Особености на софийския градски пейзаж: юни 2013

Планирах този месец да се отчета в рубриката с кадри от Лондон и 4 исландски града, но още от летището ни подхвана друга вълна. А и центърът на София без автомобили се оказа едно чудесно място за разходка, докато се освобождаваш емоционално от всичко, което ти трови живота напоследък.

Симпатичен, мирен, весел, малко шумен протест. За съжаление май това не е достатъчно.

в ариегарда сме, защото имам фобия към навалиците

Попадението, което ми направи деня беше момчето с противогаз и надпис “Не мога да ви дишам”.

"Не мога да ви дишам!"

На велосипедистите завидях. Поне прибирането им ще е приятно.

Винаги съм се чудела защо “Да изметем боклуците” се възприема толкова буквално, че по протести се размятват метли. Човекът с прахосмукачката определено има подход.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Посланието с тази шапка не го схванахме в гръб, но заради носталгията ни по исландския климат влезе в кадър.

08

Оглеждахме се за митичните автобуси от Монтана (белким склонят да се отбият и до Своге), но както във вица… не били монтански, а МВР-шки и не карали протестиращи, а полицаи. Отказахме се от пълната обиколка по всички блокирани улици и на Орлов мост се метнахме към най-близката метростанция в гонитба на предпоследния влак.

полицейско присъствие

На въпроса “Защо не протестирате в Своге, а идвате до тук?” отговор: “По същата причина, поради която ходим в София на зъболекар и пазар, ползваме летището и гарата за по-екзотични от Лакатник дестинации.”
Можем да обявим Дреново храсте за автономна зона със същия успех, с който ще направим протест тук. Никой няма и да забележи.

2 thoughts on “Особености на софийския градски пейзаж: юни 2013”

  1. Ми не е важно дали някой ще забележи – важното е да си крещиш на воля. Аз не протестирам за да ме забележат, а за да зная, че го правя 🙂 То щото като си на жълтите павета и голямата разлика… Никой те не бръсне за слива… Та си протестирам основно от вкъщи 🙂

  2. ааа, аз си посвирих гръмогласно по баирите по време на 2-та километра от гарата до хасиендата 😀
    Няколкото улични кучета подвиха опашки и абдикираха, но попаднахме на котка, по-упорита и от запека на СтанишеФ.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *