Мина почти седмица от “денят Х” или Голямото Преместване, мисълта за което ни тормозеше съня през последните 2-3 месеца. Мебелите са по местата им, вещите са извадени от кашоните и почти се събраха по шкафовете… и даже ми остава време да разкажа за събитието 🙂
Избор на фирма
Някой (вече не помня кой) ни препоръча “Хамали 007”… хвърлихме поглед и на останалите фирми, които могат да се открият в нета, но съществена разлика в цените и услугата не видяхме. Човекът на телефона звучеше като да си разбира от работата, отговори на всичките ни въпроси, даде приблизителна цена (240-300 лв) и си уговорихме оглед 3 дена преди преместването, за да направи по-точна сметка за необходимото време, размер на камион и сума.
Ден 0 (събота)
Кола (а и шофьорски книжки) нямаме, така че беше много важно всичко + единия от нас да се смести в камиона, в случай, че спасителният план Б (познат с кола, който да ни закара в Своге) се провали. Хамалите (2 момчета среден размер) дойдоха в 11:00 като по часовник и се захванаха с изнасянето. Сестра ми пристигна с колата четвърт час по-късно и здраво ми се накара, че долу няма никой, който да следи дали това, което младежите вкарват в камиона, някой трудолюбив ром не го отнася на бегом, докато те мъкнат следващите мебели по стълбите. А в “Младост” не е като да не се подвизават цели мургави фамилии с каруци.
Самото местене протече гладко и без премеждия – нямахме нищо счупено, повредено или изгубено. Струваше малко повече от предварителните разчети, защото по пътя към Своге попаднахме на зверско задръстване и времето се удължи (6 часа с всичкото пътуване и мотане).
Разплатихме се с момчетата и се смъкнахме със сестра ми към центъра на Своге да хапнем и да ударим по 1 бира (и няколко безалкохолни коктейла за шофьора) за добре свършената работа. Включихме хладилника и го напълнихме. До вечерта (нашето понятие за вечер все още приключва 2 часа след полунощ) бяхме почти готови с подреждането на дрехи и завивки в спалнята, сложихме си новите матраци на леглото, успяхме да се справим с бойлера, монтирането и вземането на душ и откъртихме блажено.
Ден 1
Кухнята, както се оказа, е много важна стая за Прасунсен и това го разбрах още на закуска, когато се започна със суетенето и въпросите… “къде ни е скаричката”, “къде са чайовете”, “къде си подредила френската си преса”, “къде ти е кафето”. Принципно имахме опис на багажа по кашони (това се оказа адски полезно), но в усилията си да спестим малко време/пари от пренасянето, инструкциите към хамалите за разтоварването бяха просто “сложи го в тази стая” и в общи линии на принципа “пръв влязъл, последен излязъл”, така че закусихме криво-ляво с това, което открихме в най-горния кашон… и се захванахме да приведем кухнята в ред, удобен за винстване и свинстване 🙂
Ден 1 се падна и неделя, а в понеделник вече трябваше да работим, или поне единия от нас… така че се захванахме с кабинета на Прасунсен и разопаковането на компютрите. И понеже за мен пък банята е много важно помещение, се заех с миенето й, стъргането на остатъци от боя и какво ли не по врати, плочки и дограма… и денят си замина с първа програма онлайн, защото нет имаме, но кабелна – не. А нашия квартал се оказа в жестока радио сянка и освен радио “Хоризонт”, нищо друго ефирно не се лови. За това пък “Хоризонт” го има на всяка пробвана честота 🙂
Ден 2 (понеделник)
При мен работата обичайно е на тласъци с подскоци и за късмет нямах нищо спешно, което да не може да се отложи… но все пак трябваше ударно да спретна едно работно място и за себе си, да наредим остатъците от мебели в дневната, където ще се подвизава домашния ми офис и да разчистя хаоса пред очите си, че ми пречи на концентрацията.
От квартирата си взехме моето бюро и 2 секции, които бяха купувани на старо преди 8 години и за под наем вървяха, но… в новата къща просто не можах да ги наместя така, че да стоят добре. Накрая и Прасунсен се изнерви от това “да го завъртим така”, постанови края на тетриса и категорично отказа да мести повече тежки, полуразпадащи се секции. С малко стягане и боядисване ще изглеждат дори прилично, за момента просто ми е удобно.
През ден 2 успях да се добера до кашона с най-дългия си лан кабел и установихме, че дори стига от рутера на горния етаж до компа ми на долния. През този ден много внимавахме да не се препънем в кабела по стълбите, които още си нямат и парапет. Това беше и денят, в който откривахме кварталните магазинчета (основно хранителни стоки и дори една железария/ВиК/домашни потреби, която ни беше доста полезна).
Ден 3
Този ден беше общо-взето работен. Прасунсен тества маршрута от къщата до центъра на Своге велосипедно през обедната си почивка. Аз ходих на зъболекар до София, отбих се в офиса да свърша някаква работа, която не може да се прави дистанционно, утрепах 1 час в Кауфланд в търсене на дреболийки, които няма шанс да откриеш в малките градчета и няколко часа в път. Прибрах се каталясала от жегата и автобусите и нямах никакви сили за подреждане и чистене.
Ден 4 (сряда)
Крайно време беше да се захвана по-сериозно с работното си място и да доразкарам кашоните от дневната, в които се препъвахме и заобикаляхме непрекъснато. Прибрах всичките си джунджурии по шкафовете (канцеларските дреболийки, папки и тефтери принципно могат да утрепят и повече от един ден, ужасни са). Открих, че съм забравила някакъв архив с дискове от преди 10-тина години, които… я ми трябват, я не, ама по-добре да си ги прибера от квартирата, че не е ясно какво има на тях.
