 12 градуса в стаите, а при 14 вече ни става и топло. При температури под 10 градуса на главите ни става студено, а носовете и ръцете ни измръзват. Като изключим 1-2 опита за настинки, основно заради спане в прекалено студена стая (3-6 градуса) – май тази зима още не сме боледували. Предната (в доста по-топлата квартира) лично аз я изкарах цялата с кашлица и антибиотици.
• Керамичната грейка и електрическия ботуш са най-смислените ни и използвани покупки за тази зима.
• Имахме толкова много слънчеви зимни дни, че е грехота да не помислим за нещо в тази посока за следващата зима.
• Котките издържат повече на студ, отколкото на глад.

Какво е животът в къща без лехата с билки? И понеже идеше зима, а до лехите имаме още доста копане и потене… от местното магазинче за подаръци си купих една саксийка – вещица с гърненце. Купих си пръст и семена, посадих ги според инструкциите в моята баба Вихронрав и зачакахме.

Чакахме дълго, вероятно защото не беше подходящия сезон, в къщи е студено и съм сложила саксията на тъмно. Преместих я в кухнята – най-светлата и топла стая и пак зачакахме.

Накрая поникна… нещо. Всъщност много неща. Та въпросът ми е: някой може ли да идентифицира поникналото?

По вид, род и латински наименования, ако ги знае 😀 (прилагам линк с голяма снимка).

Така и не разбрахме местните от къде си намират разсад за градината, така че отново прибягнахме до електронните магазини като средство за пестене на време и пари. Доставката до вратата ни струваше 7 лв и нито губенето на време, нито пътните разходи до някой разсадник или до Практикер оправдаваха офлайн пазаруването на фиданки.

От сайта на “Сортови семена” си поръчахме 5 дръвчета:

• Ябълка Ред Чиф
• Ябълка Грени Смит
• Слива Стенли
• Праскова Роял Глори
• Круша Пас Кресан

Позабавиха се, заради топлото до сега време и за наш лош късмет се случи да пристигнат точно когато стана доста студено нощем и земята беше замръзнала… надяваме се коренчетата да не се повредят и дръвчетата да се хванат.

Огромни благодарности към Фори, че ни изтърпя мотането покрай саденето или по-точно това, че не ни изтърпя и даде едно рамо, за да приключим преди да припаднем от глад 🙂

Компостерът е просто приспособление (корпус на дупки, без дъно, с капак и 4 вратички за лесно измъкване на компоста), с чиято помощ хранителни отпадъци от растителен произход, окосена трева, шума, отпадъци от плевене и подрязване се превръщат в градинска тор, без да загрозяват пейзажа в градината.

И понеже е просто, така и не разбрахме защо трябва да струва толкова скъпо и защо не се произвежда у нас, а се внася. Но преценихме, че имаме един тон неща за правене и до сглобяване на компостер собствена изработка няма да ни е в момента (а и нямаме подходящи материали), за това поръчахме 400 литровия модел от ЕкоКомпост и вече го пълним според инструкциите 🙂

Така и не разбрах защо трябваше да чакаме 2 години, за да имаме парапет на терасата горе, но най-сетне нацелихме майстор и за такива “груби” неща, като винкелните конструкции 🙂

Проучването

Фирмите, подвизаващи се в района на Своге правят два типа парапети: алуминиеви и дървени. Първите, освен че са доста скъпи, но и тотално не се вписват в архитектурата на нашата къща, а дървения, който харесахме щеше да стои чудесно, ако не беше онази малка подробност – цена от 230 лв на линеен метър. Аха, точно 1400 лв за целия парапет.

Човек обикновено не се замисля над тези неща, когато строи къща (разходите така или иначе са големи), но от друга страна цялата техника, с която си изкарваме препитанието и се забавляваме в къщи не струва толкова. Нещо високотехнологично да има в един дървен парапет?

В Белфаст, докато скиторехме из Санди Роу, си харесахме едни здрави и семпли парапети от железен профил с дървени дъски и решихме, че нещо подобно ще пасне и на нашата къща.

Проучването кой в Своге може да направи нещо подобно ни отне цели 2 месеца.

Резултатът

В общи линии получихме това, което искахме – здрав (поне за сега) парапет с доста прилична визия + импровизиран простор, който майсторите съчиниха на място, съобразявайки се с конкретната ситуация.

Какво ще сложим за “затапване” на отворите между колоните все още не знаем – изборът е между хоризонтални дъски, вертикални дъски или някакво органично стъкло. А защо не и винилна тента :). Остава да решим и с какво да покрием пода на терасата.

