Зелена къща

Нов живот за старата техника

30 Comments

Не знам защо, но ми доставя удоволствие да вкарвам в употреба компютри, които някой вече е пенсионирал. Някъде в началото на новото хилядолетие узрях за идеята, че вече не ме радва да купувам винаги най-новия хардуер и да съм първата,  нахендрила се на бъг на софтуер, който иначе ти го продават за един тон пари… и започнах да си купувам компютри втора употреба, на които работя с по-стар софтуер. Оказа се, че върша същата работа и губя същото количество време, за да я свърша, а за проблемите някой вече е открил решение и го е описал подробно.

Защо компютри втора употреба?

Изкушавам се с един бърз отговор: за да не отидат на боклука. Всъщност, когато човек си купува техника, това е последното, което го интересува. Винаги ще има и такива, които заради работата или хобито си ще се нуждаят от някакъв специфичен хардуер, но по-голямата част от хората обикновено не използват и половината от възможностите на хардуера и софтуера си. Често точно те нямат необходимата сума и купуват компютрите си от най-близкия техно-маркет на лизинг, което всъщност е голямата глупост. А, да… и мрънкат колко им било скъпо и колко високи им били лихвите.

Е, хубавото е, че от доста време у нас има много добра алтернатива за непретенциозни потребители – марковите компютри втора употреба. Обикновено са сглобявани от качествени компоненти, тествани за съвместимост, кутиите на десктопите и корпусите на мобилните са много по-добре проектирани и… в общи линии са добър избор, защото забравяш за някакви проблеми и просто употребяваш.

Кога е подходящо да купиш такъв компютър?

  • Когато достатъчно добре знаеш за какво ще го ползваш и си видял в офертите компютър с параметри, които те устройват.
  • Купил си преди години някакъв софтуер, който ти върши добра работа и нямаш намерение да инвестираш пари и време в нови версии.
  • Трябва ти нещо много здраво и много евтино, защото ще го ползваш в “опасна среда” (в сервиз или работилница, сред малки деца, на места, където кражбите или природните бедствия са нещо обичайно и т.н.)  🙂
  • Когато нямаш достатъчно излишни пари в брой, а машината ти трябва спешно.
  • Не таиш особено голямо уважение към поредните еко-био-мега-скъпи измишльотини, но от друга страна ти пука за природата и не смяташ, че работеща качествена техника трябва да отива на сметището.

Нашите истории със стари компютри

Обичам стари компютри. Да де, знам как звучи… “възпявам електрическото тяло…”. Ама аз наистина обичам стари компютри. Имаше един период преди 19 години, когато в къщи мъкнеха от къде ли не древни 8 битови машини, от време на време им бършех праха, пусках ги и се опитвах да измисля за какво могат да се ползват.
После минах набързо през манията да имам най-новата и най-скъпа техника, на която качвах последни версии (естествено пиратийки) на софтуер, от който нищо не отбирам и тепърва ще уча, но идеята беше, че трябва да имам най-новото и мощното, за да изкарвам повече пари.
За късмет тази болест ме отмина бързо. За късмет и парите през този период смениха цената си няколко пъти, та в крайна сметка не знам какви финансови загуби са генерирани от цялата тази история, иначе щях да се гръмна.
От 6-7 години насам отново съм фен на старите компютри. Честно казано – станах им фен по принуда. Случи се през една Коледа, когато имах пари колкото да си платя наема и билета до Бургас. Семейството за мен е тази институция, която винаги ще те прибере на топло, нахрани, позабърше сълзите и закрепи самочувствието, така че връщайки се за празниците при семейството, трябваше да измисля как да се отблагодаря за грижите, защото, когато си на найсе и кусур години, не върви да се тръсваш на готова софра, ако ще и да си пълен с проблеми. Родителите ми тогава таралянкаха някакъв Pentium 90MHz от 96-та и понеже дори и те мрънкаха колко им е бавен вече… хрумна ми да им подаря нов компютър. За наистина нов, естествено пари нямах. Някак си успях да събера 130 лв, с които купих втора употреба Compaq – параметрите му сега нищо не говорят, но бяха като на офисната ми машина година и нещо по-рано и изглеждаше почти неупотребяван на външен и вътрешен вид. Родителите ми останаха доста доволни от подаръка и го ползваха няколко години, а аз се запалих по марковите компютри на старо.
От тогава двамата с Прасунсен сме си купували винаги компютри и лаптопи втора употреба, като рядко се е случвало някоя машина да ни струва повече от 350 лв. Тествали сме най-различни фирми, но като че ли за сега най-доволни сме от услугите на “Краш” и “Retro-PC-Mania” – и двете фирми имат доста добре подбрана техника и добър сервиз.

Всяка от машините ни си има някаква история, може би за това някак си са ни скъпи – повече откъм емоции, отколкото като пари.

