Отдавна ни е мерак да се измъкнем с колелетата извън София, но понеже и двамата сме си пишман велосипедисти с бюджетна екипировка, неминуемо възникваха въпросите: ще издържат ли Drag-овете на дълъг път, ще издържи ли Котката да се търкаля без да мрънка и най-важното: ще издържи ли Прасето да слуша мрънканиците на Котката.

Е, оказа се, че има дестинация, която ни е съвсем по силите: село Лозен, на 15 км източно от центъра на София  или грубо 10-тина км велосипедно от наше село Младост  (според гугъл мапс, от където си разпечатахме маршрута). Екипирахме раниците си с резервна гума, инструменти, помпа, пак инструменти, дебели дрехи в случай, че завее и зафучи… и потеглихме.

Минахме през Горублянската автоборса, оттам на Цариградско шосе, после трябваше да е по някакъв стар Лозенски път, който на отиване пропуснахме и удължихме пътя с 2-3 км… и накрая през един доста уморителен баир, след който изплезили езици и с единствената мисъл да открием местната кръчма (както винаги) най-сетне се нахендрихме в центъра на село Лозен.

(центърът на Лозен с храм “Св. Атанасий” – ако съм запомнила вярно)

Кръчмите

Човек очаква, че в центъра на едно село ще се намира и най-хубавата му кръчма. Видяхме една, точно срещу църквата, до чешмичката… и на външен вид изглеждаше доста приятно заведение – зеленина, дворче със свободни маси бол, плътна, шарена и каквато искаш сянка.  Заплюхме си заведението и се поразходихме малко наоколо, просто за да видим ще намерим ли някое друго… така де, време да тестваме всички нямахме, Прасунсен трябваше да се прибере до 18 часа. Не открихме друга, пощракахме малко къщи и пейзажи и се върнахме да похапнем.

Е да, но заведението се оказа пълно разочарование. Чакахме около 15-тина минути, докато разберем, че всъщност сервитьор няма и е на самообслужване (вида му вътре изобщо не предполагаше такова нещо, ама нейсе…). Опитите ми да си поръчам някаква по-сложна от шопска салата (примерно гръцка) се увенчаха с неуспех, а безмесни и рибни ястия  изобщо не фигурираха в менюто (което четеш вътре на бара, докато си поръчваш). В местната лозенска кръчма наблягаха на кебапчетата, пържените картофи и алкохола. А, да… и на чалгата – сравнително тиха навън, но не по-малко досадна. Поне тоалетната беше чиста.

“Добре де, какво чак толкова очакваш – селска кръчма” – ще каже някой. Е да, ама не – за тези 2 години сме обиколили достатъчно селца около София, доста по-мизерни и бедни, но в селските кръчмите сме се радвали на вкусно хапване и радушно посрещане.

А селото далеч не е бедно – видяхме големи, добре поддържани къщи, сравнително свестни и все асфалтирани улици. Изглежда доста приятно за живеене местенце и цените на имотите там съвсем не са ниски.

Шопски барок

Така Прасунсен нарече една местна архитектурна особеност: да се мешат стилове като шопска салата и да се зарязват къщите с години недовършени. Добре де… убедете се сами:

Симпатични къщички

Критиките бяха до тук – всъщност в Лозен има доста приятни къщи. Повечето като че ли са дело на един архитект или като взети от типови проекти (изглеждат прекалено еднакви), но в случая едва ли е чак толкова лошо. Изглеждат далеч по-стилни от съвременните си съседи.

	Слънчеви, големи тераси. Семпло и приятно… и строга леля, която ни се скара, че снимаме 🙂
	Тази къща беше на една тиха уличка точно до игрището на училището. Шарката по ръба пасва перфектно с облицовката на приземния етаж, с парапетите на терасите… дори с орнаментите на оградата. Мислено е за детайлите. Губера малко разваля впечатлението, ама… 🙂
	И да не кажете, че само бели къщи харесваме… това е единствената в цвят “кюлотите на баба”, която изглеждаше приятно. Защото около 500 метра нататък видяхме една, на която всяка стена беше в различен оттенък на розовото.
	Това миниатюрно, скромно къщенце също ми направи добро впечатление. Изглеждаше доста грижливо поддържано, двора също.

Летящата чиния

Идея нямаме какво ще трябва да представлява този строеж, но изглежда забавно :). И се чуваха звуци от усилена строителна дейност, без майтап.

Общо впечатление

Спор няма, хареса ни. Тихо, спокойно и много зелено. По улиците имаше много играещи деца и майки с деца. На една от улиците видяхме училищен двор с голямо игрище, селото си има и детска градина. На няколко места имаше работещи чешмички, детски кътове, достатъчно работещи и в събота магазинчета.

Прибирането

Пътят в обратната посока се оказа доста по-лек. Докато на идване качвахме баира, съжалявах горчиво, че ме домързя да си смажа веригата… на същия баир надолу съжалих, че не си погледнах и спирачките преди тръгване 🙂

Времето беше чудесно и горещо: единия от нас изгоря на лапи… другия на копитца 🙂

Магистралните труженички по пътя бяха на видима възраст 45-50 години и си говореха за зарзават и рецепти за зимнина.