Прекарахме малко по-културно LAN кабела по таваните и стените и отбелязахме поне една точка в полза на окачения таван в дневната, с който се сдобихме заради играта на развален телефон с майсторите и от който принципно не сме много във възторг (стои ни прекалено офисно, иначе си е изработен добре). В търсене на максимален комфорт пренаредих няколко пъти кухнята и гардеробите.
Купихме кошчета за боклук и извадихме от употреба кофите за боя, които се ползваха временно за тази цел. Чувстваме се цивилизовани.
Ден 5
Днес беше денят за общинските и данъчни служби. Подадохме заявление, че в къщата вече се живее (това е, за да ни увеличат данъците, иначе с нищо друго май не ни касае) и се опитахме да си вземем адрес. Обясниха ни подробно какъв е проблемът да не го получим още днес и с какви документи да се върнем… и понеже сезонът е отпускарски, не ни пишете хартиени писма през следващите 1-2 месеца. Онлайн поръчките за това и онова също ще трябва да чакат.
Аз направих първия си вело преход в града и установихме, че идеята да караш колело в Своге и да не си носиш инструменти не е особено добра :). Прасунсен кара без задна спирачка почти през половината път, а пътят си е… планински. Силно надолу, после много дупки, после яко нагоре… на последния баир буташ, защото е по-бързо. Но дори и така е по-бързо, отколкото ходенето пеша до центъра. Аз се отървах само с разклатен калник.
Ден 6 и 7
още не са дошли, но планираме най-сетне да свържем пералнята и да я набутаме някак си в предназначената за нея ниша (силно се надявам да влезе без къртене и рязане поне тя). Принципно ВиК ситуациите са ни крайно притеснителни, особено при наличието на нов ламинат и неприятния момент с рязането на нов кухненски шкаф, за да минат маркучите за чистата и мръсната вода до съседния с мивката. Май всеки поне веднъж през живота си успява да измие пода на апартамента с пералнята, а на мен изобщо не ми се иска да повтарям упражнението 🙂
Утре отново ми се налага да трамбовам до София по работа, а ще трябва в близките дни да съберем от квартирата забравеното, да изчистим кочината от опаковането и пренасянето. Радвам се, че си направихме ваканцията преди това местене… просто нямаше да имаме сили сега да обикаляме пешеходно 3 града :). От Ирландия се прибрахме с добри идеи за парапети и двор, само не знам в кой точно от останалите ми 8 котешки живота ще ги реализираме 🙂
Някои съвети
Местим се за сефте (поне в такъв мащаб и в друг град, студентските квартири не ги броя) и вероятно нищо ново не казвам, но добра идея е…
- Номерация на кашоните от всички страни, кратко описание на съдържанието по тип пак от всички страни;
- Разпечатка с подробен списък в няколко екземпляра, дръжте го в себе си. Важните документи също да са с вас;
- Някой познат да стои до камиона и да следи достъпа на “чужди хамали” до вещите ви 🙂 ;
- Сак с чисти дрехи за следващите 2-3 дни, който да държите като ръчен багаж или поне да е стоварен на достъпно място е също добра идея. Когато си гладен, слънчасал и уморен, търсенето на кашона с чистите тениски преди да слезеш 2 км надолу на вечеря в най-добрия местен ресторант не е забавно;
- За собствениците разтоварването на покъщнината е по-важно от натоварването. На хамалите им е все едно къде и как ще подредят кашоните, освен ако изрично не им кажете, че книгите са ви по-маловажни в момента от завивките и съдовете за хранене. Фитнесът с местенето на кашони, докато откриеш нужния номер ни стана любим спорт тази седмица 🙂
- Надписите “чупливо” са полезни, но много по-добра работа върши правилното опаковане. Събирахме спама от пощенската кутия няколко месеца и абсолютно всички листовки, вестничета и каталози влязоха в употреба. Нямаме абсолютно нищо счупено, а пренасяхме техника, порцелан и стъкло като за 2 къщи 🙂
- Ако се местите в по-малък град или село – купете си колкото се може повече от улесняващите бита вещи, които ще ви трябват в новия дом. В Своге има няколко модела (грозни) кошчета за боклук и са едни и същи във всички магазини. С огледалата за баня положението е трагично. Подозирам, че и с дизайна на легените и кофите ще е същото… а за жювотното “ПВЦ кутия за съхраняване на багаж” не са и чували. Не купих много кутии предварително, защото ме домързя да смъкна размерите на шкафовете и рафтовете и сега съжалявам. Да де, който има кола, може да се разходи до София (или близкия му голям град) за тези неща, но с транспортната фирма покрай останалите неща за местене излиза по-евтино.
- Цивилизационните екстри, като интернет и кабелна телевизия се пускат предварително. Нет имахме 2 месеца преди пренасянето, но за телевизията решихме, че няма смисъл, при положение, че почти не гледаме, а я пускаме само за фон. Е да, ама точно фона те кара да се чувстваш баш като в къщи и нещо съвсем дребно ми липсва – криминален сериал за бекграунд на книжката, която чета в леглото :).
Бях приготвила фотоапарата в ръчния багаж, за да снимам и самото преместване, но в лудницата изобщо не ми и хрумна. Сетих се едва, когато повечето кашони вече бяха разчистени от дневната 😀