Имах хиляди идеи за дневната и работното си място и никакво време за реализацията им. Още в първите дни наместихме старото ми бюро и старите секции някак си* в стаята, включих компютъра… и така си остана вече повече от месец. Стаята е почти празна – освен конфигурацията с работното ми място и масата за хранене, в третия свободен ъгъл се мъдрят само велосипедите ни – поради липса на мазе, барака и дори тераса с поставен парапет, тази година ще зимуват в дневната.

Имах някакви мераци за боядисване на старите секции и бюро, за смяна на кантовете и прочие красоти, но всички те минаха на много заден план, щом паднаха температурите. В момента в главата ми се въртят идеи как да накарам топлия** въздушен поток, който ползва стълбището (това, от което е правена снимката), за да отоплява коридорчето на горния етаж, да остане в стаята долу и по възможност около мен 🙂

Като изключим борбата за затопляне с минимум киловати, ъгълчето си го чувствам доста уютно и ако не се наложи на неговото място да позиционираме печка с дърва, май нещо подобно ще гоня и като конфигурация с нови мебели след време. Голямата секция побра някак си книгите, които запазихме при преместването, а оранжевата й страна е от времето, когато с 3 такива модула разделяхме стаята си в квартирата на дневна и спалня.

___

*Наместихме почти от първия път, защото Прасунсен проявява силна нетърпимост към репликите “премести го в ляво/дясно”, “завърти го на обратно” и “дай да отрежем малко от страниците долу, за да си пасне с ъглите на ламината”

**Топъл е силно казано, защото се топлим на ток, по тарифа за фирмени абонати и все още с трепет очакваме първата сметка за цял месец пълноценен живот в новата къща.

Оказа се, че притежаваме земя, в която лопата никога не е забивана… до сега. Не беше валяло и от доста време, та Прасунсен почти изкриви комплект инструменти. През следващите дни си мечтаехме за сухия двор, от който не излизаш до ушите в кал.

От този малък участък откопахме толкова парчета тръби и арматура, че започнахме да се оглеждаме за пунктове за изкупуване на метали.

Старата ограда в единия си участък е направо липсваща, но за да решим какво да правим с нея и с двора изобщо, трябваше да разкараме треволяците и да огледаме действителното положение.

Коса никога през живота си не бяхме хващали и понеже няколко човека ни обясняваха как вече е късно да се коси – започнах да режа бурените с лозарска ножица. Почти изчистих 1 линеен метър покрай  улицата, когато се прибраха съседите и довтасаха с коса, 2 опитни ръце за помощ и доста полезни съвети.

Уж трябваше само да ни покаже как се прави тази работа, но чичо Данчо, комшията, окоси целия двор. Остави ни само да опитаме и явно много зле сме се справяли, защото не издържаше да ни гледа и само измъкваше косата от ръцете ни 🙂

Тези уроци общо-взето ни отказаха от електрически тримери, бензинови косачки и всякакви подобни улесняващи бита уреди. За малкия двор, който имаме, просто не си струва парите, а и поддръжката им ще е по-сложна от тази на проста класическа коса.

Коса и вила ще са инструментите, с които ще се снабдим още в края на зимата 🙂

За 3 години строеж много успешно превърнахме една приятна ливадка с растящи на нея билки в марсиански пейзаж, пълен с бурени и камънак. И понеже с преместването, чистенето, бърсането на прозорци и местенето на мебели приключихме за сега – на дневен ред е отново дворът.

Стартираме кампанията “Всеки плевел – под ножа, всеки камък – терасираща тухла” и понеже моят опит със селското стопанство се състои в практикуване на успешна скатавка на ученически бригади, а този на Прасунсен е малко по-голям – освен четене на книжки за овощарство е и прекопавал лехи като тинейджър… предупреждавам, че началото ще бъде тегаво за гледане дори и на снимка 🙂

Стартова позиция

Текущото състояние не е съвсем стартовото*, защото първите ни гости си купиха инструменти и се захванаха с разчистването на по-големите бурени и издънки на храсти и дървета.

Още нямаме детайлна представа какво искаме да правим с двора, но като за начало ще разчистим място около пътеката за подарените ни луковици на цветя и ще боднем поне 1-2 овошки при оправената част от ливадата. Програмата максимум е да разчистим и прекопаем целия двор, да сменим останалата част от старата ограда (поне 20 метра) и да подготвим терена за пролетната офанзива.

На всякакви съвети (както винаги) ще се радваме, но ако не горим от ентусиазъм тутакси да ги реализираме, не се сърдете – болките в кръста и мускулната треска ще са за нас 🙂

___

*Докато намеря време да допиша този пост и да смъкна снимките, ситуацията в двора напредна още малко. Изобщо времето за безсмислено висене онлайн рязко намалява, когато имаш къща с двор.