  • Този Dell Latitude 410, на който пиша в момента, взехме заради пътешествието ни в Грузия миналата година. Достатъчно лек, за да не тежи в раницата и достатъчно удобен, за да можем да работим на път, ако се наложи.
  • стационарния ми hp d325, който смених наскоро беше и компютъра, който прецаках особено тъпо още преди да съм го пуснала за пръв път. Бях особено бясна на себе си, защото компютъра беше подарък от Прасунсен за рожденния ми ден. За моя радост от “Краш” ми го оправиха за часове, а аз си спечелих като подарък и една “Приказка за човката” :).
  • стария Прасунсенов IBM NetVista беше един от малкото, купени от друга фирма. На още по-стария, полуразпадащ се жълт Прасунсенов компютър изгърмя захранване в работен ден, точно когато е затрупан със спешни задачи и NetVista-та беше избран, купен и инсталиран за по-малко от 3 часа. От Коледа 09, оборудван с още рам е при родителите ми – да смени древния първи Compaq 🙂
  • Fujitsu Celsius M440, който смени NetVista-та е много добре проектирана работна станция и още му завиждам на Прасун за нея. Аз подменям компютър около година и половина след него и никога не попадам на толкова добро съотношение цена/качество.
  • А… и ThinkPad-a… любимия на половинката и големия ми грях, че незнайно как успях да  променя плановете му да си вземе отново лаптоп от тази марка, та в къщи се оказахме с още един Dell – този път Latitude 610 – и един нещастен Прасунсен 🙂

Едно приложение на 9 годишен лаптоп

Чудехме се за какво да използваме стария ни IBM ThinkPad R31, модел от 2002-ра. Изключително здрава машина с много удобна клавиатура, уви само с 256MB RAM и слабичък вече процесор. Не ни се продаваше, нито подаряваше, защото има някаква сантиментална стойност за нас – това е първия лаптоп на Прасунсен, ходил е до  Индия, Сърбия и Унгария и… когато си носил нещо на гръб толкова много, просто не можеш да го зарежеш :D.

Тото ми предложи да му качим Crunchbang Linux и честно казано бях доста скептична. Ползваме Ubuntu на част от другите си машини, но аз специално съм си прост линукс потребител и изобщо не ми се е налагало да го разбирам. Чудех се дали изобщо ще се справя сама да си инсталирам или конфигурирам нещо в Crunchbang, но се оказа лесно и забавно. И въпреки че не се препоръчва за сериозна работа, тази дистрибуция си има всичко необходимо за браузване, блогване, слушане на музика, има офис пакет, напълно достатъчен за 90% от нуждите ми и все още не съм успяла да я накарам да крашне. На лаптопа е инсталиран само безплатен софтуер, а десктоп компютър с подобни параметри може да се намери и за 65 лв, така че това е вариант дори и за материално затруднени хора.

Е, според мен снимката на екрана е достатъчна реклама на Crunchbang. Експериментирах с неща, които обичайно правя на един лаптоп вечер – пуснах си музика, Skype, отворих някаква електронна таблица, един 70 MB pdf списание за четене (на сайта на “Домът” има стари броеве, които можете да дръпнете/четете безплатно) и Chrome с обичайните минимум 4 таба, когато не работя. Нормално самата ОС окупира малко под 60MB RAM, а и това conky, което държа на десктопа за да следи ресурсите също похапва от тях, но пък ThinkPad-а отново е използваем, а аз си имам нова играчка 😀

30 thoughts on “Нов живот за старата техника”

  2. @Milko Georgiev
    И аз така казах, като го разцъках малко 🙂
    Форумът им е стегнат и полезен, в общи линии каквито и въпроси да ми възникнаха, успях да открия решение (или, че няма решение) там, без даже да се наложи да пиша.

  3. Проблемът на тия толкова дърти машини са си основно батериите.Нова батерия е колкото два такива лаптопа.
    Имам го един такъв тука-събираше прах в шкафа.Когато големия даде фира,се наложи да го възкресявам.Дърт на библия…ама още работи и дори батерията кара десетина минути.
    Най-голямата ми изненада беше сметката за тока.Ужасно скептичен съм към идеята за енергоспестяване при компютрите и осветлението,понеже цената на техниката убива всякаква икономия за месеци напред.Но в случая само от махането на големия компютър сметката ми за ток падна с 30 лева.Беше си голяма изненада.Нормално имам по 60-70 лева ток лятото и стотина зимата.Лятото като видях 28 лева сметка за ток,щях да падна от коня.Реших,че от енергото нещо са объркали,ноне бяха…на следващия месец беше 31.
    30 лева само от един компютър…

  4. На по-“новите” ни лаптопи батериите още карат по 2 часа (нормално ги купуваме на 2:30), но ThinkPad-а преди преинсталацията караше по <5 мин на батерия. С Crunchbang-а изкарва 15-тина минути.

    То ние в къщи лаптопите така или иначе ги ползваме на ток вечер... от време на време на батерия, за да се запазва по-дълго уж.
    Нашите сметки са малко по-малки, но ние традиционно гасим компютрите, когато няма да работим повече от час. Навици от времената с кофти ток и лан... не заради икономии де 🙂

  5. Има разни фирми, които сменят само елементите на батериите и си карат супер дълго – малко побългаряване така да се каже, но е ефективно. Имам една TOSHIBA на 7 год и батерията хич не държеше – смениха ми “елементите” на батерията и сега разцъквам по 3-4 часа?! Опитайте да намерите такава фирма.

  6. I haven?t checked in here for some time because I thought it was getting boring, but the last several posts are good quality so I guess I?ll add you back to my daily bloglist. You deserve it my friend 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *