с. Кладница

С Прасунсен имахме план да си направим двудневна почивка в някоя къща за селски туризъм – лежерни разходки из природата, похапване на домашни манджи, тишина и спокойствие в домашен уют, без навалица досадници наоколо. Обаче за мен по-дългото пътуване с кола (респ. автобус) си е истинско мъчение, сайтовете на почти всички къщи за селски туризъм са пълна скръб, а до тези, за които все пак открихме някакво инфо и ни се сториха интересни, пътуването с влак (когато изобщо го има) е 3 дена път с камили. И за това в петък вечерта, преглеждайки отново букмарковете, решихме да оставим селския туризъм за колоездаческо пътешествие през лятото, а тази събота просто да се разходим до някое близко село, също като по времето, когато търсихме парцел за къща. И понеже отдавна мрънкаме, че преместим ли се в Своге, Витоша ще ни липсва, решихме дестинацията този път да е в тази посока. Позиционирахме се хоризонтално в кочинката, заредихме се с хартиени карти на Витоша, гушнахме лаптопа и се започна… Така се сетихме за село Кладница, за чийто сайт знаех от Боян, един от създателите му. Не бяхме ходили в тази посока, в предишните си търсения минахме по лъча Бистрица – Железница – Плана, но за съжаление снимки имаме само от с. Плана.

Местоположение

01

До Кладница има маршрутки на всеки час, от Министерството на земеделието до центъра на селото.  С кола ще трябва да хванете бул. Цар Борис III, през Княжево, посока  Перник.  Пътят до там не е много и не е чак толкова лош, ако стомасите ви издържат 40 минути друсане и малко завои накрая. В kladnica.com има разписанието на маршрутките, както и  подробно описание и карти на селото.

Храната

Много обичам, когато не се налага да търсим дълго мястото за похапване. Не сме от ранобудните и въпреки че закусихме, преди да тръгнем… когато стигнахме в Кладница беше 2 часа, а ние – примрели от глад. След кратка разходка и защото ни я препоръча местен жител, чиято къща снимахме, се отбихме в ресторант “Витоша”, на мегдана 🙂

02

Естествено безмесното меню не беше особено богато, но хапнахме много вкусно боб, омлети и салатки от печени чушки с чесън, гарнирани с по една бира. Обяд за двама – 11 лв. Кръчмата имаше 2 сериозни недостатъка, за да блаженстваме там още малко – сръбската музика и тоалетната. Върти ми се някаква аксиома за връзката между тоалетните в заведенията и музиката, която дънят там, но за това ще трябва да проведем малко по-сериозно социологическо проучване 🙂

03

Впрочем малко по-късно открихме по-приятно изглеждащо заведение с култовото име “Джелъси” и сигурно щяхме да спрем и там, ако не ни беше хрумнало да повървим до съседното село – Рударци, преди да се е скрило слънцето.

Хората

Изглеждат дружелюбни и приятни. Заговаряха ни толкова често в началото, че се зачудих дали не им изглеждаме съмнителни. Кладница е с население около 1300 души, така че е нормално хората да се заглеждат по непознати. Спряхме се да снимаме една къща, защото ми се стори доста емблематична за района и изобщо за планинските села около София и така се заприказвахме със собственика, че за малко да останем за обяд 🙂

04

Според думите на възрастния човек, тази “къщичка” е строена през 80-те за около 2,5 години. Е, пожелахме му по-често да се радва на компанията на внуците си и продължихме обиколката из Кладница.

Условията

07

Освен двете кръчми, в Кладница видяхме и няколко магазинчета за хранителни стоки, магазин за електроматериали, ВиК части и железария, както и една аптека. Ролята на търговска улица играе главния път към по-голямото съседно село Рударци. Кладница е с постоянно живеещи, а и е близо както до Перник, така и до София. В събота магазините работеха… предполагам, че ако бяхме звъннали, щяха да ни отворят и аптеката, защото по работно време почиваше само в неделя.

Имотите

Продължаваме да се интересуваме от парцели и къщи, въпреки че темата вече не е актуална за нас, но цените в Кладница не бяхме проверявали. Някак си бяхме отписали този район или не сме откривали нищо подходящо в нашия ценови диапазон, не помня… но поне поснимах малко къщи.

05

Така попаднахме на тази къща със странна мозайка от нещо стъклено на последния етаж. Чудихме се дълго що за чудо е това и чак когато разглеждах снимките разбрах, че работниците всъщност слагат сайдинг, а мозайката горе е остатък от друго време 🙂

06

Голямата бяла къща в дъното на този огромен двор е като че ли най-хубавата, която видяхме в Кладница. О, имаше много нови къщи, с по-стабилни дувари и по-поддържани дворове, но в тази има нещо достолепно.

В общи линии масовите къщи в Кладница са като типичните планински къщи модел 70-те и 80-те години. На мен ми харесват, въпреки че по форумите има вопли колко били соц. За района са подходящи, а и разчупените форми пасват на чупките по терена.

08

Добре де… ако до къщата ми се стигаше по такива стълби, сигурно щях да се изкуша да е по-хорър, като къщата на баба Яга… не толкова спретнато беличка 🙂

Масово строителство

09

Мярнахме отдалеч някакво затворено селище с относително еднотипни къщички в прави улици – Делта Хил. Честно казано хаотичното застрояване по склоновете на планината на самата Кладница повече ми хареса, а и комплекса не е завършен, но в сайта на фирмата видях интересна възможност – да наемеш напълно обзаведена къща там. Тоест човек може да поживее няколко месеца или година там и да прецени дали да рискува финансово и емоционално да се премести окончателно. Доколкото вдянах, планират да запълнят цялото поле и обещават да изградят инфраструктура, магазини, офис сгради, детски градини и пр. екстри. Естествено, комплекса е с ограничен достъп, т.е.  живущите в самото село Кладница ще гледат рая от високо.

Не толкова на дистанция бяха група от 4 еднотипни еднофамилни къщи под табелата “Жилищна група с. Кладница” съвсем в края на селото по пътя към Рударци. Високата ограда (още са в строеж) ни попречи да хванем по-свестни кадри, но в общи линии къщичките изглеждаха интересно, въпреки че ми се сториха прекалено нагъсто една до друга.

10

Бяха ни обяснили, че до Рударци е съвсем близо, на няма и 5 км и с Прасунсен решихме да се разходим пеша до там, докато още не е залязло слънцето. Подхванахме шосето към следващото село и започнахме да броим колко голф-а с пернишка регистрация ще ни задминат 🙂

11

Но за Рударци и отчаяните ни опити да намерим кръчмата там – друг път.

3 thoughts on “с. Кладница”

  1. Къщата с апликациите с огледалца и камъчета боядисани в зелено, която работници на скеле ремонтираха, всъщност е на световно известния гросмайстор Кирил Георгиев, който живее в Кладница.
    Много добро описание сте направили. Видяли сте най-важните неща вътре в селото.

  2. Следващия път, когато тръгнем в тази посока, ще се обадим да питаме какво непременно трябва да видим в този район 🙂

    Че ние подходихме като типични купувачи на парцел… 2 часа разходка и бързо маркиране на условията за живот 🙂

    Благодаря за публикациите. И едно предложение – ако искате за гостувате и вие с някоя статия за селата в района – с удоволствие ще я постна.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *