На около 5 минути път с влак или няколко завоя разстояние от Владо Тричков се намира село Луково. Напомнящо повече на парк, селцето в по-голямата си част е вилна зона с постоянно живеещи около 300 души.

За разлика от Владо Тричков и Реброво, с. Луково е сравнително равно в по-голямата си част. В района около центъра на селото и гарата има доста приятни къщички, добре зареден смесен магазин, кръчма, кафе и чудесна детска площадка. В селото има и атракция от сорта на “басейн, джакузи и 2 бара”, която не успяхме да тестваме, защото работеше само през лятото.

Хората… малкото, които срещнахме там бяха приятни, любезни, поздравиха ни без да любопитстват кои сме, какво снимаме и оглеждаме около къщите им, отговориха търпеливо на всичките ни въпроси и ни пожелаха приятен път. В рамките на селото има асфалтов път, ток, вода и интернет, като цените на парцелите там са около 20 евро/кв. м. Във вилните зони по баирите се мяркат доста прилични къщи, но “екстрите”, осигуряващи нормален живот са проблем. В замяна на това може да се намери над декър парцел с ток и вода за около 5000 евро.

Как се стига до Луково?

• С влак: от София до Луково пътува 9 пъти дневно, като първата машина е в 5:58, а последната в 22:30 часа. Времето за пътуване е около 45 минути с пътнически влак, а цената е 1.80 лв.

• С автобус: Няма директна линия, автобусите пътуват до Своге и спират в Луково. Има доста повече коли, но всички тръгват от Автогара Север.

• С кола – пътят е добър и добре поддържан, но има доста завои. От табела до табела е около 35 мин.

Галерия

	Смесен магазин и хоремаг в центъра на Луково. Работеха и в неделя.
	Детска площадка с градинка, пейки и кладенец. Не знам в селото има ли малки деца, но условия за тях има.
	Не седнахме в това кафе, просто отбелязахме, че го има.
	Дворовете на къщите в Луково са чисти и добре поддържани – като този тук. Склуптурата “Мухоморки сред поляна” определено ме впечатли 🙂
	Вилна зона зад гарата, на 5 минути пеша от центъра. Не бих имала нищо против да живея на място, приличащо на парк… и в такава къща. Пътят е черен около километър оттук нататък. Малко преди къщата свършва асфалтовия път.

Разходката ни из Искърското дефиле започна от Реброво – село на 9 км от Своге и на около 25 км от София (някъде го водят 30 км… може би зависи от къде и как се мери). Пътувахме с влак и както можеше да се очаква, по-досадната, прашна и грозна част от пътя беше докато се доберем до Централна гара и успеем да се измъкнем от София.

Докато ахкахме и охкахме на невероятните гледки (много е красиво, наистина!), влакът пристигна и се изсипахме на гарата в чуденка накъде точно да поемем. А си е за чудене, защото селото се оказа пръснато по няколко склона – поради силно начупения планински терен местните са “усвоили” всяка педя земя, която гравитацията не е свлякла в реката. А река Искър дели селото на 2 части, свързани помежду си чрез мостове (имаше и въжен).

Никога досега не бях виждала толкова упорито и рационално усвояване на “въздуха” в парцела. Силно денивелираните терени с множество чупки и тераси са принудили местните да натворят такива причудливи строителни решения, че като че ли в Реброво най-често градината и гаража са на едно ниво с покрива, а до основата на триетажната къща се стига през поредица от стълби и тераси, изглеждащи от улицата направо висящи във въздуха.

Навярно по тези склонове се образуват и свлачища, но срутила се къща по време на двучасовата ни разходка там не видях. В замяна на това навсякъде на опасните места имаше укрепителни каменни зидове или направо бетонни блокове, а къщите, опасани с подобни “крепостни стени” изглеждат малко странно, но пък няма опасност да се приземят на пътя.

В Реброво открихме няколко кафенета, един клуб и ресторант, но нищо от тези много прилично изглеждащи заведения не работеше в събота. Отворени бяха магазина за хранителни стоки и кафето на гарата.

Селото е чисто (видяхме хора, които премитаха улицата пред оградата си), хората са дружелюбни и приятни, а природата наоколо е страхотна, но малко по-сурова към мераклиите да живеят там. Проблем е да намериш равен парцел в регулация в рамките на селото, за това пък има интернет.

Как се стига до Реброво?

• С влак: от София до Реброво пътува 9 пъти дневно, като първата машина е в 5:58, а последната в 22:30 часа. Времето за пътуване е около 50 минути с пътнически влак.

• С автобус: Няма директна линия, автобусите пътуват до Своге и спират в Реброво. Има доста повече коли, но всички тръгват от Автогара Север.

• С кола – пътят е добър и добре поддържан, но има доста завои. От табела до табела е около 40 мин.

Малко факти:

• Разстояние до столицата: 22.881 km от София
• Геогр.ширина (Latitude): 42.883N
• Геогр.дължина (Longitude): 23.383E
• Надморско равнище: 500 – 699m
• Област: София
• Община: Своге
• Площ на Село Реброво: 15.534km2 (НСИ)
• Население на Село Реброво: 1061 жители (към 01/01/2007 – НСИ)
• Пощенски код на Село Реброво: 2294
• Телефонен код на Село Реброво: 07164 от България, 003597164 от чужбина

(източник: Справочник България)

Галерия

	Гарата в Реброво
	Улица “Търговска” зад гарата – симпатични заведения и магазинчета
	Центъра на селото – изглед от площада към училището