Архив за месец: December 2009

Home Sweet Home

Зимни тестове

44 Comments

01

Това се виждаше от нашия двор, когато все пак успяхме да се доберем в Своге в неделя и някак си се справихме с отключването на къщата. Събота беше работен ден и честно казано не ми се измъкваше от къщи в студа, но трябваше да направим 2 важни констатации: колко студено е в момента в къщата и има ли някакво развитие с ВиК (тоест вързани ли са водата и канала), което трябваше да е станало през седмицата, но понеже зимата обикновено изненадва всички институции… не се надявахме много 🙂

04

Водата беше “закачена”, тоест в къщата влизаше тръба и имаше сложен водомер. Предполагам проби не са правени или поне водата е източена после, защото в този кучи студ… Пък и водомера не показваше никакво потребление.

Прасунсен  поразръчка малко снега до стената, от където трябва да излиза канала… и се отказа да пробва по-нататък из двора.  Полянката изглежда измамно равна под преспите, но като си спомня какво имаше из двора предния път, когато ходихме… не бих рискувала да се разхождам наоколо, че настъпването на мотиката (празната кофа от боя, дългите една педя пирони или ръждивото желязо от арматурата) е най-малкото неприятно нещо, което може да му се случи на човек в нашия двор през зимата.  Умолявам господа крадците да почакат до пролетта, когато поне се вижда ясно от къде почва дерето. И без това вече нищо ценно не остана… 🙂

02

Затова пък на улицата имахме повече успех с ровенето – асфалта беше рязан, което според нас трябваше да означава, че нашия канал  е културно закотвен в шахтата. А дано! Изчакахме чинно един камион с вериги на гумите и двама чичковци с лопати на каросерията да се изпързаля 8 пъти по улицата, преди да успее да вземе лекия наклон (същия, който се вижда на снимката, да) и тъкмо се чудехме какви са тези ентусиасти да работят в това време, когато чичковците започнаха да посипват улицата с пясък. Ахам… това явно са службите по почистването на улиците. Студено ми беше на ръцете и не ми се вадеше отново фотоапарата, иначе гледката беше култова 🙂

03

А това са резултатите от температурните измервания на строежа и в кухнята на квартирата ни, на следващата сутрин, малко след като пуснахме печката. Два еднакви външни термометъра с диапазон от -40 до +50°C, които бяхме купили за Своге преди известно време…

Ако все още се чудите как ще оцеляваме в тази къща през зимата – тренираме за полярна експедиция 😀

Празнични пожелания

  • Приятно изкарване на празниците на всички, които наминават тъдява;
  • на ВиК – Своге пожелаваме никакви аварии, поне докато не се стопли времето;
  • на нашите строители – здраве, късмет и точни клиенти;
  • на община Своге – някой да им довърши сайта и да им качи документите, че да не се захващам аз…
  • на нас – да приключим със строежа, преди да ни е писнало и да се е загубила тръпката.
Зелена къща

Къщичка за звездобройци

7 Comments

Къде ще прекараме следващата си ваканция ли? Ами във френски куб. Така се оказа, че наричат малките квадратни дървени къщички 3х3х3 метра, за които Валя ми прати линк.

carre-detoiles-exterior

Концепцията е много сладка – имаме супер луксозно бунгало за двама, което включва спалня, дневна, баня, отделна тоалетна и кухненски бокс в съвсем малка площ. В дневната има каминонапомнящ отоплителен модул и телевизор, разтегателен диван и компактни масичко-табуретки.

livingarea

carre-detoiles-interior

До спалнята се стига по стълбичка, а освен леглото, горе има и нощни шкафчета-ракли с осветление. И най-сладкото: кръгъл прозорец точно над леглото 😀

viewfromloft

showercloset

Снимките са взети от сайта на Carre d’etoiles, там има и доста забавна 360° разходка из къщичката, много снимки и видео. За сега ваканционни селища с такива къщички има само във Франция, очаква се да плъзнат из Европа, ако се харесват. Нощувката в момента (декември, студ) e около 85 евро за двама.

Ако искате да си купите такова кубче за вила или къщичка за гости – според този документ струват 25 000 евро, напълно обзаведени и готови за ползване. За доставката и монтажа нищо не разбрах 🙂

box2

Ако искате да си направите нещо такова – гледането е без пари. Гледането на звездите също 🙂

Дестинации

Рударци

45 Comments

Никак не обичаме в почивните дни да се водим по график, разписание и предварително начертан маршрут. След като се разходихме из Кладница (за което писах по-рано),  съвсем спонтанно решихме да повървим до съседното село – Рударци. Все още беше светло и слънчево и времето беше много приятно – точно за хубава есенна разходка 🙂

И още след табелата забелязахме местното феодално имение. В розово и сиво, с 3 реда бодлива тел и ограда на 2 нива – типичен замък 🙂

r01

Рударци също си има портал – rudarci.com. Ако се бяхме подсетили да го посетим, преди да тръгнем в тази посока, може би щяхме да знаем, че улицата, по която вървим, не е пътя за София, а този за Перник 🙂

Архитектурата 🙂

Рударци е по-богато и голямо от Кладница, личи си по къщите още от началото на селото.  Улицата, която обходихме, беше с хубави постройки, поддържани дворове и по-сериозни огради. В тази си част напомняше повечко за предградие, отколкото за село.

r11 Обикновено крайните къщи са най-невзрачни, но тук ни изненадаха с мащабите на строителството веднага след табелата на селото 🙂
r10 Това беше къщата, която ме накара да я съзерцавам най-дълго. Толкова се мотах около нея, че слънцето започна да се скрива…

Банална архитектура, но семплия вид, леката ограда и просторния двор на залез слънце ми действаха много успокояващо 🙂

В общи линии по цялата улица бяха стройно наредени подобни къщи, които само отдалеч можеш да хванеш така “самотни”.
r08 А тази беше най-интересна.

Определено не беше стара, но собствениците й се бяха постарали детайлите да са изпълнени максимално автентично.
r03 Стълба към нищото.

Всъщност къщата е долу, в ниското, но винаги се впечатлявам от тези стръмни стълби и площадки без парапет, които срещаме навсякъде по по-планинските софийски села.

Дори и без да си на 2 ракии… достатъчно е да отидеш на гости в тъмна безлунна нощ в такава къща и рискуваш да се озовеш потрошен 3-4 метра по-надолу.

Магазини и заведения

Магазини срещнахме достатъчно, дори и по време на кратката ни разходка по 2 улици, но местните кръчми за съжаление ги изпуснахме. Беше почнало да се стъмнява и да става студено, а ние бяхме гладни и мечтаехме за тоалетна.

r06 Сравнително голям и добре зареден супермаркет.
r04 Или бившия смесен магазин, превърнат… отново в смесен магазин,  с ретро табела 🙂
r12 В селото имаше някакъв изоставен от години масивен строеж на нещо, напомнящо за евентуален МОЛ “Рударци” – явно строено в последните години от соца.

Не знам защо не съм го снимала, в замяна на това на разклона до спирката на маршрутката хванах в кадър последния ни опит да хапнем и пийнем в Рударци – табелата на бивша, също отдавна несъществуваща пивница.

В крайна сметка ни достраша да рискуваме и се метнахме на маршрутката за София. И чак когато тя сви по съвсем различен път схванахме, че сме видяли много малко от селото, а централната част е в съвсем друга посока 🙂

Рударци изглежда приятно място и определено ще го посетим отново – успяхме да видим съвсем малко от този район.