Така и не разбрах защо трябваше да чакаме 2 години, за да имаме парапет на терасата горе, но най-сетне нацелихме майстор и за такива “груби” неща, като винкелните конструкции 🙂

Проучването

Фирмите, подвизаващи се в района на Своге правят два типа парапети: алуминиеви и дървени. Първите, освен че са доста скъпи, но и тотално не се вписват в архитектурата на нашата къща, а дървения, който харесахме щеше да стои чудесно, ако не беше онази малка подробност – цена от 230 лв на линеен метър. Аха, точно 1400 лв за целия парапет.

Човек обикновено не се замисля над тези неща, когато строи къща (разходите така или иначе са големи), но от друга страна цялата техника, с която си изкарваме препитанието и се забавляваме в къщи не струва толкова. Нещо високотехнологично да има в един дървен парапет?

В Белфаст, докато скиторехме из Санди Роу, си харесахме едни здрави и семпли парапети от железен профил с дървени дъски и решихме, че нещо подобно ще пасне и на нашата къща.

Проучването кой в Своге може да направи нещо подобно ни отне цели 2 месеца.

Резултатът

В общи линии получихме това, което искахме – здрав (поне за сега) парапет с доста прилична визия + импровизиран простор, който майсторите съчиниха на място, съобразявайки се с конкретната ситуация.

Какво ще сложим за “затапване” на отворите между колоните все още не знаем – изборът е между хоризонтални дъски, вертикални дъски или някакво органично стъкло. А защо не и винилна тента :). Остава да решим и с какво да покрием пода на терасата.

Имах хиляди идеи за дневната и работното си място и никакво време за реализацията им. Още в първите дни наместихме старото ми бюро и старите секции някак си* в стаята, включих компютъра… и така си остана вече повече от месец. Стаята е почти празна – освен конфигурацията с работното ми място и масата за хранене, в третия свободен ъгъл се мъдрят само велосипедите ни – поради липса на мазе, барака и дори тераса с поставен парапет, тази година ще зимуват в дневната.

Имах някакви мераци за боядисване на старите секции и бюро, за смяна на кантовете и прочие красоти, но всички те минаха на много заден план, щом паднаха температурите. В момента в главата ми се въртят идеи как да накарам топлия** въздушен поток, който ползва стълбището (това, от което е правена снимката), за да отоплява коридорчето на горния етаж, да остане в стаята долу и по възможност около мен 🙂

Като изключим борбата за затопляне с минимум киловати, ъгълчето си го чувствам доста уютно и ако не се наложи на неговото място да позиционираме печка с дърва, май нещо подобно ще гоня и като конфигурация с нови мебели след време. Голямата секция побра някак си книгите, които запазихме при преместването, а оранжевата й страна е от времето, когато с 3 такива модула разделяхме стаята си в квартирата на дневна и спалня.

___

*Наместихме почти от първия път, защото Прасунсен проявява силна нетърпимост към репликите “премести го в ляво/дясно”, “завърти го на обратно” и “дай да отрежем малко от страниците долу, за да си пасне с ъглите на ламината”

**Топъл е силно казано, защото се топлим на ток, по тарифа за фирмени абонати и все още с трепет очакваме първата сметка за цял месец пълноценен живот в новата къща.

Оказа се, че притежаваме земя, в която лопата никога не е забивана… до сега. Не беше валяло и от доста време, та Прасунсен почти изкриви комплект инструменти. През следващите дни си мечтаехме за сухия двор, от който не излизаш до ушите в кал.

От този малък участък откопахме толкова парчета тръби и арматура, че започнахме да се оглеждаме за пунктове за изкупуване на метали.

Старата ограда в единия си участък е направо липсваща, но за да решим какво да правим с нея и с двора изобщо, трябваше да разкараме треволяците и да огледаме действителното положение.

Коса никога през живота си не бяхме хващали и понеже няколко човека ни обясняваха как вече е късно да се коси – започнах да режа бурените с лозарска ножица. Почти изчистих 1 линеен метър покрай  улицата, когато се прибраха съседите и довтасаха с коса, 2 опитни ръце за помощ и доста полезни съвети.

Уж трябваше само да ни покаже как се прави тази работа, но чичо Данчо, комшията, окоси целия двор. Остави ни само да опитаме и явно много зле сме се справяли, защото не издържаше да ни гледа и само измъкваше косата от ръцете ни 🙂

Тези уроци общо-взето ни отказаха от електрически тримери, бензинови косачки и всякакви подобни улесняващи бита уреди. За малкия двор, който имаме, просто не си струва парите, а и поддръжката им ще е по-сложна от тази на проста класическа коса.

Коса и вила ще са инструментите, с които ще се снабдим още в края на зимата 🙂

За 3 години строеж много успешно превърнахме една приятна ливадка с растящи на нея билки в марсиански пейзаж, пълен с бурени и камънак. И понеже с преместването, чистенето, бърсането на прозорци и местенето на мебели приключихме за сега – на дневен ред е отново дворът.

Стартираме кампанията “Всеки плевел – под ножа, всеки камък – терасираща тухла” и понеже моят опит със селското стопанство се състои в практикуване на успешна скатавка на ученически бригади, а този на Прасунсен е малко по-голям – освен четене на книжки за овощарство е и прекопавал лехи като тинейджър… предупреждавам, че началото ще бъде тегаво за гледане дори и на снимка 🙂

Стартова позиция

Текущото състояние не е съвсем стартовото*, защото първите ни гости си купиха инструменти и се захванаха с разчистването на по-големите бурени и издънки на храсти и дървета.

Още нямаме детайлна представа какво искаме да правим с двора, но като за начало ще разчистим място около пътеката за подарените ни луковици на цветя и ще боднем поне 1-2 овошки при оправената част от ливадата. Програмата максимум е да разчистим и прекопаем целия двор, да сменим останалата част от старата ограда (поне 20 метра) и да подготвим терена за пролетната офанзива.

На всякакви съвети (както винаги) ще се радваме, но ако не горим от ентусиазъм тутакси да ги реализираме, не се сърдете – болките в кръста и мускулната треска ще са за нас 🙂

___

*Докато намеря време да допиша този пост и да смъкна снимките, ситуацията в двора напредна още малко. Изобщо времето за безсмислено висене онлайн рязко намалява, когато имаш къща с двор.